№ 18
гр. Стара Загора, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Свилен Жеков
при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова
като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело №
20225530101823 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Ищецът „БАНКА ДСК“ АД твърди, че на ******* г. сключил с А. Х. М.
Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и
докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти
/ЗКСД/, по силата на който ищецът предоставил на ответника банков кредит в
размер на 9779,18 лева за заплащане на такси за обучение в Медицински
факултет на Тракийски университет - гр. Стара Загора. Срокът за
издължаване на кредита бил 120 месеца, считано от датата на изтичане на
гратисния период, който обхващал времето от датата на първото усвояване до
изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния
държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за
съответната специалност и образователно-квалификационна степен,
съответно от датата, на която изтича срокът на докторантурата /чл. 2 и чл. 3
от Договора/. Съобразно условията на Договора, кредитът е следвало да бъде
усвояван на части, чрез преводи по банковата сметка на висшето училище в
1
началото на всеки семестър. Всеки превод бил в размер на дължимата такса за
обучение за съответния семестър и се извършвал след представяне на
документ от учебното заведение по чл. 10, ал. 3 ЗКСД - Уверение,
удостоверяващо качеството на студент с право да се запише за следващ
семестър. С предоставянето на договорените суми, представляващи такса за
обучение, ищецът бил изправна страна. За предоставения кредит,
кредитополучателят е поел ангажимент да заплаща на кредитора фиксирана
лихва в размер на 7 % годишно. Съгласно чл. 10.2 от Общите условия
лихвата се начислявала върху усвоената част от кредита, включително по
време на гратисния период, като в последния случай се капитализирала
годишно. Съгласно чл. 5 от Договора, кредитът се погасявал в разплащателна
сметка на кредитополучателя с равни месечни вноски, съгласно погасителен
план съставен на основание чл.16.2, б. ,,б“ от Общите условия подписани от
ответника. Ищецът изяснява, че ответникът не е платил нито една от вноските
по погасителен план, вследствие на което е останало неплатено задължение за
главница в пълния й размер, а именно: 11 001,34 лв., формирана съгласно
договореностите между страните от първоначално отпуснатия размер на
кредита, а именно 2 933,77 лв., отпуснат и усвоен на дата ******* г. и 6
845,41 лв., отпуснат и усвоен на дата ***** г. чрез заплащане на
семестриални такси, преведени по сметка на Медицински факултет на
медицински университет Стара Загора. Съгласно чл. 23, ал. 3 ЗКСД - по
време на гратисния период банката начислявала лихва върху кредита.
Съгласно т. 10.2. от Общите условия за предоставяне на целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти,
начисляваната по време на гратисния период лихва се капитализирала
годишно. В случая дължимата в гратисния период лихва в размер на 506,18
лв. била капитализирана на 30.09.2020 г., а лихвата в размер на 715,98 лв. била
капитализирана на 28.09.2021 г. От дата на усвояване до момента, по кредита
било извършено плащане на сума от 0,05 лв. на дата 28.10.2021 г. погасило
договорна лихва.
Поради допусната забава ищецът предприел действия по обявяване на
предсрочна изискуемост на вземането, тъй като съгласно чл. 17.2 от Общите
условия, при допусната забава в плащанията над 90 дни, целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем. Съгласно задължителната съдебна
практика, за да стане обаче вземането на кредитора предсрочно изискуемо, е
2
необходимо последният да уведоми своя длъжник, че отнема договореното
преимущество на срока на кредита. Към дата на подаване на исковата молба
било налице неизпълнение на 7 месечни вноски, както следва: 1/ падеж
28.10.2021 г., размер на вноска – 127,68 лв., просрочена част главница в
погасителна вноска – 63,56 лв., просрочена част редовна/договорена лихва в
погасителна вноска – 64,12 лв.; 2/ падеж 28.10.2021 г., размер на вноска –
127,73 лв., просрочена част главница в погасителна вноска – 63,55 лв.,
просрочена част редовна/договорена лихва в погасителна вноска – 64,18 лв.;
3/ падеж 28.12.2021 г., размер на вноска – 127,73 лв., просрочена част
главница в погасителна вноска – 63,56 лв., просрочена част
редовна/договорена лихва в погасителна вноска – 64,17 лв.; 4/ падеж
28.01.2022 г., размер на вноска – 127,73 лв., просрочена част главница в
погасителна вноска – 63,55 лв., просрочена част редовна/договорена лихва в
погасителна вноска – 64,18 лв.; 5/ падеж 28.02.2022 г., размер на вноска –
127,73 лв., просрочена част главница в погасителна вноска – 63,56 лв.,
просрочена част редовна/договорена лихва в погасителна вноска – 64,17 лв.;
6/ падеж 28.03.2022 г., размер на вноска – 127,73 лв., просрочена част
главница в погасителна вноска – 63,55 лв., просрочена част
редовна/договорена лихва в погасителна вноска – 64,18 лв.; 7/ падеж
28.04.2022 г., размер на вноска – 127,73 лв., просрочена част главница в
погасителна вноска – 63,56 лв., просрочена част редовна/договорена лихва в
погасителна вноска – 64,17 лв. Общо размер на просрочена вноска – 894,06
лв. Общо просрочена част главница в погасителна вноска – 444,89 лв. Общо
просрочена част редовна/договорена лихва в погасителна вноска – 449,17 лв.
Ищецът сочи, че исковата молба има характер на покана за изпълнение, като
считано от датата на връчването й до ответника, последният е изпаднал в
забава и вземането е предсрочно изискуемо. Към датата на предявяване на
настоящия иска била налице допусната забава от страна на
кредитополучателя над 90 дни, съгласно чл. 17.2 от ОУ за настъпване на
предсрочна изискуемост на вземането.
Ищецът сочи, че общо дължима сума по кредита към дата 10.05.2022 г.,
била в размер на 11 489,04 лв., от които: 1/ изискуема главница в размер на 11
001,34 лв., от които: 444,89 лв. - просрочена главница и 10 556,55 лв. -
предсрочно изискуема главница; 2/ дължима договорна /възнаградителна/
лихва - 474,84 лв., за периода от 28.10.2021 г. до 09.05.2022 г. , 3/ размер
3
на обезщетението за забава /лихвена надбавка за забава/ - 12,86 лв. за периода
от 28.10.2021 г. до 09.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на настоящия иск до окончателно изплащане
на задължението.
Претендиралата лихва представлявала възнаградителна такава, дължима
на основание чл. 7 от представения пред съда договор. В тази връзка,
началният момент на претендиралата договорна лихва - 28.10.2021 г. бил
моментът, от който, съгласно договорът и погасителния план към него, е
налице начисляване на възнаградителна лихва, която не е платена.
Посоченият краен момент - 09.05.2022 г., е датата, до която ищецът е
начислявал възнаградителната лихва. Претендираната наказателна
надбавка представлявала договорено между страните обезщетение за забава,
дължимо на основание чл. 17.1 от ОУ, като същото било в размер на 10 %
върху частта от дължимата и неплатена по погасителен план просрочена
главница, натрупана за периода от 28.10.2021 г. до 09.05.2022 г.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
на ищеца следните суми: 1/ дължима главница - 11 001,34 лв.; 2/ дължима
договорна /възнаградителна/ лихва - 474,84 лв., за периода от 28.10.2021 г. до
09.05.2022 г.; 3/ размер на обезщетението за забава /лихвена надбавка за
забава/ - 12,86 лв. за периода от 28.10.2021 г. до 09.05.2022 г.; 4/ ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
настоящия иск до окончателно изплащане на задължението.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на
исковата молба от назначения за особен представител адв. С. като е заета
позиция за неоснователност на иска.
