Р Е
Ш Е Н И Е № 110
гр. С., 30.08.2021г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
С.ският районен
съд, втори състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесети април
две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:МАРИНА ТРИФОНОВА
при участието на секретаря Параскева
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Трифонова АНД № 115 по описа на С.ския
районен съд за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.Делото е
образувано по жалбата на „Ф.Х.“ АД,ЕИК:*********,със седалище и адрес
на управление –гр.С. ,бул.“Б.“ № 83А,представлявано от изпълнителния директор И.П.Г.,чрез
юрисконсулт Недялка Терзиева, с която е обжалвано наказателно постановление № 438837-F461849/28.05.2019
г., издадено от
Началник отдел „Оперативни дейности”-С. ,в Централно управление на НАП, с което
на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 700 лв. на
основание чл.185, ал.2 ,във връзка с чл.185,ал.1 от ЗДДС за извършено
нарушение на чл.41,ал.2 от Наредба № Н18/13.12.2006 год. на МФ.
В жалбата се
твърди ,че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и
неправилно, издадено при съществени нарушения на административно-процесуалните
правила.Поддържа се ,че наказателното постановление е издадено в нарушение на
разпоредбата на чл.34,ал.3 от ЗАНН,след изтичане на шестмесечния срок .Твърди
се ,че същото е антидатирано ,макар да е посочена дата 28.05.2019 год./дата на
издаване на НП/,то най-ранната достоверна дата на издаването му е 08.02.2021
год.,когато е връчено на представител на дружеството.Поддържа се ,че няма
достоверна дата наказателното постановление да е издадено преди 18.06.2020
год.,когато е изтекъл 6-месечния срок за издаване на наказателното
постановление.Поддържа се още ,че обжалваното НП е незаконосъобразно ,тъй като
констатациите в АУАН и НП не отговарят на установеното в хода на
административно-наказателното производство. Излагат се доводи за приложението
на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Иска изцяло да бъде отменено атакуваното
наказателно постановление.
В съдебно жалбоподателят
не се явява и не се представлява.представя писмена защита ,в която е изразил
съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното НП .
Ответникът по
жалбата не се представлява в съдебното заседание. Представя писмена защита с
подробни съображения за правилност и законосъобразност на наказателното
постановление.
С.ският районен
съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като провери служебно
атакуваното наказателно постановление, намира за установено следното от
фактическа страна:
С наказателно
постановление № 438837-F461849/28.05.2019 г., издадено от
Началник отдел „Оперативни дейности”-С. ,в Централно управление на НАП, на жалбоподателя
„Ф.Х.“ АД,ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление –гр.С. ,бул.“Б.“ №
83А, представлявано от изпълнителния директор И.П.Г. е наложена имуществена
санкция в размер на 700 лв. на основание чл.185, ал.2 ,във връзка с чл.185,ал.1
от ЗДДС за извършено нарушение на чл.41,ал.2 от Наредба № Н18/13.12.2006 год.
на МФ.В обстоятелствената част на наказателното постановление е отразено, че на
09.12.2018 год. в 15.00 часа е извършена данъчно- осигурителна проверка в
търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС-хотел „Ф.Х.“ АД,находящ
се в к.к. “Б.“, стопанисван от „Ф.Х.“,с ЕИК:********* ,при която е установено
,че за месец септември от фискалното устройство в обекта не е отпечатан
съкратен отчет на фискалната памет не е съхранен в книгата за дневните
финансови отчети на ФУ ТР330FKL с ИН на ФУ №
ЕС037046 и ИН на ФП № 46067046.За проверявания обект има монтирани и въведени в
експлоатация ,свързано дистанционно с НАП и работещи 5 бр.фискални устройства
модел DATECS FP2000KL с ИН на ФУ № DT547606 и ИН на ФП
№ 02547606, DATECS FP2000KL с ИН на ФУ № DT547708 и ИН на ФП
№ 02547008, ТР330FKL с ИН на ФУ № ЕС037105 и ИН на
ФП № 46067105, ТР330FKL с ИН на ФУ ЕС037046
и ИН на ФП № 46067046, ТР330FKL с ИН на ФУ ЕС037097 и ИН на ФП №
46067097.
