Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.07.2022 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
19 състав, в публичното заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет и
втора година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Маргарита
Димитрова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д.
№ 310 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени искове с правно основание
чл.45 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД общо за сумата от 65 236 лв.
В исковата молба на Е.В.М. се твърди, че
с ответника по делото са бивши съпрузи. Бракът им бил прекратен, с влязло в
сила решение, на 03.12.2004 г. Твърди се, че в периода на брачната им връзка
двамата придобили няколко недвижими имота, които впоследствие станали предмет
на производство по делба по гр.д. 29 296/2012 г. по описа на СРС, 74
състав. Твърди се, че в производството по делба, нейната първа фаза, било
установено съществуването на изградена масивна сграда на два етажа със
застроена площ 46 кв.м., състояща се от приемна, офис, санитарен възел и входно
антре, като в приемната е изградена вътрешна стълба за второто ниво, идентична
с първото, със застроена площ на това ниво от 48, 52 кв.м., състоящо се от две
стаи, санитарен възел и антре пред него. Твърди се, че с решението на делбения съд по първа фаза на делбата била допусната делба
на тази сграда при квоти от по ½ за двамата съделители,
настоящи страни по спора.
Твърди се, че след насрочване на делбеното
производство в неговата втора фаза била допусната СТЕ, която да извърши оценка
на сградата, но назначеното вещо лице констатирало, че допуснатата до делба
сграда не съществува на място в имота като същата била премахната, ден преди
насрочения оглед на 12.09.2016 г. Твърди се, че сградата била разрушена от
ответника без правно основание, поради което на ищцата били нанесени вреди,
равняващи се на ½ идеална част от пазарната
стойност на имота. Изложени са твърдения, че същата възлиза на 100 000
лв., поради което е мотивиран правен интерес от предявяване на исковете и е
сезирала съда с искане да осъди ответника да й заплати сумата от 50 000
лв. – обезщетение за причинените й имуществени вреди в резултат на разрушаване
на съсобствената й сграда, както и сумата от
15 236 лв. – законна лихва върху главницата за периода 11.01.2018 г. –
11.01.2021 г. Претендира се законна лихва върху главницата от предявяване на
исковата молба в съда, както и сторените в рамките на настоящото производство
съдебни разноски.
Ответникът Л.С.М., редовно уведомен, оспорва заявените искове в писмен
отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК, в който са наведени възражения
относно неговата неоснователност. Претендира разноски.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв.
Д.Г..
Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно заседание от адв. М.С..
Страните са депозирали и писмени бележки в предоставения от съда срок.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, както и на основание
чл. 235 ал.2 и ал.3 от
ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от представеното по делото решение от 07.05.2015 г. на СГС, IIБ състав, постановено по
гр.д. 3296/2014 г. е допусната делба на масивна двуетажна офис сграда със
застроена площ от 46 кв.м., състояща се на всеки от етажите от приемна, офис,
санитарен възел и входно антре и павилион за охрана с площ от 6,75 кв.м., която
е с идентификатор 68134.4085.1347.1 при квоти ½ идеална част за Е.М. и
½ идеална част за Л.М.. Видно от стореното отбелязване, решението е
влязло в сила на 10.11.2015 г.
По делото е представена заповед РД-50-1/05.03.2001 г. на СО – район
„Младост“, от която е видно, че е одобрен проект за частична квартално-застроителна разработка на двуетажна офис сграда,
портиерна и паркинг за 10 автобуса в имот пл. № 1347,
кв. 97, кв. „Горубляне“.
По делото е представена одобрена виза за проектиране от 30.03.2001 г.
относно проучване и проектиране на временна двуетажна сграда за офис, павилион
за охрана и паркинг за 10 автобуса.
Представен е и архитектурен проект за временната сграда със забележка, че
същият е за първи етап от двуетажна сграда.
Представено е и разрешение за строеж № 72/20.09.2001 г. на СО – район
„Младост“, издадено на Л.С.М. за временна сграда за офис със ЗП – 38
кв.м./първи етап/ в имот пл. № 1347, кв. 97, гр. София, местност „Горубляне“.
По делото е представено предписание на СО – район „Младост“ изх. № 2016/2016 г., адресирано до Л.М.. От съдържанието на същото се установява,
че във връзка със сигнал, касаещ „незаконна двуетажна
сграда“, намираща се в имот пл. № 1347, кв. 97, м. „Горубляне“, изградена без
разрешение за строеж е предписано в 60 дневен срок от получаване на
предписанието същата да бъде доброволно премахната.
Представен е и констативен протокол № РМЛ16-ТД26-375-1-1/15.09.2016 г. на
СО – район „Младост“, с който е констатирано, че построената двуетажна сграда е
доброволно премахната до бетонова основа от собственика на имота Л.С.М..
По делото е допусната и изслушана и СТЕ, изготвена от вещото лице П.В.Я.. В
заключението си вещото лице обосновава извод, че пазарната стойност на процесната сграда възлиза на 79 460 лв., която цена
съобразно изявлението на вещото лице в съдебно заседание от 07.03.2022 г. е към
датата на изготвяне на заключението.
Допусната е и допълнителна СТЕ, изготвена от същото вещо лице, което дава
пазарна оценка на процесната сграда към датата на
нейното разрушаване в размер на 67 790 лв.
Изискана и приложена по делото е и административната преписка, водена от СО
– район „Младост“.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск по чл.
45 ал.1 от ЗЗД и присъдено търсеното обезщетение, трябва да се установят всички
елементи от фактическия състав на деликтната
отговорност, а именно: деяние; противоправност; вина на дееца като за същата е
налице оборима презумпция по чл. 45 ал.2 от ГПК;
настъпили вредни последици за ищеца и причинна връзка между деянието и
настъпилите вреди.
Не се спори по делото, че страните са били съсобственици на процесната сграда при равни квоти от по ½ идеална
част, а това се установява и от влязлото в сила решение на делбения
съд, чиято сила на присъдено нещо следва да бъде зачетена от настоящия съдебен
състав.
Не е част от спорния предмет по делото, че процесната
сграда е разрушена еднолично от ответника през 2016 г.
При тази безспорна фактическа обстановка, ищцата твърди, че сградата е
разрушена неправомерно от ответника, с които си действия същият й е причинил
заявените за възстановяване в производството имуществени вреди. При проведено
насрещно доказване ответникът противопоставя възражение, че разрушаването на
сградата, предприето от него е с оглед дадени му в този смисъл предписания на
административен орган с оглед статута й на „незаконен строеж“.
Процесната сграда с оглед
техническите си характеристики съставлява строеж от пета категория по арг. на чл. 137 ал.1 т. 5 от ЗУТ. Страните не спорят, че по
отношение на изградената сграда не е издавано разрешение за ползване респ.
същата е изградена в отклонение на издаденото разрешение за строеж. Няма данни,
а и не се твърди да е осъществена процедурата по §184 от ПЗР на ЗУТ по повод
нейното узаконяване.
Разпоредбата на чл. 225а ал.1 от ЗУТ възлага на кмета на общината или
упълномощено от него лице да издаде заповед за премахване на премахване на строежи
от четвърта до шеста категория,
незаконни по смисъла на чл. 225 ал.2 от ЗУТ, или на
части от тях. Заповедта се публикува в Единния публичен регистър по устройство
на територията по чл. 5а. Данни за издадена заповед на кмета
на общината по делото не се установяват. Няма данни дори да е съставен и
констативен акт от служители на администрацията, който предхожда издаването на
заповедта с оглед ал. 2 на чл. 225а от ЗУТ.
