РЕШЕНИЕ
№ 927
гр. Пловдив, 05 .06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXVІІІ състав в открито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря Б.К.,
като разгледа административно дело № 4
по описа на съда за 2020 година, докладвано
от съдия Вълчев, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на
чл.145 -178 от АПК във връзка с чл. 13 ал.7 от ЗСП.
Образувано е по жалба на Д.З.Д. с
ЕГН**********,*** депозирана чрез адв. А.С. против
Заповед № ЗСП/Д-РВ/7852 от 12.11.2019г., издадена от Директор на Дирекция
„Социално подпомагане“ гр.Пловдив, потвърдена с Решение №16-РД06-0113/09.12.2019г.
на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“- гр.Пловдив. В
жалбата се излагат съображения относно незаконосъобразността на атакувания
административен акт, касаещи необходимостта от отпускане на еднократна социална
помощ. Редовно призован, жалбоподателят лично и чрез пълномощника си адв.Л. поддържа жалбата, като ангажира писмени доказателства.
По същество излага подробни съображения, че обжалвания административен акт е
незаконосъобразен, постановен в нарушение на приложимите материално-правни разпоредби
и при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, както и че е несъответен с
целта на закона. Иска се неговата отмяна.
Ответният административен орган- Директор на Дирекция „Социално подпомагане“
гр.Пловдив, оспорва жалбата. Редовно призован, в съдебно заседание се
представлява процесуалния си представител юрисконсулт С., която ангажира
доказателства. По същество на спора в писмено становище счита, че жалбата е
неоснователна, а издаденият административен акт е законосъобразен, поради което
моли да се отхвърли жалбата. Претендира направените разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Със
заявление – декларация с вх.№ ЗСП/ДРВ/7852/25.10.2019г.
жалбоподателят е поискал отпускането на еднократна годишна социална помощ по
реда на чл.16 ал.1 от Правилник за прилагане на Закона за социално подпомагане (
съкр. ППЗСП) за операция и поставяне на леща на
дясното му око. Д. е декларирал, че се нуждае от извършване на целева операция
на катаракта и поставяне на вътреочналеща на дясното
му око, която е необходима и е на стойност 800.00 лева. Към заявлението същият
приложил доказателства, касаещи служебна бележка от д-р Бакърджийски и
медицинско направление от 05.11.2019г.. За извършената проверка бил съставен
социален доклад от 12.11.2019г., в който е удостоверено, че жалбоподателят е
освидетелстван с ЕР на ТЕЛК №1284/11.04.2014г. и му е определена степен на
увреждане и ТНР от 50% до 70.99%. Констатирано е, че същият има основна
диагноза исхемична кардиопиопатия,
като получава доходи то отпусната му лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване в размер на 186.52 лева, както и месечна помощ по чл.70 от ЗХУ в размер на 24.36 лева, като
единственото жилище, което обитава е собственост на Община Пловдив, за което
получава месечна подкрепа в размер на дължимия наем от 15.12 лева. Същият не
притежава движима и недвижима собственост и липсват лица, които да полагат
грижи за него. Посочено е в доклада, че от негова страна не са представени
необходими доказателства за насрочена дата на оперативното лечение, както и разходнооправдателни документи за извършване на
непредвидени финансови разходи в тази връзка. Затова е направен извод от
социалния работник, че липсва установено влошаване на здравословното състояние
на заявителя, в частност на хроничното зрително заболяване, липсва инцидент от
здравословен характер, за който да са направени от негова страна непредвидени
разходи, поради не са налице основания да бъде отпусната поисканата еднократна
социална помощ по реда на чл.16 от ППЗСП. Направено е предложение за отказ на
поисканата социална помощ. В тази връзка е била издадена и процесната
Заповед № ЗСП/Д-РВ/7852/12.11.2019г от Директор на Дирекция „Социално
подпомагане“ гр.Пловдив, връчена на 15.11.2019г.. недоволен от това, жалбоподателят я обжалвал пред горестоящият административен орган, като с Решение
№16-РД06-0113/09.12.2019г. Директора на Регионална дирекция „Социално
подпомагане“- гр.Пловдив отхвърлил жалбата, като в мотивите посочил, че по
отношение на Д. липсват основанията за отпускане на еднократна годишна социална
помощ, визирани в разпоредбата на чл.16 от ППЗСП. Недоволен заявителя инициирал
и настоящото съдбно производство. Установи се в хода
на неговото провеждане, че към момента на подаване на заявление за отпускане на
еднократна социална помощ, здравословното състояние на Д. се е влошило, като по
отношение на зрението на дясното му око е била належаща
нужда за осъществяване на операция в кратък срок, дължащо се на настъпили
усложнения като вторична глаукома.
Горната фактическа обстановка съдът установи от приобщените в хода на
съдебното производство писмени доказателства: административната
преписка, касаеща обжалвания административен акт,
получена с писмо вх.№730/14.01.2020г. и вх.№7880/19.04.2018г. по опис на
Административен съд-Пловдив, от приобщените в съдебно заседание от 24.02.2020г
писмени доказателства, касаещи амбулаторни листове по извършени медицински
прегледи, както и от Заключението на проведената СМЕ с вещо лице д-р С.К.,
което съдът кредитира изцяло като обективно, логично, методологически
правилно изготвено и научно обосновано, без възникнали съмнения в неговата
правилност, неоспорено от страните по делото.
При така установената фактическа обстановка, след като обсъди и поотделно и
в съвкупност събраните в хода на съдебното дирене доказателства, съдът прие
следното от правна страна:
Жалбата е подадена в срок, срещу първоначалния административен акт, който е
потвърден от горестоящия административен орган след
оспорване по административен ред и от лице, имащо правен интерес от
обжалването, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е основателна.
Обжалваният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и
от компетентен за това административен орган, като не са налице основанията,
които да водят до неговата нищожност.
По отношение на преценката, дали административният акт е издаден
при съществено нарушение на административно производствените правила и в
противоречие с материалноправните разпоредби, съдът
съобрази следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 16, ал.1 от ППЗСП за задоволяване на инцидентно
възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни
потребности на лицата и семействата може да се отпуска еднократна помощ веднъж
годишно. Безспорно се установи от събраните доказателства, че в
настоящият случай се касае за инцидентно възникнали здравни и жизнено-важни
потребности за жалбоподателя, свързани с необходимост от лечение на
прогресираща катаракта на лявото му око, която нарушава качеството му на живот
и той е в невъзможност да осъществява ежедневните си битови нужди. Това
влошаване на здравния му статус е породила инцидентна здравна потребност, свързана
с необходимостта от провеждане на оперативно лечение на ляво око, за което е била
представена и служебна бележка от доктор Бакърджийски и медицинско направление
3255 от 05.11.2019г.. Тази медицинска интервенция е била невъзможна, без да
бъде закупен от него медицински консуматив на висока стойност. Социалният
статус на лицето, доказан след извършената проверка от социалните органи, не е
предполагал възможност същият да го закупи. Тези обстоятелства са били
обективно възприети от административните органи при извършената от тях проверка
по реда на чл.12 ал.1 от ЗСП, като те всестранно и обективно са изследвали
доходите на лицето, имущественото му състояние, семейното му положение,
здравословното му състояние, заетостта, възрастта и другите конкретни съотносими обстоятелства. Тези фактически обстоятелства
обаче са били предмет на неправилни изводи от административният орган относно
това дали се касае за инцидентна възникнала здравна или друга жизненоважна
потребност за Д.Д.. В хода на съдебното производство
се установява от заключението на проведената СМЕ, че се касае именно да такава
инцидентна здравна потребност, която обуславя и от друга жизненоважна
потребност от закупуване на лекарства за нейното лечение. Ето защо са били
налице всички основания за административният
орган да прецени тази необходимост, като същият незаконосъобразно е извел
изводи в противоречие на обективно стоящите предпоставки по нейното отпускане. Съгласно
общото правило на чл. 35 от АПК индивидуалният административен акт се издава,
след като се изяснят всички необходими факти и обстоятелствата от значение за
случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и
организации, ако такива са дадени, съответно направени. В случая
административният орган е следвало да изясни посочените по-горе обстоятелства и
чрез запитване до съответното лечебно заведение за нуждите на жалбоподателят,
което е следвало да стане преди да издаде заповедта за отказ за социална помощ по
чл.16, ал.1 от ППЗСП.
Неизпълнението на това задължение е достатъчно процесният
административен акт да бъде отменен, като постановен при непълно изяснена
фактическа обстановка. След като не е изяснил в пълнота фактите
и обстоятелствата от значение за случая при издаване на обжалваната заповед,
административния орган не е спазил основната цел на ЗСП. Следвало е оспореният акт да бъде
съобразен и с целта на закона, която в конкретния случай е да се осигури
покриване на разходите на онези лица, които заради социалното си, здравословното
си състояние, имущественото си състояние, възрастта си, доходите си не са в
състояние да ползват самостоятелно необходимите им здравни услуги, и се нуждаят
от съответната за това помощ. Целта на социалното подпомагане е очертана в чл.1
ал.2 т.1 от ЗСП, като тя е подпомагане на гражданите, които без помощта на
другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности. Тази цел не е
постигната с така издадената Заповед на
Директора на ДСП-Пловдив.
С оглед на изложеното преписката следва да се изпрати на
директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр.Пловдив, за ново
произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите на настоящото решение.
По отношение на разноските, съдът съобрази, че искане за разноски не е
направено от страна на жалбоподателя, но такива са поети от бюджета на съда. В
конкретният случай такива са направени по искане на жалбоподателят в размер на
100.00/сто/ лева за проведената СМЕ, които следва да се възложат на ответният
административен орган. Направено е искане от пълномощника адв.С.
за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.2 от Законът
за адвокатурата.
Видно от приложените по делото пълномощно и протоколите от съдебните заседания,
жалбоподателят по делото като материално затруднено лице е представляван от адв.С. по реда на чл.38 ал.1 т.2 от Законът за адвокатурата,
който е предявил разноски за дължимо адвокатско възнаграждение по реда на чл.38
ал.2 от Законът за адвокатурата. Съгласно посоченият текст в случаите по ал. 1,
ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и
осъжда другата страна да го заплати. Ето защо с оглед изхода на спора, такива
следва да бъдат присъдени в минималния предвиден в разпоредбата на чл.8 ал.1 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения /посл.изм.
с Решение № 5419 на ВАС на РБ – ДВ бр. 45 от 2020г., в
сила от 15.05.2020г./ в размер от 150.00/сто и петдесет/ лева, като се осъди
другата страна да го заплати.
В предвид на изложеното и на осн.чл.172 ал.2 от АПК Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Д.З.Д. с
ЕГН**********,***.2019г., издадена от Директор на Дирекция „Социално
подпомагане“ гр.Пловдив, потвърдена с Решение №16-РД06-0113/09.12.2019г. на
Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“- гр.Пловдив, като
незаконосъобразна.
ИЗПРАЩА преписката, образувана
по заявление– декларация вх.№ ЗСП/ДРВ/7852/25.10.2019г., подадено от Д.З.Д. за
отпускането на еднократна социална помощ по реда на чл.16 ал.1 от Правилник за
прилагане на Закона за социално подпомагане на Директора на Дирекция
"Социално подпомагане" гр.Пловдив, за ново произнасяне при спазване
на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на
настоящото решение.
ОСЪЖДА Дирекция за
социално подпомагане – гр. Пловдив да заплати по сметка на Административен
съд-Пловдив съдебни разноски в размер на 100.00 /сто/лева за проведената
експертиза.
ОСЪЖДА Дирекция за
социално подпомагане – гр. Пловдив да заплати на адвокатско възнаграждение в размер
на 150.00 /сто и петдесет/лева на адвокат А.В.С. с № **********, адрес на кантората гр. Пловдив, ул. “Сливница“
№8Б оф.2.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на
АПК.
СЪДИЯ :