О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………….
Гр.Плевен, 25.06.2020година.
ПЛЕВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І гр.състав, в закрито заседание на ДВАДЕСЕТ
И ПЕТИ ЮНИ, през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ТАТЯНА БЕТОВА
ЧЛЕНОВЕ
: СТЕФАН ДАНЧЕВ
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
и с участие на секретаря…………………………………………..в присъствие на прокурора………………………………………………….…………...като разгледа докладваното от съдията…………ТАТЯНА БЕТОВА………….ч.гр.д. № 451 по описа на съда за 2020 година, и за да се произнесе, съобрази:
Производството
пред Плевенския окръжен съд е образувано по повод ЧАСТНАТА ЖАЛБА, подадена от „***”
ООДгр.София, представлявано от управителя К.Д.В., чрез пълномощникът му адв.Д.Л.
против определение № 1513 от 14.05.2020г. по ч.гр.д. № 1791/2020г. на Плевенския районен съд, с което е била
уважена молбата на „***“ЕООД гр.Плевен за допускане на обезпечение на бъдещ иск
срещу жалбоподателя с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД вр. чл.286 от ТЗ и
чл.86 от ЗЗД за сума в общ размер на 10 580.56лв., чрез запор върху
банкови сметки на бъдещия ответник, допуснато на основание чл.390, ал.1, вр.
чл.397, т.2 ГПК.
В частната жалба се изтъкват подробни съображения за необоснованост и незаконосъобразност на определението. Жалбоподателят счита, че не са налице комулативните предпоставки на чл.391 от ГПК. Счита, че молителят не е представил никакви писмени доказателства подкрепящи тезата му за вероятната основателност на иска. Между страните не е уговорен срок за плащане по фактура № **********/19.10.2019г., тъй като те не са обвързан с писмен договор.Липсват доказателства, удостоверяващи получаването на стоката или на фактурата, липсва уговорен падеж, както и покана за плащане.Твърди, че съдът е допуснал обезпечението само въз основа на твърдението на молителя. Противопоставя следните насрещни твърдения: „***“ЕООД не е извършил доставката и монтажа на стоките, които претендира да му се заплатят. Фактурата е издадена преди доставката на стоката; уговорката между страните е била след преглед на стоката да се уточнят действително доставените количества и да се извършат корекции по издадената фактура. В подкрепа на тези твърдения представя електронно писмо от 30.03.2020г. от „***и“ЕООД до „***“ООД, като пояснява, че не са извършвани корекции по издадената фактура, тъй като поради извънредното положение в страната, не е извършен и оглед на обекта. Счита, че заплатената сума от 6 572.78лв. е единствената, която се дължи и с това плащане е погасено изцяло задължението на „***“ООД, тъй като тя покрива напълно цената на доставената от молителя стока. Счита, че не е установена и обезпечителна нужда, тъй като липсват данни ответникът да изпитва финансови затруднения, а икономическия интерес на молителя не обосновава обезпечителна нужда.Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да постанови друга, с което да отхвърли молбата за допускане на обезпечение на бъдещ иск.
Ответника по частната жалба „***с“ЕООДгр.Плевен, чрез пълномощника си адв.С.М. от ПлАК, е взел становище,че жалбата е неоснователна. Обезпечението е допуснато при наличието на писмени доказателства за основателност на иска-банково извлечение, установяващо частично плащане по въпросната фактура, което обстоятелство е посочено в основанието за плащане и то не кореспондира с твърдението на жалбоподателя, че преведената сума изцяло погасява задължението му. Наличието на частично плащане само няколко дни след издаване на фактурата, счита за безспорно доказателство за нейното получаване.Счита също така, че за целите на производството по обезпечаване на бъдещ иск не е необходимо пълно и главно доказване на искова претенция, а само на нейната вероятна основателност. Изложено е и становището, че при обезпечаване на осъдителни искове за парични вземания, обезпечителната нужда се предполага и не е необходимо да се доказва наличието на финансови затруднения на ответника. В отговора се твърди, че строителните материали са доставени на жалбоподателя още през м.септември 2019г., както и монтажа е изпълнен, като до момента на обезпечението не са правени възражения от страна на възложителя..Моли да бъде потвърдено обжалваното определение.
Въззивния съд, като обсъди изложените в
частната жалба и възражението срещу нея доводи, взе предвид представени писмени
доказателства, както и тези по ч.гр.д.№ 1791/20г. на Плевенски РС, съобрази
изискванията на закона, намира за установено следното:Частната жалба е
допустима и частично основателна.
Гражданско дело 1791/2020г по описа на Плевенския РС е образувано по молба на „***С“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен срещу „***“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, представлявано от управителя К.В., с искане за допускане на обезпечение на бъдещи искове с правно основание чл.286 ТЗ, вр. чл.266 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, който молителят възнамерява да предяви против ответника. Твърди се, че между страните е сключен договор в устна форма по силата, на който молителят е следвало да извърши строително – монтажни работи на обект в пречиствателна станция в с. ***, община Д. Митрополия. Твърди се също, че на 19.10.2019г. договорените строително – монтажни работи са извършени качествено и възложителят е приел същите без забележки. За извършената работа молителят е издал фактура № **********/19.10.2019 г. за сумата от 16 572,78 лева., като на 01.11.2019г. е постъпило частично плащане по нея в размер на 6572,78 лева. Въпреки направените опити за доброволно плащане, ответното дружество не е заплатило остатъка от сумата по фактурата. Поради това дружеството – молител ще предяви иск за остатъка от 10 000лв., както и иск за заплащане на лихва за забава върху нея в размер на 580,56 лева за периода от 20.10.2019г. до 14.05.2020 г.Поисканата обезепечителна мярка е запор върху банковите сметки на ответника в : „***“ АД, „***“ ЕАД, „***“ АД, „***“ АД и „***“ ОД до размера на бъдещите осъдителни искове в общ размер на 10580,56 лева.
За да уважи молбата РС е приел, че молителят има интерес от обезпечаване на иска и сочената мярка е подходяща. Макар да е посочил като предпоставка за допускане на обезпечението - иска да е вероятно основателен, не е изложил доводи, с които да обоснове извода си за вероятната основателност на иска. Разпоредбата на чл.391, ал.1, т.1 от ГПК предвижда, че обезпечение на иска се допуска, ако при установена обезпечителна нужда, пред съда се представят и писмени доказателства подкрепящи исковата претенция. В случая представените документи, с които молителят е обосновал вероятната основателност на бъдещите искови претенции /издадената от него фактура и документ за извършеното частично плащане по нея/, не могат да се квалифицират като убедителни писмени доказателства за вземането за разликата от 10 000лв. и за претенцията за мораторна лихва. Основателен е доводът в жалбата, че липсват доказателства, удостоверяващи получаването на стоката или на фактурата, както и доказателства за уговорен падеж или покана за плащане на сумата на главницата. Ето защо, въззивният съд счита, че е налице хипотеза на чл.391, ал.1 т.2 от ГПК.
В хипотезата на цитираната правна норма обезпечението на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването правата по решението, и ако …2. бъде представена гаранция в определения от съда размер, съгласно чл.180 и 181 от ЗЗД. При липса на убедителни писмени доказателства подкрепящи иска по см. на т.1, вероятната основателност следва да бъде удостоверена с подходяща гаранция. Съгласно чл.391, ал.3 от ГПК размерът на гаранцията се определя от размера на преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно.Паричната гаранция следва да се определя в зависимост от това до каква степен ще се засегнат правата и интересите на ответника от допуснатото обезпечение. Настоящият състав приема, че парична гаранция в размер на 1000лв. е достатъчна, за да се покрият евентуалните вреди на жалбоподателя от неоснователно обезпечение и е бариера пред евентуална недобросъвестност на ищеца.Хипотезите на чл. 180 и 181 ЗЗД предвиждат при представяне на обезпечение пред съд залогът да се учреди, чрез внасяне на сумата в банка, като при отпадане на нуждата, по нареждане на съда, заложените пари се връщат на залогодателя. В случая, за да е налице учреден залог върху парична сума, е необходимо тя да се внесе по особена сметка на съда, като обезпечителната заповед се издаде след внасяне на гаранцията.
Правилни са изводите на РС, че тъй като предмет на иска е парично притезание, то вида на претенцията предполага и наличието на обезпечителна нужда, доколкото всяко разпореждане на ответника с негово имущество би могло да доведе до затрудняване удовлетворяването на кредитора. Поисканата обезпечителна мярка – запор на банкови сметки е адекватна и цели осигуряване на паричен резерв за удовлетворяване на кредитора до размера на вземането му. Бъдещите искове следва да бъдат предявени в едномесечен срок.
Поради изложеното частната жалба, се явява частично основателна
и следва да бъде уважена, като бъде отменено
обжалваното определение, с което е допуснато обезпечение на основание чл.390 ГПК вр. с чл.391, ал.1, т.1 от ГПК и бъде постановено друго за допускане на исканото
обезпечение при условията на чл.390 ГПК вр. с чл.391, ал.1, т.2 от ГПК – внасяне
на гаранция от ищеца в размер на 1000лв.
Водим от горното,Окръжният съд
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 1513 на Плевенския районен съд от 14.05.2020г. по ч.гр.д. № 1791/2020г., в частта с която е допуснато обезпечение на основание чл.390 ГПК вр. с чл.391, ал.1, т.1 от ГПК и ОБЕЗСИЛВА издадената, въз основа на това определение обезпечителна заповед от същата дата, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА на основание чл.390 ГПК вр. с чл.391, ал.1, т.2, вр. чл.397, ал.1, т.2 от ГПК ОБЕЗПЕЧЕНИЕ НА БЪДЕЩ ИСК с правно основание чл.286 ТЗ, вр. чл.266 ЗЗД и чл.86 ЗЗД в полза на „***С“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, бул.***, ***срещу „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул „***“, ***, представлявано от управителя К.В. за заплащане на сума в общ размер на 10580,56 лева, от която: 10 000,00лева, представляващи неизплатен остатък от фактура № **********/19.10.2019 г., и 580,56лева, представляващи обезщетение за забава върху главницата за периода от 20.10.2019 г. до 14.05.2020 г., като
НАЛАГА ЗАПОР върху върху наличните парични вземания по банкови сметки на ответника „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул „***“, ***, представлявано от управителя К.В., от следните банки на територията на Република *** до общия размер на вземанията: „***” АД, ЕИК ***; „***” АД, ЕИК ***; „*** (***)” ЕАД, ЕИК ***; „***” АД, ЕИК ***; и „*** ***” АД, ЕИК *********, до достигане на размера 10 580,56 лева, при ГАРАНЦИЯ в размер на 1000лв., която молител да внесе в едноседмичен срок от съобщението.
Да се издаде обезпечителна заповед, след внасяне на гаранцията.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: