Р Е Ш Е Н И Е
30.11.2018г. Дупница
Номер Дата Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
20.11. 2018
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно засеД.е в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Кечева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
2018 1341 гражданско
дело № по описа
за
година и за да се произнесе взе предвид следното:
С.Н. Гогова е предявила срещу В.Й.Г., иск с правно основание чл.127а от СК. Ищцата иска съда да постанови решение, с което да замести съгласието на ответника малолетните деца на страните Д.В.Г., с ЕГН: ********** и Н.В.Г., с ЕГН: **********, да напускат пределите на Република България и да пътуват до Кралство Испания и обратно, за периодите от 1-ви до 30-ти юли и от 1-ви до 30-ти април и през новогодишните празници: от 29-ти декември до 2-ри януари всяка година, както и по три дни през великденските празници през четните години, придружавани от майка си или техните баба или дядо по майчина линия: Милка Иванова Гогова, ЕГН: ********** и Николай Симеонов Гогов, ЕГН: **********, както и за снабдяване с необходимите лични документи за това.
Ответникът по първоначалния иск, В.Й.Г., е предявил насрещен иск със същото правно основание срещу ищцата по първоначалния иск, с който иска съдът да постанови решение, с което да замести съгласието на майката (ищцата по първоначалния иск) малолетните деца на страните да напускат пределите на Република България и да пътуват до Канада и обратно, в периода от 1-ви до 30-ти юни всяка година, както и три дни през великденските празници през нечетните години и три дни през коледните празници (от 25-ти до 217-ми декември) през четните години, придружавани от баща си или от техните баба или дядо по бащина линия: Веска Драганова Г., ЕГН: ********** и Йордан Бориславов Г., ЕГН: **********, както и за снабдяване с необходимите лични документи за това.
Ищцата по първоначалния иск твърди, че с ответника имали сключен граждански брак, като в момента е висящо между тях дело за развод. От съвместното брачно съжителство страните имат две малолетни деца, които ищцата отглежда в дома на родителите си, находящ се в гр.Дупница, с помощта на родителите си, на баба си и на дядо си. Ответникът по първоначалния иск е с постоянен адрес в Канада, а в България идва рядко, но само за да създава проблеми, като тази година пристигнал, но след като били заведени дело за домашно насилие и бракоразводно дело, в края на месец май напуснал страната и до настоящия момент е в неизвестност, крие се, обажда се от време на време от телефони със скрити номера, но ищцата не е наясно къде се намира и какво прави. Родителите на ищцата по първоначалния иск от близо 15 години са в Испания, в гр. Ехея, там имат постоянна работа, получават прилични доходи, помагат й финансово. В Испания под наем родителите й ползват добре обзаведено, удобно, четиристайно жилище, в което ищцата е ходила заедно с децата. Ищцата по първоначалния иск не може да води децата на гости, екскурзии и почивки в чужбина, тъй като за пътуване извън страната съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗБДС се изисква съгласието на двамата родители за издаване на паспорт и пътуване в чужбина, но ищцата не може да намери ответника за да даде съгласие.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника по първоначалния иск, с който същият оспорва изцяло изложените в първоначалната искова молба факти и обстоятелства. Твърди, че всяка седмица звъни на ищцата по първоначалния иск, в удобно за нея време, за да говори и види децата си, но контактите им зависят изцяло от нейната воля, защото често се случва тя да отказва. Твърди, че ищцата по първоначалния иск отлично знае адреса му в Канада, защото тя самата е живяла по време на брака им на същия адрес и той е вписан в канадските й документи. Ответникът по първоначалния иск никога не е препятствал общуването на децата с техните баба и дядо по майчина линия. В миналото е давал декларация за сина си Д.Г. да пътува в Гърция. Не е съгласен обаче децата да пътуват в Кралство Испания, тъй като счита, че това би затруднило възможността му да упражнява установения от съда режим на виждане с тях. Ищцата не е записала малолетния Д.Г. в детска градина или предучилищна занималия, нито има данни, че децата ще продължат престоя си в България. Липсата на доказателства за трайното установяване на децата на територията на страната засилва съмненията му, породени от коментарите на роднини, че желанието на ищцата по първоначалния иск е да се премести за постоянно с тях в Кралство Испания. Оспорва твърдението на ищцата по първоначалния иск, че родителите й разполагат с просторно жилище под наем в гр.Ехея Де Лос Кабайерос, както и че и двамата имат постоянна работа там. Последните години майката на ищцата по първоначалния иск не работи и пребивава в Република България, а заплатата на бащата е крайно недостатъчна за издръжката на двама души, камо ли за да осигурят условия за живот на малолетните деца. Също така, в Испания децата не са здравно осигурени и ответникът по първоначалния иск се тревожи какво би се случило, ако някое от тях се разболее. От друга страна сочи, че техните баба и дядо по майчина линия се прибират често в България и имат възможност да поддържат контакт с внуците си.
От своя страна ищецът по насрещния иск сочи, че с решение от 15.06.2018г. по гр.д. № 704/2018г. на РС-гр.Дупница е прекратен бракът между страните, като родителските права на родените от брака деца са предоставени на майката, а на него е определен режим на лични отношения всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 часа в събота до 19:00 часа в неделя, с преспиване, по един месец през лятото, който да не съвпада с годишния отпуск на майката, в четните години-по три дни през коледно-новогодишните празници, а в нечетните години-по три дни през великденските празници. Твърди, че живее в Канада и единствения контакт, който има с децата е посредством телефонни разговори и видео-връзка от чужбина. Тези разговори са контролирани от майката и провеждането им зависи от нейното настроение в момента. След постановяването на бракоразводното решение, което е влязло в сила в частта за режима на лични контакти, с ответницата по насрещния иск не могат да постигнат съгласие относно възможността децата да го посещават в Канада. На няколко пъти е опитвал да организира пътуването им, но майката не е разрешила. На 26.07.2018г. изпратил до ответницата по насрещния иск покана да посочи период, в който той може да пътува до България, за да се възползва от правото си да прекара един месец с децата, както и да посочи банкова сметка, ***, но не получил отговор. Ищецът по насрещния иск не отрича грижите, които ответницата по насрещния иск полага за децата, но той е изключително привързан към тях и желае да му гостуват през лятото, както и за коледните и великденските празници. Той и семейството му имат възможност да придружават децата по време на пътуването на отиване и връщане, както и да покрият разходите за това. Също така смята, че престоят на децата в Канада ще ги зарадва и ще имат възможност да прекарат време с него, семейството му и своите братовчеди. Дъщерята на страните е родена в Канада, а синът им е живял там в период от девет месеца, поради което пътуването няма да е в чужда или непозната за тях среда. Ищецът живее в триетажна къща, собственост на родителите му, находяща се в гр. Брантън (на 30 км. От Торонто). Той обитава самостоятелен етаж, състоящ се от три спални, баня и тоалетна. Всяко от децата разполага със собствена стая, децата имат канадски здравни карти, валидни до 2021г. Ищецът по насрещния иск има желание и възможност да се грижи за децата през време на престоя им в Канада, като може да разчита на помощ от родителите си и сестра си.
Ищцата по първоначарния иск и ответница по насрещния иск С. Гогова е подала отговор на насрещния иск в срока по чл.131 ГПК, с който изразява становище за неоснователност на същия. Оспорва твърденията на ищеца по насрещния иск, като излага пространни съображения относно тяхната невярност. Счита, че не следва да бъде разрешавано на ищеца по насрещния иск да извежда децата извън Република България, понеже това крие риск да не ги върне своевременно, като по този начин би могъл да „изнудва“ ответницата по насрещния иск, с цел да я накара да се разпореди с банкова сметка, ***. Излага и многобройни ирелевантни за спора твърдения, които не следва да бъдат обсъжД..
