Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ихтиман, 30.12.2019 г.
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети
състав,
в открито заседание на 03.12.2019 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР
ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря Надя Борисова като
разгледа докладваното от съдията АНД № 473 по описа за
2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Д.Д., чрез защитника му адв. О.Д., против Наказателно
постановление № 42-0000963/17.07.2019 г. на началника на областен отдел
„Автомобилна администрация“ - София към изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, с което за нарушение на чл. 12, пар. „б“, т. (ii) от приложение „Контролен уред“ на AETR на основание чл. 93в, ал. 17, т. 3 от Закона за
автомобилните превози на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на
1500 лв.
В
жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление при подробно
изложени съображения.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата
е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално легитимирана страна срещу
акт, подлежащ на въззивно обжалване.
Разгледана
по същество е основателна.
Срещу
жалбоподателя е съставен АУАН от Румен Ангелов – инспектор към областен отдел
„Автомобилна администрация“ – София за това, че около 15.00 часа в района на
общ. Ихтиман, АМ „Тракия“ с посока на движение към гр. София, като водач на
влекач “MAN TGS”с рег. № 34ZU0730 и полуремарке „KOLUMAN” с рег. № 34ВCY556 извършва международен транзитен превоз на товари по маршрут Република
Турция – Република Германия, видно от CMR от
13.07.2019 г. като водачът е без запис за дейности в карта на водача №
238279854697100 за периодите от 14.37 часа на 10.07.2019 г. до 16.06 часа на
13.07.2019 г. и за периода 10.30 часа на 20.06.2019 г. до 10.30 часа на
09.0.2019 г. Водачът е без тахографски листа и документ за почивка за посочения
период, с което е допуснал нарушение на л. 12, пар. „б“, т. (ii) от приложение „Контролен уред“ на AETR.
При
същата фактическа обстановка въз основа на АУАН е издадено обжалваното
наказателно постановление, с което на жалбоподателя Д.Д. (Celil Dikbudak), гражданин на Република Турция, с адрес в Република
Турция за нарушение на чл. 12, пар. „б“, т. (ii) от приложение „Контролен уред“ на AETR на основание чл. 93в, ал. 17, т. 3 от Закона за
автомобилните превози на е наложено наказание „глоба“ в размер на 1500 лв.
При
провеждане на административнонаказателното производство е допуснато съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в неосигуряване на превод на разбирам за
наказания език на документите, които касаят повдигнатото срещу него обвинение
за извършено административно нарушение. По този начин е нарушено правото на
защита на жалбоподателя, който е турски гражданин, без връзки с Република
България, преминавал е транзитно, в качеството на водач на тежкотоварен
автомобил и в този смисъл е поставен в пълна невъзможност да разбере в какво се
изразява повдигнатото срещу него обвинение нарушение.
Нормата
на чл. 21, ал.2 от НПК, която съгласно препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН,
намира приложение и в административнонаказателното производство, изисква на
лица, които не владеят български език, да бъде осигурена възможност да се
ползват от родния си език, като за целта им бъде назначен преводач. Тази
разпоредба е доразвита, като в изпълнение на Директива 2010/64/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно правото на
устен и писмен превод в наказателното производство в НПК е приета глава
тридесета "а" (Нова - ДВ, бр. 21 от 2014 г.) – Особени правила за
разглеждане на дела за престъпления, извършени от лица, които не владеят
български език. В чл. 395а, ал. 1 (Нов - ДВ, бр. 21 от 2014 г.) (1) (Изм. – ДВ,
бр. 7 от 2019 г.) НПК е установено процесуално задължение за съответният
държавен орган, когато обвиняемият не владее български език, съдът и органите
на досъдебното производство да осигурят устен превод на разбираем за него език,
както и писмен превод на актовете по чл. 55, ал. 4 НПК. В чл. 395ж, ал. 1 от НПК е установено правило, че преводачът участва във всички действия, в които
участва и обвиняемият, както и при срещите му със защитника по повод провеждане
на разпит на обвиняемия или негови искания, бележки, възражения и жалби. По
силата на норма на чл. 84 ЗАНН тези разпоредби се прилагат съответно в
административонаказателното производство като спрямо лица, които не владеят
български език, следва да бъде осигурен устен и писмен превод в момента на
констатиране на нарушение, респективно при издаване на АУАН и НП, като им бъде
връчен преведен препис от същите, за да са в състояние привлечените към
административнонаказателна отговорност да разберат естеството на повдигнатото
им обвинение за извършено нарушение. По този начин на лицата, невладеещи
български език, се гарантира възможността да разберат какво е вмененото им
нарушение и респективно да организират адекватно защитата си.
Неспазването
на задължението по чл. 21, ал. 2 от НПК, чл. 395а, ал. 1 НПК и чл. 395ж, ал. 1 НПК представлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на
защита на нарушителя и е основание за отмяна на издаденото НП (вж. Решение №
2108 от 12.10.2012 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2017/2012 г., Решение
№ 2530 от 20.11.2013 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2263/2013 г.,
Решение № 286 от 25.09.2018 г. на АдмС - Видин по к. а. н. д. № 229/2018 г.,
Решение № 56 от 14.02.2019 г. на АдмС - Видин по к. а. н. д. № 397/2018 г.).
За
пълнота следва да се посочи, че задължение за превод в горния смисъл възниква и
от задълженията, които страната ни е поела като държава, ратифицирала ЕКЗПЧОС и
по конкретно от чл. 6, пар. 3, б. „а“ и „е“. За това, че административни
нарушения като настоящото следва да се приемат за наказателно обвинение по
смисъла на Конвенцията, съгласно критериите, дадени в делото Engel and others
v. The Netherlands и делото А и Б срещу Норвегия (жалби № 24130/11 и №
29758/11), е безспорно след приемането ТР № 3/22.12.2015 г. по т. д. № 3/2015
г. на ВКС.
В
заключение при констатиране на административно нарушение, извършено от лице,
невладеещо български език, съответният административнонаказващ орган следва да
осигури устен превод на нарушителя, както и писмен превод на АУАН и НП, тъй
като именно с чрез посочените актове се ангажира административнонаказателната
отговорност на конкретно лице.
Доколкото
по настоящото дело това не е извършено обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Мотивиран от изложеното, съдът
основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 42-0000963/17.07.2019 г.
на началника на областен отдел „Автомобилна администрация“ - София към
изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: