Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.София , …………..   2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХIV въззивен наказателен състав, в  публично заседание на дванадесети ноември  през две хиляди и осемнадесета година в състав :

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ  АНГЕЛОВ                                                        ЧЛЕНОВЕ : Е. ДЕЧЕВ

                                                       СВЕТЛАНА АТАНАСОВА

 

при секретаря Даниела Генчева и в присъствието на прокурора Деян Маринов  като изслуша докладваното от с-я Ангелов  в.н.о.х.д.№ 2 567 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното :

                       

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 23.10.2017г., постановена по НОХД № 6322/2016г. по описа на СРС, НО, 115 състав, съдът е признал за виновен подсъдимия Н.Б.  за извършено престъпление по чл.194, ал.1 от НК за това, че на 29.03.2015г. в сладкарница „Неделя” в гр. София, ж.к. „*********отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 720 лева и 45 евро на обща стойност 808,01 лева от владението на Е.Г.П., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои и го е осъдил при условията на чл. 54  от НК на „лишаване от свобода” за срок от  1 (една) година, изпълнението на което е отложил на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от 3 ( три) години. Подсъдимият е осъден също така да заплати направените деловодните разноски в размер на 68.35 (шестдесет и осем лева и 35 стотинки), както и сума от 5.00( пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист .

От така постановената присъда е останал недоволен подсъдимия, който чрез упълномощения си защитник си адв. И.Б. е подал въззивна жалба срещу нея. В депозираната от  защитника на подс. Б. жалба ( и допълнението към нея) се излагат доводи за неправилност на присъдата, като се излагат подробни съображения за недоказаност на обвинението. Твърди се, че на основаната на предположения са приети за установени по делото предметът на престъплението, механизмът на извършването на деянието и неговото авторство. От въззивната инстанция се иска да отмени присъдата и да постанови нова, с която да оправдае подсъдимия.

В съдебно заседание прокурорът от СГП счита жалбата за неоснователна и предлага атакуваната присъда да бъде потвърдена.

Упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. И.Б. моли съда да уважи депозираната жалба по изложените в нея съображения, като изтъква, че допълнително събраните в хода на въззивното  съдебно следствие доказателства допълнително засилват несигурността на показанията на св. М. К. и извършеното от него  разпознаване на подзащитния й. Отново прави искане за оправдаване на подзащитния й.

Подсъдимият Б. споделя доводите на защитника си, като в предоставената му последна дума прави искане за оправдаването си по повдигнатото му обвинение.

По служебен почин на съда е допуснато въззивно съдебно следствие, в хода на което бе  прието заключение на графологична  ( съдебно – почеркова) експертиза.

Софийски градски съд, Наказателна колегия, ХІV въззивен състав, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното:

Фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд. Установени са  по безспорен начин всички обстоятелства, релевантни за правилното му решаване и визирани в чл.102, т.т.1-3 от НПК – фактът на извършване на престъплението, авторството на подсъдимия в него, общественоопасните последици, причинени с деянието, субективната страна на престъплението, личността на подсъдимия, конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено престъплението.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след   правилен анализ на събраните по делото доказателства – разпитаните в хода на първоинстанционното съдебно следствие свидетели Е. П., М.К., М.К., Д.Д., Ш.Д., М.Д.и А.Д.; от заключението на приетата видеотехническа експертиза, прието от първоинстанционния съд и графологичната експертиза, изслушана и приета от въззивния съд, от писменото доказателствено средство - протокол за разпознаване на лица от 08.10.2015г., както и от писмените и веществено доказателства по делото.

            От данните по делото се установява, че подс. Н.Б. е неосъждан.

На  29.03.2015 г., около обяд, пострадалият св. Е. П. и неговият приятел св. М.К. имали среща в сладкарница „Неделя“ в ж.к. „******”, ул. „******в гр. София . Двамата свидетели седнали на маса в заведението един срещу друг, като св. П. оставил якето си на облегалката на стола, на който бил разположен. Във вътрешния джоб на якето си св. П. съхранявал в портфейл  сумата от 720 лева и 45 евро с левова равностойност 88,01 лв., всичко на обща стойност 808.01 лева. В близък интервал от време в заведението влезли подсъдимият Н.Б. и св.Ш.Д.. Двамата седнали на намираща се в непосредствена близост съседна маса на масата на свидетелите П. и К., като подсъдимият седнал на стол, облегалката на който се намирала непосредствено до облегалката на стола на св. П.. Подсъдимият забелязал якето на св. П., оставено зад гърба на свидетеля на облегалката на стола, след което поставил и собственото си яке по идентичен начин на облегалката на неговия стол. След това подсъдимият започнал да мести стола си и да бърка в якето си, като по време на тази си активност успял да бръкне в джоба на якето на св. П., където се намирало портмонето с парите на свидетеля и го взел . След това подсъдимият прибрал в себе си парите от портмонето, като след това по същия начин успял да върне портмонето в якето на св. П.. После подсъдимият, заедно със св. Ш.Д., платили сметката си и напуснали заведението. Описаното поведение на подсъдимия и свидетеля Дритон в сладкарница „Неделя“ било заснето от охранителна видеокамера в заведението за времето от 14, 43 ч. до 14,51ч. Известно време след това свидетелят П. поискал да плати сметката си и установил липсата на парите от портмонето. Със съдействие на св. М.К. - служител в сладкарница „Неделя“ свидетелят П. прегледал записите от монтираните в заведението камери за видеонаблюдение , от които установил начина на извършване на кражбата на парите му и сигнализирал органите на полицията.

На 08.10.2015г. св. М.К., който по време на посегателството се намирал с лице към седящите на съседната маса и заявил възможността си да разпознае извършителя, разпознал по фотоснимки подс. Б. като лицето, чийто  стол се намирал непосредствено до стола на пострадалия, като на разпознаването присъствали в качеството на поемни лица св. М.Д.и св. А.Д..

Фактическите изводи, направени от състава на СРС относно интересуващите и съществени за правилния изход на делото факти са доказателствено обезпечени, като доказателствените средства не са ценени превратно или в разрез с правилата на формалната логика, поради което и доводът на защитата за необоснованост на атакувания съдебен акт е неоснователен. Не почиват на предположения фактическите изводи, свързани с наличието и предмета на престъплението, начинът на осъществяването му и неговият автор, а тези факти се установяват от комплексния анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност. В последната обективно не съществуват съществени противоречия между гласните носители на информация и способите за тяхната проверка, като с оглед на наведените във въззивната жалба доводи, следва да бъде посочено следното относно интересуващите делото факти:

На първо място наличието на престъпление и неговият предмет се установяват от показанията на пострадалия св. П. , който освен необорени от друго събрано по делото доказателство, се подкрепят в отделните си части и от показанията на св. К. и св. К., поради което правилата на формалната логика налагат да бъде прието по делото, че св. П. е държал в портфейл сумата от сумата от 720 лева и 45 евро, който се е намирал във вътрешния джоб на неговото яке.

На следващо място датата и мястото на посегателството се установяват от представения по делото запис от видеонаблюдението на сладкарница „Неделя“, показанията на пострадалия, св. К. и св.К..

На трето място механизмът ( начинът) на извършването на кражбата се установява от показанията на св. К., съпоставени с данните от видеонаблюдението на търговския обект, обективирани в видеотехническата експертиза – така К. свидетелства за човек, седнал непосредствено до стола на пострадалия ( където се е намирало неговото яке с сумата пари) и който „…започна да рови нещо по якето, като постоянно се мърдаше напред, назад и настрани….се дръпна стола и го бутна назад към Е., все едно да става. Това нещо продължи известно време, това движение на този човек….“. Данните в показанията му намират подкрепа и детайлизация в анализа на видоматериала,   предоставен за нуждите на разследването от търговския обект и обективиран в експертното заключение, според което „…. се наблюдават четири лица от мъжки пол, седящи по двама на съседни маси…Второто лице една секунда от началото на записа премества стола си и започва да рови с лявата си ръка в якето си, намиращо се на облегалката на стола му, след което отново връща стола на първоначалното му положение. Същото разговаря с другото лице на масата и отново премества стола си, оглежда се и отново започва да търси нещо в якето си със същата ръка, като издърпва и якето на стола от съседната маса, спира и премества стола си, но в противоположната посока и оглеждайки се, започва да рови в якето си с дясната ръка, спира и прибира стола си при приближаването на сервитьорката до масата им, която им сервира. След кратък период, лицето отново премества стола си и започва отново да рови в якето си, като отново издърпва якето на стола от съседната маса, изпуска нещо на пода, навежда се, изправя се и отново роди през якето си в съседното яке, взема нещо, след което прибира стола си и извършва някакви действия, накланя се надясно и вероятно слага нещо в левия джоб на панталона. Двете лица стават от масата,  лицето с гръб към камерата взема якето си и двете лица напускат заведението….“. От анализа на данните в посочените  доказателствени средства несъмнено по делото е установена поредността и насочеността на действията на дееца по присвояване на сумата пари от владението на пострадалия и съмнения в достоверността на видеозаписа от сладкарницата не са налични.

На следващо място авторството на деянието от страна на подс. Б. се установява от прякото доказателство, обективирано в годното доказателствено средство, каквото се явява извършеното негово разпознаване от св. К. по фотоснимки, подкрепящо се от данните в показанията на полицейския служител св. Д. и показанията на поемните лица  св.Д.и св. Д.. С оглед възраженията на защитата относно свидетелстването на Д. следва да бъде посочено, че с оглед констатираното в заключението на видеотехническата експертиза лошо качество на изображенията на заснетите от охранителната камера на сладкарница „Неделя“ лица се касае до улика, насочваща разследването към определено лице, но не и доказателство за авторството на деянието. Житейски обяснимо е заявеното от св. Д., че заснетото от камерата на търговския обект лице му е наподобявало подс. Б., което е дало основание на разследващите да го съпоставят за разпознаване от очевидеца К.. С оглед изразеното от подс. Б. на 08.10.2015г. нежелание да бъде съпоставен на живо ( л. 85 от д.п.), по – късно същият ден е проведено в хипотезата на чл.171, ал. 4 от НПК разпознаване по снимки на подсъдимия от св. К., който го е посочил като лицето, намиращо се в непосредствена близост до пострадалия в сладкарницата на инкриминирания ден. Действително категоричността, заявена от св. К. и поемните лица в д.п., относно идентичността между подсъдимия и  дееца липсва в проведените в хода на първоинстанционното съдебно следствие техни разпити, което е наложило приобщаването на показанията им от д.п. по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1 от НПК. Именно и с оглед проверка на истинността на противоречащите си твърдения на св. К. от д.п. и в хода на първоинстанционното съдебно следствие негови показания, въззивният съд назначи и прие заключение на съдебно – почеркова   (графологичната) експертиза, чието заключение – че подписите за свидетел и разпознаващ са положени именно от св. К. – подкрепя заявеното от св. К. в хода на д.п., поради което следва да се приемат именно те за достоверни. В този аспект извършеното от св. К. разпознаване на подс. Б. се подкрепя от другите събрани по делото доказателства и не се разколебава от останалата доказателствена съвкупност, поради което и несъмнено и категорично установява именно подсъдимия като автор на инкриминираното посегателство.

На последно място  от прочита на показанията на  св. Дритон  е видно, че същият твърди, че не са възприел обстоятелства, свързани с инкриминираното посегателство, но невъзприемането на определен факт от действителността не означава, че същият не се е осъществил, т.е. показанията на този свидетел обективно не са в противоречие с обсъдената по-горе доказателствена съвкупност, нито благоприятстват защитната линия.

В този смисъл и наведеното възражение от защитата за необоснованост на първоинстанционната присъда и основаването й на предположения относно обективните характеристики на деянието и авторството му  не се явява основателно. Посочените обстоятелства са установени по делото от събраните по делото доказателства и то по ясен и категоричен начин, изискуем от разпоредбата на чл. 303, ал.2 от НПК.  