Сочи, че договорът за целеви потребителски кредит бил нищожен, тъй
като липсвало съгласие по основни негови параметри, а именно - начина и
срока за погасяване на кредита. Видно от чл. 5 от Договора, кредитът се
погасявал на равни месечни вноски, съгласно погасителен план, който се
изготвял и предоставял на кредитополучателя след изтичане на гратисния
период. Към исковата молба имало представен погасителен план съставен
едностранно от ищеца към 30.09.2021 година, който не бил подписан от
ответника. Следователно, не съществувал погасителен план, който по някакъв
начин е доведен до знанието на ответника. Евентуално, при липсата на
4
уговорен начин на погасяване, не само не била налице предсрочна
изискуемост, а изобщо не е настъпила изискуемост на вземането на ищеца.
Поради липса на доказателства за договорено разсрочено погасяване,
следвало да се приеме, че ответникът дължал връщане на кредита в
първоначално уговорения срок - 120 месеца, считано от датата на изтичане на
гратисния период, който към настоящия момент все още не е изтекъл.
Освен това ответникът оспорва размера на иска за дължимата главница
от 11 001,34 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗКСД, общият размер
на задължението на кредитополучателя се формирало след изтичане на
гратисния период и включвало: 1. главницата, чийто размер се определя от
сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка; и 2. лихвата,
дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит, в това число
лихвата, начислена през гратисния период, съгласно чл. 23, ал.3 ЗКСД.
Следователно, главницата по процесния договор възлизала на посочения в
него размер от 9 779,18 лева. Претенцията на ищеца, обаче, включвала към
този размер и капитализираната в гратисния период лихва, съобразно чл. 10,
ал. 2 от Общите условия, възлизаща на 1 222,16 лева. Начинът на
капитализиране на дължимата през гратисния период лихва към главницата не
бил разписан нито в Общите условия към договора, нито в Типовия договор
по чл. 7 от ЗКСД. Ищецът твърдял, че начислената през гратисния период
лихва е капитализирана на годишна база към усвоената главница както
следва: лихва в размер на 506,18 лв. - капитализирана на 30.09.2020 г. и лихва
в размер на 715,98 лв. - капитализирана на 28.09.2021 г.
От изложеното било видно, че банката е начислявала лихва за целия
гратисен период в размер на 7%, както върху дължимата главница, така и
върху вече капитализираната към нея лихва, считано от изтичането на
първата година на гратисния период. Безспорно за гратисния период банката
имала право да начислява лихва /чл. 23, ал. 3 ЗКСД/, но начинът по който го е
правила, обосновавал начисляване на лихва върху вече начислена такава, т.е.
налице е анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, което по отношение на лица,
имащи качество на потребители, е недопустимо и тази уговорка следвало да
се признае за нищожна на основание чл. 26, ал. 4 вр. чл.10, ал. 3 ЗЗД.
На следващо място, клаузите на Общите условия и Типовия договор,
предвиждащи капитализация на лихвата към главницата в гратисния период
5
по извършения в случая начин, освен нищожни като противоречащи на
закона /чл. 10, ал. 3 от ЗЗД и чл. 24, ал. 1, т.1 от ЗКСД/, били и неравноправни
по смисъла на чл. 143, т.19 от ЗЗП, тъй като не позволявали на
кредитополучателя да прецени икономическите последици от договора към
датата на сключването му. Макар в текста на договора изрично да е посочено,
че кредитополучателят се е запознал предварително с тях, то не се касае за
индивидуално договорени клаузи /чл. 146, ал.2 от ЗЗП/. Във връзка с горното
счита, че дължимостта на останалите претендирани вземания, а именно за
редовна договорна лихва в размер на 474,84 лв., както и за обезщетение за
забава - 12,86 лв., и двете за периода от 28.10.2021 г. до 09.05.2022 г., следва
да бъде ограничена до размера им, изчислен без отчитане на извършената
капитализация на лихвите към главницата. Моли за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа
исковете.
В съдебно заседание ответникът чрез особения си представител оспорва
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК са обявени за
безспорни между страните по делото правнорелевантните обстоятелства, че
между ищеца и ответника има сключен Договор за целеви потребителски
кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от *******
г.; че предоставената в кредит сума на две вноски е била преведена по сметка
на Тракийски университет; че ответникът не е подписал погасителен план
към Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и
докторанти по реда на ЗКСД от ******* г.
От представения Договор за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, сключен на *******
г. /л. 4-6 от делото/, се установява, че банката ищец е предоставила на
ответника А. Х. М. гражданин на *******, кредит за заплащане на такси за
обучение в размер на 9779,18 лв. със срок за издължаване на кредита 120
месеца, считано от изтичане на гратисния период /чл. 1 и 2 от договора/.
Последният е уточнен като понятие в приложените Общи условия на банката
6
/л.7-12 от делото/ към този вид договори, които също са приподписани от
кредитополучателя и са неразделна част от договора /чл. 11 от договора/. С
чл. 3 от договора е уговорено, че гратисният период за издължаване на
главницата и лихвата обхваща времето от датата на първото усвояване до
изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния
държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за
съответната специалност и образователно – квалификационна степен,
съответно от датата, на която изтича срокът на докторантурата. Кредитът се
усвоява на части въз основа на представен документ като сумата за всяка
държавна такса за обучение се превежда по сметка на съответното учебно
заведение, посочено в документа, удостоверяващ качеството студент, като
преводът се извършва не по – късно от последната дата за плащане на таксата
за съответнитя семестър /чл. 4 от договора/. Освен общите условия, към
договора е приложен и погасителен план /л.13-14 от делото/, изготвен след
изтичане на гратисния период, от който се изяснява, че ответникът е бил
задължен след изтичане на гратисния период да заплаща на равни месечни
вноски от по 127,73 лева предоставения кредит /ежемесечно след дата
28.10.2021 г., тъй като падежната дата за издължаване на месечните вноски
след изтичане на гратисния период е 28 – мо число на месеца – чл. 6 от
договора/. Съгласно чл. 7 от договора, за предоставения кредит ответникът
дължи фиксирана лихва в размер на 7% на годишна база, която се начислява и
по време на гратисния период. В чл. 10. 2 от ОУ към договора, е предвидено,
че лихвата се начислява върху усвоената част от кредита, вкл. за гратисния
период и се капитализира годишно.
Съгласно чл. 5 от договора е предвидено погасяване на кредита
съобразно погасителен план на равни месечни вноски. Срокът за издължаване
на главницата и лихвата започва да тече след изтичане на гратисния период
като плащане на първата вноска по плана може да бъде изискано не по-рано
от изтичане на 1 месец след това /чл. 11.1 от ОУ/.
При анализ на клаузите на чл. 2 от договора, чл. 3, чл. 5 от същия и
Общите условия към договора, ведно с погасителния план, се установява че
крайната падежна дата на договора е 28.09.2031 г. Според чл. 10.2 от ОУ,
лихвата по договора се начислява върху усвоената част от кредита,
включително по време на гратисния период, като в последния случай се
капитализира годишно. В исковата молба е уточнено, че въз основа на чл.
7
17.2 от ОУ, поради допусната забава в плащане на погасителните вноски,
банката обявява вземането си по договора за предсрочно изискуемо с
връчване препис от исковата молба на ответника. Съгласно цитираната клауза
от ОУ, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90
дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в
просрочие. До предявяване на молбата за събирането му, остатъкът от
кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за
забава в размер на 10 пункта, а след тази дата – с размера на законната лихва.
С чл. 18.1 от ОУ са уговорени случаите на неизпълнение на договора, при
които кредиторът има право да преведе кредита в предсрочна изискуемост,
една от които е неплащане на падеж на три последователни погасителни
вноски. Правото да се обяви кредита за предсрочно изискуем се упражнява
чрез отправяне на покана за отстраняване на неизпълнението в срок от 2
седмици от получаване на поканата като след изтичане на този срок настъпва
предсрочната изискуемост на кредита – чл. 18.2 от ОУ.
От представеното уверение от висшето учебно заведение /л. 15 от
делото/ на основание чл. 10, ал. 3 ЗКСД се установява, че семестриалните
такси за обучение на ответника са били заплащани по сметка на „Тракийски
университет“ – Стара Загора, в размер общо на 9779,18 лв. на две вноски –
2933,77 лв. и 6845,41 лв., като с тези две вноски целият кредит е бил усвоен.
От съдържанието на уверението се изяснява още, че съобразно изискването на
чл. 10, ал. 3 ЗКСД, е посочено, че срокът за полагане на последния
държавен изпит е 30.09.2020 г.
Съгласно понятието за „гратисен период“ по см. на т. 8 от ОУ, същият е
изтекъл на 30.09.2021 г., която дата бележи и началото на изискуемостта на
вноските по погасителен план. Съгласно цит. клауза, гратисният период е от
сключването на договора за кредит до изтичане на една година от първата
дата за провеждане на последния държавен изпит съгласно учебния план на
съответната специалност и образователно-квалификационна степен,
съответно от датата, на която изтича определеният срок за докторантурата. В
този период е уговорено, че кредитополучателят не дължи главница и лихви,
макар да може да извършва плащания. Съгласно договора, срокът за
погасяване на кредита е 120 месеца, считано от изтичане на гратисния период,
т. е. считано от 30.09.2021 г. до 30.09.2031 г.
8
От представените от ищеца извлечения от банкова сметка с титуляр
ответника за периода от ******* г. до 09.05.2022 г. /л. 17-18 от делото/ и
заключението на изслушаната по делото счетоводната експертиза /на л. 185 и
сл./, се установява, че по процесния договор са усвоени общо 9779,18 лв.,
което е главницата по кредита чрез извършени плащания на ******* г. и
***** г. Посочено е, че за целия период няма данни за извършени плащания,
вкл. през гратисния период. От заключението се установява, че към датата на
подаване на исковата молба 11.05.2022 г. са просрочени седем бр. вноски.
Горното сочи, че е изпълнено условието за обявяване на предсрочната
изискуемост съгласно т. 17, ал. 2 от Общите условия. Посочено е, че за целия
период на договора не е променян лихвения процент от 7%. Изчисленията на
вещото лице установяват, че ищецът е приел в счетоводството си гратисен
период от ******* г. до 30.09.2021 г. включително. За този период е
начислявал 7% договорна лихва върху усвоените суми от кредита. В
заключението вещото лице е дало вариант на задължението по договора за
кредит при съобразяване извършената капиталризация на лихва към главница,
вкл. какъв би бил размерът на договорната лихва и обезщетението за забава
/422,09 лв. и 11,43 лв./ без евентуално отчитане капитализацията на лихвите
към главницата.
След приспадане на платените от ответника на 28.10.2021 г. сума от 0,05
лв., остатъкът на дълга в счетоводните книги на банката /л. 19 от делото/ е
11,489,04 лв. главница, претендирана договорна лихва от 28.10.2021 г. до
09.05.2022 г. в размер на 474,84 лв. и обезщетение за забава от 28.10.2021 г.
до 09.05.2022 г. в размер на 12,86 лв.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните
в първата съдебна инстанция доказателствени средства, съдът по правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
Старозагорски районен съд, е бил сезиран с обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 17, ал. 1 ЗКСД вр. чл. 24 ЗКСД вр.
чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Между страните е сключен договор за банков кредит в полза на
физическо лице с цел плащане на семестриални такси при обучение в
университет. Този вид договори са регулирани от държавата с нормите на
Закона за кредитиране на студентите и докторантите, които, с оглед предмета
9
и изричното законодателство, се явяват специални по отношение на
правилата на чл. 430 ТЗ, на нормите на Закона за кредитирането и на
правилата за договор за заем по ЗЗД. Това означава, че договорът, предмет на
делото, се урежда от правилата на ЗКСД и доколкото няма изрични норми,
при празноти, от общите правила на ТЗ, ЗК, ЗЗД и ЗЗП при кредитополучател
– физическо лице. Настоящият съд приема, с оглед целта и вида на
обществени отношения, предмет на ЗКСД, указани в чл. 1 и чл. 2 от този
закон, че правилата му, уреждащи начина на сключване, предмета и
изпълнението на договора за кредит между банка и студент, с оглед
въведената специална уредба и защита, са императивни. Те са създадени с
цел защита на студентите, за да им гарантират правото на достъп до
образование като форма на държавна политика в тази сфера, продължение на
което е дадената държавна гаранция по всеки един договор – при неплащане
на кредита сумата се погасява от държавния бюджет чрез плащане от
министерство на образованието. Поради това към тези договори се препраща
с чл. 17, ал. 5 ЗКСД към защитата на чл. 143 – чл. 148 ЗЗП.
Израз на засилената защита и оттук императивно разписани норми
следва да се считат правилата на: чл. 17 ЗКСД, според които
кредитополучателят не е длъжен да извършва плащания, които не са
включени в условията на сключения договор, който трябва да бъде писмени и
написан на ясен и разбираем език; всеки превод е в размер на дължимата
такса за обучение; когато не са спазени изискванията за писмен договор, или
се изисква плащане, невключено в условията на договора, както и когато
преди сключването му банката не уведоми кредитополучателя за всички
условия на договора, той е недействителен и в този случай се връща само
чистата стойност на кредита, но не и лихви, такси и други разходи; чл. 19
ЗКСД, според който кредитополучателите не дължат заплащане на такси,
комисиони или други разходи, непосредствено свързани с отпускане и
управление на кредита, като такива уговорки са нищожни; чл. 20 ЗКСД,
според който лихвата, която кредитополучателят дължи на банката, не може
да надхвърля седем процента пункта и уговорка за по – висока лихва е
нищожна; чл. 21 ЗКСД, според който максималният размер на кредитите за
плащане на такси за обучение се формира въз основа на дължимите такси за
срок, равен на оставащия срок на обучение на кредитополучателя съгласно
учебния план, и всеки превод е в размер на дължимата такса за обучение, чл.
10
23 ЗКСД, според който кредитополучателят не дължи плащане на главницата
и лихвите по кредита по време на гратисния период, обхващащ времето от
сключване на договора до изтичане на едно година от първата дата за
провеждане на последния държавен изипт или защита на дипломната работа
съгласно учебния план за съответната специалност; чл. 24 ЗКСД, според
който общият размер на задълженията на кредитополучателя се формират
след изтичане на гратисния период и включват главницата, чийто размер се
определя от сумата на отпуснатите средства за такси, и лихвата, дължима за
срока на договора, като изплащането започва един месец след изтичане на
гратисния период съгласно погасителния план, уговорен между страните, при
което погасяването на общия размер на кредита на равни месечни
погасителни вноски става в 10 – годишен срок, считано от края на гратисния
период; чл. 25 ЗКСД, даващ право на предсрочно погасяване като
уговарянето на плащане на такси, комисиона или лихва в случаите на
предсрочно погасяване на задължението е нищожна.
Следва да се посочи, че настоящият съд и без възражение и позоваване
от страната е длъжен да приложи императивните разпоредби на чл. 26 ЗЗД
относно действителността на договора и негови клаузи от външна страна
както и приложимото законодателство във връзка с осигуряване на
потребителска защита. Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. В т. 1
от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ВКС по т.д. № 1/2013 г. също
се сочи, че при проверка на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори
ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба,
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при
произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното
жилище. Тази принципна постановка се аргументира с разпоредбата на чл. 4
ГПК /отм./, възпроизведена в чл. 5 от действащия ГПК, която вменява на съда
задължение да осигури точното прилагане на закона в хипотезата, когато
следва да намери приложение установена в публичен интерес
материалноправна норма, а не диспозитивно право, отклонението от което с
11
необжалването му следва да се третира за възприето от заинтересованата
страна. Доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на
закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните,
когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон,
установен в обществен интерес. По аналогични съображения ограниченията в
дейността на въззивната инстанция не следва да се прилагат и в хипотезата,
когато осъществяването на въззивните функции при защитата на правата на
някои частноправни субекти е дължимо и в защита на друг, публичен интерес.
В тези случаи служебното начало следва да има превес над диспозитивното и
състезателното начало. А няма никакъв спор, че потребителската закрила е
уредена с императивни правни норми и като потребител ищецът разполага
със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП,
за които съдът следи служебно. По отношение задължението на националния
съд да преценява служебно неравноправния характер на договорните
клаузи, включени в потребителските договори следва в допълнение на
гореказаното да се добави, че е налице категорично установена съдебна
практика /решение № 23/07.07.2016 г. на ВКС по т.д. № 3686/2014 г., І т.о. /,
която задължава първоинстанционният и въззивният съд да следят служебно
за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се произнасят,
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като
служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на
договора са нищожни /т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК; решение № 384/02.11.2011 г. на
ВКС по гр.д. № 1450/2010 г., I г.о. и определение № 751/17.08.2010 г. на ВКС
по гр.д. № 2022/2009 г., I г.о./. Освен това съгласно постановките на
Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по т.д. № 1/2020 г. на
ОСГТК, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по
нищожността на правни сделки или отделни техни клаузи, без да е направено
възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича
пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.
В случая, с оглед качеството на задълженото лице и вида на договора,
съдът намира, че е налице договор за кредит, сключен с потребител съгласно
пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, по отношение на който е приложимо защитното
законодателство на чл. 143 и сл. ЗЗП по силата на изричното препращане в
12
чл. 17, ал. 5 ЗКСД.
В случая в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно
правоотношение по договор за кредит, усвояването на сумата съобразно
целта на договора, настъпване на условията за обявяване на предсрочната
изискуемост както и обявяването на длъжника, размера на задълженията,
произтичащи от договора. От съвкупната преценка на доказателствата се
установява наличието на валидно правоотношение по договор за целеви
потребителски кредит, сключен съобразно специалните правила и типови
образци на Закона за кредитиране на студенти и докторанти. Установява се
усвояването на кредита с превеждане на 2 бр. семестриални такси по сметка
на висшето учебно заведение „Тракийски университет“ – Стара Загора.
Установява се изтичане на гратисния период по отношение на конкретния
кредит и настъпване изискуемостта на плащанията по погасителния план.
Установява се, че по договора ответникът не е извършвал каквото и да е
плащане. Заплатената първоначална вноска е била покрита от банката –
кредитодател със захранване сметката на длъжника. През гратисния период и
след него вещото лице установява, че не са извършвани погасителни вноски
по кредита. С оглед на това, към датата на подаване на исковата молба е било
налице просрочие, предвидено в т. 17 от Общите условия към договора, като
основание за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Доколкото
ищецът изрично се е позовал в исковата молба и е налице редовно
връчване на същата на особения представител на ответника, настоящият
съд приема, че кредитодателят надлежно е обявил на длъжника
предсрочната изискуемост на задължението по договора за кредит. В
практиката си ВКС неотклонно застъпва становище, че в хипотезата на
осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба
по който е обективирано изявление, че кредиторът упражнява правото си да
направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване
на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на преписа
от исковата молба на ответника представлява надлежно уведомяване за
настъпилата изискуемост на дълга, вкл. когато това връчване е извършено
на назначен на ответника особен представител. Това непротиворечиво се
приема в практиката на ВКС обективирана в решение № 86/27.10.2020 г. на
ВКС по т.д. № 2118/2019 г., I т.о., решение № 198/18.01.2019 г. на ВКС по
т.д. № 193/2018 г., I т.о ., които приемат, че в хипотезата на осъдителен иск за
13
заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е
обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да
направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване
на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на
особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-
ответник. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно,
ако е направено на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК и от този
момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.
Поради това в хипотезата на осъдителен иск /каквато е настоящата/ за
заплащане на суми по договор за кредит, какъвто е настоящият, когато в
самата искова молба е обективирано изявление на банката-ищец, че
упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно
изискуем, връчването на особения представител на ответниците, назначен по
реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, представлява надлежно уведомяване на
длъжниците.
Настоящият съд намира намира, че от външна страна представеният по
делото договор за кредит от ******* г. ведно с приложените ОУ и
погасителен план установяват действително правоотношение по договора за
целеви потребителски кредит. Договорът отговаря в пълна степен на
предвидените в ЗКСД изисквания за форма и реквизити съгласно утвърдените
типови образци както и клаузите му са изцяло съобразени с чл. 7, чл. 17, чл.
18, ал. 3, чл. 19, чл. 24 и чл. 20 от закона. Не се установява недействителност
на договора съгласно чл. 17, ал. 6 от ЗКСД. Клаузите на договора са ясни,
точни и разбираеми. Не се спори по въведените от ищеца факти и
обстоятелства, вкл. относно качеството на страните съгласно изискванията на
ЗКСД както и относно границите на гратисния период по договора и
настъпване на изискуемостта на вземанията по погасителен план. Законът и
договорът обвързват изтичането на гратисния период с първата планирана
дата на последен държавен изпит. В случая, последният държавен изпит е бил
насрочен за 30.09.2020 г., поради което гратисният период е изтекъл на
30.09.2021 г. като това е началната дата, на която ответникът дължи плащане
на равни месечни погасителни вноски съобразно представен от ищеца
погасителен план, в продължение на 10 години, т.е. до 2031 г. Това е така,
защото съобразно правилото на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 ЗКСД, страните са
уговори, че за срока на обучение, който обхваща времето от сключване на
14
договора до изтичане на една година от първата датата за провеждане на
последния държавен изпит, има гратисен период на договора, през който не се
дължи плащане на главницата и лихвите, като за времето на гратисния период
банката начислява лихви по кредита. От цитираното уверение на се установи,
че датата на последния държавен изпит за ответника е 30.09.2020 г. Това
означава, че гратисният период е изтекъл на 30.09.2021 г. и след тази дата, на
28 – мо число според уговорките, се поражда задължението на ответника да
погасява получения кредит и лихвите по него. Както бе посочено по-горе, по
кредита не са извършвани погасявания и е допусната забава, основание за
обявената предсрочна изискуемост. Поради настъпване на тези условия,
предявеният иск се явява основателен. Налице е изискуемо задължение за
кредитополучателя по договора. Ответникът съгласно чл. 24 ЗКСД дължи
предвидения в разпоредбата общ размер на задължението, формиран от
главницата /сбор от заплатените семестриални такси за обучението/ и
лихвата, дължима за срока на договора. Корективният прочит на разпоредбата
с чл. 23, ал. 3 от закона сочи, че в размера на лихвата се включва и
начислената през гратисния период възнаградителна лихва, която не е
изискуема, тъй като плащането е дължимо след изтичане на горния.
