Р Е
Ш Е Н И Е
№ 59
гр.
Севлиево, 01.07.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в публично
заседание
на двадесет и
седми юни
през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Председател:
Гергана Божилова
при секретаря Силвия Станева
и в присъствието на прокурора…… като разгледа докладваното от
съдията Божилова А.Н.Дело
№ 193 по описа
за 2019 година, за
да се произнесе, взе пред вид следното:
Жалбоподателят
П.С.С. *** е обжалвал
наказателно постановление № 6076 от 09.04.2019 година на Началника на отдел
«Контрол по републиканската пътна мрежа», Дирекция «Анализ на риска и оперативен
контрол», Агенция «Пътна инфраструктура»
- София, с което за извършено нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. «а» от
Закона за пътищата във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 година на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС
/Наредба 11/ и на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т.
1, б. «а» и чл. 53, ал. 2 от Закона за пътищата /ЗП/ му
е наложена глоба в размер на 2000,00 лева. В жалбата се твърди, че НП е неправилно и
незаконосъобразно, в подкрепа на което се излагат съображения, подробно развити от процесуалния
представител на жалбоподателя в провелото се открито съдебно заседание.
ИСКАНЕТО е съдът да отмени изцяло наказателното
постановление.
За ответника по жалбата – Агенция
„Пътна инфраструктура“ - София, редовно призован, се явява представител при
разглеждане на делото, който прави искане за потвърждаване на наказателното
постановление като правилно и законосъобразно.
По делото се събраха писмени и
гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната
фактическа обстановка:
По делото по несъмнен начин се установява и не се спори от страните, а това
се установява и от събраните по делото доказателства, че на 20.03.2019 година в
14:50 часа на път I-4, км. 93+200
до крайпътно заведение „Стублата“ в посока гр. Велико Търново – гр. София,
жалбоподателят П.С. управлявал съчл. ППС с 5 оси – МПС с 2 оси марка „Скания“,
модел „Р 164 ЛА 4х2 НА 480“ с рег. № У 4167 АТ и полуремарке с три оси с рег. №
У 0459 ЕК, когато бил спрян за проверка от И.Й.Д. – инспектор в Дирекция „АРОК“
АПИ гр. София и С.С. – служител в Областно пътно управление – Габрово. След
преустановяване движението на управляваното от жалбоподателя ППС проверяващите
пристъпили към измерване на транспортното средство посредством два броя ролетки
– ролетка 1308/18/5м./ и ролетка 1241/18 /50м./, при което измерване било
констатирано, че измерената широчина на ППС била 2,80 метра, което надвишавало
допустимата максимална широчина 2,55 метра, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 от
Наредба 11, и измерената дължина на ППС била 17,10 метра при допустима
максимална дължина 16,50 метра, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3, б. „в“ от Наредба
№ 11. Тези обстоятелства наложили извода, че пътното превозно средство било извънгабаритно, което изисквало разрешение
/разрешително или квитанция за платени пътни такси/, издадено по реда на раздел
IV на Наредба № 11 от администрацията,
управляваща пътя /АПИ/ за дейност от специално ползване на пътищата, каквото
разрешение жалбоподателят не представил. За констатирането на това
обстоятелство срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № 0006785 от 20.03.2019 година за това, че на 20.03.2019
година в 14:50 часа на път I-4, км. 93+200 до крайпътно
заведение „Стублата“ в посока гр. Велико Търново – гр. София, жалбоподателят П.С.
управлявал съчл. ППС с 5 оси – МПС с 2 оси марка „Скания“, модел „Р 164 ЛА 4х2
НА 480“ с рег. № У 4167 АТ и полуремарке с три оси с рег. № У 0459 ЕК, с което превозвал
строителна техника, като осъществявал движение с извънгабаритно ППС по §1, т. 1
от ДР на Наредба № 11 – извънгабаритно ППС по чл. 2 от Наредба № 11, без
разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от
администрацията на пътя /АПИ/. Актосъставителят е записал в АУАН, че
необходимостта от разрешение се доказвала от направеното измерване, при което
се констатирало надвишаване на нормите на Наредба 11, както следва: 1.
измерената широчина на ППС била 2,80 метра, което надвишавало допустимата
максимална широчина 2,55 метра, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 от Наредба 11 и
2. измерената дължина на ППС била 17,10
метра при допустима максимална дължина 16,50 метра, съгласно чл. 5, ал. 1, т.