Ето защо и след самостоятелен анализ на събраните и проверени по делото доказателства ( вкл. и след новосъбраното ) , настоящият съд   споделя констатациите на първата инстанция по релевантните за правилия му изход факти.

На базата на правилно възприетите фактически обстоятелства районният съд в законосъобразно е заключил, че подсъдимият  Н.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава престъпление  чл.194, ал.1от НК. Същият на инкриминираната дата е отнел от владението на В. Караконов чужди движими вещи ( пари) на обща стойност 808.01 лв.

Участието на подс. Б. при осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението кражба – отнемане на движими вещи е осъществено като същият е придобил фактическа власт върху движимостите, намиращи се във владението на легитимирания им владелец св. П., като е довършил изпълнителното деяние “отнеме”, като  деецът  е успял да установи своя фактическа власт върху вещите, след което подсъдимият напуснал местопрестъплението, разполагайки с възможност за безпрепятственото разпореждане с тях.  Т.е.  настъпили са общественоопасните последици - промяната във фактическата власт върху предмета на посегателство. Липсва и съгласие за промяна на фактическата власт върху парите от техния собственик св. П..

От субективна страна подсъдимият Б. е действал умишлено, при форма на вината пряк умисъл, като е имал намерение противозаконно да присвои вещите за да се разпореди с тях, съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал те да настъпят. Същият е притежавал възможност да възприема правилно фактите от обективната действителност и какво е отражението им върху нея. В този смисъл същият е съзнавал обективните условия на извършеното от него деяние-това, че вещите не са негови, че  ги отнема от чуждо владение и то без съгласието на владелеца им и да установи върху тях свое владение. Подсъдимият е искал да настъпи този противообществен резултат, към който пряко се е стремял.

Справедливо, в съответствие с изискванията на чл. 36 от НПК и при условията на чл.54 от НК  е и наложеното на подсъдимия Б. за престъплението по чл.194, aл.1  НК наказание –  1 ( една) година  „лишаване от свобода“. Размерът на наказателната санкция е определен близо до  минималния ( съобразно критериите на чл.54, вр. чл. 39,ал.1 от НК) размер, съобразен от една страна с ниската степен на обществена опасност на дееца ( изводима от необремененото му съдебно минало) и противостоящите й завишена такава на деянието, изводима от обективните му характеристики  – механизъм ( разкриващ ловкост и настойчивост към постигане на противоправния резултат)  и предмет ( надвишаващ над два пъти минималната работна заплата от 360 лева установена за страната с ПМС № 419/17.12.2014 г.) , изключващи приложението на чл. 55 от НК.

 Законосъобразно е преценено както формалното наличие на предпоставките за приложение на института на условното осъждане, така и специфичните му проявления върху конкретния деец, чиято личност не разкрива признаци на завишена степен на обществена опасност и съответствието на наказанието с тежестта на престъплението ( чл. 35, ал.3 от НК). Доколкото изпитателният срок е определен в законоустановения минимум, обсъждането му в посока на смекчаване на положението на подс. Б. е безпредметно.

            С оглед изхода на делото и в съответствие с чл.189,ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия са възложени направените  по делото разноски, като същият следва да понесе и направените такива във въззивното производство в размер на 116.26 лева във връзка с приетата съдебно – почеркова експертиза.

             При цялостната служебна проверка на присъдата въззивният съд не констатира нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на доказателствата.

Воден от горното и основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийски градски съд, НО, ХІV въззивен състав 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда, постановена на 23.10.2017г. по НОХД № 6322 от 2016г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 115 състав.

ОСЪЖДА, на основание чл. 317, вр. чл. 189, ал. 3 от НПК, подс.Н.Б., с установена по делото самоличност, да заплати в полза на ВСС и по сметка на СГС сумата от  116.26 лева, представляваща направени разноски във въззивното производство.

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                          ЧЛЕНОВЕ : 1.                   2.