За извършената
проверка е съставил протокол за извършена проверка №0399779/09.12.2018
г.Отразено е,че нарушението не води до неотразяването на приходи.
Наказателното
постановление е издадено въз основа на акт № F461849/18.12.2018
год. за установяване на административно нарушение от П.И.Т. ,на длъжност инспектор по приходите в НАП при ЦУ на НАП ,в
присъствието на свидетеля –А.К.Т. /свидетел при съставяне и връчване на акта/Констатациите
в АУАН са идентични с отразените в НП констатации.Актът е връчен на упълномощено
лице и подписан от него.
По делото е приложена страница от книгата за дневните финансови отчети за
месец септември 2018 г.
По делото са
разпитани свидетелите П.И.Т.-актосъставител и А.К.Т.–присъствала при извършване
на проверката и констатиране на нарушението ,за което е съставен акта и е
издадено наказателното постановление ,показанията на които потвърждават
констатациите в АУАН и НП.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
допустима. Жалбата е подадена е от лице с правен интерес от обжалване на
наказателното постановление и е подадена в законоустановения срок.Въз основа на
служебно извършената проверка по законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление, съдът намира следното:
В хода на
административно-наказателната процедура се установи че не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
правата на административно наказаното лице. Административно-наказателното
производство е започнало, протекло е и е приключило в съответствие на
процесуалните изисквания на ЗАНН. Актът е съставен при спазване на изискванията
на чл. 40-45 ЗАНН, при постановяване на наказателното постановление са спазени
изискванията на чл.57-58 ЗАНН.Установи се материалната компетентност на
актосъставителя и наказващия орган. АУАН отговаря на изискванията на чл. 42, т.
3, 4 и 5 от ЗАНН.В него е описано нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, като направените фактически констатации съответстват на посочената
като нарушена разпоредба.
За установеното
нарушение против жалбоподателя е издадено НП в рамките на законоустоновения
6-месечен преклузивен срок.
НП е издадено от
компетентен орган, без НП да съдържа нови фактически обстоятелства, против
които в административно-наказателното производство жалбоподателят да не е могъл
да се защитава.НП отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН относно неговото
съдържание.
Съдът не споделя доводите на
жалбоподателя за опорочена административно-наказателна процедура, поради издаване
на НП след срока по чл.34, ал.3 ЗАНН.Видно от приложеното наказателно постановление,
същото е издадено на 28.05.2019г. в рамките на шест месеца от съставяне на АУАН
№ F461849/18.12.2018 год. –т.е. срокът по чл.34, ал.3 ЗАНН е
спазен. Жалбоподателят не ангажира нито едно доказателство оборващо горните
изводи, като подозренията му в противната посока не се ползват с
доказателствена сила. Това че НП е било връчено по-бавно, отколкото други
издадени НП от същия наказващ орган няма как еднозначно да сочи на извод за
„антидатиране“ или на недобросъвестно поведение от страна на наказващия орган.В
ЗАНН относно издаване на НП е предвидено, че може законосъобразно да се издаде
в рамките на 6 месеца от съставяне на АУАН, като не е предвидено въобще, че
същото следва да се обяви веднага след издаването си на нарушителя.Ако
законодателят изискваше такова поведение, същият щеше да го регламентира с
изрична норма – по подобие на общото изискване за съставяне на АУАН в
присъствие на лицето, срещу което се съставя (чл. 40, ал. 1 ЗАНН). В случая
такова изискване няма. По-късното връчване на НП не препятства възможността на
жалбоподателя за защита, защото срокът за обжалване започва да тече именно от
връчването, поради което и доводите на жалбоподателя в обратна посока не се
възприемат от настоящия състав.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Следва да се приеме безспорно, че
е извършено нарушението така, както е описан в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление.
Нормата на чл.41, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите гласи, че
отчетите, които лицето, което извършва продажби в търговски обект в 7-дневен срок след изтичане на всеки месец и година е длъжно да отпечатва,
а именно съкратен отчет на фискалната памет на всяко устройство в обекта за
съответния период /съгласно ал.1 на същия чл.41/, следва да се съхраняват в книгата за дневните
финансови отчети на всяко устройство на страницата за датата на последния ден
от периода.
Категорично установен по делото факт е, че през м.септември дружеството - жалбоподател е стопанисвало търговски
обект –
хотел „Ф.Х.“, находящ се в к.к. “Б.“, стопанисван от „Ф.Х.“, с ЕИК:*********, където е имало и 5 броя фискални устройства модел DATECS
FP2000KL с ИН на ФУ № DT547606 и ИН на ФП
№ 02547606, DATECS FP2000KL с ИН на ФУ № DT547708 и ИН на ФП
№ 02547008, ТР330FKL с ИН на ФУ № ЕС037105 и ИН на
ФП № 46067105, ТР330FKL с ИН на ФУ ЕС037046
и ИН на ФП № 46067046, ТР330FKL с ИН на ФУ ЕС037097 и ИН на ФП №
46067097.Същевременно и по силата на чл. 41, ал.1,от Наредба
Н-18 от 13.12.2006 г. на Министъра на финансите „Ф.Х.“ АД е следвало да отпечата съкратен отчет на фискалната памет на устройствата ФУ ТР330FKL с ИН на ФУ № ЕС037046 и ИН на ФП № 46067046 в 7-дневен срок от изтичане на съответния месец, от което е видно, че за
м.септември 2018 г. именно това задължение не е било реализирано, при това не
само в законния срок за това ,но и към момента на проверката,като същият не е
съхранен в книгата за дневните финансови отчети на страницата за датата на
последния ден и период.
Правилно и
законосъобразно административно-наказващият орган е приел, че е реализирано
нарушение по чл.41 ал., от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на
финансите.Нормата на чл.41 ал., от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на
финансите вменява в задължение на лицата, извършващи продажба на стоки и услуги
/във вр.с чл.3 от Наредбата/ да съхраняват в касовата книга отчетите за всеки
изминал месец и година на страницата за датата на последния ден от периода.
По наказанието:
Наказващият
орган е съобразил, че нарушението от страна на жалбоподателя е извършено за
първи път, но е наложил санкция малко над минималната предвидена в разпоредбата
на чл.185, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС.Не е изложил обаче съображения кои
обстоятелства приема като отегчаващи, за да наложи по-висок от минималния
размер на имуществената санкция.
Ето защо съдът
счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в
частта относно размера на санкцията, като същата бъде намалена на минималния
предвиден за това размер от 500 лева.
Не
е налице и маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй
като деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. Следва да се има предвид
важността на засегнатите обществени отношения, свързани с правилното
функциониране на системата за контрол върху търговската дейност, която при така
констатираното нарушение винаги бива препятствана. Критерият за маловажност
винаги е обвързан с преценката за обществена опасност. Обстоятелството, че се
касае за първо по ред нарушение, също не е в състояние да обуслови маловажност
на случая, тъй като само по себе си не е достатъчно да обоснове по-ниска
обществена опасност на същото от обичайните нарушения от същия вид.
По искането за разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право
на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.По делото и двете страни са направили искане за присъждане на разноски.
На основание чл.63, ал.5 от ЗАНН вр.
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът счита че следва
да определи минимално възнаграждение от 100 лева за участието на юрисконсулта
на въззиваемата страна, като следва тези разноски с оглед изхода на делото да
бъдат възложени на дружеството жалбоподател.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 438837-F461849/28.05.2019
г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности”-С.
,в Централно управление на НАП, с което на „Ф.Х.“ АД,ЕИК:*********,със седалище
и адрес на управление –гр.С. ,бул.“Б.“ № 83А, представлявано от изпълнителния
директор И.П.Г. е наложена имуществена санкция в размер на 700 лв. на основание
чл.185, ал.2 ,във връзка с чл.185,ал.1 от ЗДДС за извършено нарушение на
чл.41,ал.2 от Наредба № Н18/13.12.2006 год. на МФ, като НАМАЛЯВА размера на
наложеното административно наказание ГЛОБА от 700 (седемстотин) лв. на 500
(петстотин) лева.
ОСЪЖДА „Ф.Х.“
АД,ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление –гр.С. ,бул.“Б.“ № 83А да заплати на НАП ЦУ-С. 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред АС – С. област в 14 - дневен срок от
получаване на съобщаването за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: