Решение по дело №9368/2015 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. София, 21.02.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на двадесет и пети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

 

при секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. №9368 по описа на СГС за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.282 ал.3 вр. чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД.

Ищецът А.С.И., действащ чрез законния си представител и баща С.А.И., твърди, че е пострадал от ПТП, реализирано на 28.06.2014 г. в с. Тича, Община Котел, вина за което има водачът на л.а. „Ситроен С3” с  рег. № IF 86 FWD. Твърди, че по силата на разпоредбата на чл.282 ал.3 вр. чл.284 КЗ отм. ответникът Сдружение „Н.Б.НА Б.А.З.” отговаря за вредите, причинени при управлението на това МПС. Поддържа, че от деликта е претърпял неимуществени вреди, свързани с увреждане на здравето – контузия с изкълчване на глезена, кръвонасядане в лявото рамо, охлузвания и кръвонасядания в областта на горната повърхност на лявото ходило. Счита, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 30 000,00 лв., поради което претендира тази сума, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 28.06.2014 г. до окончателното плащане. Претендира и направените разноски.

Ответникът „Н.Б.НА Б.А.З.” /НББАЗ/ в сроковете за отговор по чл.367 и чл.373 ГПК оспорва предявения иск. Твърди, че процесното ПТП е настъпило по вина на ищеца, а при условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване. Оспорва размера на сочените от ищеца неимуществени вреди и претенцията за законна лихва. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована в Румъния, е претърпял вреди, както и какъв е техният действителен вид и размер.

В тежест на ответника е да докаже положителният факт на плащане на обезщетението.

От представените по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица №184/28.06.2014 г., съставен от длъжностно лице след посещение на местопроизшествието, и постановление за прекратяване на наказателното производство от 09.10.2014 г. на РП – гр. Котел се установява, че на 28.06.2014 г. в с. Тича, Община Котел, е реализирано ПТП, в което са участвали Й.С.К., управляващ л.а. „Ситроен С3“ с рег. № *******и ищеца, като пешеходец.

От приетото по делото заключение на САТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че процесното ПТП е настъпило на пешеходна пътека, като вдясно на платното за движение са били спрени два автомобила, като водачът на л.а. „Ситроен С3“ е предприел заобикаляне на спрелите автомобили, навлязъл е в лявата пътна лента и в момента, когато автомобилът е бил на нивото на задната част на спрелия микробус, водачът е възприел тичащо отдясно-наляво дете и успял да завие леко наляво, но не е успял да спре и е ударил детето странично. Вещото лице сочи още, че ударът е настъпил около средата на пешеходната пътека, скоростта на автомобила към момента на удара е била около 30 км/ч, движението на детето по платното за движение е било със средна скорост, съответстваща на ход на спокойно бягане, от около 7,2 км/ч, а опасната зона за спиране на автомобила при скорост от около 30 км/ч – 15,3 м. От заключението се установява още, че водачът на л.а. „Ситроен С3“ е възприел детето като опасност своевременно, но е нямал техническа възможност да възприеме детето по-рано, като при наличната си ограничена видимост и избраната скорост на движение, от момента, когато водачът реално е възприел детето като опасност, детето е попаднало в опасната зона за спиране на автомобила, но при заобикаляне на спрелите пред пешеходната пътека МПС водачът на л.а. „Ситроен С3“ е трябвало да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци, а скоростта, при която водачът е имал техническа възможност да предотврати ПТП е около 18 км/ч. От заключението се установява също, че първата техническа причина за възникване на ПТП е фактът, че водачът на л.а. „Ситроен С3“ при налично спрели отдясно на платното за движение пред пешеходна пътека МПС не е намалил скоростта си на движение от около 30 км/ч до безопасната от 18 км/ч или по-ниска, при която би имал техническа възможност да пропусне пресичащите пешеходци, а втората техническа причина е пресичането на платното за движение от детето, което не е съобразило скоростта и положението на приближаващия от лявата му страна автомобил, като водачът на л.а. „Ситроен С3“ е имал техническа възможност да предотврати ПТП, ако е намалил скоростта си на движение до 18 км/ч или по-ниска, при която скорост би имал техническата възможност да пропусне пресичащото пешеходната пътека дете. От разпита на вещото лице, извършен в о.с.з., проведено на 25.01.2028 г., се установява, че детето е имало техническа възможност да възприеме автомобила непосредствено след преминаване на коридора на движение на спрения автомобил, могло е бавно да приближи до края на буса, да спре, да се огледа и видимостта би била взаимна.

С оглед на това, съдът достигна до правния извод, че водачът на л.а. „Ситроен С3” с рег. № *******е извършил виновно противоправно деяние, като е нарушил разпоредбите на чл.20 ал.2 ЗДвП.

По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се доказване и следните обстоятелства: че ответникът е страна – членка на системата „Зелена карта" по Лондонската типова конвенция от 1953 г., поради което дължи изплащане на застрахователно обезщетение по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, в случай, че застрахователното събитие е настъпило на територията и и е налице валидно издаден сертификат „Зелена карта“; соченият деликвент има качеството на застраховано лице поради наличие на застрахователно правоотношение със застраховател на друга  държава – членка и е притежавал валиден сертификат „зелена карта“, който покрива отговорността на водача на МПС в чужда държава в случай на причиняване на вреди на трети лица, поради което действието на разглеждания вид застрахователен договор, функциониращ под системата „Зелена карта“, към момента на настъпилото на територията на Република България произшествие от 26.12.2011 г. - по силата на чл.282 ал.5 и чл.282 ал.3 КЗ т.3.1 и т.3.4 от Вътрешните правила на Съвета на бюрата от 30.05.2002 г., ревизирани на 29.05.2008 г., е породило задължението за НБЗБАЗ - в качеството му на „Национално застрахователно бюро“ по този международен акт, за обезщетяването на увреденото лице от това събитие в съответствие със законовите разпоредби на Република България в тази материя; ответникът НББАЗ е признат за единствен представител пред международните застрахователни организации за дейностите, предвидени с международни договори за застраховане на Гражданската отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и водачите на моторни превозни средства.

В тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с деликта е претърпял неимуществени вреди, свързани с болки и страдания.

От представените по делото лист за преглед на пациент в спешно отделение №8777/28.06.2014 г. и допълнителен лист към него, и амбулаторен лист №1387/03.07.2014 г. се установява, че ищецът е постъпил по повод претърпяно ПТП, като окончателната диагноза е навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена, като му е поставена гипсова имобилизация.

От приетото по делото заключение на СМЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че при процесното ПТП ищецът е получил контузия на ляво рамо, контузия и охлузване, травматичен оток и навяхване на лявата глезенна става, охлузни рани на горната част на лявото ходило, които травматични увреди са причинили болки в областта на лявото рамо, оток, охлузни рани на левия глезен и горната част на лявото ходило, движенията са били затруднени и пострадалият не е могъл да стъпва с пълна тежест на левия си крак. Вещото лице сочи още, че лявата подбедрица на ищеца е била гипсирана за срок от 2 седмици, а описаните травматични увреждания са довели до болки и страдания за срок от 3-4 седмици, като най-интензивни са били през първите 10-12 дни, през който период пострадалият е бил с поставен имобилизационен гипс и трудно се е придвижвал, а извън тези периоди болките са били само периодично явяващи се при обща преумора на левия глезен и при студено и влажно време, при които болки е наложително на пострадалия да се дават аналгетици. От разпита на вещото лице в о.с.з., проведено на 26.10.2017 г., се установява, че пълното възстановяване при ищеца е било за около 2 месеца.

От показанията на свид. Л.Н.се установява, че ищецът е бил ударен на пешеходна пътека, като след удара на място е дошла линейка, дали са на детето болкоуспокояващи и ищецът е закаран в болница в гр. Омуртаг, където му е направена рентгенова снимка и е изпратен в гр. Търговище, където е установено разместване на ходилото и на пострадалия е поставен гипс. Свидетелят сочи още, че ищецът е носил гипс 14 дни, след което друга шина, като е бил обездвижен около 1 месец, а след катастрофата е бил неспокоен на сън и е плакал.

С оглед на така събраните доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищецът е претърпял телесна повреда, вследствие на което за определен период от време е изпитвала болки и страдания. Налице е основание за обезщетение на претърпените неимуществени вреди.

Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти – интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на остатъчна травма. Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.

Съдът, при определяне размера на обезщетението, отчита обстоятелството, че травмите на ищеца са били без риск за живота на пострадалия, че интензивността на болката е била значителна, че на ищеца е само консервативно лечение, периодът на възстановяване е със средна продължителност и се е налагало ограничен двигателен режим на пострадалия. Съдът отчита и обстоятелството, че към датата на процесното ПТП ищецът все още е бил малолетен – на 8 години, т.е. касае се за дете, което към настоящия момент е напълно възстановено, както и че с оглед на възрастта му инцидента се е отразил негативно и на психиката му. С оглед на изложеното по-горе съдът счита, че справедливо обезщетение за претърпените травматични увреждания е в размер на 15 000,00 лв. 

Настоящият съдебен състав намира обаче за основателно и доказано възражението на ответника за наличието на съпричиняване от страна на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Не всяко нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – напр. решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС. Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Фактът, че към датата на настъпване на процесното ПТП ищецът е бил малолетен - на 8 г. и не е бил способен да съзнава противоправността на действието си и да предвиди вредоностните последици от него, не изключват приложението на нормата на чл.51 ал.2 от ЗЗД, доколкото отговорността за съпричиняването е обективна и не изисква вина, като субективно отношение. В този смисъл е и задължителната константна съдебна практика - т.7 от ППВС №17/1963 г., решение №165/26.10.2010 г. по т.д. №93/2010 г. на ІІ ТО на ВКС и решение №44/26.03.2013 г. по т.д. № 1139/2011 г. на ІІ ТО на ВКС.

Правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно е абсолютно, когато пресичането е на специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека. Това право се упражнява при спазване на правилата на чл.113 и чл.114 ЗДвП. Ако пешеходецът не е спазил правилата на чл.113 и чл.114 ЗДвП и това е довело до настъпването на ПТП, е налице съпричиняване /т. 6а от ТР №2/2016 г. на ОСНК на ВКС/. При пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки, като преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства /чл.114 т.1 ЗДвП/.

В случая съдът установи, че техническите причини за настъпване на процесното ПТП са две: ненамаляване на скоростта от страна на водача на л.а. „Ситроен С3“ при наличието на спрели отдясно на плътното за движение МПС и пресичането на пътното платно от страна на ищеца, който не се е съобразил със скоростта и положението на приближаващия се от лявата му страна автомобил и който е имал възможност да навлезе на платното за движение със спокоен ход, след което да се огледа от двете страни на платното за движение и да се съобрази с приближаващия се автомобил. Затова съдът приема, че ищецът е следвало да не нализа на пътното платно.

Отчитайки поведението на всеки един от участниците в инцидента и степента, с която всеки един е допринесъл за настъпване на произшествието и като взе предвид, че съгласно чл.20 ЗДвП отговорността на водачите на МПС за осигуряване безопасност на движението е значително по-голяма от тази на пешеходците, съдът намира, че приносът на ищеца за настъпването на противоправния резултат следва да бъде определен на 20%.

Поради изложеното и според приетото съотношение на съпричиняване на вредата от ищцовата страна и определения общ размер от 15 000,00 лв., на пострадалия е дължима сума от 12 000,00 лв., паричен еквивалент на понесените от него неимуществени вреди.

С оглед на изложеното, съдът намира, че предявеният иск се явява частично основателен до размера на сумата от 12 000,00 лв. и като такъв следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер.

Относно началната дата, от която ответникът НББАЗ дължи обезщетение, следва да се съобрази молба, вх. №2-4351/23.09.2014 г. до НББАЗ, в което пред Бюрото е предявена претенция за изплащане на обезщетение и от изтичане на тримесечния срок – 24.12.2014 г. се начислява законна лихва /чл.271 ал.5 вр. ал.1 КЗ отм./. Бюрото изплаща обезщетение на претърпените от трето лице вреди, както и законната лихва върху сумата след изтичане на определения от КЗ отм. срок от деня на подаване на претенцията.  В този смисъл е и практиката на ВКС - решение №207/15.01.2016 г. по т.д. №3234/201 г. на І ТО на ВКС.

С оглед изхода от делото и направеното искане, на ищеца, на основание чл.78 ал.1 ГПК, следва да се присъдят разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на сумата от 691,20 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ал.2 ЗА. На основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС сумата от 480,00 лв., представляваща държавна такса и сумата от 200,00 лв., представляваща депозити за вещи лица.

При този изход на делото и с оглед на изрично направеното искане, на ответника, на основание чл.78 ал.3 ГПК, следва да се присъдят разноски за отхвърлената част от исковете в размер на сумата от 180,00 лв., представляваща депозит за вещо лице, сумата от 18,00 лв., представляваща такса за съдебни удостоверения и сумата от 1036,80 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е основателно. По делото е представен договор за правна помощ, сключен между ищеца и Адвокатско дружество „А.Д., Р.Г.и С.“, според което ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение по настоящето дело в размер на сумата от 2568,00 лв. с ДДС. Съгласно ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Договореното по настоящето дело адвокатско възнаграждение е над този минимален размер, изчислен съобразно чл.7 ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед фактическата и правна сложност на делото следва да бъде намалено до минималния размер или сумата от 1036,80 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.

 

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Сдружение „Н.Б.НА Б.А.З.”, седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.С.И., ЕГН **********, адрес: ***, действащ чрез своя законен представител и баща С.А.И., на основание чл.282 ал.3 вр. чл.226 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД сумата от 12 00,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 24.12.2014 г. до окончателното заплащане, представляваща обезщетение за претърпените от реализирано на 28.06.2014 г. в с. Тича, Община Котел, ПТП неимуществени вреди – болки и страдания, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 30 000,00 лв., както и искането за присъждане на законна лихва за периода 28.06.2014 г. – 23.12.2014 г., а на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка на СГС сумата от 480,00 лв., представляваща държавна такса и сумата от 200,00 лв., представляваща депозити за вещи лица.

ОСЪЖДА Сдружение „Н.Б.НА Б.А.З.”, седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. П.К., адрес: ***, на основание чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38 ал.2 ЗА, сумата от 691,20 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА А.С.И., ЕГН **********, адрес: ***, действащ чрез своя законен представител и баща С.А.И., да заплати на Сдружение „Н.Б.НА Б.А.З.”, седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 1234,80 лв., представляваща разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: