Р
Е Ш Е
Н И Е № 13
гр. Силистра, 24.02.2023 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд Силистра, в
открито съдебно заседание на осми
февруари, две хиляди двадесет и трета година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Чернева
ЧЛЕНОВЕ: Павлина Георгиева-Железова
Маргарита Славова
при участието на
секретаря Антония Стоянова, както и
участието на прокурора от Окръжна прокуратура гр.Силистра – Свилен Тодоров
разгледа докладваното от съдия П. Георгиева-Железова КАНД № 5 / 2023 г. по
описа на Административен съд Силистра, и за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с глава XII
от АПК.
Образувано е по жалба от Ц.А.П. срещу
Решение № 93 / 25.11.2022 г. по АНД № 131/2022
г. на Районен съд – Тутракан, с което е потвърдено Наказателно постановление №
20-1099-001822 от 05.11.2020 г. на началник
група в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Силистра. С
постановлението на санкционираното лице е било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 750,00
(седемстотин и петдесет) лева и административно наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 месеца за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата. Със съдебния акт санкционираното лице е осъдено
да заплати направените по делото разноски.
В преклузивния срок по чл. 211 от АПК
вр. с чл. 63в от ЗАНН решението на първоинстанционния съд е обжалвано от
санкционирания с въведени оплаквания за нарушения на материалния закон и
съществени процесуални нарушения /чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК/. В
касационната жалба се излагат доводи сходни с тези изложени пред въззивната
инстанция, като санкционираното лице твърди, че изводите на първоинстанционния
съд са неправилни и съдът е постановил акта си при непълна и субективна
преценка на обстоятелствата и в нарушение на материалния закон, тъй като в
санкционния акт не е посочено място на извършване на нарушението, а освен това
санкционният акт е съставен в нарушение на чл. 34 от ЗАНН, тъй като актът не е
съставен в 3-месечен срок от откриване на нарушителя. По тези съображения моли
да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и съответно потвърденото с
него наказателно постановление.
Моли за отмяна на оспореното решение и
потвърденото наказателно постановление.
Ответникът – ОД на МВР-Силистра, чрез процесуален
представител, представя писмено становище, с което оспорва жалбата с развити
съображения и претендира за оставяне в сила на решението и присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура поддържа заключение
за неоснователност на касационната жалба.
Административният съд, след проверка на касационните
оплаквания и в обхвата на правомощията си по чл. 218 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, т.е. и след служебна проверка на валидността, допустимостта и
материалната законосъобразност на оспорения акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна – участник в
производството по постановяване на оспорения акт, в преклузивния 14-дневен
срок, следователно е допустима и подлежи на съдебно разглеждане и произнасяне
по същество.
Административният съд, действащ като касационна
инстанция, извършва проверка на оспореното решение като обемът и предметът на
касационната проверка се определят от законодателя чрез разпоредбата на чл. 218
от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. При проверката за съответствието на
решението с материалния закон съдът преценява прилагането му въз основа на
фактите, установени от първоинстанционния съд.
Релевантните за делото факти, установени от районния съд,
са: управление на МПС от касатора на 22.10.2019 г. със скорост от 109 км/ч,
(след приспадане на толеранс спрямо установените 113 км/ч ) в населено място,
т.е. с превишение над допустимата
максимална скорост с 49 км/ч. Тези факти попълват административно-наказателната
хипотеза на приложената от административно-наказващия орган разпоредба на чл.
182, ал. 1 ,т. 6 от ЗДвП. При така уточнената хипотеза следва диспозитив за
налагане на санкция, която е постановена в съответствие с предписаните
императивни правила, което от своя страна е основание за оставяне в сила на
решението по отношение на проверката за съответствието му с материалния закон.
Неоснователно е оплакването за наличие на касационен
порок-съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в нарушаване
на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В процесния случай административно-наказателното
производство е образувано на 23.09.2020 г.чрез съставяне на АУАН № Д588519.
Тримесечният срок, след който е недопустимо образуване на
административно-наказателно производство, е с отправен момент – откриването на нарушителя.
Този момент изисква установяване на елементите от изпълнителното деяние,
включително и конкретизация на водача на МПС. В процесния случай данните, които
АТСС фиксира, включват собствеността на МПС, но не и личността на водача,
управлявал автомобила (ръководство за работа със СПУКС и
организационно-технологични правила за работа с ARH CAM SI). Касаторът, в
качеството на законен представител на юридическото лице-собственик на МПС, е
попълнил декларация, с която е конкретизирал водача на МПС (посочил е себе си)
и от този момент - 17.08.2020 г., е открита и личността на нарушителя.
Обстоятелството, че законният представител на собственика на автомобила, за
който АТСС засича данни, е и водачът на МПС на заснетата дата 22.10.2019 г., не
е известно към датата на заснемане на нарушението, както твърди касаторът,
защото едва по-късно съставената декларация посочва личността на водача. В тази
връзка, актосъставителят, като е издал процесният АУАН на датата на
установяване на нарушението и нарушителя, не е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, както обосновано е коментирал и районният съд.
Неоснователно е оплакването за съществени процесуални
нарушения. Всички доказателствени искания на въззиваемия са били уважени.
Въз основа на събрания обилен доказателствен материал,
решаващият състав е установил в пълнота обективната истина за всички елементи
на изпълнителното деяние по повдигнатото обвинение, поради което възражението
на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
нарушили правото на участие, респ. защита се явяват неоснователни.
Следва да се отбележи и че част от възраженията по
касационната жалба освен неоснователни, са и недостоверни. Мястото на
извършване на нарушението е описано в достатъчна степен на прецизност - ***, до бензиностанция „Аери“ 44“.
В процесния случай НП е издадено въз основа на данни,
снети от АТСС и декларация за посочване водача на МПС. Мобилната система за
видеонаблюдение е била монтирана неподвижно на служебен автомобил и видно от
приложените писмени доказателства по Наредба № 8221з-532 / 2015 г. е заснемала
в „стационарен режим на измерване“, а не „в движение“. При това положение не е
налице твърдяното от касатора задължение на административните органи за спиране
на контролираното МПС, което би рефлектирало върху процесуални права на
касатора.
Обобщавайки гореизложеното, Административен съд -
Силистра, действащ като касационна инстанция, и извършвайки служебна проверка
спрямо изискванията за нарушение на материалния закон, за валидност и за
допустимост, намира, че решението е валидно, допустимо и на база на възприетата
установена фактическа обстановка материалния закон е приложен правилно.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр.
1 от АПК вр. с чл. 63в от ЗАНН настоящият състав на Административен съд
-Силистра
Р
Е Ш И:
Оставя в сила Решение № 93 от 25.11.2022 г. по н.а.х.д. №
131 / 2022 г. на Районен съд -Тутракан.
ОСЪЖДА Ц.А.П.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА ОД НА МВР-СИЛИСТРА разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.