Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 229
гр.Свищов,
22.10.2019 год.
Свищовският районен съд в публично
заседание на 26.09.2019 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ПЕНКА
ЙОРДАНОВА
при секретаря Татяна Тотева,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 274 по описа за 2019 год., за да
се произнесе, взема предвид:
Искове с правно
основание чл. 422 от
Ищецът „К.с.и п.“ЕООД ***, представляван от
управителя T.T.твърди, че дружеството е правоприемник на „Водоснабдяване и
канализация-Свищов“ЕАД. Заявява, че ответникът е абонат № 26233 на
„Водоснабдяване и канализация – Свищов“ЕАД. Посочва, че същият е потребител на
услугите на ищеца в ползвания от него имот в ******. Като абонат , той бил
подчинен на Общите условия на „К.с.и п.“ЕООД, одобрени от ДКЕВР на основание
чл. 6 ал. 1 т. 5 от Закона за регулиране
на восдоснабдителните и канализационните услуги, както и Наредба № 4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Посочва, че съгласно
чл. 32 от Наредбата, заплащането на изразходената и отведена вода се извършва въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната
система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно
отклонение, а когато такива липсват – по начин, подробно описани в чл. 39 ал. 5
от Наредбата. Сроковете за плащане били уредени в чл. 40 от Наредбата, вр. чл.
33 ал. 2 от ОУ - 30 дни след датата на
фактурирането, като при забавено плащане, абонататъ заплащал и
законоустановената лихва, съгласно чл. 44 от ОУ вр. чл. 40 ал. 1 вр. чл. 86 ЗЗД. Ответникът не бил подал възражение срещу начислените суми. Заявява, че съгласно
справка извлечение за неплатени фактури за абоната 26233 от 17.12.2018г.
за периода м. февруари 2015 година до м.май 2017 г. неизплатеното задължение на
ответника било в размер на 901,41 лева главница и 229,23 лева – лихва, като
лихвите се изчислявали поотделно, спрямо падежа на всяка дължима сума. Цените,
по които дружеството извършвало ВиК услуги били утвърдени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и оповестени на интернет страницата й. Посочва, че
като доказателство за редовността на извършеното отчитане и съответно начина на
формиране на претендираните суми представя
справка за консумация на абонат 26233
за периода 19.02.2015г. до 22.05.2017г., като потребеното количество
вода личало от колоната озаглавена Пок – показания на водомера. От същата
справка била видна и хронологията на плащанията, както и неплатените
задължения. Твърди, че ответникът е абонат на оператора „К.с.и п.“ЕООД,
предоставящо услугата – Ви К на крайни потребители, в съответствие с Закона за
водител. Той бил потребител по смисъла на закона, като ползвател на
водоснабдения имот и като такъв дължал заплащането на сумите за консумирана
вода. Процесното количество потребена вода било доказано със справка ,съдържаща
се и в показателите на карнетните листи, с които бил отчитан абонатът, като към
момента нямало плащане на ползваните услуги.
Твърди, че предявили претенцията си по реда на чл. 410 от ГПК, като
длъжникът подал възражение срещу заповедта по ч.гр.дело № 1325/2018 г. по описа на РС Свищов. Моли да бъде
постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата 901,41 лева – главница и
229,23лева – лихва, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът И.Д.И. в законоустановения срок е подал
отговор на исковата молба,, в който взема становище
за неоснователност
на иска. Оспорва изложените в исковата молба твърдения. Твърди, че липсва
валиден договор между него и ищеца, а представения договор бил неавтентичен, с
подправен подпис. Оспорва твърдението,
че е абонат на водоснабдителното дружество и че е обвързан от публикуваните
общи условия. Твърди, че никога не бил подписвал, сключвал договор с
„ВиК“Свищов ЕАД за доставка и отвеждане на питейна вода. В случай, че бъде
прието че е абонат на ищеца, прави възражение за изтекла погасителна давност на
основание чл. 111 ал. 3 от ЗЗД за сумата 304,25 лева и лихва в размер на 99,78
лева. Заявява, че на основание чл. 193 от ГПК оспорва истинността на
представения с исковата молба договор. В хода на устните състезания не
се явява , не се представлява и не взема становище.
Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, намери
за установено следното:
Не се спори по делото, че „К.с.и п.“ЕООД
предоставя услуга – Ви К на крайни потребители, в съответствие със Закона за
водите. Не се спори и, че ищецът е правоприемник на „Водоснабдяване и
канализация – Свищов“ЕАД, което се установи и от приложените справки от
Търговския регистър. Приложени по делото
са Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор,
в които в чл. 2 ал. 1 т. 1 е уредено, че потребители на Ви К услуги
са юридически или физически лица – собственици, ползватели и притежатели на
вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят Ви К услуги. В чл. 33
ал. 2 от същите е уредено, че потребителите са длъжни да заплащат дължимите
суми за ползваните от тях Ви К услуги в 30 – дневен срок след датата на
фактуриране, а в чл. 44 е предвидено, че при неизпълнение в срок на
задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на В и К
оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86 ал. 1 ЗЗД,
считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на
дължимата сума по сметка на ВиК оператора. Общите условия са одобрени от ДЕВР с Решение №
ОУ -09 от 11.08.2014г..
Ищецът е представил три броя карнетни листи, в които
са отразени показания относно
консумирана от абонат И.И. - № 233 ,
като в представените карнетни листи не само не е посочена година, за която се
отнасят описаните показания, срещу много от които липсва подпис , но не може да
се направи извод и че същите касаят процесния период, тъй като показанията
които фигурират в карнетите не съответстват на тези в представената от ищеца справка
за консумация на абонат.
Представи се по делото и счетоводна справка от
ищеца за дължимите към ищеца от абонат И.И. за периода от 19.02.2015г. до
22.05.2017г. суми, по която дължимите
суми са в размер на 1130,64 лева, от която главница – 901,41 лева и 229,23 лева
лихва. Приложена по делото е и справка за консумация на абонат И.Д.И., според която за периода 19.02.2015г. до
22.05.2017г. /без извършено плащане на 26.11.2015г. на сумата 29,76 лева/ дължимата сума не е платена, като е посочен и
размера й. В същата са посочени и показанията .
Вложено в настоящото дело е
ч.гр.дело № 1325/2018г. на СвРС, по което е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от
Представен
с исковата молба е договор , като ответникът с отговора на исковата молба е
оспорил истинността му, с твърдение, че не е подписан от него , като в
предоставения срок ищецът е заявил, че няма да се ползва от това доказателство,
поради което не е приет като доказателство по делото договора и не е открито
производство по чл. 193 ГПК за проверка на истинността му.
При тези данни от фактическа страна, съдът намира
предявения иск по чл. 422 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 вр. вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД
– установителен иск, за неоснователен. В
производството по този иск, ищецът цели да установи, че ответникът И.И. дължи сумата 901,41 главница, представляваща незаплатена
консумирана вода, за която сума главница е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 789/20.12.2018г. по ч.гр.дело № 1325/2018г. на СвРС. Искът
е допустим, тъй като е предявен от заявителя в законоустановения срок, при
наличие на правен интерес, с указването на ищеца, че срещу заповедта е подадено
възражение от длъжника. Разгледан по същество, същият се явява неоснователен. Ищецът е оператор по смисъла на Закона за водите, предоставящ услуга - ВиК
на крайни потребители, а ответникът е лице, срещу което е издадена заповед по чл. 410 ГПК .
