РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Варна , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно гражданско
дело № 20213000500124 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е въззивна жалба от В. В. ИВ. и М. Ж. ИВ., чрез процесуалния им
представител адв. Д.В. М. от АК Пловдив срещу решение № 260 701/14.12.2020 год по гр.д.
№ 418/2020 год на Окръжен съд Варна, 6 състав, с което е признато за установено в
отношенията между ищците М. АТ. Н. с ЕГН ********** и М.Д. К.– Н.а с ЕГН **********
и въззивниците М. Ж. ИВ. с ЕГН ********** и В. В. ИВ. с ЕГН **********, че последните
не са собственици на следния недвижим имот:Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10135.2560.33.2.72 по КККР на гр.Варна, представляващ апартамент № 24 в
гр.Варна, ул.“Иван Аксаков“ № 7, вх.В, ет. 8, който се намира в сграда № 2, разположена в
поземлен имот с идентификатор 10135.2560.33, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, брой нива на обекта – едно, със застроена площ от 97,33 кв.м., състоящ се от:
дневна, две спални, кухня, дрешник, антре, баня, тоалет и балкон към ул. „Любен
Каравелов“ и балкон към ул. „Васил Друмев“, при граници: на същия етаж – самостоятелни
обекти с идентификатори 10135.2560.33.2.48, 10135.2560.33.2.71; под обекта: самостоятелен
обект с идентификатор 10135.2560.33.2.69; над обекта - самостоятелен обект с
идентификатор 10135.2560.33.2.75, ведно с избено помещение № 2 със застроена площ от
8,80 кв.м. при граници: от ляво на дясно изба № 25, ул.“Васил Друмев“, изба № 23, както и
4л1738% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно
място по плана на 18 микрорайон на гр.Варна.
1
Въззивниците изразяват несъгласие с извода на съда, че на ищците като купувачи от
публичната продан на процесния апартамент са непротивопоставими правата на М. Ж. ИВ.
по договора за прехвърляне на недвижим имот срещу дълг, сключен между нея и М. и К.К.
Изложени са съображения, свързани с принадлежността на правото на собственост на
праводателите на въззивниците, както и твърдения за незаконосъобразно провеждане на
публичната продан.
В постъпилия отговор от М. АТ. Н. и М.Д. К. – Н.а чрез процесуалния им
представител адв. Г. А. от АК Варна е изразено становище за неоснователност на жалбата и
за потвърждаване на решението. Претендират разноски за настоящата инстанция.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните мотиви:
Не е спорно между страните, респ. липсват наведени в жалбата оплаквания относно
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, а именно, че процесният
имот е възложен на ищците с постановление за възлагане по изд. № 20188930400475 на ЧСИ
Дарина Сербезова – Славова, влязло в сила на 25.06.2019 год и вписано в Службата по
вписанията на 02.08.2019 год, както и че същият имот е идентичен с този, посочен в нот.акт
№ 35, том III, рег.№ 13703, дело № 373 от 26.11.2019 год на нотариус Александър
Александров, рег. № 316 на Нотариалната камара, с който К. и М.К. прехвърлили правото на
собственост върху имота на ответницата срещу погасяване на дълг. Прехвърлителите по
сделката се легитимирали като собственици на имота с констативен нотариален акт № 193,
том II, рег.№ 12640, дело № 332 от 25.10.2019 год на нотариус Александър Александров, с
който се снабдили след влизане в сила на решението по гр.д. № 799/2019 год на Окръжен
съд Варна, г.о. с което е уважен предявения от тях срещу Н.К.К. – Б. иск с правно осн. чл.
124 от ГПК и същите са признати за собственици въз основа изтекла в тяхна полза
придобивна давност.
Н.К.К. – Б. е длъжник по изп.д. № № 20188930400475 на ЧСИ Дарина Сербезова –
Славова, образувано за принудително събиране на вземането на взискателя „Банка ДСК“
АД, произтичащо от договор за банков кредит, обезпечен с ипотека върху процесния имот,
учредена с нот.акт № 118, том III, рег.№ 4518, дело № 464/24.09.2007 год, подновена на
11.09.2017 год чрез отбелязване в книгите за вписванията с № 177, том XVIII, вх.рег.№
24397.
Въз основа на искане от взискателя по изпълнителното дело е вписана възбрана на
имота на 23.05.2018 год с акт № 190, том IV на Службата по вписванията гр.Варна.
След проведена публична продан е издадено постановление за възлагане на
2
06.02.2019 год, вписано в Службата по вписванията на 02.08.2019 год с акт № 35, том , дело
№ 2263/2019 год, с което имотът е възложен на М. АТ. Н. с ЕГН **********. Към момента
на влизане в сила на постановлението купувачът е бил в брак с М.Д. К. – Н.а с ЕГН
**********.
Както се установява от доказателствата по делото, към момента на учредяване на
договорната ипотека - 24.09.2007 год собственик на имота е била Н.К.К.-Б. Към този момент
не е била изтекла придобивната давност в полза на М. и К.К., която според твърденията им
като ищци по гр.д. № 799/2019 год на Окръжен съд Варна е започнала да тече в края на 2004
год.
Спрямо имота е реализирано принудително изпълнение, насочено от обезпечения
кредитор „Банка ДСК“ срещу длъжника Н.К.К.–Б., приключило с влязло в сила
постановление за възлагане в полза на ищците.
Поради това ответницата не се летгитимира като собственик на процесния имот на
посоченото от нея придобивно основание.
Съгласно разпоредбата на чл.173 ГПК кредиторът, чието вземане е обезпечено с
ипотека може да се удоволетвори от цената на ипотекирания имот, в чиято и собственост да
се намира той. Това означава, че ипотечното право е противопоставимо на всеки следващ
ипотеката приобретател на имота, независимо дали се касае за деривативно или оригинерно
придобиване. Ипотечното право съпътства правото на собственост, доколкото първото се
прекратява само при наличието на лимитативен брой хипотези – погасяване на обезпеченото
вземане, отказ от кредитора, погиване на имота, отчуждаването му за държавна или
обществена нужда, публична продан, сливане на качество кредитор-длъжник. Евентуалното
придобиване на имота чрез давностно владение, независимо от липсата на правоприемство
между бившия собственик и последващия не погасява учредената от първия ипотека /в т.см.
Решение № 204/19.10.2017г. по гр.д. № 4806/2016г. ІV г.о. на ВКС/. В тази връзка изтеклата
до влизане в сила на постановлението за възлагане на продадения в изпълнителното
производство ипотекиран имот придобивна давност в полза на трето за изпълнителното
производство лице е непротивопоставима на ипотекарния кредитор. Кредиторът ще може да
се удоволетвори чрез продажбата на имота, дори и към този момент той вече да не е
собственост на лицето, учредило ипотеката.
По аргумент от по-силното основание и третото лице, установило владение върху
имота след учредяване на ипотеката и владеещо имота към датата на публичната продан
няма да може да противопостави това свое владение на кредитора, независимо какъв е
периода на това владение.
В настоящия случай кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД е пристъпила към принудително
изпълнение на обезпеченото с ипотеката вземане, насочвайки изпълнението срещу
3
ипотекирания процесен имот. Същото е приключило с влязло в сила на 25.06.2019 год.
постановление за възлагане, от който момент негов собственик е станал обявеният за
купувач. Правата на третите лица не могат да се противопоставят на взискателя с
обезпечено вземане по арг. от чл. 150 ал.1 от ЗЗД – ипотеката тежи върху имота независимо
от това в чии ръце се намира той. Съгласно чл. 496 ал.2 от ГПК от деня на влизане в сила на
постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал
върху имота. Правата, които трети лица са придобили върху него не могат да се
противопоставят на купувача, ако не могат да се противопоставят на взискателя. Сделката,
от която въззивниците черпят правата си, е сключена след възбраната, наложена върху
имота, поради което и на осн. чл. 453 т.1 от ГПК са непротивопоставими на взискателя,
респ. и на купувача от публичната продан. Ето защо настоящият състав намира, че
ответниците по иска не могат да се легитимират като собственици на процесния имот
Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция относно изхода от спора с
тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят
направените разноски в размер на 2800 лв, представляващи адвокатско възнаграждение
съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, неоспорено за прекомерност.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 701/14.12.2020 год. по гр.д. № 418/2020 год на
Окръжен съд - Варна, г.о. 6 състав.
ОСЪЖДА М. Ж. ИВ. с ЕГН ********** и В. В. ИВ. с ЕГН ********** да заплатят на
М. АТ. Н. с ЕГН ********** и М.Д. К. – Н.а с ЕГН ********** разноски за настоящата
инстанция в размер на 2800 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4