ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ......................
20.01.2020г., гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І–ви въззивен граждански състав, в закрито
заседание на 20.01.2020г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ВЕСЕЛА СПАСОВА
като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева
в.гр.д. № 25/2020г. по описа на ЯОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
ЯОС, изпълнявайки процесуалното си задължение по
чл.267, ал.1 от ГПК, извърши проверка на допустимостта на въззивната
жалба от ГД"Гранична полиция" при МВР - гр.София, подадена от юриск.Я.Т., против Решение №190/18.11.2019г. на Елховския районен съд, постановено по гр.д.№ 236/2019г. по
описа на ЕРС.
ЯОС намира, че въззивната жалба е
редовна и допустима като подадена от надлежна страна, в срок срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
На основание чл.268, ал.1 от ГПК,
ЯОС докладва възивната жалба и отговора:
С въззивната жалба от ГД"Гранична полиция" при МВР - гр.София,
подадена от юриск.Я.Т., се обжалва решение №190/18.11.2019г.
на Елховския районен съд, постановено по гр.д.№ 236/2019г.
по описа на ЕРС, с което първоинстанционният съд ОСЪЖДА
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София, да заплати на И.Х.И. ***, с ЕГН **********, на
основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР сумата от 972.96 лева /деветстотин седемдесет и два лева и
деветдесет стотинки/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 06.06.2016г. до 23.04.2019г.,
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен
такъв, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
исковата молба - 23.04.2019г. до окончателното й изплащане, както
и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 97.79 лева /деветдесет
и седем лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща лихва за
забава върху главницата от 972.96 лева, начислена за периода на
забавата от момента, когато сумите по тримесечия са станали дължими до
датата на подаване на иска в съда - 23.04.2019г., както и направените от ищеца
разноски по делото в размер на 313.89 лева /триста и тринадесет лева и
осемдесет и девет стотинки/ по компенсация след извършено прихващане на дължими
насрещни вземания за разноски.
Въззивникът обжалва решението като постановено при
съществено нарушение на материалния закон, твърди, че не е съобразено с
приложимите към изплащане на претендираното
възнаграждение норми и не е мотивирано. Твърди, че за процесния
период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови (дневни и
нощни) работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е
изчислявало сумирано и чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики
на отработеното време за процесния период, е формиран
резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на
основание разпоредбата на чл. 178, ал.1,т.З от ЗМВР, като извънреден труд.
Излага, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за
компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по
специалния Закон за МВР като на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи като за
спорния въпрос за периода от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г. приложима била
Наредба №81213-407 от 11.08.2014 г. (обн. ДВ, бр. 69 от 2014 г., изм. и доп.,
бр. 15 от 2015 г., отменена с § 4. от ДР на наредба №8121з-776/29.07.2016 г., в
сила от 02.08.2016 г.), за останалата част от процесния
период, редът е регламентиран с Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн. ДВ. бр.60 от 2 Август 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 13 Декември 2016 г.) и Наредба №8121з-908
от 02.08.2018 г. (обн. ДВ. бр.67 от 14 Август
2018г.). Въззивникът смята, че посочената нормативната база изчерпателно урежда основанието и
реда за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в
МВР. Възразява, че неправилно районният съд е приел, че по отношение на
държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание
КТ, предвид че защитата на служителите в МВР, полагащи нощен труд, се изразява
в предвиденото в ЗМВР по-високо заплащане
и по-висока социална закрила от тези на държавните служители по ЗДС и на
работещите по трудово правоотношение по КТ, като разпоредбата на ЗМВР, уреждаща
формирането на основното трудово възнаграждение на служителите на МВР отчита
спецификата на тяхната дейност, включително полагането на нощен труд и им
гарантира по-високо основно възнаграждение в сравнение с другите категории
служители. Възразява, че неправилно ЕРС е приел, че по отношение на
държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание
Кодекса на труда (съгл. параграф 2 от ЗР на Наредбата), която се прилага
единствено и само за работници и служители по трудово правоотношение (чл.2,
ал.2), какъвто ищецът не е бил през процесния период.
Въззивникът смята, че за нощния труд на служителите в
МВР е неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, тъй като, за да се въведе
увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност
на дневното и нощното работно време, са необходими предвидените в нормата
четири предпоставки, а в случая две от тези предпоставки не са налице -
продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на
дневното, и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като
дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и
не е налице работа по трудови норми. Моли ЯОС да отмени обжалваното решение и
постанови друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира
присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата
страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Няма доказателствени искания.
В срока за отговор на въззивната
жалба е подаден писмен отговор от въззиваемия И.Х.И.,
чрез адв.М.Д. ***, в който се излага подробно
становище за неоснователност на жалбата и съображения, че първоинстанционното
решение е правилно. Моли въззивния съд да потвърди
обжалваното решение като правилно и присъди на въззиваемия
направените разноски пред въззивната инстанция.
С оглед изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА въззивно гражданско
дело № 25/2020г. по описа на ЯОС за разглеждане в открито съдебно
заседание на 18.02.2020г. от 9.30ч., за която дата и час да се призоват
страните по делото.
Съобщава на страните доклада по делото, съобразно
изложеното в обстоятелствената част на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Да се връчи препис от определението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.