Действително както сочи особеният представител на ответника в
отговора на исковата молба, въпреки уговорката в чл. 5 от договора вр. чл. 24,
ал. 2 ЗКСД, между страните не е постигнато съгласие и не е подписан
погасителен план, съдържащ информация за начина на изплащане на кредита
след изтичане на гратисния период, т.е. след 30.09.2021 г., за срока на
договора от 120 месеца. Подписан между страните погасителен план в
изпълнение на чл. 5 от договора и на чл. 24, ал. 2 ЗКСД няма, представеният
по делото погасителен план е подписан единствено от ищеца. Въпреки това
възражението е неоснователно, тъй като от една страна липсата на
погасителен план не би могла да доведе до нищожност на договора за кредит,
тъй като – 1/ основанията за нищожност на договора за кредит са изрично
посочени в чл. 17, ал. 6 ЗКСД, като липсата на погасителен план не е едно от
тях /за разлика от чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК/ и 2/ подобно
основание за нищожност не би могло и да съществува, тъй като погасителен
план не се съставя и не може да бъде съставен едновременно със сключване
на договора за кредит /за разлика от реда по ЗПК/, тъй като по изричната
разпоредба на чл. 24, ал. 2 ЗКСД погасителен план се съставя след изтичане
15
на гратисния период. Казаното означава, че за разлика от реда по ЗПК, където
момента на сключването на договора за кредит и съставяне на погасителен
план съвпадат, по ЗКСД момента на сключването на договора за кредит и
съставянето на погасителния план не съвпадат, т.е. липсата на погасителен
план към момента на сключване на договор за кредит /допустима по изрична
разпореждане на закона – чл. 24, ал. 2 ЗКСД/ е без значение за
действителността на договора за кредит. От друга страна не може да се
сподели изложеното в отговора на исковата молба за липса на изискуемост на
вземането на ищеца, тъй като по делото обаче се установи, че погасителният
план не е подписан от ответника единствено в резултат на неговото
поведение, респ. неоказване на каквото и да било съдействие – на 14.12.2020
г. /почти десет месеца преди датата на изтичане на гратисния период и
момент на съставяне на погасителния план/ ответникът е напуснал
Република България и не се е връщал /така писмо за задграничните
пътувания на ответника от ОД на МВР Стара Загора, л. 39 от делото/. В
случая липсва правно основание съдът да замести волите им по изготвяне на
погасителен план по правилото на чл. 131, ал. 3 ЗЗД, защото това право не е
предоставено на трето за правоотношението лице – законът в чл. 24, ал. 2
ЗКСД казва, че погасителен план се изготвя по уговорка на страните.
Съгласно чл. 130, ал. 1 ЗЗД, ако при едно задължение с право на избор не е
определено кому е предоставен избора, той принадлежи на длъжника. Според
чл. 131, ал. 1 ЗЗД, ако правото на избор принадлежи на длъжника и той не го
упражни до определения за това срок или ако няма такъв срок – до времето,
когато задължението трябва да се изпълни, правото на избор преминава върху
кредитора. В случая, очевидно ответникът като длъжник не се е явил пред
ищеца, за да подпишат погасителен план и оттук да определят размер на 120
месечни вноски с договорения падеж 28 – мо число на месеца, в срока до
настъпване на първия падеж 28.10.2021 г. Поради това правото да изготви
погасителен план е преминало върху ищеца като кредитор. Същият е
упражнил това право като е изготвил погасителен план /л. 13-14 от делото/.
1/ По главницата - съгласно заключението на вещото лице и
приложените писмени доказателства за реално изплатените от банката учебни
такси, главницата възлиза на сумата от 9779, 18 лв., представляващи общо
заплатени две вноски – 2933,77 лв. и 6845,41 лв. вноски по сметка на
„Тракийски университет“ – Стара Загора, т.е. общо платената и следователно
16
усвоена за плащане на такси за обучение сума по кредита е 9779,18 лв. Върху
тази сума се дължи и договорената в чл. 7 възнаградителна фиксирана лихва в
размер на 7% на годишна база, която не е променяна за срока на договора.
2/ По капитализираната лихва - при преценка на размера настоящият
съд намира за необходимо да изложи съображения относно извършената по
договора капитализация на начислявана през гратисния период договорна
лихва към главницата, което е установено и от заключението на ССЕ.
Въпреки посочения в исковата молба петитум, в който претендираната
възнаградителна лихва е очертана като дължима единствено за периода от
28.10.2021 г. до 09.05.2022 г., в о.с.з. на 16.12.2022 г. /вж. съдебен протокол/,
ищецът уточни, че претендира, макар като част от посочената общо главница,
възнаградителна лихва и за гратисния период, т.е. от сключване на договора
до 30.09.2021 г. Единствено поради капитализацията извършена от банката,
тази сума е включена в претенцията за главницата. Поради изложеното,
настоящият съд намира, че е сезиран и с вземане на банката за договорната
лихва, начислена през гратисния период.
На основание чл. 20 и чл. 23 ЗКСД банката има право да начисли
възнаградителна лихва в максимален размер от 7% за времето на гратисния
период като уговорката за по-висока лихва е нищожна. В този смисъл,
уговорката по чл. 7 от договора не противоречи на изискванията на ЗКСД.
Същевременно, съгласно т. 10.2 от ОУ, фиксираната лихва от 7% се
начислява върху усвоената част от кредита /усвояван на части/, вкл. по време
на гратисния период, като се капитализира годишно. В т. 12.1 също е
предвидено, че дори при плащане в гратисния период, със сумата се погасява
дължимата начислена към този момент лихва, а разликата се отнася за
погасяване на главницата. В този смисъл е и чл. 10 от типовия договор за
кредитиране /общодостъпен в интернет/.
Въз основа на горното настоящият съд приема, че за целия период на
договора се дължи възнаградителна лихва – цена за предоставения
/усвоения/ кредитен ресурс. Същата се дължи обаче единствено и само
върху усвоените, т.е. заплатените, суми, предмет на кредитирането.
Такава лихва не следва да се начислява върху капитализираната като
главница лихва доколкото се достига до анатоцизъм, начисляване на лихва
върху лихва.
17
Когато предоставянето на кредити е основна търговска дейност на
кредитодателя, който е банка, последният осъществява типична банкова
сделка - предоставяне на кредит, поради което е допустимо капитализирането
на лихва към главница. По същността си банковият кредит се явява временна
продажба на паричен ресурс със задължение да се върне, която включва
цената на този ресурс /в т. ч. и лихвата/, защото според лиценза си банките
търгуват именно с парични средства. По правило системното /по занятие/
предоставяне на парични суми под формата на заеми на други лица срещу
възнаграждение /лихва/ за ползването на заетата сума с основната цел
заемателят да реализира доходи от реално предоставените средства на други
лица /печалба от кредитора/, покрива понятието за дейност на банково
кредитиране, поставена под разрешителен режим - класическа формула на
банкови сделки, включени в основния предмет на дейност на банките, чрез
които те се характеризират и върху които те имат монопол, освен по
изключение. Няма забрана, вкл. в Наредба № 9/2008 г. на БНБ за извършване
на капитализиране на неплатени /с отложен падеж/ договорни лихви към
главницата – капитализиране на лихви – и това не представлява анатоцизъм
по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Капитализирането е извършено в случая въз
основа на основния договор и действащите към него ОУ, вкл. при пълно
придържане към типовия образец на договора по ЗКСД. Поради това сумата
от 1222,16 лв., представляваща капитализирана лихва към главницата,
установена и от вещото лице в ССЕ, е дължима.
3/ По договорната лихва след изтичане на гратисния период - по
отношение на договорната претендираната договорна лихва от 474,84 лв. за
периода 28.10.2021 г. – 09.05.2022 г. следва да се посочи, че същата е
дължима, но в по-нисък размер, а именно 422,09 лв. /съгласно ССЕ/ по
следните съображения: анатоцизмът съобразно чл. 10, ал. 3 ЗЗД предполага
начисляване на лихва върху лихва. В този смисъл, настоящият съд намира за
недопустимо начисляването на възнаградителна лихва върху
капитализираната част от главницата поради нищожност на уговорката с
императивната забрана в чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Анатоцизъм е допустим само в
изрично предвидените в Наредба на БНБ случаи. Съгласно чл. 294, ал. 2 ТЗ
уговарянето на лихва върху лихва е допустимо и между търговци, но в случая
насрещната страна е потребител, съответно икономически по-слаба страна в
отношението, поради което и договарянето на такова олихвяване е
18
недопустимо. Липсва приета от БНБ наредба по чл. 10, ал. 3 ЗЗД, която да
урежда изрично олихвяването на лихви върху лихви. При преценка относно
действителността на извършеното от банката олихвяване и на
капитализираната лихва /главница/ настоящият съд съобрази постановената
актуална практика за липса на основание на банките да прилагат начисляване
на лихва върху лихва, вкл. при преструктуриране по чл. 13 от Наредба №
9/03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките
и установяване на специфични провизии за кредитен риск /отм./ /така
решение № 66/29.07.2019 г. на ВКС по т.д. № 1504/2018 г., ІІ т. о., решение
№ 30/20.05.2020 г. на ВКС по т.д. № 739/2019 г., І т.о., решение №
118/11.12.2020 г. на ВКС по т.д. № 2278/2019 г., І т.о., решение №
132/13.01.2021 г. на ВКС по т.д. № 2195/2019 г., I т.о., решение №
60091/27.09.2021 г. на ВКС по т.д. № 1345/2019 г., ІІ т.о. , част от която
коректно цитирана и от особения представител на ответника/. Поради това
настоящият съд намира, че липсва основание за приложеното от банката
олихвяване с възнаградителни лихви и на капитализираните в
гратисния период възнаградителни/капитализирани/ лихви. Съгласно
чл. 24 ЗКСД, общият размер на задължението на кредитополучателя се
формира след изтичане на гратисния период и включва: 1. главницата, чийто
размер се определя от сумата на отпуснатите средства за такси и/или
издръжка; 2. лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за
кредит. Лихвата, която кредитополучателят дължи на банката, не може да
надхвърля седем процентни пункта съгласно чл. 21 от закона, а ако
уговорката е за по-висока лихва, то тя е нищожна. Съгласно чл. 23 ЗКСД,
през гратисния период длъжникът не дължи заплащане на главница и лихви,
но такива лихви съобразно ал. 3 се начисляват в предвидения максимален
фиксиран размер от 7%. Или, в този период е налице начисляване на лихва с
отложен падеж на плащане след изтичане на гратисния период, неизискуема
лихва. Тази лихва представлява възнаграждението на банката за
предоставените парични средства. В случая не е налице хипотезата и на чл. 13
от Наредбата от 2008 г. /отм./; за рисковите експозиции доколкото не се касае
за преструктуриране на съществуващ дълг. Условията за капитализиране са
заложени изначално в ОУ към договорите за кредит както и в типовия
образец на договора. /чл. 10, ал. 2 от същия/ Същевременно липсва
предвиждане в Наредба на БНБ по арг. от чл. 10, ал. 3 ЗЗД, за начисляване на
19
лихва върху лихва. Капитализирането на лихвата в този случай към
непадежирала главница, не сочи на преструктуриране с оглед улесняване
погасяването на кредита, а представлява предварително заложено условие по
договора. Не са налице и предпоставките на чл. 294 ТЗ доколкото страните не
са търговци.
Както се посочи от заключението на вещото лице се установява, че
ежегодно е извършвано капитализиране на лихви към главница както и
начисляването на възнаградителна лихва е извършвано като е олихвяван
сборът на главница и договорна лихва при това с натрупване през всяка
следваща година от периода. Този начин на капитализиране води до
нарастване на задължението по кредита. Настоящият съд съобразява, че за
процесния кредитен продукт е приложима специална нормативна уредба на
чл. 23, ал. 3 и чл. 24, ал. 1 ЗКСД, предвиждаща начисляване на уговорената в
допустим нормативно лимитиран размер договорна лихва по време на
гратисния период и включването и в общото задължение на
кредитополучателя, разсрочено в погасителния план и изискуемо след края на
едногодишния срок след приключване на обучението. Тези норми обаче не
уреждат олихвяване на отсрочените вече изтекли годишни лихви.
„Капитализиране“, т.е. натрупване на непадежирали лихви към отново
олихвяема главница е предвидено в съдържание на Типовия договор,
утвърден от ведомствата, натоварени с държавната политика в областта на
финансиране на образованието /обн. ДВ, бр. ЗЗ от 30.04.2010 г./, сключени с
банката – кредитор по реда на чл. 7 ЗКСД. Оспорените от особения
представител на ответника уговорки възпроизвеждат именно параметри,
заложени в чл. 10, ал. 2 /годишно капитализиране на лихвите по време на
гратисния период/ и чл. 27, ал. 1 от типовия договор /формиране на общия
размер на задължението на кредитополучателя от главница, равна на сумата
на реално отпуснатите средства за такси и лихва, дължима за срока на
договора за кредит, в това число и капитализираните годишно лихви през
гратисния период/. Нито в закона, нито в договора обаче има изрично
правило, което да урежда уговарянето на погасителния план и
олихвяването на лихви чрез разсрочване във вноските не само на
главницата, но и на лихвения елемент от сборния дълг. В тази насока
специална уредба няма и следва да се приложат общите правила за
договаряне, допускащи свободно формиране на волята на страните, доколкото
20
не се накърняват законови императивни забрани. Характеристиките на
„капитализацията“ не водят до извод за уговаряне на нещо различно от
сложна лихва, тъй като несъмнено предмет на спорната клауза и изготвения
по нея погасителен план са вече начислени за предходен период, т. е.
„изтекли“ лихви, в размер, преценен от законодателя като напълно
достатъчно възнаграждение за това гарантирано от държавата потребителско
кредитиране /чл. 20 ЗКСД/. Както е установено в горепосочената практика
на ВКС /решение № 66/29.07.2019 г. на ВКС по т.д. № 1504/2018 г., ІІ т. о.,
решение № 30/20.05.2020 г. на ВКС по т.д. № 739/2019 г., І т. о., решение №
118/11.12.2020 г. на ВКС по т.д. № 2278/2019 г., І т.о., решение №
132/13.01.2021 г. на ВКС по т.д. № 2195/2019 г., I т.о. и решение №
60091/27.09.2021 г. на ВКС по т.д. № 1345/2019 г., ІІ т.о./ уговарянето на
прибавяне към размера на редовната главница на задължения за натрупана
вече възнаградителна лихва представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3
ЗЗД, който е допустим само между търговци на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ.
Ясното разграничение на двата компонента както в чл. 24, ал. 1 ЗКСД, така и
в чл. 27, ал. 1 от типовия договор изисква от банката да състави погасителния
план при отчитане на разликата в естеството на двете задължения и да
съобрази ограничението на договорната свобода по отношение на
олихвяването на лихви. Затова, дори и да е била „капитализирана“, т.е.
добавена към вече изискуем дълг на кредитополучателя, сборната лихва
от 1222,16 лв. /начислена за целия гратисен период/ не може да се отчита
като база за текуща след 01.10.2021 г. възнаградителна лихва /така изцяло
решение № 272/03.10.2022 г. на Варненски апелативен съд по в.т.д. №
363/2022 г., решение № 290/24.10.2022 г. на Варненски апелативен съд по
в.т.д. № 371/2022 г., решение № 156/26.09.2022 г. на Разградски окръжен
съд по в.гр.д. № 198/2022 г., решение № 246/26.07.2022 г. на Варненски
апелативен съд по в.т.д. № 218/2022 г., решение № 1161/17.12.2019 г. на
Варненски окръжен съд по в.т.д. № 1302/2019 г. всички постановени по
дела на същия ищец – „Банка ДСК“ АД/. Казаното означава, че е допуснато
олихвяване на лихва върху лихва и т.н. през всяка година до изтичане на
гратисния срок, което представлява анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3
ЗЗД. Това олихвяване противоречи на закона, доколкото е извършено не по
отношение на търговец, което законът допуска, а по отношение на потребител
на финансова услуга. Извършено е недопустимо начисляване на лихва върху
21
лихва /акумулиране на скрити лихви/, което е в пряко противоречие с
разпоредбата на чл. 20 ЗКСД, който предвижда забрана за уговаряне на
възнаградителна лихва в по-висок от фиксирания по договора размер от 7%.
Тези уговорки противоречат както на закона, така и на потребителската
защита в чл. 143 -146 ЗЗП. Те са нищожни като противоречащи на чл. 20
ЗКСД и на чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Настоящият съд намира, че в съгласие с това е и
разпоредбата на чл. 24 ЗКСД, предвиждащ начина на формиране на общото
задължение по целевия кредит. Освен това, съгласно чл. 17, ал. 4 от договора,
кредитополучателят не е длъжен да извършва плащания, които не са
предвидени в договора за кредит, а в последния липсва клауза относно
капитализирането на лихва към главницата. Наличието на такава уговорка в т.
10. 2 от Общите условия към договора, макар приподписани от
кредитополучателя, е в отклонение от индивидуалното договаряне и
противоречи на изискванията за потребителска защита по този вид договори.
Такава клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 10, т. 13 и т. 19 от
ЗЗП. Въз основа на горното, настоящият съд намира, че размерът на
капитализираната през гратисния период възнаградителна лихва към
главницата, следва да бъде изключен от задължението на ищеца до
установения от вещото лице размер и включен на основание чл. 24, ал. 3
ЗКСД за гратисния период в общото задължение на кредитополучателя до
размера от 11 001, 34 лв. Лихвата по кредита следва да бъде изчислена за
периода след гратисния, единствено върху чистия размер на дължимата
главница, без капитализираните годишно лихви до размера от 9779,18 лв. С
оглед на констатираното несъответствие, настоящият съд намира, че размерът
на дължимата възнаградителна лихва за исковия период 28.10.2021 г. –
09.05.2022 г., който следва да се присъди, е съобразно погасителен план и
изчисленията на вещото лице по ССЕ без капитализацията към главницата.
При това положение общият дълг по договора възлиза на сумата от 9779,18
лв. /чиста главница/ + 1222,16 лв. /капитализирана лихва в гратисния период/
+ 422,09 лв. /възнаградителна лихва за периода 28.10.2021 г. – 09.05.2022 г.
изчислена върху чистата главница от 9779,18 лв. или сумата от общо
11 423,43 лв. Това е така, защото поради констатирано противоречие на чл.
10.2 и чл. 17.2 от общите условия с правилата на чл. 18, ал. 3, чл. 17, ал. 4, чл.
19, ал. 2, чл. 21, ал. 1 и ал. 3 и чл. 24, ал. 1 ЗКСД, които според съда са
императивни с цел защита на обучаващото се лице, ползващо кредита, съдът
22
приема, че тези уговорки са недействителни по смисъла на чл. 17, ал. 6 ЗКСД.
Ответникът като лице, ползвало кредит като студент за плащане на
семестриални такси, дължи на банката само 7 % на годишна база договорно
възнаграждение върху ползваната сума на кредита за такси от 9779,18 лв. за
целия срок на кредита от 120 месеца плюс гратисния период, а не върху
сумата от 11 001,34 лв., защото главница в този размер не се дължи.
Изтеклите от ******* г. до 30.09.2021 г. договорни лихви от 1222,16 лв. се
дължат за плащане като договорно възнаграждение, а не като част от
главницата. Върху сумата от 11 001,34 лв. не може след 30.09.2021 г. да се
начислява договорна лихва от 7 % на годишна база, защото тя не е главница
по кредита по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 21, ал. 1 и ал. 3 ЗКСД.
Изтеклите през гратисния период възнаградителни лихви би следвало да се
плащат като такива - така, както страните са уговори, без други начисления
върху тях.
В заключение – предвид всичко изложено настоящият съд намира, че
доколкото капитализирането на лихви към главница не е забранено от закона,
с оглед качеството на кредитиращия субект, ищецът има вземане за главница
в размер на 9779,18 лв., капитализирани лихви в размер на 1222,16 лв., а по
отношение на претенцията за договорна лихва в периода 28.10.2021 г. –
09.05.2022 г. ищецът има вземане за сумата от 422,09 лв. /а не 474,84 лв./, тъй
като редовната договорна лихва е дължима без отчитане на капитализацията
на лихви върху главницата /тъй като разпоредбата на чл. 10.2 от Общите
условия, предвиждаща годишна капитализация на лихвите в гратисния
период е недействителна/, т.е. за сумата от 422,09 лв.
4/ По обезщетението за забава - сумата от 12,86 лв. за периода
28.10.2021 г. – 09.05.2022 г. представляваща лихвена надбавка за забава е
недължима от ответника на две самостоятелни основания: 1/ съгласно
Тълкувателно решение № 3/27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г. на
ОСГТК, за периода до настъпване на предсрочната изискуемост, в случая в
хода на процеса с връчване на исковата молба, размерът на вземането се
определя по действалия до този момент погасителен план, съответно според
клаузите на договора за кредит, тъй като размерът на вземането при
предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в
размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична
сума /главницата/ и законната лихва от датата на настъпване на
23
предсрочната изискуемост до датата на плащането. Поради това в случая
без обявена предсрочна изискуемост ищецът не може да претендира
обезщетение за забава, т.е. преди подаването на исковата молба, с която е
обявена предсрочната изискуемост каквото изрично искане е направил
ищеца и 2/ основанието за начисляване на лихвена надбавка за забава
произтича от договорна клауза, които директно противоречи на чл. 33, ал. 1
ЗПК вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, който е приложим по силата на изричната
разпоредба на чл. 17, ал. 5 ЗКСД. Според цитираната разпоредба, при забава
на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата /чл. 33, ал. 1 ЗПК/, а съгласно чл. 33, ал. 2 ЗПК
когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. По
отношение на лихвената надбавка за забава е явно, че тя многократно
надвишава по размер законната лихва за забава, тъй като съгласно чл. 17, т. 1
от ОУ към договора се формира като към договорната лихва /в случая 7% –
така чл. 7 от индивидуалния договор за кредит от ******* г./ се добавят десет
процентни пункта, т.е. общия размер възлиза на 17,00 % - много повече от
законната лихва. Това е лихва, която не фигурира в договора, и за нея няма
разписани ясни правила, приети от кредитополучателя. Банката може да
уговори със студента обезщетение при забавено изпълнение, но то трябва да
бъде в писмен вид като част от съдържанието на договора, ясно и разбираемо,
по което страните са постигнали съгласие като са материализирали волята си
в документ, който е подписан двустранно, при отчитане и тълкуване на чл. 21
ЗКСД, който, определяйки максимална лихва от 7 % по договора, не
индивидуализира вида на лихвата – само възнаградителна, или и за забава.
Освен това е налице сериозно заобикаляне на ЗПК и поради обстоятелството,
че кредиторът начислява скрито обезщетение за забава /увеличавайки на
практика договорната лихва на основание забавата на длъжника/ без да е
обявил предсрочната изискуемост на кредита и по този начин получава
договорна лихва и обезщетение за забава, които надвишават многократно
законната лихва за забава на която би имал право съгласно чл. 33, ал. 2 ЗПК.
Заобикаля и приетото в т. 2 на Тълкувателно решение № 3/27.03.2019 г. по
тълк.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС - длъжникът не дължи възнаграждение
за ползването на заетата сума след датата на настъпване на предсрочната
изискуемост, защото кредиторът вече е поискал връщането й преди срока, тъй
24
като необявявайки предсрочна изискуемост на договора за кредит
продължава да начислява договорна лихва /която иначе би загубил/, а
същевременно се ползва от забавата на длъжника начислявайки скрито
обезщетение за забава. Коментираната нищожна клауза не може да бъде и
заместена – така решение № 76/22.07.2020 г. на ВКС по т.д. № 1011/2019 г.,
I т.о., в което по касационния въпрос относно възможността нищожна клауза
от потребителски договор да бъде заместена с повелителна норма от
националното право се сочи, че с §13а от ДР на Закона за защита на
потребителите са въведени разпоредбите на описаните директиви, вкл. на
Директива 93/13/ЕИО на съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, Директива 2011/83/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 25 октомври 2011г. относно правата на
потребителите и за изменение на предходната директива, Директива
2009/22/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2009г. относно исковете за
преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите.
Решенията на Съда на Европейските общности /СЕС/ с предмет тълкуването
на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и
валидността на акт на органите на Европейския съюз е задължително за
всички съдилища в страната. С решение С-618/10 от 14.06.2012г. по дело
Banco Espanol de Credito срещу Joaquin Calderon Camino, постановено по
преюдициално запитване относно тълкуването на член 6, параграф 1 от
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори и член 2 от Директива 2009/22/ЕО на ЕП
и на Съвета от 23.04.2009г. относно исковете за преустановяване на
нарушения с цел защита на интересите на потребителите, състав на СЕС
постановява, че не се допуска правна уредба на държава-членка, която
дава възможност на националния съд, когато констатира нищожността
на неравноправна клауза в договор между продавач или доставчик и
потребител, да допълни договора, като измени съдържанието на тази
клауза. В мотивите на решение С-421/14 от 26.01.2017г. по дело Banco
Primus SA срещу Jesus Gutierrez Garcia /т.71/ състав на СЕС приема, че видно
от текста на член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993г., националните съдилища са длъжни само да не прилагат
неравноправните договорни клаузи, така че те да нямат задължителна
сила за потребителя, но не са овластени да изменят съдържанието им.
25
Договорът трябва по принцип да продължи да действа без друго изменение
освен произтичащото от премахването на неравноправните клаузи, доколкото
съгласно нормите на вътрешното право съществува правна възможност така
да се запази договорът.
По разноските:
Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по
делото съдебни разноски за държавна такса /460,00 лв./, юрисконсултско
възнаграждение /което съдът определя на 150,00 лв. съгласно чл. 78, ал. 8
ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ/, възнаграждение за вещо лице
/250,00 лв./ и възнаграждение за особен представител /450,00 лв./, които
следва да бъдат възложени в тежест на ответника съразмерно уважената част
от исковете или ответникът дължи на ищеца разноски в общ размер на
1302,51 лв. /от общо претендирани 1310,00 лв./ съразмерно на уважената
част от исковете. Доколкото по делото не са претендирани и не са
представяни доказателства за направени такива от назначения особен
представител, разноски не следва да бъдат присъждани на ответника.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски
районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 17, ал. 1 ЗКСД вр. чл. 24
ЗКСД вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ А. Х. М., поданик на ******* *******, ****:
****, ЛНЧ: ********** и адрес: *********, да заплати на „Банка ДСК” АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Московска” № 19, следните суми: 1/ сумата от 9779,18 лв. /девет хиляди
седемстотин седемдесет и девет лева и осемнадесет стотинки/
представляваща главница по договор за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от ******* г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
11.05.2022 г. до окончателното плащане, 2/ сумата от 1222,16 лв. /хиляда
двеста двадесет и два лева и шестнадесет стотинки/ представляваща
капитализирана към главницата лихва за периода ******* г. – 28.09.2021 г., 3/
26
сумата от 422,09 лв. /четиристотин двадесет и два лева и девет стотинки/
представляваща редовна договорна лихва за периода от 28.10.2021 г. –
09.05.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за редовна договорна лихва за периода
от 28.10.2021 г. – 09.05.2022 г., над присъдената сума от 422,09 лв. до пълния
претендиран размер от 474,84 лв. за същия период и иска с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 12,86 лв. представляваща обезщетение за забава
за периода 28.10.2021 г. – 09.05.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. Х. М., ЛНЧ: **********
и адрес: *********, да заплати на „Банка ДСК” АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска” № 19, сума в
размер на 1302,51 лв. /хиляда триста и два лева и петдесет и една стотинки/,
представляваща част от направените в исковото производство съдебни
разноски за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение,
възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за особен представител,
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване с въззивна жалба пред
Старозагорски окръжен съд двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи препис от
решението.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
27