Съдът, след като взе предвид становищата на
страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбите на
ГПК, приема за установено следното:
Не е спорно между страните, на съда е служебно известно, а и от събраните по делото писмени доказателства: Удостоверение за раждане № **********/16.05.2013г., издадено от Столична община, район „Красна поляна“, Удостоверение за раждане № **********/30.06.2017г., издадено от Община Дупница, се установява, че страните са бивши съпрузи, като от брака си страните имат родени две деца: Д.В.Г., ЕГН: ********** и Н.В.Г., ЕГН: **********. С Решение № 310 от 15.06.2018г., постановено по гр.д.№ 704/2018г. по описа на РС-Дупница, сключеният между страните на 05.06.2013г. граждански брак е прекратен по вина на съпруга, упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца на страните е предоставено на майката, а на бащата е определен следният режим на лични отношения: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9:00 часа в събота до 19:00 часа в неделя (с преспиване); по един месец през лятото, който да не съвпада с годишния платен отпуск на майката; в четните години-три дни през коледно-новогодишните празници, а в нечетните години-три дни през великденските празници, както и да осъществява допълнителни контакти с децата по всяко време, при съгласие на майката. Решение № 310 от 15.06.2018г., по гр.д.№ 704/2018г. на РС-Дупница се обжалва от С.Н.Г.,***, само в частта относно размера на присъдената издръжка, която В.Г. е осъден да заплаща в полза на малолетните си деца, като до момента на постановяване на настоящото решение, не е налице съдебно решение на въззивната инстанция.
Не е спорно
между страните, а и от приетите като доказателства по делото Удостоверение за
съпруг и родствени връзки изх. № 3100/19.07.2018г., издадено от общ. Дупница и
Удостоверение за раждане № 070502/15.10.1985г., издадено въз основа на Акт за
раждане № 806/15.10.1985г., се установява, че родители на ищцата по
първоначалния иск С.Н.Г., съответно баба и дядо по майчина линия на
непълнолетните деца на страните са Милка Иванова Гогова, ЕГН: ********** и
Николай Симеонов Гогов, ЕГН: **********, а родители на ищеца по насрещния иск В.Й.Г.,
съответно баба и дядо по бащина линия на непълнолетните деца на страните са
Веска Драганова Г., ЕГН: ********** и Йордан Бориславов Г., ЕГН: **********.
Видно от приетите като доказателство по делото легализирани преводи на следните документи: Удостоверение за съжителство, издадено от кметството на гр. Ехея де лос Кабайерос (Сарагоса), Кралство Испания, Справка за трудов стаж, издадена от Министерство на труда, миграциите и социалното осигуряване на Кралство Испания за Милка Иванова Гогова, Справка за трудов стаж, издадена от Министерство на труда, миграциите и социалното осигуряване на Кралство Испания за Николай Симеонов Гогов, Трудов договор на Милка Иванова Гогова, Фиш за заплата за месец октомври 2018г. на Милка Иванова Гогова и Фиш за заплата за месец октомври 2018г. на Николай Симеонов Гогов, родителите на ищцата по първоначалния иск, съответно баба и дядо по майчина линия на децата на страните, живеят и работят повече от 15 години в гр. Ехея де лос Кабайерос (Сарагоса), Кралство Испания, като през цялото време пребивават на един и същи адрес, трайно заети са и имат добри доходи.
Видно от приетите като доказателство служебни бележки с изх. № 994/27.06.2018г. и с изх. № 42/29.10.2018г., издадени от Детска градина „Детелина“, гр. Дупница, детето Д.В.Г. е записано и посещава детската градина в периода от 05.09.2017г. до 29.10.2018г.
Видно от приетите като доказателство по делото два броя служебни бележки от д-р Лорета Николова, на малолетните деца Н.В.Г. и Д.В.Г., са извършени всички задължителни планови имунизации и са проведени всички профилактични прегледи.
Страните са представили и други, неотносими по спора, писмени доказателства, които не следва да бъдат обсъждани.
В представения по делото от ДСП-Дупница социален доклад е отразено, че към настоящия момент ищцата по първоначалния иск и малолетните деца на страните живеят на адрес: гр. Дупница, ул. „Мальовица“ № 10, в жилището на родителите на С.Г., които живеят и работят в Испания повече от 15 години. В същото жилище живеят и дядото и бабата по бащина линия на ищцата-Симеон Николов Гогов и Надежда Ангелова Гогова, като двете семейства имат отделно организирани домакинства, но си помагат в ежедневието. Симеон и Надежда Гогови участват и помагат в отглеждането на малолетните деца. В жилището е осигурена самостоятелна стая за децата; осигурено им е всичко необходимо съобразено с възрастта; хигиената е на необходимото ниво; средата и условията са подходящи за отглеждане на деца. В настоящия момент основните грижи се полагат от майката, която получава помощ и подкрепа от Симеон и Надежда Гогови. Осигурена е спокойна и сигурна семейна среда за отглеждане. Майката проявява загриженост и ангажираност към изпълнение на родителските си функции и ангажименти спрямо децата. Старае се и е в състояние да осигурява закрилата им от вредни за тях фактори при отглеждането. Малолетния Д.през учебната 2018/2019 г. е в подготвителна група в ЦДГ ’’Детелина" гр. Дупница, за задължителна предучилищна подготовка. Изготвят се необходимите документи за посещаване на детска ясла ’’Пролет” от малолетната Н.. С бащата на детето не е проведена среща.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите Надя Н. Райкова-сестра на ищцата по първоначалния иск; Надка Райкова Йорданова, Тодорка Страхилова Д. и Цветанка Ненкова Ангелова-баба по бащина линия на ответника.
Ангажираните от ищцата по първоначалния иск свидетелки Надя Райкова и Надка Йорданова дават показания, че родителите на С.Г. от повече от 15 години живеят и работят в Испания, където трайно са се установили на един и същи адрес-жилищен апартамент под наем, състоящ се от четири стаи: кухня с хол, две спални и баня с тоалетна. Материално-битовите условия в жилището са добри, обзаведено е с всичко необходимо, подходящо е за отглеждане на малки деца. Милка и Николай Гогови са постоянно работещи, имат добри доходи и помагат финансово ищцата. Много са привързани към децата, както и децата към тях, редовно си общуват по телефона и чрез „вайбър“. Дядото се прибира поне два пъти годишно в България, а бабата и по-често; когато се родила малолетната Н., бабата си взела неплатен отпуск и се върнала в България за няколко месеца, за да помага в отглеждането на детето. Милка и Николай Гогови имат много голямо желание внуците им да ги посещават в Испания.
Ангажираните от ищеца по насрещния иск свидетелки Цветанка Ангелова и Тодорка Д. дават показания, че В.Г. живее заедно с родителите си в гр. Торонто, Канада, в къща, която е собственост на родителите му. Свидетелите описват къщата като жилище на два етажа и пет нива, с множество помещения, в което са осигурени отлични материално-битови условия; има осигурени отделни детски стаи за всяко от децата, обзаведени съобразно техните нужди. Родителите на В., Веска и Йордан Григорови, работят като шофьори на тежкотоварни автомобили, осъществяващи превози от Канада до САЩ, работят много и имат много добри доходи. Свидетелката Д. ги описва като много честни и трудолюбиви хора. Според свидетелката Ангелова синът й (бащата на ищеца по насрещния иск) и снаха й получават по над 8 000.00 канадски долара (равняващи се на над 10 000.00 лв.) месечно. В близост до тях живее и сестрата на ищеца със съпруга си и двете си деца. И двете свидетелки споделят, че ищецът по насрещния иск е грижовен баща, много привързан към децата си. Веска и Йордан Григорови също много искат да виждат внуците си и много ги обичат.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 127а, ал. 1 и 2 СК, решението
за пътуване на непълнолетното дете зад граница и респективно за издаване на
задграничен паспорт на последното се взема винаги съвместно от двамата
родители, независимо дали родителските са предоставени за упражняване само на
един тях (чл.127а, ал.1 СК), а при невъзможност за това – с разрешение на
районния съд, в рамките на суверенно определени от него срокове и дестинации.
Преценката е винаги конкретна, но във всеки случай се обуславя от интересите на
детето. В случая с чл.127а ал.2 от СК е визирана една конкретна хипотеза на
разногласие относно пътуване на децата в чужбина и то във връзка със
специфичните изисквания на специалния закон – чл.45 от ЗБЛД и чл.76
т.9 от ЗБЛД. Съгласно чл.45 от ЗБЛД, заявлението за издаване на паспорт или
заместващ го документ на малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение
лица се подава лично и от техните родители, настойници или попечители,
които изразяват съгласието си за издаване на паспорт или на
заместващ го документ в присъствието на длъжностно лице, като подписват
заявлението, т.е. заявлението не може да бъде подадено при отсъствието на един
от родителите, освен ако няма представено изрично пълномощно или влязло в сила
съдебно разрешение за издаване на паспорт на лице, ненавършило 18 години, без
съгласие на отсъстващия родител. В конкретния случай, липсва писмено съгласие
на единия родител – майката за издаване на паспорт. Съгласно чл.76 т.9 от ЗБЛД
може да не се разреши напускане на страната на малолетни и непълнолетни, които
нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите
родители, като спорът се решава по реда на чл.127а от СК. Съобразно трайната практика на ВКС изразена в
ТР 1/2016/03.07.2017 г. на ВКС ОСГК и редица решения постановени по реда
на чл. 290 ГПК, представляващи задължителна за съдилищата практика е прието,
че даване на заместващо съгласие по реда на чл. 127а СК от съда без
да е посочен конкретен период и държави винаги няма да е в интерес на детето -
в този смисъл са решение № 234/30.05.2012 г. по гр. дело № 1580/2011 г. на ВКС,
ІV гр. о., решение № 315/12.01.2012 г. по гр. дело № 1456/2010 г. на ВКС, ІІІ
гр. о., решение № 143/30.05.2011 г. по гр. дело № 300/2010 г. на ВКС, ІV гр.
о., решение № 32/28.01.2011 г. по гр. дело № 170/2010 г. на ВКС, ІV гр. о. на
ВКС, решение № 234/17.05.2011 г. по гр. дело № 1599/2010 г. на ВКС, ІV гр. о. и
много други. В посочените решения е възприето, че не е в интерес на детето то
да може да бъде извеждано по усмотрение на единия родител където и да е извън
границите на страната, защото този родител може да реши да отведе детето в
държава, в която има, например, гражданска война или епидемична обстановка,
създаваща опасност за живота и здравето му; че при глобално дадено
предварително разрешение, държавата се лишава от възможност за контрол върху
действията на родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските
права и за осигуряване на мерки на лични отношения между детето и родителя,
който се е противопоставял на извеждането му зад граница, което също не е в
интерес на детето. В същите решения е посочено, че при нужда детето да пътува в
чужбина и при разногласие на родителите, съдът е властен да разреши конкретни
пътувания в определен период от време от и до определени държави или
неограничен брой пътувания през определен период от време, но също от и до
определени държави (например държавите - членки на Европейския съюз), защото не
е в интерес на детето то да може да бъде извеждано в чужбина и в рискови
региони по усмотрението само на единия от родителите, както и на места, където
не може да бъде изпълнено съдебното решение за осигуряване на мерките за лични
отношения между детето и родителя, който се е противопоставил на извеждането му
зад граница.
Осъществяване на правото на свободно придвижване
е регламентирано в Конституцията на Р.България. Съгласно чл.35 ал.1 от Конституцията на Р.България, всеки има право свободно да избира своето
местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните
предели, като това право може да се ограничава само със закон, за защита на
националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други
граждани. Всяко дете има право на свободно придвижване/чл.13 от Всеобщата
декларация за правата на човека/, провъзгласена с Резолюция№217А/10.12.1948г.
на Общото събрание на ООН(право на отдих и почивка), чл.31 от Конвенцията за
правата на детето, както и правото да обогатява своята култура, духовност и
въобще да развива личността си/чл.29 от Конвенцията за правата на детето/, т.е.
на право на познание/образование/ в най-широк смисъл на понятието. Разбира се
упражняването на правото на свободно придвижване свързано с пътуване в чужбина
не може да бъде упражнено самостоятелно, защото е ограничено от закона чрез
изискването за родителска преценка и съгласие. Съгласно чл.10 ал.2
изр.II oт Конвенцията за правата на детето, правото на детето или на
неговите родители да напускат която и да е страна подлежи само на тези
ограничения, които са предписани от закона и които са необходими за защита на
националната сигурност, обществения ред, общественото здраве или морал или правата
и свободите на други лица, и които са съвместими с другите права, признати в
тази Конвенция. Според разпоредбата на чл.24 ал.2 от Хартата на основните права
на Европейския съюз, според която, при всички действия, които се предприемат от
публичните власти или частни институции по отношение на децата, висшият интерес
на детето/децата трябва да бъде от първостепенно значение.
В разглеждания случай безспорно
установено по делото е, че страните са бивши съпрузи и родители на малолетните
деца Д.и Н. Григорови. И двамата бивши съпрузи имат желание да извеждат
малолетните деца извън пределите на Република България: майката (ищцата по
първоначалния иск), която ще упражнява родителските права върху малолетните
деца, съгласно Решение № 310 от 15.06.2018г., по гр.д.№ 704/2018г. на
РС-Дупница-в Кралство Испания, а бащата
(ищецът по насрещния иск), на когото е определен режим на лични отношения с
децата със същото решение-в Канада. Между родителите не може да бъде постигнато
съгласие относно пътуването на децата в чужбина и издаването на необходимите
лични документи за това.
Съдът намира, че съвкупната преценка на ангажираните по
делото доказателства мотивира несъмнения извод, че в интерес на малолетните
деца е частично уважаване на предявените претенции и на двете страни.
В хода на делото се установи, че ищцата
по първоначалния иск живее задно с децата в гр. Дупница, в къща, собственост на
родителите й. По-голямото дете, Д.Г., посещава детска градина в града, а
по-малкото, Н.Г., ще посещава детска ясла. В тази връзка, неоснователно е
възражението на ответника по първоначалния иск, че ищцата имала намерение да
отведе децата в Кралство Испания за постоянно. Родителите на ищцата по
първоначалния иск живеят и работят повече от 15 години в гр. Ехея де лос
Кабайерос (Сарагоса), Кралство Испания, като през цялото време пребивават в
едно и също жилище, в което са осигурени добри условия за отглеждане на двете
деца, трайно заети са и имат добри доходи. Бабата и дядото по майчина линия
имат желание да се грижат за малолетните деца и помагат на С.Г. в тяхното
отглеждане и възпитание.
Установи се също така, от събраните по
делото гласни доказателства, че ответникът (ищец по насрещния иск) В.Г., живее
заедно с родителите си в гр.
Торонто, Канада, в къща, собственост на родителите му, в която са налице отлични
материално-битови условия и дори са осигурени самостоятелни, обзаведени детски
стаи за всяко от децата. Родителите на В.Г. работят, имат много добри доходи и
висок жизнен стандарт, желаят да виждат внуците си и да се грижат за тяхното
отглеждане и възпитание. В близост до тях живее и сестрата на В.Г., която също
има две малки деца.
Следователно, както в семейството на
родителите на ищцата по първоначалния иск, така и в семейството на родителите
на ищеца по насрещния иск, са налице добри условия за отглеждане и възпитание
на малолетните деца, докато те се намират при тях. Още повече, че държавите, в
които се иска да бъдат водени децата-Кралство Испания (държава-членка на
Европейския съюз) и Канада са развити демократични и правови държави с висок
жизнен стандарт и култура на населението и отвеждането им в тях няма да им
навреди по никакъв начин, а напротив-ще ги обогати в културно отношение и ще им
даде възможност да учат чужди езици. Пребиваването на децата в Испания,
съответно-в Канада, ще им даде възможност да общуват с бабите и дядовците си,
както и със своите братовчеди-деца на сестрата на ответника по първоначалния
иск.
Във връзка с изтъкнатите както от
ищцата по първоначалния иск, така и от ищеца по насрещния иск опасения, че
другият родител ще изведе децата от България и повече няма да ги върне, следва
да се отбележи още, че незаконното задържане на дете на територията на друга
държава в нарушение на режима за упражняване на родителски права, попада в
обхвата на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното
отвличане на деца, която урежда ускорени процедури по връщане на детето със
съдействието на държавата, включително и държавата на чиято територия се намира
детето. В тази връзка следва да се посочи и Решение № 295 от 4.12.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 3212/2015 г., III г. о., в което се приема, че нарушаване на
режима на лични отношения с бащата, доколкото съставляват бъдещо несигурно
събитие, не може да бъде аргумент за постановяване на отказ да се даде съгласие
за пътуване в чужбина. В цитираното решение се сочи също така: „Освен това
родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права е
длъжен да осигури изпълнението на съдебното решение, с което е определен режима
на лични отношения с другия родител и евентуалното възпрепятстване на реалното
им осъществяване винаги се тълкува в негова вреда и дава възможност на
противната страна - при проявена активност да намери способи за защита на
интереса си.”
