Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 12.11.2021г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI - ви състав, в закрито
заседание, проведено на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ТОДОРОВ
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 18625 по описа на ВРС за 2017г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.247 от ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл.247 от ГПК съдът може по собствена инициатива или по молба
на страните да поправи допуснати в решението очевидни фактически грешки.
С
решение № 4019/02.10.2019г. постановено по настоящето дело Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието е осъдена да
заплати на Г.М.М., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 2000 /две хиляди/
лева, представляваща обезщетение за претърпените от извършената в периода от
2006г. до 31.12.2016г. дискриминация, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата
претенция за горницата над 2000 лева до пълния претендиран размер от 30000
лева, на основание чл.71, ал.1, т.3 от Закона за защита от дискриминация.
Решение
№ 4019/02.10.2019г. е отменено, в частта в която е отхвърлен иска на Г.М.М. за
разликата над 2000 до 5000 лева и в полза на ищцата е присъдено допълнително
сума в размер на 3000 лева с Решение № 548/08.05.2020г. по описа на в.гр.д. №
2182/2019г. по описа на Варненски окръжен съд. Последното решение не е
допуснато до касационно обжалване с Определение № 14/20.01.2021г. по гр.д. №
2560/2020г. по описа на ВКС, IV г.о. и е влязло
в законна сила.
На
01.11.2021г. е постъпила молба от Г.М.М. за допускане поправка на ОФГ в Решение
№ 4019/02.10.2019г. постановено по настоящето дело, като в диспозитива на
същото се посочи, че сумата в размер на 2000 лева се присъжда ведно със
законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното ѝ
изплащане.
Съдът
не е обвързан от посочената от страната правна квалификация на исканията, с които
е сезиран. В молбата от 01.11.2021г. се твърди, че в мотивите на решението и
по-конкретно в абзац четвърти е описан предмета на делото и се съдържат мотиви
за частична основателност на главния иск и на акцесорното искане за присъждане
на законната лихва. При тези твърдения на страна, искането за добавяне в
диспозитива на решението на присъждане на законната лихва върху уважената част
от иска се явява искане за поправка на очевидна фактическа грешка в решението,
както е посочено и от ищцата.
Искането
е направено от лице с правен интерес, не е обвързано с преклузивен срок, в
който да се извърши и се явява процесуално допустимо.
В
срока по чл.247, ал.2 ГПК е постъпило становище от насрещната страна, която се
противопоставя на искането. Поддържа, че молбата е неоснователна защото ищцата
е имала многократно възможност да депозира искането си до влизане в сила на
съдебното решение.
В
разпоредбите на чл.247 ГПК и чл.250 ГПК е предвидена възможност съдът да
отстрани свои пропуски, които е допуснал при постановяване на решението.
Различни са пропуските в двете хипотези, като са различни и предпоставките и
срока за отстраняването им. В хипотезата на чл.247 ГПК е допуснато
несъответствие между формираната воля на съда в мотивите на решението и
отразяването на тази воля в диспозитива му. Такъв пропуск може да се изразява и
в липса на осъдителен диспозитив за вземане, което съдът в мотивите си е приел
за дължимо. При допълването на решението по чл.250 ГПК съдът не се е произнесъл
в пълнота по всички искания на страните. В този случай, съдът не е формирал
воля по част от спорния предмет по делото и по тази причина липсва диспозитив в
тази част от спора. Искането за допускане на поправка на очевидна фактическа
грешка не е ограничено със срок за страните и няма пречка да бъде направено и
уважено дори след влизане в сила на решението и преминаването му през
институционален контрол. Възможността да се иска допълване на решението, от
своя страна, е ограничена със сроковете посочени в чл.250, ал.1 ГПК, които
зависят от това дали решението подлежи на обжалване.
Според
правната теория очевидна фактическа
грешка представлява всяко несъответствие
между формираната воля на съда в
мотивите на съдебното решение и нейното изразяване в диспозитива на съдебния
акт, както и допуснати технически грешки от съда в съдебното
решение. Очевидна фактическа грешка представляват и допуснати технически греши от съда в мотивите или в дизпозитива на
съдебния акт - погрешно посочване имената на страните, границите на имота,
размера на присъдената сума, погрешни пресмятания на суми и т. н.
В
постановеното по делото решение липсва такова несъответствие между формираната
воля на съда в мотивите и диспозитива на решението. В уточнената от ищцата
искова молба се съдържа искане за присъждане на обезщетение по чл. 71, ал.1,
т.3 от Закона за защита от дискриминация, ведно със законната лихва върху това
обезщетение от датата на исковата молба до плащането му. Действително в
четвърти абзац е докладвано, че ищцата претендира присъждане на вземането ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на присъдената сума и това искане е част от предмета на
спора. В решението на съда липсват обаче мотиви за основателност на искането за
присъждане на законната лихва върху определеното обезщетение като законова
последица от уважаването на иска. При липса на каквито и да било мотиви в
решението за присъждане на законната лихва върху обезщетението, то липсва и
твърдяното от ищцата несъответствие между мотиви и диспозитив и искането по
чл.247 ГПК се явява неоснователно. Действително е допуснат пропуск от съда при
постановяване на решението, но същият се изразява в липса на формирани мотиви и
диспозитив по отправеното искане за присъждане на законната лихва и е можело да
бъде отстранен по реда и в срока по чл.250, ал.1 ГПК, който към настоящия
момент е изтекъл. Липсва пречка страната да претендира обезщетение за забава в
отделно производство, което е и сторено от ищцата.
Следва
да се отбележи също, че допускането на исканата поправка на ОФГ в решението на
ВРС не би довело до разрешаване на спора относно дължимостта на обезщетение за
забава върху присъденото обезщетение, а само би задълбочило този спор с оглед
постановените след това актове от ВОС и ВКС и увеличения размер на същото.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 01.11.2021г. от Г.М.М., с която е поискано поправка на очевидна
фактическа грешка допусната в постановеното по делото Решение №
4019/02.10.2019г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно
със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: