РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Севлиево, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на трети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диян Д. Атанасов
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело №
20214230100610 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на Р. В. СТ., чрез пълномощник адвокат
С.К., против ИВ. Т. К..
Предявен е иск по чл. 127а ал. 2 от СК.
В исковата молба се твърди, че страните са живели на съпружески начала, но след
непрекъснати конфликти са се разделили в началото на м.август 2019 г. Имат две деца -
И.И.Т. и Х.И.Т., за които се грижи майката. С решение по гр.д.№ 68/2020 г. по описа
на съда, на нея е предоставено упражняването на родителските права върху децата и
тяхното местоживеене. Поради притеснения от страна на ответника, майката често
пътува и пребивава при своите близки - майка си и сестрите си в
************************************, където последните са установени повече от
15 години със семействата си. Синът на страните И.И.Т. е вече на 17 г. и също желае да
посещава своите близки в Италия заедно с майка си и сестра си Х., като им гостува
през ваканциите и по семейни поводи, но бащата не дава нужното съдействие за това.
Затова ищцата моли съда да постанови решение, с което да разреши на
непълнолетното дете И.И.Т., при липсващо съгласие на бащата И. Т. К., да пътува до
Италия и страните от Европейския съюз до навършване на пълнолетието си,
придружавано от майката Р. В. СТ. или упълномощено от нея лице, както и при
липсващо съгласие на ответника майката да подава еднолично заявления за издаване на
лична карта, паспорт и временен паспорт на детето и да получи документите.
1
Прави се искане за допускане на предварително изпълнение на решението и
присъждане на сторените от ищцата разноски по делото.
В съдебно заседание ищцата не се явява. От нейно име адвокат К. поддържа
исковата молба и излага аргументи за уважаването на иска.
Ответникът, чрез пълномощник адвокат Н.Г. е представил писмен отговор, в
който оспорва подадената молба като неоснователна, по следните съображения:
Счита, че не е налице спор между родителите относно пътуването на детето в
чужбина. Майката - ищца не е искала съгласието на бащата-ответник за пътуване на
детето в чужбина, нито го уведомявала да подадат документи за паспорт на детето.
Наличието на спор е първата предпоставка за основателността на претенцията.
Не се оспорва, че ищцата и ответникът са били в съжителство на съпружески
начала, като родителските права по отношение на тяхното общо дете И.И.Т. са
предоставени на майката, а бащата има право на лични контакти с детето.
Ответникът счита, че посочените в молбата основания не са сред сериозните
причини, които могат да послужат като основание за завеждане на дело за заместващо
съгласие за пътуване на детето в чужбина. Съобразно наложилата се съдебна практика,
ръководен следва да е единствено и само от интереса на детето. Този интерес съдът
определя конкретно, за всеки отделен случай, съобразно установените по делото
обстоятелства. Установяването на конкретния интерес изисква съдът да събере
доказателства както относно фактите, обуславящи необходимостта за пътуване, така и
относно мястото, условията и средата, при които детето ще пребивава.
При дело с предмет заместващо съгласие за пътуване на дете следва да бъдат
изследвани отношенията между членовете на семейството и основен момент, на който
се акцентира е дали стопиращият родител действително брани интересите на детето си
или просто използва дадено му от закона право, за да отмъщава на другия родител.
Като отговорен и заинтересован за бъдещето на детето си родител, ответникът не би му
попречил да отиде на ваканция в друга държава за седмица или десет дни, когато му
бъде обяснено къде, за какъв период от време, при какви условия ще битува детето и
други важни обстоятелства, касаещи конкретното пътуване. Така отправеното искане е
направено твърде общо и не доказва безспорния интерес на детето от пътуване в
чужбина.
Съществува реална опасност майката да вземе детето при себе си и да не го върне
в България. Такова отсъствие на детето от страната застрашава личните му контакти с
бащата. При исканото разрешение за напускане на страната майката няма да може да
спази режима за лични отношения, а бащата няма да може да го упражни. Като краен
резултат детето ще се отчужди от бащата, ще се накърни връзката му с него.
Основният интерес, който следва да се охранява е този на детето.
В съдебно заседание ответникът се явява лично и с адвокат Г., който моли съда да
2
остави без уважение иска и излага съображения за това.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото е безспорно, че страните са родители на непълнолетното дете И.И.Т.,
родено на 11.04.2004 г. С решение №110 от 11.07.2020 г. по гр.д.№68/2020 г. на РС
Севлиево е определено местоживеенето на децата Х.И.Т. и И.И.Т. да бъде при майката,
която и да упражнява родителските права спрямо тях, а на бащата И.К. е определен
режим на лични отношения, като е осъден и да им изплаща издръжка.
В изготвения социален доклад от Отдел „Закрила на детето” при ДСП Севлиево и
приложеното към него писмо от ДСП Павликени се посочва, че към настоящия момент
детето живее при баща си - ответника И.К., който полага необходимите грижи за сина
си. Обитават жилище в гр. Севлиево, ул. „Топола“ №21. Преди това детето И. е живяло
в гр. Бяла Черква и е посещавало училище в гр. Павликени. Тъй като имало
противоречия с лицето, с което живеело в жилището, детето И. се преместил да живее
при баща си, като спрял да посещава училище. Понастоящем ще бъде записан в ПГ
„Марин Попов“ в гр. Севлиево, където да завържи средното си образование. Пред
социалните работници И.Т. е споделил, че поддържа редовни контакти с майка си,
която живее и работи в Италия, заедно със сестрите му. Изпраща му средства и колети.
В проведената беседа детето е заявило, че желае първо да завърши средното си
образование и тогава да реши дали да пътува в чужбина.
Изслушан непосредствено от съда, ответникът И.К. заяви, че не поддържа
контакти с майката, като за последен път общувал с нея преди две години. Заяви, че е
съгласен да пусна детето за екскурзия до Италия. По този начин обаче майката отвела
по-малката сестра на И. в Италия и бащата не го е виждал от две години. Затова се
опасява, че ако синът му отиде при майка си в Италия, тя няма да го върне обратно.
Ответникът обясни, че детето иска да живее в България и затова той не може да го
пусне. Разговарял със сина си и му казал да си реши сам, след като навърши
пълнолетие.
Съдът изслуша непосредствено и детето И.И.Т.. То обясни, че за момента мисли,
не желае да пътува до Италия, а иска да продължи да посещава училище. Съгласен е да
пътува в чужбина след като завърши десети клас. Поддържа връзка с майка си чрез
интернет. Разговарял с баща си и двамата решили И. да си остане в България.
При така установената и изложена фактическа обстановка съдът достига до
следните изводи:
Въпросът, свързан с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите
лични документи за това при разногласие на родителите е от категорията на спорна
съдебна администрация и е уреден в чл. 127а от СК. В това производство съдът е
3
длъжен да постанови съдебен акт, който в най-голяма степен охранява интересите на
детето. В този смисъл са и задължителните за съдилищата указания в Тълкувателно
решение №1/2016 г. от 03.07.2017 г. по т.д. №1/2016 г. на ВКС, ОСГК, съгласно които
решението на съда следва да е в съответствие с най-добрия интерес на детето и с оглед
на специфичните му нужди. Когато родител се противопоставя на пътуването на
детето в чужбина, съдът трябва да подложи на преценка действителните мотиви на
този родител и дали те са свързани с интересите на детето, или произтичат от
нагласите му към другия родител или от конфликти между двамата. Интересът на
детето за пътуване в чужбина се преценява конкретно за всеки отделен случай,
съобразно установените по делото обстоятелства.
Съдът счита предявеният иск за допустим, тъй като и в отговора на исковата
молба, и в с.з. ответникът изрази несъгласието си с искането детето да пътува в
чужбина.
От събраните доказателства безспорно се установи, че с цитираното по-горе
съдебно решение по гр.д.№68/2020 г. на РС Севлиево е определено местоживеенето на
общото на страните дете И.И.Т. да бъде при майката-ищца по настоящото дело, която и
да упражнява родителските права спрямо него.
Съгласно исковата молба, искът е предявен, за да бъде издадено разрешение за
краткотрайни пътувания на детето И. до близките на майката в Италия, с цел –
гостувания през ваканциите и по семейни поводи, като е изтъкнато, че това е
желанието на самото дете. Така изложените доводи биха били основание за уважаване
на ищцовата претенция, ако бяха доказани, тъй като безспорно пътуването с цел
екскурзия и почивка в рамките на държавите-членки от ЕС би могло да бъде само от
полза за развитието на детето, а наред с това ще му даде възможност да поддържа
контакти със своите близки роднини зад граница.
След предявяване на иска обаче са настъпили факти, които съдът следва да
съобрази съгласно разпоредбата на чл. 235 ал. 3 от ГПК.
От социалния доклад се установи се, че от 2021 г. ищцата трайно се е установила в
Италия, като по-малката дъщеря на страните Х. живее при нея. Затова съдът възприема
доводите на ответника, че искането на ищцата не се поддържа по изложените в молбата
съображения, а се касае за пътуване до Италия, с цел постоянното заживяване на
детето И. там, заедно със своята майка и сестра.
Въпреки че в молбата е посочен конкретен адрес на близките на майката в Италия,
по делото не бяха представени никакви доказателства за нейното конкретно
местоживеене и адресна регистрация, съответно - за мястото, където детето И. би
пребивавало след отпътуването си за Италия и условията, които са осигурени за
неговото отглеждане и възпитание.
Не се установи и второто изложено в молбата основание за отправеното към съда
4
искане – това да е желанието и на самото дете. В изслушването си от съда, И.Т.
категорично заяви, че не иска да пътува в чужбина, а е съгласен да стори това, след
като завърши десети клас.
Съдът е длъжен да се съобрази с волята на детето, още повече, че то почти е
навършило пълнолетие – навършва 18 г. след около 2 месеца, на 19.04.2022 г.
Изложеният от него аргумент е напълно валиден и разумен, тъй като понастоящем тече
учебната 2021/2022 г. и отпътуването му от България за Италия би довело до
прекъсването на учебния процес. Същевременно обстоятелствата, при които е
постановено съдебното решение по отношение на местоживеенето и родителските
права спрямо детето са променени, като то фактически се отглежда от баща си. И.Т. не
владее италиански език и заживяването му с майката в Италия, против волята му, би
довело до стресова за него ситуация.
Ето защо съдът намира, че следва да се съобрази преди всичко с волята на детето
и с приближаващото му пълнолетие, когато то ще може да само да вземе правно
валидно решение дали да остане в България или да отпътува за Италия.
По изложените съображения съдът намира, че по делото не се установиха по
безспорен начин необходимостта и интереса за детето И.И.Т. да пътува извън България
за периода до навършване на пълнолетие. Затова ще остави без уважение предявения
по реда на чл. 127а ал. 2 от СК иск.
С оглед характера на производството по чл. 127а, ал. 2 от СК, представляващо
спорна съдебна администрация /администриране на гражданско-правни отношения/ не
следва да бъдат присъждани разноски в полза, респ. в тежест на която и да е от
страните, тъй като изходът от процеса не се характеризира с уважаване или отхвърляне
на иска, а с постановяване на решение, което замества липсващата воля на
родителите. Разноските за платена д.т. също остават в тежест на страната, която ги е
направила, а именно - ищцата.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р. В. СТ., ЕГН:**********, с адрес
****************,с пълномощник адвокат Свилен К., за издаване на разрешение на
осн. чл. 127а ал. 2 от СК, заместващо съгласието на бащата И. Т. К., ЕГН:**********, с
адрес *************, за пътуване на детето И.И.Т., ЕГН:**********, до Италия и
страните от Европейския съюз до навършване на пълнолетието си, придружавано от
майката Р. В. СТ. или упълномощено от нея лице, както и за това майката да подава
еднолично заявления за издаване на лична карта, паспорт и временен паспорт на
детето, и да получи издадените документи, като неоснователен и недоказан.
5
Разноските остават в тежест на страните така, както са направени.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
6