В
настоящият случай не беше установено, че ответникът е потребител на ВиК услуги, подавани към този
имот. Обстоятелството, че партидата е записана на името ответника не доказва
качеството на потребител на ответника. Това е така, защото основанието за
плащането е предоставянето на услугата, а задължено е лицето потребител на тази
услуга. Партидата е само средство за идентификация на отделни потребители -
собственици или ползватели на водоснабдяван имот. Ищецът следваше да докаже
наличието на облигационни отношения между него и ответника. По делото не бяха
представени доказателства за валидно правоотношение с правопораждащ юридически
факт – договор за предоставяне на В и К услуги до имота на ответника, находящ се в ******, каквито твърдения има в исковата
молба. Представените справка-извлечение на дължимите суми и справка за
консумация на абонат, в която са посочени номера на фактури със посочени
главница и лихва са частни документи, които нямат обвързваща доказателствена
сила. Представените от ищеца карнетни листи – три броя по правния си характер
представляват частни свидетелстващи документи, имащи само формална
доказателствена сила. По принцип, частните документи по силата на чл. 180 ГПК
са доказателство, че изявлението, което се съдържа в тях е направено от лицето,
което ги е подписало, но не представляват доказателство за верността на това
изявление. Частният свидетелстващ документ не се ползва с обвързваща съда
доказателствена сила относно данните, за които този документ свидетелства, ако
с него издателят му удостоверява изгодни за себе си факти. Този документ
представлява извънсъдебно писмено твърдение на заинтересованата страна. Или карнетния лист като частен документ не
обосновава извод, че отразените в него обстоятелства са верни. Не само това, а
и както се посочи, не е отразено в тези карнетни листи за коя точно година са
записаните показания, за да се направи извод дали касаят процесния период,
срещу много от месеците липсва подпис за ползвател, а следва да се посочи, че
не може да направи извод, че карнетите са за претендирания период с оглед и на
това, че показанията по тях не съответстват на тези в справката за консумация
на абонат. След като
не се доказа, че ответникът е ползвал предоставените към процесния
имот ВиК услуги, няма как да дължи на оператора възнаграждение за тези услуги.
Други доказателства, които да удостоверяват реално
доставеното количество ВиК услуги за процесния период
не са представени, поради което не може да се приеме, че ищцовото дружество е
доказало при условията на пълно и главно доказване този факт. В тежест
на ищеца е да докаже всички обстоятелства, на които основава вземането си, в т.ч. качеството ползвател на ответника. Предвид изложено съдът приема за
недоказан факта, че именно ответникът е потребител на твърдените от ищеца ВиК услуги
за имота, находящ се в ****** и за него да е възникнало задължение да заплати стойността
на представените В и К услуги за
периода м. февруари 2015 г. до м. май 2017 г..
При
тези съображения съдът намира, че ищцовото дружество не успя в хода на
производството да докаже съществуването на валидно облигационно правоотношение
между страните, както и реалното количество доставени ВиК
услуги, поради което предявеният главен иск с правно основание чл. 422 от ГПК
вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД
за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 901,41 лева главница,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 17.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №789 от 20.12.2018г. по ч.гр.дело
№ 1325/2018г. на СвРС/ , следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
С
оглед отхвърляне на иска като неоснователен съдът не следва да се произнася по
направеното от ответника при условията на евентуалност възражение за изтекла
давност.
Предвид неоснователността на иска за установяване вземане за главница, неоснователен се явява и този по чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за установяване дължимостта на мораторна лихва в размер на 229,23 лева , предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 789 от 20.12.2018г. по ч.гр.дело № 1325/2018г. на СвРС.
Въз основа на гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.с.и п.“ЕООД,
******, седалище и адрес на управление ***, представлявано от T.T.–управител
против И.Д.И. с ЕГН ********** *** иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр.
чл. 79 от ЗЗД за признаване установено, че „К.с.и п.“ЕООД, ******, седалище и адрес на
управление *** има вземане от И.Д.И. с ЕГН ********** *** за сумата 901,41 лева/деветстотин
и един лева и четиридесет и една стотинки/ главница, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
17.12.2018г. до окончателното изплащане на вземането, предмет на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 789 от 20.12.2018г.
по ч.гр.дело № 1325/2018г. на СвРС/, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.с.и п.“ЕООД, ******,
седалище и адрес на управление ***, представлявано от T.T.–управител против И.Д.И.
с ЕГН ********** *** за признаване
установено, че „К.с.и п.“ЕООД, ******,
седалище и адрес на управление *** има вземане от И.Д.И. с ЕГН ********** *** за сумата 229,23 лева /двеста двадесет и девет лева и двадесет и
три стотинки/ - лихва, предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 789 от 20.12.2018г.
по ч.гр.дело № 1325/2018г. на СвРС/, като неоснователен и недоказан.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението след влизането
му в сила да се докладва по ч.гр.дело № 1325/2018
г. по описа на РС Свищов.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: