Решение по дело №10302/2023 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 декември 2023 г.
Съдия: Росен Петков Буюклиев
Дело: 20237060710302
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№279

гр. Велико Търново, 1.12.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА


Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и трета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЙОРДАНКА МАТЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИЯ ДАНАИЛОВА

РОСЕН БУЮКЛИЕВ

 

при секретар

М.Н.

и с участието

на прокурора

Светлана Иванова

изслуша докладваното

от съдия

БУЮКЛИЕВ

по касационно наказателно-административен характер дело № 10302 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2022 г.

 

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН.

 

Касаторът М.К.М. ***, чрез процесуалния си представител ад. И.И. от ВТАК, е обжалвал решение №138 от 29.08.2023 година, постановено по АНД №178 по описа на Горнооряховският   районен съд за 2023 година.

Оплакванията са, че решението е неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и при нарушение на закона  - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК.

Основното оплакване е, че въпреки наличието на задълженията, произтичащи за касатора от изискванията на чл.12б, ал.1, т.5 и др. от Наредба №1 от  30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии /наредбата за лаконичност/, при разглеждането на делото не е станало ясно неизпълнение на кои точно задължения, вменени на касатора от закона, е извършена констатираната незаконна сеч. Това е ограничило процесуалните права на касатора, и по твърдението му, е довело до неправилно решение.

Ответникът по касация, Директорът на  РДГ – Велико Търново, в писмения отговор на касационната жалба отрича основателността на жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

            Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението да се остави в сила като правилно.

Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил като законосъобразно наказателно постановление №*** от 14.03.2023 година на ответника по касация, директора на РДГ – Велико Търново, с което на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ за нарушение на разпоредбата на чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба №1/30.01.2012 година за контрола и опазване на горските територии на М.К.М. е наложена глоба от 300 лева, като същият е осъден да заплати разноски в общ размер от 50 лева.

За да постанови този правен резултат съдът, след обсъждане на събраните в хода на диренето доказателства,  е приел от фактическа страна,  че на 20.07.2022 година е издадено позволително за сеч №***, с което на „К.“ ЕООДс нает регистриран лесовъд касаторът /жалбоподател пред районния съд/ М., е било разрешено да извърши сеч на маркирани дървета в държавна горска територия /отдел98, подотдел Е/ в землището на село Асеново.

Съдът е констатирал, че на 10.08.2022 година е съставен предавателно приемателен протокол за приемане на добитата дървесина в хода на извършената сеч, подписан от представител на ДГС – Горна Оряховица и управителя на „Кедър“, като в него била описана добитата дървесина, като е констатирано и, че няма отклонения от технологичните изисквания и качеството на работа. По повод на констатирано на 10.08.2022 годна нарушение във връзка с превозни билети за добитата дървесина, на горските стражари /свидетели по делото/ Георгиев и Добрев е било възложено да извършат проверка на място в подотдела, като на 11.08.2022 година в присъствието на двама други свидетели /Ангел Куков и Евгени Петров – служители в ТП „ДГС  Г.Оряховица“/ извършили проверка във въпросният подотдел. При провеждането и установили, че са отсечени 17 дървета от дървесни видове благун и цер, немаркирани с контролна горска марка в основата на пъна. При това положение въпросните проверяващи се свързали по телефона с управителя на „Кедър“, който пристигнал на сечището и в негово присъствие бил съставен констативен протокол за откритите 17 броя незаконно отсечени дървета. Управителят подписал протокола, но посочвайки, че има възражения, които представил в писмен вид пред ответника по касация. По – късно, с покана от 14.09.2022 година касаторът е поканен да се яви в сградата на РДГ, като въз основа на въпросният протокол е съставен и акта за установяване на административно нарушение. Касаторът тръгнал без да подпише акта, като същият е изпратен на общинската администрация в Горна Оряховица за връчване. Актът бил връчен на 29.09.2022 година, като на 14.03.2022 година е издадено и процесното пред районният съд наказателно постановление.

От правна страна съдът е приел, че в случая са спазени процесуалните правил при издаването на наказателното постановление, като актът е съставен от компетентен орган с оглед изискването на чл.274, ал.1, т.2 от ЗГ. Актът е надлежно предявен и връчен на касатора, като на последният е дадена възможност да изложи възраженията си и в момента на връчване и в предвидения инструктивен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП са формално законосъобразни, като съдът е посочил, че съдържат нормативно изискуемите се реквизити.

По същество съдът е приел, че  съгласно действащото законодателство задължението на лицензирания лесовъд да следи за спазването на правилата за съответната сеч възниква от получаването на позволителното за тази сеч по аргумент от 12б, ал.1 от Наредбата и продължава до момента на освидетелстване на съответното сечище. С аргумент от разпоредбите на чл.12б,  ал.1, т.4,8 и 9 от Наредбата съдът е приел, че лицензираният лесовъд осъществява контрол по отношение на всички лица, влезли на територията на горската територия, за която отговаря. Изпълнението на това задължение се обезпечава от разпоредбите  на чл.12б, ал.1, т.4, т.8 и 9 от Наредбата. Затова е отхвърлен и довода на настоящият касатор, релевиран пред въззивния съд, който е бил в смисъл, че последният е длъжен да следи за изпълнението на задълженията си единствено във времето, през което работниците на дружеството – адресат на позволителното за сеч, извършват съответните действия в сечището.  Посочено е, че задълженията на касатора са били в сила до освидетелстване на сечището на 09.09.2022 година с оглед разпоредбата на чл.108, ал.3 от ЗГ. Прието е, че АНО е приложил правилната правна квалификация и оттам релевантен е състава на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ, като е обоснован и извода на този органа за липса на маловажност на нарушението.

Решението е правилно по следните съображения:

Според състава на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ „Наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях;“. Нарушението се извършва от особен субект /длъжностно лице или упражняващо лесовъдска практика лице/, като изпълнителното деяние може да е във формата на бездействие или на действие, като и в двата случая става въпрос за неизпълнение или несвоевременно изпълнение на вменени на това длъжностно лице на задължения, на които това лице е адресат, независимо дали те са разписани в нормативен акт или в индивидуален или вътрешнослужебен акт.

За да е формално законосъобразно наказателното постановление, следва в него да се посочи изрично коя императивна норма, на която субекта на нарушението е подчинен, е нарушена, и в какво именно се състои това нарушение. В процесният случай е посочено в обстоятелствената част на постановлението, че касаторът, като лесовъд на частна практика е извършил нарушение, което не може да се квалифицира като маловажно и се състои в това, че в периода 24.07.2022 година – 11.08.2022 година не изпълнява своите служебни задължения да следи за правилна сеч, която да се извършва само на определените и отбелязани за сеч дървета в отдел98, подотдел „е“ в землището на Асеново – държавна горска територия, за който има издадено позволително за сеч, тъй като в този подотдел има отсечени 17 броя дървета от вида благун и цер, немаркирани с държавна горска марка в основата на пъна. Посочено е изрично, че въпросното бездействие нарушава изискването на чл.12б, ал.1, т.5 от Наредбата.

При така описаното в постановлението правилно съдът е приел неговата формална законосъобразност, тъй като всички съществени обстоятелства са описани, посочено е в какво се състои деянието и кои императивни правни норми са нарушени с обективирането му. Деянието, което в конкретният случай е претендирано като бездействие, според наказващия орган нарушава изискването на чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба №1/30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии. Правилно съдът е констатирал, че тази разпоредба е нарушена в процесният случай.

Според императива на тази норма „Лицата по чл. 108, ал. 2 ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч – на всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч;“.

Видно е от структурата на нормата, че на лицата по чл.108, ал.2 от закона /адресатите на позволително за сеч, какъвто е и касаторът съгласно представеното позволително за сеч №***/ е вменено активно действие – да следят спазването на правилата за сеч, вкл. и за конкретно посочено правило – извършването на сеч да е само в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета.

Без значение е в случая чие действие или бездействие е довело до резултат, който е нарушил изискването на посоченото правило, след като в правомощията на лесовъда, адресат на позволителното за сеч, е да слади и контролира за законосъобразното извършване на сечта чрез отсичане единствено на маркирани дървета. Логиката на закона сочи, че адресата на позволитеното за сеч, което представлява положителен и благоприятен административен акт, следва да следи при изпълнението за спазването на разрешеното и то в обема, респ. параметрите, предвидени в този административен акт. Всъщност изискванията на разпоредбата на чл.12б, ал.1 от Наредба №1 от 30.01.2021 година са функционално обусловени от променената разпоредба на чл.108, ал.3 от ЗГ, както правилно е посочил и съда.

Безспорно е, че отсичането на немаркирани дървета в подотдела е пряко  следствие от нарушение на правилата за извършване на сеч, следователно представлява незаконно действие. Това незаконно действие не е предотвратено или спряно от задължения субект по чл.108, ал.2 от ЗГ, на когото е издадено разрешението за сеч. Кой точно е отсякъл въпросните седемнадесет дървета също е ирелевантно за настоящото производство, тъй като задължението по чл. 108, ал. 3 от ЗГ за лесовъда се поражда от момента на разрешаването на сечта и продължава до освидетелстване на сечището, а не до приключване на сечта и/или извозване на дървесината, както съвсем законосъобразно е  приел и съда.

Неоснователно е оплакването за нарушено от съда право на защита. Обратно, в решението на съда са обсъдени всички аспекти на случая както от фактическа страна, така и с оглед правните измерения на конкретното деяние, което е квалифицирано като административно нарушение. Към решението на съда се съдържат и мотиви /вж. чл.34 от НПК/, в които съдът е обосновал диспозитива му. Затова оплакването за допуснато съществено нарушаване на съдопроизводствените правила /по чл.348, ал.3, т.1 и 2/ се явява неоснователно.

Следва решението да се остави в сила, като на ответника по касация на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК следва да се присъдят разноски в размер от 80 лв.

 

Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №138 от 29.08.2023 година, постановено по АНД №178/2023 г. по описа на Горнооряховският   районен съд.

ОСЪЖДА М.К.М. ***, ЕГН**********, да заплати на  Изпълнителна агенция по горите разноски за касационната инстанция в размер от 80 лв.

 

РЕШЕНИЕТО  не подлежи на обжалване.

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                     

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ :     1.

                                                                              

                                                                                                           2.