Определянето
на периодите от годината, в които децата могат да бъдат извежД.в чужбина,
следва да бъдат съобразени с определения с Решение № 310 от 15.06.2018г., по
гр.д.№ 704/2018г. на РС-Дупница режим на лични отношения на бащата, като следва
да се посочи, че именно възможността му да води децата със себе си в Канада, ще
му даде възможност да упражнява пълноценно този режим.
С оглед
на всичко гореизложено, съдът намира, че следва да се замести съгласието на бащата,
малолетните деца на страните да пътуват заедно с майката или техните баба и
дядо по майчина линия в Кралство Испания от 01-ви до 30-ти юли всяка година, от
29-ти декември до 02-ри януари през нечетните години, както и от 01-ви до 30-ти
април през четните години. Следва също
така да се замести съгласието на майката, малолетните деца на страните да
пътуват заедно с баща си или техните баба и дядо по бащина линия в Канада от 01-ви
до 30-ти юни всяка година, три дни по Великденските празници-през нечетните
години, като и три дни по Коледно-новогодишните празници-през четните години.
Съгласието и на двамата родители следва да бъде заместено до навършване на
14-годишна възраст на децата.
Производствата
на спорна съдебна администрация са част от уредените в ГПК
производства, наред със защитно-санкционните и охранителните относно характера
на производството, но при разглеждането им не следва автоматично приложението
на разпоредбите на чл.78 от ГПК. Нормата на чл.78 от ГПК се намира в част Първа
„Общи правила” на процесуалния закон и се прилага за всички уредени в него
производства, доколкото не са налице специални правила за някои от тях или
неприложимостта и не следва от характера на самото производство. Производствата
по спорна съдебна администрация на отношенията родители и деца и на лични
отношения на близки с деца не са изрично уредени в процесуалния закон, нито има
специални норми относно отговорността за разноски по тези производства. За
разлика от исковото производство, в него не се решава със сила на пресъдено
нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а
само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права,
признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство
квалификация на страните като ищец и ответник. Предвид това и независилмо от
изхода на спора, разпоредбите на чл.78 от ГПК не намират приложение, като
разноските, сторени от страните в настоящето производство, следва да останат в
тежест на всяка от тях, така, както са направени и независимо от
изхода на спора /Определение№385/25.08.2015 по гр.дело №3423/2015 - Iг.о.
ВКС; Определение №252/25.09.2015г. по ч.гр.дело №3895/2015г. IIг.о.
ВКС/.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на В.Й.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, за издаване на
паспорти или заместващи ги документи за пътуване в чужбина по реда на
Закона за българските лични документи на
малолетните деца Дани В.Г., с ЕГН: **********
и Н.В.Г., с ЕГН: **********.
ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на В.Й.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, малолетните му деца Дани В.Г., с ЕГН: ********** и Н.В.Г., с ЕГН: ********** да пътуват с майка си С.Н.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, или с техните баба или дядо по майчина линия: Милка Иванова Гогова, ЕГН: ********** и Николай Симеонов Гогов, ЕГН: ********** от Република България до Кралство Испания и обратно, от 01-ви до 30-ти юли всяка година, от 29-ти декември до 02-ри януари през нечетните години, както и от 01-ви до 30-ти април през четните години, до навършване на 14-годишна възраст на децата.
ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на С.Н.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, малолетните й деца Дани В.Г., с ЕГН: ********** и Н.В.Г., с ЕГН: **********,
да пътуват с баща си В.Й.Г., ЕГН: **********,
с адрес: ***, или с техните баба или
дядо по бащина линия: Веска Драганова Г., ЕГН: ********** и Йордан
Бориславов Г., ЕГН: **********, от
Република България до Канада и обратно, от 01-ви до 30-ти юни всяка година, три дни по Великденските
празници-през нечетните години, както и три дни по Коледно-новогодишните
празници-през четните години, до навършване на 14-годишна възраст на децата,
както и за снабдяване с необходимите
лични документи за това.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС – Кюстендил в двуседмичен
срок, считано от връчването
му в препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: