Определение по дело №115/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.313 сл. от НПК и е образувано по въззивна жалби на А. Г. Б. – защитник на подсъдимия К. Й. Д. от с. Р., общ. П., против Присъда № 1295 / 25.11.2010 год., постановена от РС– Г. П. по н.о.х. дело № 1515 / 2010 год.

Според изложението в жалбата първоинстанционната присъда е необоснована и незаконосъобразна. Поддържа се, че обвинението не е доказано по несъмнен начин и деянието е несъставомерно, поради което се иска присъдата да бъде отменена и постановена друга, с която подс. Д. да бъде оправдан по възведеното му обвинение за извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НК. Алтернативно се изразява становището, че деянието следва да се преквалифицира като такова по чл.206, ал.5 от НК, както и се иска да бъде изменено наложеното наказание, тъй като се явява несправедливо.

Представителят на О. П. - Б. изразяват становище, че присъдата е обоснована и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена.

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства.

ОС разгледа жалбата в качеството си на въззивна инстанция и след като обсъди изложените доводите, при спазване на изискванията на чл.314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319, ал.1 от НПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна:

С обжалваната присъда подс. К. Й. Д. е признат за ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата през периода м. октомври - м. ноември 2009 год. в Г. П. противозаконно е присвоил чужда движима вещ - мобилен телефон марка “Сони Ериксон”, модел Z-530I на стойност 50 лева, собственост на Р. Г. М., който е владеел, поради което и на основание чл.206, ал.1 НК, във вр. с чл.373, ал.2 НПК, във вр. с чл.58а, ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б. ”б” НК, във вр. с чл.42а, ал.2, т.1, т.2 и т.6 НК е осъден на наказание “ПРОБАЦИЯ”, изразяваща се в следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес, състояща се в явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от 1 (една) година; Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 (една) година и Безвъзмезден труд в полза на обществото 100 часа за срок от една година. Подсъдимият е частично оправдан относно част от предмета на престъплението - карта №*.

На осн. чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 НК на подсъдимия е наложено общо наказание за деянието по настоящата присъда и за това, за което е осъден с определение № 700 / 14.06.2010 год. по НОХД №916 / 2010 год. по описа на РС - П., влязло в сила на 14.06.2010 год. (деянието извършено на 30.05.2010 год.) в размер на най-тежкото от тях, а именно “Лишаване от свобода” за срок от 4 (четири) месеца. На осн. чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на определеното ОБЩО най-тежко наказание за срок от 3(три) години от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.59, ал.1 от НК е зачетено при изтърпяване на наказанието “Лишаване от свобода” времето през което подсъдимият е бил задържан за срок от 24 часа съгласно заповед за задържане на лице рег. № 136 / 30.05.2010 г., времето през което обвиняемия е бил задържан за срок до 72 часа, съгласно прокурорско постановление от 31.05.2010 г. до 02.06.2010 г., както и времето през което обвиняемия е бил задържан с МН „Задържане под стража” считано от 02.06.2010 г. до 14.06.2010 г., а именно - 12 дни, съгласно Определение № 655 / 02.06.2010 г. влязло в сила на 08.06.2010 г. по ЧНД № 857 / 2010 г. по описа на ПРС.

Наред с това, на основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 45 (четиридесет и пет) лева

Фактическите положения по делото са правилно установени. По делото е проведено съкратено съдебно следствие по реда на Глава двадесет и седма от НПК, като подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти /чл.371, т.2 НПК/. Тъй като самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, по реда на чл.372, ал.4 от НПК от съда с определение е обявено, че при постановяване на присъдата ще ползват самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В резултат на анализа на доказателствения материал се установява по несъмнен и безспорен начин следната визирана в обстоятелствената част обвинителния акт и възприета от районния съд фактическа обстановка:

Подсъдимият К. Д. е на 20 години, неженен, със средно образование, безработен. Същият е осъждан.

През 2009 год. подсъдимият се запознал със свидетелката А. Т. М. /на 12 год./ от Г. П. по интернет. Първоначално контактували като си изпращали съобщения по интернет, докато в последствие започнали да се срещат. На една от срещите (неустановена дата през периода месец октомври - м. ноември 2009 год.) подсъдимият разбрал, че М. има два мобилни телефона, като картата на единия бил с предлатени 150 минути. Той я помолил да му предостави телефона за временно ползване, като й обяснил, че е загубил своя телефон. Освен това изтъкнал и мотива,че по този начин могат да провеждат безплатни телефонни разговори помежду си. Свидетелката М. се съгласила и му предоставила телефона си - марка „Сони Ериксон” модел Z-530I с карта №*. Телефонът бил подарък от майка й – св. Р. М., която го закупила в началото на 2007 год. от магазин „Германос” в Г. П. за сумата от 220 лева. Подсъдимият взел телефона и започнал да го ползва. След около една седмица свид. Анита М. помолила подсъдимия да й върне телефона, но същият все отлагал във времето и върнал единствено Сим картата. Извън предплатената сума провел и други разговори, стойността на които възлизала на сумата от 50 лева. Свид. Р. М. му звъняла над десет пъти с молбата да върне мобилния телефон. К. Д. обяснил, че телефона е при сестра му и ще го върне на по-късен етап. Вместо да върне предоставения му телефон, така както обещал, на неустановена дата в края на 2009 г., м. октомври - м. ноември подсъдимият дал телефона на В. Д., от с. Л., общ. С., който пък от своя страна в по-късен момент го дал на неустановено лице представило се с името П., който пребивавал в Р Г.

Съгласно заключението на вещото лице по назначената оценителна експертиза стойността на предмета на престъплението възлиза на 50 лева.

Видно от приложената справка за съдимост подс. Д. е осъждан както следва: С Определение № 209 по НОХД № 304 / 2007 год. на РС - П., влязло в сила на 21.02.2007 год. е осъден за престъпление по чл.194, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1,т.3 НК, извършено на 10.11.2006 год. и му е наложено наказание “Пробация”. С Присъда № 519 / 09.05.2008 год., постановена по НОХД № 507 / 2008 год. по описа на РС - П., влязла в сила на 27.05.2008 год. е осъден за престъпление по чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 НК, извършено на 05/06.05.2007 год. на наказание “Пробация”. С Определение №700, постановено по НОХД № 916 /2010 год. по описа на РС - П., влязло в сила на 14.06.2010 год., е осъден за две престъпления по чл.195 от НК, извършени на 30.05.2010 год. при условията на реална съвкупност, като му е определено на основание чл.23, ал.1 НК общо най-тежко наказание от 4 (четири) месеца “Лишаване от свобода”, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години.

Така изложените факти в обстоятелствената част на обвинителния акт се признават изцяло от подс. К. Д. пред първоинстанционния съд. Наред с това самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, а именно посочените по-горе показания на свидетелите Хр. М., А. М., Р. М., В. Д. и Й. Д. и приложените към ДП № 1432/2009 година по описа на РУ на МВР - П. писмени доказателства.

Предвид така установените по делото фактически дадености настоящият състав на въззивния съд намира за основателни възраженията на защитника, че деянието е несъставомерно по чл.206, ал.1 от НК. За решаването на въпросите за вината и отговорността на подсъдимия, предвид инкриминирания престъпен състав е необходимо да е доказано, че деецът противозаконно е присвоил чужда движима вещ върху която упражнява фактическа власт на правно основание. В случая следва да се отбележи, че подс. Д. е получил инкриминираната вещ от св. А.М., която към момента на извършване на инкриминираното деяние е малолетна. Съгласно разпоредбата на чл.3 от Закона за лицата и семейството лицата, които не са навършили 14-годишна възраст, са малолетни. Вместо тях и от тяхно име правни действия извършват техните законни представители - родители или настойници. Ето защо в конкретния случай не може да се приеме, че подсъдимият е получил от свидетелката и е държал мобилния телефон на правно основание, поради което и липсват основания за ангажиране на наказателната му отговорност за извършено престъпление по чл.206 от НК.

От друга страна, настоящият състав на въззивния съд счита, че в случая се касае за престъпление по чл.209, ал.2, пр. 2 вр. ал.1 от НК. По делото се установяват по несъмнен начин наличието от обективна страна на всички елементи на състава на визираното престъпление: Подс. К. Д. на неустановена дата през периода м. октомври - м. ноември 2009 год. в Г. П. с цел да набави за себе си имотна облага е използувал неопитността на малолетната А.Т.М. от Г. П. и противозаконно е присвоил чужда движима вещ - мобилен телефон марка „Сони Ериксон”, модел Z-530I, с което причинил имотна вреда на стойност 50 лева на Р. Г. М. от същия град – престъпление по чл.209, ал.2, 2 от НК. Контактувайки с малолетната А.М., подс. Д. се е възползувал от присъщите за възрастта й липсата на житейски опит, лековерие и импулсивност, недостатъчната й способност правилно да преценява характера и значението на действията си, и последиците от извършването им, при което е установил фактическа власт върху предмета на престъпното посегателство и в последствие разпоредил със същия.

Конкретният акт на престъпна проява на подсъдимия К. Д. обективира отношението му към деянието (неговата интелектуалната и волевата насоченост). Подсъдимият е осъзнавал противообществения характер на деянието /накърняващо правото на собственост/, разбирали е, че действията му са насочени към лишаването от фактическа власт върху веща на нейния собственик, предвиждал е преминаването на владението в своя фактическа власт и е целял установяването на тази власт върху предмета на престъплението, като за реализиране на намерението си се възползувал от неопитността на свидетелката, при което е реализирал намерението си, разпореждайки се с инкриминираната вещ. Ето защо, анализирано деянието от субективната му страна обосновано е прието за установено, че същото е извършено с пряк умисъл.

По горните съображения, обжалваната присъда следва да се измени, като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление. Деянието на подсъдимия следва да се преквалифицира от такова по чл.206, ал.1 от НК на чл.209, ал.2 вр. ал.1 от НК, като подсъдимият бъде признат за невинен и оправдан по първоначалното му обвинение.

Следва да се отбележи, че след извършване на деянието е настъпила законодателна промяна с ДВ, бр. 26/2010 г. на чл.209, ал.2 от НК, с която е увеличена наказуемостта. При определяне на наказанието на двамата подсъдими, следва да се приложи по-благоприятният закон, а именно - този в редакцията на ДВ, бр. 10/1993 г., предвиждащ да извършеното престъпление наказание до три години лишаване от свобода.

Независимо от приетата от въззивната инстанция нова квалификация на деянието, настоящият състав възприема изцяло изводите на първостепенния, касаещи индивидуализацията на наказанието. За да наложи на подсъдимия най-адекватните и целесъобразни по чл.36 от НК санкции, съдът е съобразил предвид императивния характер на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК вр. чл.372, ал.4 НПК е определил наказанието при условията на чл.58а вр. чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК. В тази връзка са отчетени степента на обществена опасност на деянието и дееца, като са съобразени цялостно данните за съдебното му минало, семейно и материално положение. Наред с това, на осн. чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 НК на подсъдимия е наложено общо наказание за деянието по настоящата присъда и за това, за което е осъден с определение № 700 / 14.06.2010 год. по НОХД № 916 / 2010 год. по описа на РС - П., влязло в сила на 14.06.2010 год. в размер на най-тежкото от тях, а именно “Лишаване от свобода” за срок от 4 (четири) месеца. На осн. чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на определеното ОБЩО най-тежко наказание за срок от 3 (три) години от влизане на присъдата в сила. Ето защо присъдата в частта й относно размера на наложеното наказание следва да се потвърди.

По изложените съображения и на основание чл.337, ал.1, т.2 от НПК, БОС

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА Присъда № 1295 / 25.11.2010 год., постановена от РС – Г. П. по н.о.х. дело № 1515 / 2010 год. като преквалифицира деянието на подсъдимия К. Й. Д. от престъпление по чл.206, ал.1 НК в престъпление по чл.209, ал.2 вр. ал.1 от НК, и го оправдава по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.206, ал.1 от НК.

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 1295 / 25.11.2010 год., постановена от РС – Г. П. по н.о.х. дело № 1515 / 2010 год. в останалата й част.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател : Членове : 1.

2.