Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

29.01.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

20.01

Година

2021

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Айгюл Шефки Мария Божкова

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

Василева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

173

по описа за

2020

година.

 Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от Л.Л.К. от ***, действащ чрез адв.М.А., против Решение № 260036/27.09.2020 г., постановено по АНД № 943/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 20-1300-001048/02.07.2020 г., издадено от началник група към ОДМВР – Кърджали, сектор „Пътна полиция“, с което на Л.Л.К. от ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 850 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за това, че на 09.06.2020 г. в ***, в посока от *** към ***, като водач на лек автомобил „Хюндай“ с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД ***, се движи със скорост от 112 км/ч, при ограничение на скоростта за населеното място 50 км/ч. С решението Л.Л.К.  е осъден да заплати на ОДМВР – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Кърджали е незаконосъобразно.

В тази връзка касаторът сочи, че процесното НП било издадено въз основа на АУАН серия ** № ***/*** г. При съставянето на последния било допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на жалбоподателя, изразяващо се в това, че на Л.Л.К. бил връчен нечетлив препис от акта за нарушение. Правото да получи препис от АУАН било пряко свързано с възможността за представяне на писмени възражения в 3-дневен срок, както и по-късно със защита срещу обвинение за извършване на административно нарушение. Предвид това, предявяването на акта за запознаване със съдържанието му и подписването му от нарушителя било самостоятелно действие, независимо от връчването на препис от същия. Връчването на нечетлив и неясен АУАН поставяло в невъзможност нарушителя да разбере какво нарушение му се вменява, какви са неговите обективни и субективни признаци, правилно ли са описани фактическите и правни обстоятелства и каква е правната му квалификация.

Оспорва изцяло мотивите на районния съд, с които било прието, че в хода на административнонаказателното производство не било допуснато съществено процесуално нарушение, което да засяга правото на защита на нарушителя. Счита, че връчването на нечетлив препис от АУАН се приравнявало на липса на надлежно връчване, което било нарушение на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН и представлявало съществено процесуално нарушение, явяващо се самостоятелно основание за отмяна на НП.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 260036/27.09.2020 г., постановено по АНД № 943/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което да отмени Наказателно постановление № 20-1300-001048/02.07.2020 г., издадено от началник група към ОДМВР – Кърджали, сектор „Пътна полиция“.

В съдебно заседание не се явява и не се представлява. От пълномощника адв.М.А. е постъпила молба, в която поддържа касационната жалба.

Ответникът по касация – Началник група към ОДМВР – Кърджали, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор В., оспорва касационната жалба като неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основание не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон,  необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 20-1300-001048/02.07.2020 г., издадено от началник група към ОДМВР – Кърджали, сектор „Пътна полиция“, с което на Л.Л.К. от ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 850 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за това, че на 09.06.2020 г. в ***, в посока от *** към ***, като водач на лек автомобил „Хюндай“ с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД ***, се движи със скорост от 112 км/ч, при ограничение на скоростта за населеното място 50 км/ч.

Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Налице било съответствие между словесната част на описаното в акта и наказателното постановление нарушение, с посочената като нарушена разпоредба, а също и санкционната такава.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на Л.Л.К. от ***, са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

За прецизност следва да се отбележи следното:

Събраните по административната преписка и в производството пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, установяват обстоятелството, че на 09.06.2020 г. в ***, в посока от *** към ***, Л.Л.К. е управлявал лек автомобил „Хюндай“ с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД ***, при което се е движел със скорост от 116 км/ч, при ограничение на скоростта за населеното място 50 км/ч.

Следва да се отбележи, че при връчването на процесния АУАН серия ** бл. № ***/*** г., К. не е въвел възражения относно съдържанието му. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е представил писмени възражения по акта, обосновани единствено с връчването на нечетлив препис от АУАН. Възражението е било обсъдено и преценено като неоснователно от АНО, за което жалбоподателят е бил надлежно уведомен. В административната преписка е налице надлежно попълнена декларация от представителя на ЮЛ, собственик на МПС, в която е предоставена информация за водача на лек автомобил „Хюндай“ с рег. № *** на релевантната дата и място, а именно Л.Л.К. Видно от наличната докладна записка и показанията на актосъставителя Д. пред районния съд, АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, след като законният представител на „***“ ЕООД *** представил декларация по чл. 189, ал. 5 ат ЗДвП, в която посочил като водач на лекия автомобил Л.Л.К. Последният също присъствал при представянето на декларацията, при което не заявил възражения по съдържанието й, както и не въвел такива при съставянето и връчването на АУАН. Релевантният клип № ***, удостоверяващ МПС и регистрираната скорост на същото, е бил показан на нарушителя при съставянето на акта за нарушение. Така обсъдените доказателства, от една страна, установяват по несъмнен начин, че жалбоподателя К. е управлявал цитирания автомобил на посочените в АУАН и НП дата, място и време, а от друга, че касаторът е бил надлежно запознат със вмененото му нарушение на ЗДвП, т.е. в какво се състои същото, кога, къде и при какви обстоятелства е осъществено административното деяние.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като производството пред районния съд административнонаказващият орган е установил при условията на пълно и главно доказване извършването на административното нарушение от страна на санкционираното лице.

Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП забранява на водача на пътно превозно средство при избиране скоростта на движение в населено място, да превишава скорост за движение от 50 км.ч.

Доколкото превишаването на допустимата скорост за движение в населено място е с 112 км/ч., то правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно наказание глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, ако превишаването е над 50 км/ч като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв. В конкретния случай регистрираната скорост на движение е била 116 км/ч, като същата е намалена с 4 км/ч. В тази връзка, налице е съответствие с нормата на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, препращаща към нормата на чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Именно в цитираната разпоредба са указани максимално допустимите грешки на скоростомерите като в случая е приложима т. 2 на чл. 755 от Наредбата, съгласно която при реални условия на измерване на скорост при полеви тестове нормативно установения толеранс е от ± 3 км/ч до 100 км/ч или ± 3 % от измерената скорост за скорости над 100 км/ч.

Спазено е изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата/Наредбата/, въвеждаща изискването за всяко използване на АТСС за контрол/каквото е използвано в процесния случай/ да се попълва протокол съгласно приложението. Приложеният по делото Протокол за използване на АТСС рег. № ***/*** г. е доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контролът, В конкретния случай нарушението е констатирано с стационарно преносим уред за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера ARH CAM S1, с фабр. № ***, като приложената по делото снимка № ***/***, предоставя информация за релевантните по делото: място на установяване на нарушението, дата и час, разстояние до МПС, скорост на движение на превозното средство и вид, марка и рег. № на превозното средство.

С други думи липсва каквото и да е съмнение относно това, какво конкретно нарушение е извършил Л.Л.К., къде е осъществено деянието, в какво се състои изпълнителното деяние и за какво му е наложено административно наказание, респ. въведените от касатора доводи за необоснованост на изводите на районния съд се явяват неоснователни, като неподкрепени от фактическа и правна страна и не кореспондиращи със събраните в първоинстанционното производство доказателства.

На следващо място, както в производството пред районния съд, така и в касационното производство не са представени каквито и да са доказателства в подкрепа на твърденията, че на нарушителя е бил връчен крайно нечетлив АУАН. Доводите, че в конкретния случай е било нарушено правото на защита на Л.Л., са голословни и неподкрепени от фактическа и правна страна.

Предвид изложеното и по-горе обсъдените доказателства, касационният съд намира, че липсват основания да се приеме, че касаторът е бил лишен от възможността да разбере какво нарушение му се вменява, какви са неговите обективни и субективни признаци, правилно ли са описани фактическите и правни обстоятелства и каква е правната му квалификация.

С оглед горното и доколкото АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като процесният акт е съставен в присъствието на нарушителя и надлежно връчен, съдът намира, че не са налице допуснати нарушения на императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, извършеното нарушение е установено по несъмнен начин и след като е стигнал до същия извод районният съд е постановил законосъобразен и обоснован акт.

В заключение, правилно и в съответствие с нормата на чл. 63, ал. 5 във вр. с ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24е от НЗПП и предвид потвърждаването на обжалваното наказателно постановление, районният съд е присъдил в полза на ОДМВР - Кърджали разноски в размер на 80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, в съответствие с изхода на делото и надлежно релевираното искане за това от юрисконсулт М. П.

По изложените съображения и изводи, настоящият касационен състав намира депозираната касационна жалба от пълномощника на Л.Л.К. от *** за неоснователна, поради което и обжалваното решение на Районен съд - Кърджали, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

В касационното производство не въведено искане от ответника за присъждане на разноски, поради което и независимо от изхода на делото, съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260036/27.09.2020 г., постановено по АНД № 943/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.