Р
Е Ш Е Н И Е
№
70
гр. Разград, 09.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
в открито съдебно заседание на шести октомври две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА
КОВАЛАКОВА - СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Пламена
Михайлова и прокурора ТИХОМИР ТОДОРОВ, като разгледа докладваното от съдия
Робева КАНД № 80 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
63, ал. 1, пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила
е касационна жалба от „София Франс Ауто – Русе“ ЕАД – гр. Русе против Решение №
224 от 15.07.2020 г., постановено по АНД № 93/2020 г. по описа на Районен съд –
Разград, с което е потвърдено наказателно постановление № В-0050511 от
16.01.2020 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Варна,
Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД „Контрол на пазара“ при
Комисия за защита на потребителите. С потвърденото наказателно постановление на
основание чл. 222а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ на жалбоподателя
е била наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение по чл.
113, ал. 1 от същия закон. В жалбата се твърди, че решението е постановено при
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и в нарушение на
материалния закон. Иска се решението да бъде отменено, като бъде отменено и
наказателното постановление.
Ответникът не ангажира становище
по жалбата.
Окръжна
прокуратура – Разград дава заключение, че деянието представлява маловажен
случай и решението следва да бъде отменено.
Разградският административен съд,
като прецени събраните по делото доказателства, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал.
1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
По
силата на договор за доставка № 61336/09.10.2018 г. и лизингов договор от
11.10.2018 г. „Лизингова къща София лизинг“ ЕАД доставило на К. С. К. от гр. Ш. нов мотопед „Пежо Спийдфайт“, получен от него на 19.10.2018 г. в магазина на лизингодателя в гр.
Разград, бул. „Априлско въстание“ № 66Г. Съгласно договора за лизинг
гаранционното обслужване на мотопеда се осигурява от лизингодателя в оторизиран
сервиз. Не се спори, че това е сервизът на „София Франс Ауто – Русе“ ЕАД – гр.
Русе в гр. Разград.
На 02.09.2019
г. мотопедът постъпил за ремонт и е бил върнат на клиента на 28.09.2019 г.
На
01.10.2019 г. клиентът отново посетил сервиза с оплаквания за дефекти,
мотопедът бил приет за ремонт, след което бил върнат на 10.10.2019 г.
На
12.10.2019 г. К. предявил нова рекламация и на 23.10.2019 г. бил поканен да
си получи отремонтирания мотопед.
На 25.10.2019
г. подал искане за разваляне на договора и възстановяване на платената сума на
основание чл. 114, ал. 3 ЗЗП, тъй като мотопедът проявявал същите дефекти.
На
13.11.2019 г. клиентът бил уведомен, че мотопедът е напълно изправен и бил
поканен в сервиза на Пежо – Разград да си го получи.
На
15.11.2019 г. К. подал жалба в КЗП, че му предстои 15-то ходене до Разград, не може да си
ползва мотопеда, а е длъжен да плаща лизинговите вноски. Поискал търговецът да
бъде заставен да изпълни задълженията си по чл. 114, ал. 3 ЗЗП.
На
20.11.2019 г. била извършена проверка от инспектори от КЗП, които изискали документи,
удостоверяващи, че при последната рекламация от 12.10.2019 г. търговецът е
привел стоката в съответствие с договора за продажба.
На
27.11.2019 г. жалбоподателят депозирал становище, че по рекламацията от
12.10.2019 г. в рамките на гаранционния срок са били извършени два ремонта,
след които мотопедът бил в пълна изрядност. Посочил е, че не е страна по
договора за лизинг, поради което не може да вземе становище по искането за
разваляне на договора.
На
02.12.2019 г. представил протокол-декларация, че като продължение на
извършвания ремонт на мотопеда е бил монтиран нов карбуратор, взет от същия
модел нов мотопед, поради което е невъзможно издаване на фактура,
удостоверяваща извършването на ремонта.
Тъй
като протоколът бил представен след изтичане на едномесечния срок за
удовлетворяване на рекламацията, инспекторите от КЗП приели, че не е спазен
срока за привеждане на стоката в съответствие с договора за продажба и на
жалбоподателя бил съставен Акт № К-0050511 от 02.12.2019 г. за установяване на
административно нарушение по чл. 113, ал. 1 ЗЗП.
Въз
основа на АУАН било издадено обжалваното пред въззивния съд наказателно
постановление.
С
оспореното по касационен ред решение РРС е потвърдил наказателното
постановление с мотиви, че АУАН и НП не
страдат от процесуални пороци, фактическата обстановка е отразена ясно и
конкретно, и е доказано, че санкционираният търговец е осъществил състава на
вмененото му нарушение. Въззивният съд е приел, че търговецът е следвало да
удовлетвори рекламацията в едномесечен срок от предявяването й, което не е
удостоверил със съответен акт, съгласно чл. 128, ал. 2 ЗЗП.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно.
Съгласно чл. 113, ал. 1 ЗЗП, когато потребителската стока
не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие
с договора за продажба, а съгласно ал. 2 привеждането на потребителската стока
в съответствие с договора за продажба трябва да се извърши в рамките на един
месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя.
По делото е доказано, че гаранционното обслужване е
предоставено в законоустановения едномесечен срок. Рекламацията е била
предявена на 12.10.2019 г. и след два ремонта е била удовлетворена към
13.11.2019 г., когато потребителят е бил поканен да си получи поправения
мотопед. При това задължението по чл. 113, ал. 1 ЗЗП е било изпълнено и не е
налице констатираното нарушение, поради което наказателното постановление се
явява материално незаконосъобразно и подлежи на отмяна. В
случая наказващият орган е приравнил забавеното представяне на доказателство за
извършения ремонт на липсата на извършен в срока ремонт, което е неправилно.
Неотносимо е позоваването от въззивния съд на чл. 128,
ал. 2 ЗЗП, изискващ при удовлетворяване на рекламацията търговецът да издаде
акт за това. Обвинението не е за нарушение по чл. 128, ал. 2 ЗЗП, а за такова
по чл. 113, ал. 1 ЗЗП.
Касационната инстанция намира, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и поради това, че санкционираният търговец не
е субект на отговорността по чл. 113, ал. 1 ЗЗП. Носител на задължението за
привеждане на стоката в съответствие с договора за продажба е продавачът. Съгласно
чл. 104, ал. 1 ЗЗП продавач е всяко физическо или юридическо лице, което в
рамките на своята професионална или търговска дейност и въз основа на договор
за продажба продава потребителски стоки. В случая стоката е получена на
основание договорите за доставка и лизинг, по които доставчик и лизингодател е „Лизингова къща София
лизинг“ ЕАД със седалище гр. София. Жалбоподателят „София Франс Ауто – Русе“ ЕАД – гр. Русе не е страна
по тези договори, а е сервизът, който осъществява ремонтите. Поради това не
може да отговаря за недостатъците на стоката, която не е продал.
С оглед на горното потвърждаването на наказателното
постановление е в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл.
348, ал. 1, т. 1 НПК, което налага отмяна на решението и отмяна на
наказателното постановление.
По
изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 224 от 15.07.2020 г., постановено по АНД № 93/2020 г. по
описа на Районен съд – Разград, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
В-0050511 от 16.01.2020 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД „Контрол
на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на „София Франс Ауто
– Русе“ ЕАД – гр. Русе на основание чл. 222а от Закона за защита на
потребителите е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение
по чл. 113, ал. 1 от същия закон.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/