В изпълнение на законовата делегация на чл. 225а ал.3 от ЗУТ е издадена Наредба за принудителното изпълнение на заповеди по чл. 195
ал.4и ал.6 от ЗУТ и заповеди по чл. 225а ал.1 от ЗУТ за премахване на незаконни
строежи и части от тях от органите на СО, приета с решение на СОС от 12.06.2014
г. Съобразно наредбата, към принудително премахване на незаконните сгради се
пристъпва когато заповедта по чл. 225а ал.1 от ЗУТ е влязла в сила или за нея е
допуснато предварително изпълнение. Задължение на кмета на общината или
упълномощено от него лице е в заповедта да се посочи срок за доброволно
изпълнение, които не може да бъде по-кратък от срока на обжалване на заповедта
по арг. от чл. 4 ал.1 от наредбата. Задължение,
вменено в чл. 4 ал.2 от наредбата е заповедта да се връчи на адресатите по реда
на АПК.
Както вече беше отбелязано в настоящото решение заповед
по смисъла на чл. 225а ал.1 от ЗУТ изобщо не е издавана. Представеното по
делото предписание за доброволно премахване на сградата, доколкото не е част от
коментираната заповед няма характер на индивидуален административен акт по арг. на чл. 21 ал.5 от АПК доколкото съставлява по
естеството си волеизявление с препоръчителен характер предвид неспазване на
процедурата и формата, установена от законодателя респ. липсата на предоставена
възможност за неговото оспорване или обжалване, които изключват неговия
императивен характер.
Предприемайки действия по разрушаване на съсобствената с ищцата сграда с оглед отправените му
препоръки, издадени в нарушение на ЗУТ и цитираната наредба на СОС и то без
дори да я уведоми с оглед възможност у същата да предприеме действия по защита на
признатото й право на собственост върху сградата, ответникът виновно й е
причинил имуществени вреди, които подлежат на обезвреда.
Съобразно заключението на допълнителната СТЕ пазарната
стойност на имота към датата на неговото разрушаване възлиза на сума в размер
на 67 790 лв., поради което и съобразно квотата й в съсобствеността на
ищцата са причинени вреди в размер на 33 895 лв., за която сума заявеният
иск настоящият съдебен състав намира за основателен като за горницата до пълния
предявен размер подлежи на отхвърляне.
При непозволено увреждане длъжникът изпада в забава и без
покана от датата на деликта. Обезщетението за забава
има компенсаторен характер и се следва като законна последица от
основателността на главния иск. Няма процесуална пречка същият да бъде заявен
като самостоятелен иск, както е направено в рамките на настоящото производство,
и съдът следва да се произнесе по него. Предвид основателността на главния иск
и липсата на данни да е извършено плащане /изцяло или частично/ от длъжника се
следва и обезщетение за забава за процесния по делото
период. Съобразно правилото на чл. 162 от ГПК и използване на компютърна
електронна програма при установената главница, настоящият съдебен състав
намира, че на ищцата се следва и сума в размер на 10 328, 56 лв. –
обезщетение за забава в периода 11.01.2018 г. – 11.01.2021 г. като за горницата
до пълния предявен размер искът подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на
разноски съдът намира, че на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 3 803,
03 лв. – разноски, съобразно списъкът по чл. 80 от ГПК и липсата на възражение
по чл. 78 ал.5 от ГПК, заявено от ответната страна.
На ответника се следва на основание чл. 78 ал.3 от ГПК сумата от 805, 25
лв.
Въз основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Л.С.М., ЕГН **********,*** – адв. М.С. на
основание чл. 45 ал.1 от ЗЗД да заплати на Е.В.М., ЕГН **********, със съдебен
адрес: *** – адв. Д.Г. сумата от 33 895 лв. – обезщетение за имуществени вреди, претърпени в
резултат на разрушаване на съсобствената й масивна
двуетажна сграда с идентификатор 68134.4085.1347.1, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 11.01.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от
50 000 лв. като неоснователен, както и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата
от 10 328, 56 лв. – обезщетение
за забава в периода 11.01.2018 г. – 11.01.2021 г. като отхвърля искът за
горницата до пълния предявен размер от 15 236 лв. като неоснователен,
както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 3 803, 03 лв. – съдебни разноски.
ОСЪЖДА Е.В.М., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв.
Д.Г. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на Л.С.М., ЕГН **********,*** –
адв. М.С. сумата от 805, 25 лв. – съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: