РЕШЕНИЕ
№ 394
гр. София, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря Д. В. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20241110212246 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от „***** ЕАД, с ЕИК ***** със седалище и
адрес на управление: г***рещу наказателно постановление № **** от ***г.,
издадено от началник на отдел „***“ – София, дирекция ****я „****, с което
на основание чл. 278б, ал. 3 от ДОПК на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 16 194,27 лева за извършено нарушение на
чл. 127и, ал. 2 от ДОПК.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност
на издаденото наказателно постановление. Посочва, че са допуснати
съществени процесуални нарушения при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение, които са пренесени при издаване на
наказателното постановление. Намира, че не става ясно по какъв начин
наказващият орган е достигнал до своите фактически и правни изводи
предвид наличието на документи на чужд език, към които липсва превод на
български език. Допълва, че проверката е извършена в присъствието на водач,
който не е български гражданин и не става ясно дали лицето е разбирало
действията на инспекторите. Твърди, че липсва пълно и точно описание на
превозваната стока, както и че не са посочени дата и място на извършване на
нарушението. Поддържа, че не е посочено кои законови разпоредби са били
нарушени, както и доказателствата, които потвърждават извършване на
1
вмененото нарушение. Счита, че обжалвания акт е издаден при
неустановеност на понятието „стока с висок фискален риск“ и на основание
нищожна заповед на министъра на финансите. Заявява, че процесното деяние
попада в хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. Моли за отмяна на обжалваното
наказателно постановление и присъждане на сторените разноски. При
условията на евентуалност, моли за изменение на наказателното
постановление с имуществена санкция в минимален размер.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. Д. с пълномощно по делото. Моли за отмяна на
наказателното постановление по подробно изложените в депозираната жалба
възражения. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна – началник на отдел „Оперативни дейности“ –
София, дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален
контрол“ се представлява от юрк. **. Поддържа, че при съставяне на двата
документа не са допуснати съществени процесуални нарушения. Считат, че от
събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин
извършване на вмененото нарушение от жалбоподателя. Претендират
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на
делото писмени и устни доказателства и доказателствени средства, като
обсъди доводите и възраженията на жалбоподателя, прие за установено
следното от фактическа страна:
На *** г. в 16:33 часа на пункт за фискален контрол ГКПП Кулата била
извършена проверка на товарен автомобил марка „*** с прикачено към него
ремарке с рег. № ***. На товарния автомобил била натоварена стока с висок
фискален риск, а именно „Глюкоза и сироп от глюкоза, несъдържащи
фруктоза или съдържащи тегловно в сухо състояние по-малко от 20%
фруктоза: Други: Под формата на бял кристален прах, дори агломерирани“,
код: *** количество: 23 000 кг., на стойност 20 700,00 евро, чиято левова
равностойност възлиза на 40 485,68 лева. Изпращач на стоката било
дружеството-жалбоподател „***** ЕАД, а получател – „P***. Стоката била
изпратена към адрес на доставка в Република Гърция. Стоката била
превозвана от „***. При проверката било установено, че същият превозва
описаната стока с висок фискален риск за Република Германия. Стоката не
била предварително декларирана преди натоварването от изпращача „*****
ЕАД.
На ***г. била извършена документална проверка от инспектори по
приходите – свидетелят С. Й. С. и Мариян Д. Г* на място в офис на „*****
ЕАД в гр. ***, ***. При проверката било констатирано, че дружеството не е
подало данни до НАП относно превоза на посочената стока преди
натоварването , като дружеството не притежавало и не представило
уникален номер на превозвача (УНП), издаден от НАП чрез електронната
2
услуга за деклариране на данни за превоза на СВФР.
При така развилата се фактическа обстановка инспекторите по
приходите счели, че жалбоподателят е извършил административно
нарушение. На ****г. свидетелят С. Й. С. съставил акт за установяването на
административно нарушение № ******г. в присъствие на свидетел – **
Туйкова, както и на упълномощено от жалбоподателя лице – ****. На същия
ден препис от акта бил връчен на упълномощеното от жалбоподателя лице,
който не депозирал възражение срещу съставения акт.
На ***г.**** – началник на отдел „Оперативни дейности“ – София,
дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“
издал наказателно постановление № **** от ***г., с което на основание чл.
278б, ал. 3 от ДОПК на жалбоподателя било наложена имуществена санкция в
размер на 16 194,27 лева за нарушение на ч чл. 127и, ал. 2 от ДОПК.
На ***г. бил връчен препис от наказателното постановление на
жалбоподателя. На ****г. жалбоподателят депозирал жалба срещу издаденото
наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал, а
именно: показанията на свидетеля С. Й. С., протокол за извършена проверка
на стоки с висок фискален риск при вътреобщностна доставка/при напускане
на страната, декларация от водач на транспортно средство/лице,
придружаващо стока, ЧМР товарителница, фактура, протокол за извършена
проверка в обект, писмено обяснение, пълномощно, заповед № ЗЦУ-
384/27.02.2024г., заповед № ****г., заповед № ЗМФ-****г., списък на стоки с
висок фискален риск.
Съдът кредитира показанията на свидетеля С. Й. С., доколкото същите са
добросъвестно депозирани, достоверни и подкрепени от приобщения писмен
доказателствен материал. От показанията съдът получи информация как е
установено процесното нарушение и научи обстоятелства около извършената
проверка и констатациите на приходните органи.
Съдът се доверява на останалите писмени доказателства, които са
изготвени според установените правила и от тях съдът получава информация
относно обстоятелствата около извършване на процесното деяние, хода на
осъществената от проверка, както и условията, при които са съставени акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление.
Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата изхожда от легитимирана страна, депозирана е в преклузивния
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (препис от наказателното постановление е
връчен на *****г., докато жалбата е подадена на 16.08.2024г.) и е насочена
срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, в
който смисъл се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
3
В настоящото производство съдът следва да прецени дали
правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314 ал. 1
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от компетентни за това административни органи.
Това става ясно от т. 1.8 от представената заповед № ***г., в която е посочено,
че началниците на отдели „*****“ в дирекция „Оперативни дейности“ в
Главна дирекция „Фискален контрол“ са компетентни да издават наказателни
постановления за налагане на административни наказания на основание чл.
278б от ДОПК. Съгласно т. 2.1. от същата заповед, органите по приходите
могат да съставят актове за установяване на административни нарушения,
които са регламентирани в ДОПК.
В хода на служебната проверка на процесните акт за установяване на
административно нарушение и наказателно постановление съдът констатира,
че същите са съставени при спазване на установените по чл. 34 от ЗАНН
давностни срокове. Административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на акта за установяване на административно
нарушение в предвидения от чл. 34 от ЗАНН тримесечен срок от откриване на
нарушителя, респективно едногодишен срок от извършване на нарушението.
От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в
шестмесечен срок от съставяне на акта.
Съдът счита, че не са допуснати процесуални нарушения в процедурата
по съставяне и издаване на акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление. Двата документа съдържат всички
законоустановени реквизити регламентирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Наказващият орган е описал достатъчно подробно нарушението и
обстоятелствата около неговото извършване. Вмененото нарушение е описано
точно, прецизно и разбираемо, като същото съдържа всички обективни
признаци на посочената като нарушена правна норма от съответния
нормативен акт. Правилно са посочени законовите разпоредби, които
жалбоподателят е нарушил, тъй като от съпоставката на словесното и
цифровото описание на нарушението следва, че в случая има пълно
припокриване помежду им.
В двата акта ясно е описан видът на превозваната стока, която е
индивидуализирана по вид и количество. Посочено е че стоката попада в
списъка на стоки с висок фискален риск, като е отбелязан нейният код
съобразно комбинираната номенклатура. При описание на нарушението и
обстоятелствата около извършването му актосъставителят и наказващият
орган са използвали думи и изрази на английски език, но това не е довело до
ограничаване на правото на защита на санкционираното лице, доколкото се
касае за описание на вида на стоката и нейния получател, което се установява
по недвусмислен и ясен начин от съдържанието на двата акта.
Липсва законоустановено задължение за актотсъставотеля и наказващия
4
орган да приложат превод на български език, в случай че доказателствата са
изготвени на чужд език. Предвид естеството на допуснатото нарушение и
извършването на международен превоз на стоки от Република България към
Република Гурция се предполага, че документите, касаещи обстоятелства
около самия превоз и натоварената стока (фактури и ЧМР товарителница) са
на чужд език. Това не възпрепятства наказващият орган да направи своите
фактически и правни изводи на базата на документи на чужд език, тъй като за
него съществува възможност да ги преведе и по този начин да формира своите
констатации.
Неотносимо е обстоятелството дали първоначалната проверка при
преминаване през ГКПП Кулата е извършена в присъствието на водач, който
не е български гражданин. Водачът е попълнил декларация от водач на
транспортно средство/лице, придружаващо стока, която е написана на
български и английски език. Видно от нейното съдържание, водачът е
разбирал нейното съдържание и е попълнил данни, които кореспондират с
останалите писмени доказтелства. Освен това, впоследствие е извършена
документална проверка от инспектори по приходите на място в офис на „*****
ЕАД в гр. Разград, Северна индустриална зона и в присъствие на
упълномощено от дружеството лице, което е предоставило исканата
информация и писмени документи. В тази връзка, нарушението е установено
въз основа на извършената проверка на ***г., а не на ******г. и при
проверката са спазени всички законоустановени изисквания за нейната
законосъобразност.
Не се констатира соченото от жалбоподателя съществено процесуално
нарушение поради непосочване на дата и място на извършване на
нарушението. В двата акта изрично е посочено, че нарушението е извършено
на ***г. Ясно е посочено, че на ***гг. е била извършена проверка на ГКПП
Кулата при излизане на товарната композиция от територията на Република
България към Република Гърция, а на ***г. е извършена проверка на адреса на
дружеството-изпращач. Посочена е дата на извършване на нарушението –
***г., на която дата товарната композиция е била натоварена, тъй като
нарушението е извършено в момента преди започване на натоварване на
стоката на транспортното средство, до който момент данъчно задълженото
лице е следвало да декларира превоза на стоката пред НАП. В двата акта
действително не е посочено на коя дата е натоварена стоката, но съдът
намира, че датата на извършване на нарушението се установява от
съдържащите се в административнонаказателната преписка доказателства.
Мястото на извършване на нарушението е посочено в двата акта, а
именно гр. София. Нарушението се изразява в недеклариране на данни за
превоза, което деклариране е следвало да се извърши пред органа по
приходите – НАП, чието седалище е в гр. София. Място на нарушението е
мястото, на което дружеството е следвало да декларира данните за превоза.
Според разпоредбата на чл. 127и, ал 2 от ДОПК, при превоз на стока с
висок фискален риск, който започва от територията на страната и завършва на
територията на друга държава – членка на Европейския съюз, доставчикът или
5
продавачът/прехвърлител в тристранна операция или първият доставчик във
верига последователни доставки на стоки предварително декларира данни за
всеки отделен превоз преди започване на натоварването на транспортното
средство и потвърждава изпращането на стоката след излизане на
транспортното средство от територията на страната. Съгласно чл. 9, ал. 1 от
НАРЕДБА № Н-5 от 29 септември 2023 г. за условията и реда за
осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок
фискален риск на територията на Република България, при всеки отделен
превоз на СВФР, който започва от територията на страната и завършва на
територията на друга държава – членка на Европейския съюз, доставчикът или
продавачът/прехвърлител в тристранна операция или първият доставчик във
верига последователни доставки на стоки предварително декларира данни за
превоза преди започване на натоварването на транспортното средство.
Декларирането се извършва чрез подаване по електронен път на данни
съгласно приложение № 3 по реда на чл. 48.
Според настоящия съдебен състав цялостният анализ на
доказателствените материали показва, че вмененото нарушение се явява
доказано по един категоричен и несъмнен начин, доколкото по делото са
налице преки доказателства за неговото установяване. Извършеното деяние се
доказа по безспорен начин от събраните по делото доказателства, които
поотделно и в тяхната съвкупност водят до единствен извод за съставомерност
на извършеното от жалбоподателя деяние.
В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че
дружеството-жалбоподател, в качеството си на изпращач на стоки с висок
фискален риск – „Глюкоза и сироп от глюкоза, несъдържащи фруктоза или
съдържащи тегловно в сухо състояние по-малко от 20% фруктоза: Други: Под
формата на бял кристален прах, дори агломерирани“, код: *** количество: 23
000 кг. не е декларирал предварително пред НАП превоза на процесната стока
преди натоварването на транспортното средство зая извършване на превоз
от територията на Република България към друга държава-членка на ЕС –
Република Гърция. В процесния случай несъмнено се касае за превоз на стока
с висок фискален риск, доколкото същата е включена в Списъка на стоки с
висок фискален риск, утвърдени със Заповед № 3МФ-*** г. на министъра на
финансите, с код № *** от Комбинираната номенклатура.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя за нищожност на
Заповед № *** на министъра на финансите, както и твърдението, че предвид
липсата на легална дефиниция на понятието „стоки с висок фискален риск“ е
недопустимо санкциониране на физическите и юридически лица по посочения
текст от закона. В разпоредбата на чл. 127а, ал. 7 от ДОПК е регламентирано,
че списъкът на стоки с висок фискален риск се утвърждава със заповед на
министъра на финансите по мотивирано предложение на изпълнителния
директор на НАП. Законодателят е посочил, че като стоки с висок фискален
риск следва да се класифицират изрично определените в заповедта по чл.
127а, ал. 7 от ДОПК на министъра на финансите. В същата разпоредба е
посочено, че заповедта и списъкът на стоките с висок фискален риск се
публикуват на интернет страниците на Министерството на финансите и на
6
НАП, от който момент заповедта поражда правните последици.
Отговорността на юридическите лица в
административнонаказателното производство е винаги обективна, безвиновна,
поради което въпросът за субективното отношение на юридическите лица не
се изследва.
Съдебният състав намира, че размерът на наложените имуществени
санкции за всяко от нарушенията е индивидуализиран съобразно относимата
санкционна норма. За извършеното нарушение е определено наказание в
абсолютен размер по чл. 278б, ал. 3 от ДОПК, който предвижда имуществена
санкция за юридическите лица в размер на 40 на сто от данъчната основа на
превозваната стока по смисъла на ЗДДС, но не по-малко от 5 000,00 лева. В
съответствие с разпоредбата на чл. 278б, ал. 3 от ДОПК, наказващият орган е
присъдил нарушителят да заплати в полза на държавата равностойността на
40 на сто от данъчната основа на превозваната стока (40 485,68 лева), а
именно 16 194,27 лева.
За преценка наличието на маловажен случай на извършено
административно нарушение е нужно да се изследват начина, времето и
мястото на извършване на нарушението, мотивите на нарушителя,
настъпилите вредни последици, които в своята съвкупност да свидетелстват за
по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. Съдът не счита, че са налице
основания за квалифициране на нарушението като маловажен случай по чл. 28
от ЗАНН, тъй като същото не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид. При преценката за
приложимостта на чл. 28 от ЗАНН следва да се отчете високата значимост на
регулираните обществени отношения в сферата на декларирането на стоки.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание
чл. 63д от ЗАНН и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че следва да присъди
на отдел „Оперативни дейности“ – София, дирекция „Оперативни дейности“ в
Главна дирекция „Финансов контрол“ юрисконсултско възнаграждение в
размер определен в чл. 37 от ЗПП, съгласно препращащата разпоредба на чл.
63д, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В
случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27 "е" от Наредбата за заплащане на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80,00 до 150,00 лева.
Съобразявайки продължителността на производството и неговата сложност,
съдът намира, че на ТД Митница София следва да се присъди възнаграждение
в размер на 80,00 лева.
С оглед изложените аргументи съдът намира, че не са допуснали
съществени нарушения на процесуалните правила, вмененото нарушение е
безспорно доказано, като наложеното на жалбоподателя административно
наказание е в абсолютен размер, поради което обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на осн ование чл. 63, ал. 1 вр. ал. 2, т. 5 от ЗАНН,
7
Софийски районен съд, НО, 105 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № *** от ***г., издадено от
началник на отдел „***“ – София, дирекция ****“ в Главна дирекция „***“, с
което на „АДМ Разград“ ЕАД, с ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление: гр. ***** е наложена имуществена санкция в размер на 16 194,27
лева за извършено нарушение на чл. 127и, ал. 2 от ДОПК като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА „А*****да заплати на отдел „Оперативни дейности“ –
София, дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Финансов
контрол“ сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от
АПК пред Административния съд - София-град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, на касационните основания предвидени в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8