№ 964
гр. София, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Петя Попова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно гражданско дело №
20231100507828 по описа за 2023 година
Производството е по реда чл. 258-273 от ГПК.
С Решение № 6748 от 02.05.2023 г. по гр. д. № 26120/2022 г. по описа на СРС, 91-ви
състав е изменил на основание чл. 150 СК размера на дължимата месечна издръжка от А. К.
К., определена с Решение № III-139-20063253 от 10.03.2021г. на Софийски районен съд, 139
състав, по гр. д. № 55393 по описа за 2019г., в полза на М. А. К., действаща чрез своята
майка и законен представител Ж. С. О., като на осн. чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК е увеличил
размера на дължимата от ответника месечна издръжка в полза на М. А. К. от 200,00 лева на
300,00 лева и е осъдил ответника да заплаща месечна издръжка в размер на 300,00 лв.,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 18.05.2022г., до настъпване на
обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска.
Със същото Решение е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 150, пр. 1 и
3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, за разликата над 300,00 лева до пълния предявен размер от 400,00
лева, като неоснователен.
Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът по исковете, който
чрез процесуален представител депозира въззивна жалба, с която се атакува решението в
уважителната му част. Първоинстанционният съдебен акт, в обжалваната част, се оспорва
като незаконосъобразно и необосновано. Навеждат се доводи за недоказаност на
основанията за изменение на размера на издръжката, доколкото по делото не са събрани
доказателства относно промяна на нуждите на детето, както и относно материалната
възможност на ответника. Твърди, че по делото не се установява промяна с траен и
продължителен характер по отношение размера на издръжката. С тези възражения и доводи
въззивникът ответник отправя искане към въззивната инстанция за отмяна на
първоинстанционното решение и за отхвърляне на предявения иск по чл. 150 СК като
1
неосновател и недоказан.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
въззиваемата М. А. К., действаща чрез своята майка и законен представител Ж. С. О..
В хода по същество пред въззивния съд въззивникът К. чрез назначения особен
представител поддържа въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде
отменено, като бъде присъден минимален законов размер на издръжката.
Пред въззивния съд въззиваемият чрез законния си представител моли въззивната
жалба да бъде оставена без уважение. Посочва, че разходите на детето са се увеличили от
2019 г. – то посещава дейности и се храни в стол в училище, за което се заплащат купони на
стойност около 100 лева месечно. Посочва и че минималната работна заплата също е
увеличена. Твърди, че месечните разходи на детето М. са около 400 лева. Отправя искане за
потвърждаване на атакуваното решение.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните.
Предмет на въззивна проверка е решението в частта, с която е уважен искът по чл.
150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК. В останалата част, с която искът е отхвърлен за разликата
над 300,00 лева до пълния предявен размер от 400,00 лева, като неоснователен, решението
като необжалвано е влязло в сила.
При извършена проверка въззивният съд намира постановеното решение за валидно –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата
форма и съдържание.
Настоящата инстанция приема, че решението в обжалваната част е допустимо, тъй
като не се констатират процесуални пречки за разглеждане на депозираната искова молба, а
районният съд се е произнесъл съобразно искането, с което е бил сезиран.
По отношение правилността въззивният съд намира следното:
Районният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 150 СК, за основателността на
който следва да се установи трайно изменение на нуждите на издържаното лице и/или
промяна във възможностите на задълженото лице. При определяне размера на увеличената
издръжка съдът следва да съобрази, както увеличените нужди на детето, така и
възможностите на задължения родител да покрие тези нужди. Искът за увеличение на
присъдената месечна издръжка може да се основава едновременно и на увеличени нужди на
детето, и на възможностите на родителя му.
По делото не е спорно между страните, че въззиваемата М. е дете на ответника А. К.,
което се установява и от приетото в хода на първоинстанционното производство
удостоверение за раждане № **********, издадено на 22.07.2016 г..
Не е спорно пред въззивния съд, че с Решение № 20063253 от 10.03.2021г. по гр. д. №
55393/2019г. по описа на СРС, 139 състав, влязло в сила на 24.04.2021 г., родителските права
спрямо въззиваемата М. са предоставени на майката – Ж. С. О. и е определен размер на
дължимата от бащата издръжка от 200 лева, месечно.
В процесния случай категорично се установява по делото, че нуждите на детето М. са
нараснали. От определяне на първоначалния размер на издръжката до приключване на
устните състезания пред въззивния съд е изминал период от близо 3 години. Съдът на осн.
2
чл. 235, ал. 3 ГПК взима предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са
от значение за спорното право, какъвто е изминалият период от време. Потребностите на
въззиваемата ищца, която към момента на приключване на устните състезания пред
въззивната инстанция е на 7 навършени години, значително са нараснали с оглед така
изминалия период и предвид нейното възрастово израстване. Към настоящия момент детето
е записано в първи клас. С увеличаване възрастта на децата се увеличава и кръгът от
обществени отношения, в които те участват, поради което нарастват и потребностите от
средства за базисните им нужди (храна, облекло, лечение, транспорт), за образование
(доколкото ищцата е ученик) и за социално-културно развитие.
По делото е приет социален доклад от 16.08.2023 г., изготвен от социален работник
при ДСП-Младост 1 въз основа на среща и разговор с майката. По данни на последната
детето има нужда от закупуване на учебни пособия, дрехи, обувки, спортни екипировки и
хигиенни пособия. В социалния доклад е посочено, че детето има нужда от ежемесечни
средства за храна в размер на поне 100 лева за ученическия стол, както и че детето посещава
уроци по плуване, които се заплащат допълнително. Посочено е в доклада, че детето
боледува, както и че на всеки 3 месеца посещава специалист офтомолог. По делото не са
предоставени доказателства, които да сочат размера на ежемесечните средства за храна под
формата на ваучери за ученическия стол, нито от необходимостта детето М. да посещава
всяко тримесечие лекар специалист офтомолог, поради което въззивният съд намира
посочените обстоятелства за недоказани, поради което не ги взема предвид при определяне
размера на дължимата издръжка. Независимо от това житейски логично и оправдано е с
оглед възрастовото израстване на детето то да се нуждае от средства за закупуване на
учебни пособия, дрехи, обувки, спортна екипировка, хигиенни пособия, храна, лекарства,
което следва да бъде взето предвид при определяне размера на издръжката.
На следващо място, въззивният съд отчита и промяната в икономическите условия в
страната. Въззивният съд взе предвид настъпилите в страната инфлационни процеси, като
инфлацията за месец декември 2023 г. спрямо месец април 2021 г. (месеца на влизане в сила
на решението, с което е определена първоначалната издръжка) е 29,8% (съгласно публично
достъпната информация на електронна страница на Национален статистически институт
https://www.nsi.bg/), които негативни последици не следва да се поемат изцяло от родителя,
който полага непосредствените грижи за детето – в случая майката. Следва да се отчете
фактът, че към момента на приключване на устните състезания пред въззивния съд
минималната работна заплата за страната е в размер на 933 лева, т.е. налице е увеличение на
същата спрямо м.април 2021 г..
Предвид гореизложеното неоснователни се явяват доводите на въззивника, че по
делото не се доказват нуждите на въззиваемата да са нараснали. Константа е съдебната
практика, че при изследване на обстоятелствата, обуславящи размера на дължимата
издръжка от неотглеждащия родител на ненавършилите пълнолетие деца, съдът преценява
изминалия период от време от определяне на първоначалната издръжка, възрастовото
израстване на детето, както и икономическите условия в страната, респективно промяната в
тях. При установяване на изменение в посочените обстоятелства на изменение подлежи и
дължимата издръжка. В действителност по делото не се установява детето да има особени
нужди и потребности от издръжка, надхвърляща тази на деца на неговата възраст и
потребяващи блага от имуществен и неимуществен характер в своето развитие, но и такива
не се твърдят от въззиваемия.
Предвид изложеното въззивният съд намира за правилни изводите на контролираната
инстанция, че са настъпили трайни и необратими промени в обстоятелствата, при които е
формиран размерът на издръжката, което налага нейното изменение.
По отношение възможностите на въззивника да заплаща издръжка, респективно
конкретния размер на алиментното му задължение, въззивният съд намира следното:
3
В хода на производството от писмо на НАП с изх. № 10-20-00-72/06.03.2023 г. се
установява, че за въззивника няма данни за регистрирани трудови доходи, няма данни и за
осигурителен доход за периода м.09.2014 г.-м.02.2023 г.. Следователно по делото не се
установяват конкретни доходи на въззивника. Независимо от това, правилно районният съд
е отчел, че същият е в трудоспособна възраст. Същият е на 43-годишна възраст към момента
на приключване на устните състезания пред въззивния съд. По делото не се установява
същият да е възпрепятстван да полага труд поради влошено здравословно състояние.
Наличието на заболяване, намаляващо работоспособността, следва да се докаже от
ответника в случай, че подобни твърдения са изложени в отговора на исковата молба. В
процесния случай не се твърди от въззивника ответник той да е във влошено здравословно
състояние, поради което неоснователно се поддържа във въззивната жалба, че доказателства
в тази насока не са събрани. При липса на наведени твърдения правилно районният съд е
приел, че въззивникът ответник е в добро здравословно състояние. Подобни са
съображенията и касателно наличието на други алиментни задължения, като такива
възражения не са изложени в отговора на исковата молба, поради което правилно районният
съд е приел, че въззивникът няма други непълнолетни деца, за които да полага грижи.
Не на последно място следва да се отчете, че и двамата родители дължат издръжка за
децата си, независимо при кого живеят те, като отглеждащият родител следва да поеме по-
малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното
живеене с детето и посрещането на разходите за домакинството, част от които са в полза и
на детето. В тази връзка при определяне размера на необходимата издръжка за детето
въззивният съд отчете и доходите на законния представител на въззиваемата. Пред
районния съд е приета справка от ТД-НАП с изх. № 11 20-00-31 №1/08.03.2023 г., от която
се установява средномесечен брутен доход за периода м.08.2022 г.-м.08.2023 г. в размер на
1400 лева, като за посочения период същата е била трудово ангажирана на две места – 18-то
СУ „Улиям Гладстон“ и „М.Р.С.“ ЕООД. Пред въззивния съд законният представител на
въззиваемата декларира средномесечен доход в размер на 1000 лева.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК всеки родител дължи издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от своето
имущество, а в ал. 1 на същата разпоредба е регламентирано, че всеки родител е длъжен
съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот,
необходими за развитието на детето. Конкретният размер на издръжката се определя, въз
основа съвкупна преценка на нуждите на лицето, което има право на издръжка, и на
възможностите на лицето, което я дължи. В т. 4 от ППВС от 1970 г. е разяснено, че
възможността на лицето, което дължи издръжка, е основание за даване на издръжка и
показател за размера , като тя е винаги обективна, конкретна и се определя от доходите,
имуществото и квалификацията на задълженото лице. Съобразявайки нормативната уредба
се налага извод, че алиментното задължение на родителя да дава издръжка за своите деца е
безусловно, като конкретният му размер се обуславя от възможностите на лицето, което я
дължи. В процесния случаи при съвкупна преценка на гореизложените обстоятелства,
ръководейки се от законните критерии и установените трайно нараснали потребности на
детето М., настоящият съдебен състав намира, че за месечната издръжка на детето М., която
е на 7-годишна възраст, с обичайни нужди, са необходимо общо 350 лева месечно - с оглед
на изискването с издръжката да се осигурят условия на живот, каквито детето би имало, ако
родителите живееха заедно. Неотглеждащият родител – бащата А. К., следва да поеме по-
голяма част от необходимата издръжка, а именно 250 лева. Независимо, че районният съд
правилно е отчел относимите обстоятелства към възможностите на ответника да плаща
издръжка, неправилно е определен общия дължим размер на месечната издръжка,
необходим за задоволяване нуждите на детето М., съответно неправилно е определил дела
на бащата в тази издръжка. Без значение в случая е обстоятелството, че по делото не са
представени писмени доказателства, установяващи конкретните доходи на ответника, тъй
4
като същият е в трудоспособна възраст, може да реализира доход, като не се установява той
да страда от заболяване, поради което доводите във въззивната жалба в обратната насока са
неоснователни. /В подобен смисъл Решение № 154 от 16.07.2013 г. по гр. д. № 1435/2012 г.,
Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС./
Така определеният размер на алиментното задължение от въззивния съд е съответен
на нуждите на детето и на възможностите на неотглеждащия родител да плаща издръжка,
като неоснователно е искането на въззивника за редуциране размера на издръжката до
минималния такъв съгласно чл. 142, ал. 2 СК.
По изложените съображения решението на районния съд следва да бъде отменено в
частта, с която въззивникът следва да бъде осъден да заплаща издръжка в за сумата над 250
лева до 300 лева месечно на детето М. К., като за разликата от 50 лева предявеният иск
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и съобразно уважената част разноските пред районния съд
подлежат на преразпределение. В тежест на ответника следва да се присъдят 72 лева
държавна такса в първоинстанционното производство върху увеличението на издръжката,
както и 100 лева за възнаграждение за особения представител. Следва, че решението
подлежи на отмяна и в частта на разноските, възложени на ответника, за сумата над 72 лева
до 144 лева, представляваща държавна такса, и за сумата над 100 лева до 400 лева,
представляваща възнаграждение за особен представител.
В тежест на въззвника съобразно изхода на делото следва да се възложат разходите,
сторени пред въззивния съд за изплатено от бюджета на съда възнаграждение за особен
представител в размер на 150 лева, както и държавна такса за разглеждане на жалбата в
размер на 36 лева.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 6748 от 02.05.2023 г. по гр. д. № 26120/2022 г. по описа на
СРС, 91-ви състав в частта, с която на осн. чл. 150 СК е изменил на основание размера на
дължимата месечна издръжка от, определена с Решение № III-139-20063253 от 10.03.2021г.
на Софийски районен съд, 139 състав, по гр. д. № 55393 по описа за 2019г., в полза на М. А.
К., действаща чрез своята майка и законен представител Ж. С. О., за сумата над 250 лева до
300 лева, както и частта, с която на осн. чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК А. К. К. е осъден да
заплаща в полза на М. А. К., действаща чрез своята майка и законен представител Ж. С. О.,
месечна издръжка за разликата над 250 лева до пълния уважен размер от 300,00 лв., считано
от 18.05.2022г г., до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на
издръжката, както и В ЧАСТТА, с която А. К. К. е осъден да заплати на осн. чл. 78, ал. 6
ГПК сумата, представляваща разликата над 72 лева до 144 лева за държавна такса пред СРС,
и за сумата, представляваща разликата над 100 лева до 400 лева за възнаграждение за особен
представител,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 150 СК вр. чл. 143, ал. 2 СК, предявен от М.
А. К., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Ж. С. О., ЕГН
********** срещу А. К. К., роден на *******., за разликата над 250 лева до уважения
размер от 300 лева като неоснователен.
5
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата му част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, А. К. К., роден на *******., да заплати по
сметка на Софийския градски съд държавна такса в размер на 36.00 /тридесет и шест/ лева,
както и сумата от 150.00 /сто и петдесет/ лева – възнаграждение за назначения му особен
представител.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6