3, б. „в“ от Наредба № 11. Актосъставителят е квалифицирал извършеното от
жалбоподателя деяние като нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП във
връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11. След съставянето на АУАН същият
бил предявен на жалбоподателя да се запознае с описаните в него фактически
обстоятелства и да направи своите възражения, ако има такива. Видно от
приложения по делото АУАН жалбоподателят С. го е подписал, без да впише
възражения. Такива не е депозирал и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения
АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление на Началника
на отдел «Контрол по републиканската пътна мрежа», Дирекция «Анализ на риска и
оперативен контрол», Агенция «Пътна инфраструктура» - София, в обстоятелствената
част на което административнонаказващият орган е възприел изцяло описаната от
актосъставителя фактическа обстановка, както и изводите на последния от правна
страна за нарушението, като е направил подробен анализ на констатираните при
проверката обстоятелства, посочвайки, че ППС е извънгабаритно по смисъла на §1,
т. 1 от ДР на Наредба 11, респективно по чл. 2 от Наредба 11 и че съгласно чл.
26, ал. 2, т. 1, б. «а» от ЗП движението на извънгабаритни и/или тежки ППС е
забранено и се осъществява само с разрешение /разрешително или квитанция за платени
пътни такси/ за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията,
управляваща пътя, което жалбоподателят не е представил на длъжностното лице на
АПИ. В издаденото наказателно постановление наказващият орган е изложил
съображения и за това, че нарушението е извършено за втори път съгласно НП 5251
от 16.07.2018 година, влязло в сила на 31.07.2018 година, след което е приел,
че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. «а» от ЗП
във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 и на основание чл. 53, ал. 1,
т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1,
б. «а», във връзка с чл. 53, ал. 2 от ЗП му е наложил глоба в размер на 2000,00
лева.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от
показанията на свидетелите И.Д. и С.С., съпоставени с писмените доказателства –
АУАН и НП; Разписка от 20.03.2019 година; Копия от Свидетелство за регистрация
на МПС; Пътен лист; Заповед № РД-11-42 от 29.01.2018 година на Председателя на
УС на АПИ; Трудов договор от 04.08.2017 година; Пълномощно за издателя на
наказателното постановление; Декларации за съответствие и сертификати за
съответствие на двата броя ролетки, използвани за измерване на ППС при
проверката в превод нан български език.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните
изводи:
Препис от обжалваното
наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 18.04.2019 година. Жалбата
е била депозирана в АПИ на 02.05.2019 година, тоест в законоустановения срок,
поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.
НП е издадено от компетентен орган. В тази
връзка по делото е представено заверено пълномощно от
Председателя на УС на АПИ, по силата на което Я.И.е упълномощен да издава
наказателни постановления по съставени от оправомощени служители на АПИ актове
за установяване на административни нарушения. АУАН е съставен от лице, което е
оправомощено за това по силата на Заповед № № РД-11-42 от 29.01.2018 година на Председателя
на УС на АПИ.
По делото бяха разпитани служителите
на АПИ, които са извършили проверката. Актосъставителят Д. обясни, че
жалбоподателят е бил спрян за проверка в района на крайпътно заведение
„Стублата“, намиращо се на територията на Община Севлиево, на главния път София
– Варна, в посока гр. Велико Търново – гр. София. По отношение на направеното
измерване Д. заяви, че са били използвани два броя ролетки, с които
проверяващите работели при проверка допустимите стойности на проверяваните ППС
за широчина и дължина. От показанията на свидетеля С. се установи, че той е
помагал при измерването на пътното превозно средство, като е държал единия край
на съответната ролетка. И двамата свидетели обясниха, че жалбоподателят се е
съгласил с направените измервания и че не е направил никакви възражения по
повод на проверката. Параметрите на извършеното измерване не се оспорват и от
жалбоподателя, чрез процесуалния му представител, в хода на съдебното
производство.
Последният твърди пред съда, че жалбоподателят не може да бъде субект на
твърдяното административно нарушение, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 11
от Наредба № 11 лицата, които извършват превозите носят отговорност за
движението и съпровождането на извънгарабитните ППС, като съгласно чл. 15, ал.
3 от същата наредба лицата, на които е възложено задължението да снабдят тези
ППС със съответните документи, са собствениците на извънгабаритните и/или тежки
ППС, или лицата, които извършват превоза. Съответно, след като жалбоподателят
не е нито собственик на ППС – то, нито лице, което извършвало превоза, а само
физическо лице – водач на превозното средство, то на него не може да му се
търси административно – наказателна отговорност за вмененото му във вина
нарушение.
Съдът намира това възражение на жалбоподателя за неоснователно, предвид
следните съображения: Според нормата на чл. 26, ал. 2 от Закона за Пътищата, за
дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват:
(т.1) в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия: (буква „а“)
движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.
В тази връзка съдът намира, че разпоредба на чл.26, ал.2,
т.1, б.„а“ от Закона за пътищата, вменена във вина на жалбоподателя,
не поставя изискване относно субекта, който следва да се снабди с разрешение за
специално ползване на пътищата, а съдържа единствено забрана за извършване на
дейности по специалното ползване на пътищата чрез движение на тежки и/или
извънгабаритни ППС, без за това да има надлежно издадено разрешение. Именно
поради това субект на нарушението по чл. 26, ал. 2,
т. 1, б. „а“ от ЗП е и лицето, което фактически извършва дейността
по ползване на пътя, в случая водачът на ППС П.С..
Отговорността, която се следва на
основание на чл. 26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП за лицето, което управлява
процесното ППС без изискуемото разрешително, не игнорира изискването на чл. 15,
ал. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, съгласно който собствениците на
извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, са длъжни
да подадат в Агенция „Пътна инфраструктура“ или в съответното областно пътно
управление или община заявление за издаване на необходимото разрешително по
образец. Отговорността за неизпълнение на тази законова разпоредба, спрямо
задължените лица може да бъде ангажирана на самостоятелно правно основание.
Въведеното задължение за собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС не
освобождава водачите на съответното ППС от задължение да спазват правилото на
чл. 26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП и съответно при неизпълнение на същото да не
носят отговорност. Последното се
потвърждава и от съдържанието на приложената санкционната норма на чл. 53, ал. 1
от ЗП, в която е предвидено наказанието да се налага на три отделни
категории физически лица: 1) тези, нарушили
разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви „в“ и „г“, т. 2, ал. 2
и ал. 5 и чл. 41; 2) тези, които
извършат някои от изброените дейности, включително по т. 2 – „движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика
или администрацията, управляваща пътя“ и 3) тези, които наредят да бъдат
извършени някоя от изброените дейности. След като безспорно е установено, че
наказаното лице като водач на ППС осъществява движение на извънгабаритно пътно
превозно средство без разрешение, то несъмнено попада в кръга на субектите на
нарушението. Той е осъществил фактическия състав
на нарушението, като правилото за поведение се изразява в това да не „ползва”
пътя, тоест да не се движи по него с извънгабаритно пътно превозно средство,
тоест с габарити, надвишаващи максимално допустими стойности по Наредба № 11 за
движение на тежки и/или извънгабаритни ППС от 03.07.2001 г. на МРРБ, без за
това да има издадено разрешение. Ето защо съдът намира, че правилно е ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение.
За извършеното от жалбоподателя
нарушение наказващият орган му е наложил глоба в размер на 2000 лева на
основание чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. «а» и чл. 53, ал. 2 от
Закона за пътищата /ЗП/. Съгласно
чл. 53, ал. 1 от ЗП се наказват с глоба от 1 000 до 5 000 лв., ако деянието не
представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25,
чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и, ал. 5
и чл. 41 ЗП, като
ал. 2 на тази разпоредба предвижда с глоба от 2000 до 7000 лева да се наказват
лицата, извършили нарушението повторно. В конкретния случай безспорно се
установи, а и това не спори от жалбоподателя, че процесното деяние е извършено,
след като същият е бил наказван вече за такова с наказателното постановление,
посочено в обжалваното НП, а именно с НП № 5251 от 16.07.2018 година. В
конкретния случай глобата, наложена с процесното наказателно постановление на
жалбоподателя, е в размер на 2000 лева, т.е. в предвидения от закона минимум,
поради което и съобразявайки изложеното по – горе съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да се потвърди, като правилно и
законосъобразно.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 6076 от 09.04.2019 година на Началника на отдел «Контрол по
републиканската пътна мрежа», Дирекция «Анализ на риска и оперативен контрол»,
Агенция «Пътна инфраструктура» - София, с което на П.С.С. ***, ЕГН: **********,
за извършено нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. «а» от Закона за пътищата във
връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 година на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл. 53, ал. 1, т. 2
във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. «а» и чл. 53, ал. 2 от Закона за пътищата му
е наложена глоба в размер на 2000,00лв. /две хиляди/ лева, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: