Решение по дело №399/2021 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 25
Дата: 11 август 2021 г. (в сила от 17 август 2021 г.)
Съдия: Иван Латинов Маринов
Дело: 20211400200399
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 6 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Враца , 10.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на десети август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Агнеса Б. Ставарова-Заркова
Членове:Мирослав Д. Досов

Иван Л. Маринов
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова
в присъствието на прокурора Десислав Първанов Начков (ОП-Враца)
като разгледа докладваното от Иван Л. Маринов Частно наказателно дело №
20211400200399 по описа за 2021 година
Производството е образувано по реда на чл. 44 ЗЕЕЗА по повод изпратена за
разглеждане и допускане за изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена на
01.07.2021 год. от прокуратурата към съда в гр. Таранто – Република Италия.
Иска се предаване на българския гражданин Г. П. КР. - роден на 29.06.1981 год.
в гр. Оряхово, с постоянен адрес – *** ЕГН **********, с цел изпълнение на
наказание "лишаване от свобода" за срок от 4 години, наложено му с Присъда №
293/27.02.2015г. на съда в гр. Таранто – Република Италия, влязла в сила на 04.11.2017
г.
В съдебно заседание исканото лице, лично и чрез защитника си, прави искане
за приложението на чл. 40, ал. 1, т. 4 ЗЕЕЗА, т. е. да търпи наложеното му наказание в
Република България. Пояснява, че знае, че в Република Италия срещу него е проведено
наказателно производство и му е наложено наказание от 4 години "лишаване от
свобода", с остатък на наказанието от 3 години, 8 месеца и 24 дни и глоба в размер на
1000 евро. Категорично отказва да бъде предаден на италианските власти.
С оглед заявеното от К. и неговият защитник, представителят на ОП Враца
изразява становище, че не са налице достатъчно данни за допускане на предаването на
1
лицето.
Врачански окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
и обсъди изложените от страните съображения, намира следното:
ВрОС е сезиран с Европейска заповед за арест, издадена на 01.07.2021 год. от
прокуратурата към съда в гр. Таранто – Република Италия, с цел изпълнение на
наказание "лишаване от свобода" за срок от 4 години, с остатък на наказанието към
днешна дата 3 години, 8 месеца и 24 дни и глоба в размер на 1000 евро, наложено на
българския гражданин Г. П. КР. с Присъда № 293/27.02.2015г. на съда в гр. Таранто –
Република Италия, влязла в сила на 04.11.2017 г., за извършените от него 5
престъпления – склоняване към проституция, грабежи и телесни повреди – по чл.
110, чл. 56, чл. 629, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 628, ал. 3, т. 1 от НК на Република
Италия; по чл. 110 и чл. 628, ал. 3, т. 1 от НК на Република Италия; по чл. 110, чл. 582
и чл. 585, вр.чл. 576, ал. 1, т. 1 от НК на Република Италия; по чл. 110 вр.чл. 3, ал. 1, т.
8 и чл. 4, т. 1 и и т. 7 от НК на Република Италия; по чл. 110, чл. 582, чл. 583, чл. 585,
вр.чл. 576, ал. 1, т. 1 от НК на Република Италия.
Съдът приема, че ЕЗА, въз основа на която е образувано настоящото
производство по чл. 44 ЗЕЕЗА, съдържа необходимите реквизити, визирани в чл. 37,
ал. 1 ЗЕЕЗА - данни за самоличност и гражданство на търсеното лице,
наименованието, адреса, телефон, факс и електронен адрес на издаващия орган,
заповед за задържане на лицето, обстоятелствата при които са извършени
престъпленията - време, място и степен на участие на исканото лице, правната
квалификация, вид и размер на наложените наказания, каква е неизтърпяната част от
това наказание, както и данни кога издадената присъда е влязлата в сила. ЕЗА е
придружена и с превод на български език.
Посочено е и основанието, на което се базира ЕЗА, а именно Присъда №
293/27.02.2015г. на съда в гр. Таранто – Република Италия, влязла в сила на 04.11.2017
г.
В рамките на съдържанието на ЕЗА, за съда съществува задължение за
преценка на наличието или липсата на визираните в закона условия за предаване на
лицето, както и за обсъждане на въпроса, свързан с основанията за отказ.
От изложените в ЕЗА факти е видно, че с визирания по-горе съдебен акт, на
българския гражданин Г. П. КР. е било наложено наказание "лишаване от свобода" за
срок от 4 години и глоба в размер на 1000 евро, за извършени от него 5 престъпления -
склоняване към проституция, грабежи и телесни повреди – по чл. 110, чл. 56, чл.
629, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 628, ал. 3, т. 1 от НК на Република Италия; по чл. 110
2
и чл. 628, ал. 3, т. 1 от НК на Република Италия; по чл. 110, чл. 582 и чл. 585, вр.чл.
576, ал. 1, т. 1 от НК на Република Италия; по чл. 110 вр.чл. 3, ал. 1, т. 8 и чл. 4, т. 1 и и
т. 7 от НК на Република Италия; по чл. 110, чл. 582, чл. 583, чл. 585, вр.чл. 576, ал. 1, т.
1 от НК на Република Италия. Посочени са присъдите на двете инстанции, които са
влезли в законна сила.
Налице са положителните предпоставки по чл. 36 от ЗЕЕЗА – наложеното
наказание лишаване от свобода е повече от 4 месеца; всяко от петте деяния, за които
лицето е осъдено – склоняване към проституция, грабежи и телесни повреди са
престъпления и по законодателството на Република България – престъпления по чл.
155, ал. 5 НК; по чл. 199 НК и по чл. 129 НК.
По-нататък, ВрОС констатира, че не са налице абсолютните основания за отказ
от изпълнение на ЕЗА, визирани в чл. 39 ЗЕЕЗА, а именно: престъпленията, за които е
издадена ЕЗА, не са амнистирани в Република България, макар и да попадат под
нейната наказателна юрисдикция, по аргумент от чл. 4, ал. 1 НК; по делото липсват
доказателства исканото лице да е осъдено за същите престъпления с влязла в сила
присъда на български съд или на съда на трета държава - членка на ЕС, нито пък той да
е малолетен, съгласно българското законодателство.
На следващо място, следва да бъдат обсъдени и предпоставките на чл.40
ЗЕЕЗА, при които може да се откаже изпълнението на ЕЗА, т.е. така наречените
„факултативни основания”, които подлежат на преценката на съда за престъпленията,
за които е издадена ЕЗА.
По отношение на сочените престъпления - склоняване към проституция,
грабежи и телесни повреди – по чл. 110, чл. 56, чл. 629, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл.
628, ал. 3, т. 1 от НК на Република Италия; по чл. 110 и чл. 628, ал. 3, т. 1 от НК на
Република Италия; по чл. 110, чл. 582 и чл. 585, вр.чл. 576, ал. 1, т. 1 от НК на
Република Италия; по чл. 110 вр.чл. 3, ал. 1, т. 8 и чл. 4, т. 1 и и т. 7 от НК на
Република Италия; по чл. 110, чл. 582, чл. 583, чл. 585, вр.чл. 576, ал. 1, т. 1 от НК на
Република Италия, съдът намира, че не са налице основанията за отказ, визирани в т. т.
1, 1а, 2, 3 и 5 на чл. 40 ЗЕЕЗА.
В Република България не е било образувано, водено или прекратявано
наказателно производство за престъпленията, за което е издадена ЕЗА /т.1, т.1а/. Не е
изтекла давността за наказателно преследване, съгласно българското законодателство,
макар то да е подсъдно на българския съд по аргумент на чл. 4, ал. 1 НК /т.2/. Липсват
каквито и да било данни, че исканото лице е изтърпяло или изтърпява наказание в
държава, която не е членка на ЕС, наложено с влязла в сила присъда за същото
престъпление, за което е издадена заповедта /т.3/. Престъплението е извършено изцяло
3
на територията на издаващата държава /т.5/.
От друга страна следва да се отбележи, че лицето Г.К. е български гражданин,
живее постоянно в с. Михайлово, обл. Враца, прави изрично искане за
изтърпяване в Република България на наложеното му наказание по Присъда №
293/27.02.2015г. на съда в гр. Таранто – Република Италия, влязла в сила на 04.11.2017
г., в размер на четири години “лишаване от свобода”, с остатък 3 години, 8 месеца и 24
дни.
Изложеното дава основание да се приеме, че искането на лицето се явява
основателно и следва българският съд да приеме да се приведе в изпълнение от
прокурора на наказанието “лишаване от свобода”, наложено от съда на издаващата
държава. Налице е факултативното основание за отказ за изпълнение на
Европейската заповед за арест по отношение на К. по смисъла на чл. 40, ал. 1, т. 4
ЗЕЕЗА, поради което и не следва да се допуска изпълнение на същата, а ОП Враца
следва да приведе в изпълнение така наложеното наказание.
При горните съображение е безпредметно обсъждането, налице ли са
основанията посочени в чл. 41 ЗЕЕЗА. Въпреки това, следва да се отбележи, че
доколкото по отношение на К. е постановена присъда за престъпления за които не се
предвижда наказание “доживотен затвор” или мярка изискваща доживотно задържане,
то съдът намира, че в съответствие с изискванията на текста на чл. 41, ал. 2 от закона,
издаващата държава членка не е длъжна да даде гаранции, че лицето може да упражни
правото си на повторно разглеждане на делото с негово участие. Следва да се
отбележи, че предвидената от ЗЕЕЗА гаранция по смисъла на чл. 41, ал. 1 от закона
към настоящия момент е отпаднала, а тази по чл.41 ал.3 от закона, в случая е
неприложима.
Предвид изложеното, Врачанския окръжен съд, на основание чл. 44, ал. 7 и 8
ЗЕЕЗА
РЕШИ:
Отказва да изпълни Европейска заповед за арест, издадена на 01.07.2021 год.
от прокуратурата към съда в гр. Таранто – Република Италия, с цел изпълнение на
наказание "лишаване от свобода" за срок от 4 години, с остатък на наказанието към
днешна дата 3 години, 8 месеца и 24 дни и глоба в размер на 1000 евро, наложено на
българския гражданин Г. П. КР. с Присъда № 293/27.02.2015г. на съда в гр. Таранто –
Република Италия, влязла в сила на 04.11.2017 г., за извършени от него 5 престъпления
- склоняване към проституция, грабежи и телесни повреди – по чл. 110, чл. 56, чл. 629,
ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 628, ал. 3, т. 1 от НК на Република Италия; по чл. 110 и
4
чл. 628, ал. 3, т. 1 от НК на Република Италия; по чл. 110, чл. 582 и чл. 585, вр.чл. 576,
ал. 1, т. 1 от НК на Република Италия; по чл. 110 вр.чл. 3, ал. 1, т. 8 и чл. 4, т. 1 и и т. 7
от НК на Република Италия; по чл. 110, чл. 582, чл. 583, чл. 585, вр.чл. 576, ал. 1, т. 1
от НК на Република Италия.
Приема да се приведе в изпълнение от ОП Враца наказанието “лишаване от
свобода”, наложено на Г. П. КР. , в размер на 4 години, с остатък на наказанието 3
години, 8 месеца и 24 дни и глоба в размер на 1000 евро по Присъда № 293/27.02.2015г.
на съда в гр. Таранто – Република Италия, влязла в сила на 04.11.2017 г.
Решението подлежи на обжалване или протест пред Софийски апелативен съд в
5-дневен срок, считано от днес.
За настоящото решение да бъде уведомена незабавно прокуратурата към съда в
гр. Таранто – Република Италия.
След влизане на решението в сила, заверени преписи от него да се изпратят
незабавно на Върховна касационна прокуратура, Министерство на правосъдието на
Република България и на окръжна прокуратура Враца за изпълнение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5