Р
Е Ш Е
Н И Е
№………
гр.Велико Търново, 22.10.2020 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Великотърновският Районен Съд, единадесети състав, в публично заседание на 13.10.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКО ЦАНКОВ
при секретаря Ц. Зинева, като разгледа докладваното от съдия П. Цанков НАХД № 954 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
във връзка с чл. 84 от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от „Креди Йес" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, обл. Хасково, ул. „Лозарска"' № 12 и адрес за корекспонденция в гр. Хасково, ул. "Козлодуй" № 14, вх. б, ет. 3 против Наказателно постановление № 2020 - 033102 от 14.05.2020г., издадено от Ц Х - Директор на Регионална дирекция за областите Габрово. Велико Търново. Русе, Ловеч и Плевен, със седалище Русе към ГД "Контрол па пазара" към Комисията за защита на потребителите, упълномощен със заповед № 674/21.08.2019 г. на Председателя на КЗП. Наведени са оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното НП.
В съдебно заседание, въззивното дружество - редовно призовано, чрез упълномощеният си защитник, адв. Н. Ш, поддържа подадената жалба и направените в нея искания. Претендира заплащане на направени по делото разноски. Представя писмени бележки.
Въззиваемата страна, надлежно уведомени, не се явява представител. Заемат писмено становище.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Наказателно постановление № 2020 - 033102 от 14.05.2020г. е издадено от Ц Х - Директор на Регионална дирекция за областите Габрово. Велико Търново. Русе, Ловеч и Плевен, със седалище Русе към ГД "Контрол па пазара" към Комисията за защита на потребителите, упълномощен със заповед № 674/21.08.2019 г. на Председателя на КЗП въз основа на АУАН № К- 033102 от 10.12.19г., съставен от Т.К.Н. (гл. инсп. при КЗП - В. Търново), в присъствието на св. З.А.В. и Констативен протокол № К- 2652905 от 28.10.19г. срещу "Креди Йес" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, обл. Хасково, ул. „Лозарска"' № 12.
АУАН № К- 033102 от 10.12.19г., е съставен в присъствието на представляващ дружеството, като в съдържанието му са направени възражения. Такива, по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са представени и в предвидения в закона срок.
При описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено в АУАН и НП е прието, че била осъществена проверка, на 28.10.2019г., в офис, находящ се в гр. Велико Търново, на ул. ..Марио поле", стопанисван от търговеца. Проверката била по повод на постъпила жалба с вх.№ Р-03-1221/25.10.2019г. от потребителката Г.Й.. В съдържанието на обжалваното НП е отразено, че Г.Й. била сключила Договор за заем № 726320, на 21.12.2018, в гр. Велико Търново. Потребителката навела оплаквания според които, не била съгласна да заплаща вноска от 352 лв., която включвала и неустойка - при липса на обезпечение, при положение, че същата, при сключването на договора за заем, била предоставила обезпечение поръчителство на две физически лица.
Наказващият орган е приел за установено от фактическа страна, че при проверката било установено, че потребителката имала сключен Договор с № 726329 от 21.12.2018г., в офис на търговеца в гр. Велико Търново, като в него били описани следните параметри: в чл.3, ал.1 - размер на отпуснат заем - 3500 лв.; чл.3, ал.2, размер на погасителна вноска - 215,67 лв.; чл.3, ал.9 - обезпечение: "ДА" (посочено в чл.6); чл.3, ал.12 - обща сума за плащане - 5176.12 лв.
При това, при описание на обстоятелствата , при които е извършено нарушението е посочено, че с ППД № 0123186 от 14.11.2019г., от страна на жалбоподателя, били представени Договор за паричен заем № 726329 от 21.12.2018 г.; Погасителен план към него от 21.12.2018г.; Договор за поръчителство към него от 21.12.2018 г., подписан от двама поръчители; Общи условия към договора, подписан и от двамата поръчители. Представено било и становище от "Креди Йес" ООД, от което било видно, че потребителката била направила 8 броя месечни вноски в размер от по 352 лв., които били различни от обявената в подписания Договор за паричен заем № 726329 от 21.12.2018 г. вноска от 215.67 лв.
На следващо място в съдържанието на обжалваното НП е отразено, че с ППД № 0123188 от 22.11.2019г. били приет Стандартен европейски формуляр, издаден от кредитора срещу подпис па потребителя, който бил попълнен и връчен на 18.12.2018г. При това е посочено, че в приложения формуляр било описано: т.5 „Указания за размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски" „Вие трябвала платите следното: 24 на брой вноски, в размер на 215,67 лв. всяка от тях; а в т.6 „Обща сума, която следна да заплатите било посочено -"главница 3500 лв.. лихва 1676.08 лв., общо 5 1 76.08 лв."
Въз основа на възприетата и описана фактическа обстановка, наказващият орган е обосновал извод, според който дружеството, на 21.12.2018г., в погасителния план към Договор за паричен заем от 21.12.2018г. е изискало и събрало от потребителката плащане във вид на неустойка, при липса на обезпечение по договора за заем, която не е предвидена в сключения договор за заем. При това е заключено, че в качеството си на „кредитор", по смисъла на чл. 9, ал. 4 от Закона за потребителския кредит. „Креди Йес" ООД е изискал и събрал от потребителката г-жа Г. Й., 8 броя погасителни вноски от 352 лв., към Договор за паричен заем № 726329 от 21.12.2018 г., сключен в офис на търговеца в гр. Велико Търново, които не са предвидени в сключения договор.
Осъщественото деяние било квалифицирано като административно нарушение на разпоредбите на чл. 10, ал. 2 от Закон за потребителския кредит (ЗПК), за което нарушение и на основание чл. 83 от ЗАНН, чл. 55, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗП и чл. 45, ал. 1 от ЗПК, на въззивното дружество било наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 3000лв. Обжалваното НП било връчено на представител на дружеството на 18.05.20г. и обжалвано, в законоустановения срок (20.05.20г.), пред ВТРС.
В хода на производството пред ВТРС са разпитани като свидетели Т.Н. (актосъставител), З.В. (свидетел при издаване на АУАН), които са потвърдили отразените в АУАН констатации относно твърдяното за извършено нарушение. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са последователни, взаимно свързани и подкрепящи се от събраните по делото писмени доказателства .
Разпитан в производството по делото е и св. И Р (служител на дружеството, която е осъществила контакт със кредитополучателката; осъществила е процедурата по събиране на документи и отпускане на процесния кредит. В показанията си свидетелката посочва, че Г.Й., заедно с водените от нея поръчители била подписала предоставените и документи, след осъществено от свидетелката разясняване на обстоятелствата и изискванията за отпускане, усвояване и изплащане на получавания кредит. Сочи, че кредитополучателката е изразила съгласието си за вписаните в договора обстоятелства. Съдът кредитира показанията на свидетелката, с изключение на тези, в които свидетелката сочи, че е разяснила на И, обстоятелствата, с че предоставените данни за доход и такъв на поръчителите, не са достатъчни, което предпоставяло необходимост за плащане на неустойка в посочения в договора размер, за което било изразено съгласие от страна на кредитополучателката. В тази част показанията на свидетелката противоречат на данните изложени от Г.Й. в депозирата жалба до контролния орган, въз основа на която е отпочната описаната проверка, довела до настоящето наказателно производство. Тези твърдения не се подкрепят и от данните съдържащи се в приложения договор за кредит, както и в изготвените и попълнени единни формуляри и погасителен план. В съдържанието на същите, такива констатации не се съдържат, нито е обективирано, вменяване, на конкретно задължение в тази насока, и в частност за необходимост за заплащане на посочената неустойка, което да е предпоставено от недостатъчно обезпечаване на поетото задължение. В тази връзка съдът приема, че доказването на посочените обстоятелства, следва да се осъществи с писмени доказателства, доколкото същите са предмет на съдържанието на писмен договор, а не с устни показания.
При така установеното от фактическа страна съдът намира подадената жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимно лице. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
При извършената служебна проверка съдът не констатира нарушения на императивни
законови разпоредби относно производството по установяване на административните
нарушения и налагане на административни наказания на жалбоподателя с
наказателното постановление. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
НП, съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са
издадени в законоустановените срокове и от лица разполагащи с материална и
териториална компетентност. Фактите свързани с извършването на деянието и
квалифицирането на същото, като конкретен състав на административно нарушение
са описани в изискуемата от закона пълнота. По отношение на тях не са налице
празноти, които да внесат съмнение или неяснота относно възприетите факти и
тяхната правна квалификация. Не се констатират и допуснати нарушения на процесуалните
правила при връчването им, което мотивира съда да приеме, че същите са
законосъобразни от формална страна.
Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в изискуемата от закона степен, с посочване на обстоятелствата съдържащи обективните признаци на осъществения състав на нарушение, което позволява да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Описанието на нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено, в това число и по отношение на дата и място на извършване на нарушението. Посочена е нарушената материално - правна норма, поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.
На следващо място по отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице, в тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към държавата или общините е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на юридическото лице или едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение на конкретно физическо лице.
По отношение на самото деяние съдът приема, че от материалите по делото се установява по безспорен начин, че дружеството-жалбоподател "Креди Йес" ООД има качеството "кредитор" по смисъла на чл. 9, ал. 4 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, доколкото се явява юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно за него важи забраната, посочена в разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗПК да не изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит.
Граматическото тълкуване на цитираната разпоредба, води до извод, че несъобразяването с така формулираното ограничение се реализира по необходимост единствено чрез действие и следва да се счита за довършено към момента, в който е начислена съответната сума.
В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че в процесния договор за заем № 726329 от 21.12.2018г. няма договорено между страните плащане във вид на неустойка, при липса на обезпечение по договора за заем. Такава неустойка, не е уговорена между тях и за твърдяното, от въззивника, недостатъчно обезпечаване на отпуснатия кредит, от страна на кредитополучателката или на посочените от нея поръчители. В подкрепа на обоснования от съда извод е съдържанието на подписания договор, където в точки 3 и т. 6 от договора не се съдържат такива условия и задължения. Същевременно обаче посочената неустойка в размер на 136,33 лв. е включена в "Погасителен план към договора и се е изисквала чрез погасителния план за плащане, респективно е била заплащана от кредитополучателката
Действително Законът за потребителският кредит допуска кредиторът да може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, но същите следва да бъдат предвидени в сключения договор за потребителски кредит. Условие, което в конкретния случай, по отношение на описаната неустойка не е било изпълнено при сключването на договора. С оглед изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че дружеството-жалбоподател в качеството си на кредитор е нарушил разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗПК и изисквайки посочената неустойка в размер от 136,33 лв. е осъществил от обективна страна състава на посоченото нарушение, поради което правилно е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.
Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал, съобразно санкционната норма на чл. 45, ал. 1 от ЗПК, предвиждаща административно наказание "имуществена санкция" в размер от 3000 до 8000 лв. за еднолични търговци и юридически лица, допуснали нарушение на изрично посочени законови текстове, между които и на разпоредбата на чл. 10 от ЗПК. При индивидуализацията на наказанието, административно-наказващият орган се е съобразил с обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и отчитайки тежестта на нарушението е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на минималния, предвиден в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗПК, а именно "имуществена санкция" в размер на 3000 лева.
Съдът намира, че реализираното от дружеството-жалбоподател нарушение не следва да бъде квалифицирано, като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че Законът за потребителския кредит охранява особен вид обществени отношения, като има за цел опазване интересите на потребителите и недопускане на въвеждането им в заблуждение. Нарушението е на просто извършване, формално, поради което не е необходимо да са настъпили конкретни вредни последици от деянието. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намира, че предвид характера на охраняваните обществени отношения и заложената от законодателя безусловна защита при упражняване правото на информация на потребителите, то в настоящия случай институтът на "маловажния случай" е неприложим. Наказващият орган е действал законосъобразно, преценявайки, че не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т. е. че случая не може да се квалифицира като "маловажен" по смисъла на посочената разпоредба. Това мнение се споделя изцяло и от настоящия състав.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 2020 - 033102 от 14.05.2020 г. издадено от Ц Х - Директор на Регионална дирекция за областите Габрово. Велико Търново. Русе, Ловеч и Плевен, със седалище Русе към ГД "Контрол па пазара" към Комисията за защита на потребителите, упълномощен със заповед № 674/21.08.2019 г. на Председателя на КЗП, с което на „Креди Йес" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, обл. Хасково, ул. „Лозарска"' № 12 и адрес за корекспонденция в гр. Хасково, ул. "Козлодуй" № 14, вх. б, ет. 3 за извършено нарушение на чл. 10, ал.2 от закон за потребителския кредит и на основание чл. 45, ал. 1 от ЗКП е наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 3000лв. /три хиляди/ лева.
Решението на съда, подлежи на обжалване пред Административен съд - гр. В.Търново, по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:..........................