Присъда по дело №4797/2021 на Районен съд - Пловдив

М О Т И В И

от 28.02.2022 г.,
към Присъда № 43/22.02.2022 г.,
постановена по НОХД № 4797/2021 г. ПРС, 25 н.с.

Районна Прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против М. М.
М. за това, че:
на 31.10.2016 г., в гр. Стамболийски, обл. Пловдив, в качеството му на
*** – „***“ при „*** ***, е присвоил чужди – на ***, ***, ***, пари - сумата
от 2227,97 лева, връчени му в това качество и поверени му да ги пази, като
присвоените пари са били внесени до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд - престъпление по чл. 205, ал. 1, вр. чл. 201, вр. чл.
93, т. 1, б. „б“ НК.
Прокурорът поддържа повдигнатото на подсъдимия М. обвинение, като
предлага същият да бъде признат за виновен в извършването ми, като му бъде
наложено наказание лишаване от свобода, определено към
законосутановения минимум, изпълнението на което да бъде отложено с
изпитателен срок от три години.
От страна на ***, ***, не е предявен граждански иск в наказателния
процес, като от неговия законен представител е заявено, че тъй като
подсъдимият е възстановил всичко дължимо, същото няма никакви
имуществени претенции.
В проведеното съдебно заседание подсъдимият М. редовно призован
чрез своя защитник, не се явява по лични причини – същият пребивава в ***,
където от ***, поради което и след предоставени няколко възможности за
личното му явяване, е даден ход на делото в негово отсъствие. В хода на
проведеното досъдебно производство същият е признал вината си и е изразил
съжаление за извършеното.
От страна на неговия защитник, адв. С., описаната в ОА фактическа
обстановка не се оспорва, но се акцентира на смекчаващи вината
обстоятелства и се развиват съображения за квалифициране на деянието като
маловажен случай по смисъла на чл. 204 НК, с приложение на съответните
по-кратки давности срокове и прекратяване на производството по делото. При
условията на евентуалност, се развиват съображения за определяне на
наказанието при абсолютния минимум, предвиден в закона, чието
изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
1

фактическа страна следното:
М. М. М. е роден на *** год. в ***, живущ в ***, българин, български
гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, ***, ЕГН
**********.
Дружеството ***, *** имало основен предмет на дейност ***. *** бил
св. Ф. Н. К..
На *** г. между *** и подс. М. М. М. бил сключен *** № ***, съгласно
който на подс. М. било възложено да изпълнява *** „***“ с код на
Националната класификация на професиите и длъжностите *** в дружеството
срещу месечно заплащане в размер на *** лева. Съгласно подписаната от
подсъдимия *** за *** „***“, която подсъдимият ***, същият бил ***, който
отговарял за количеството, качеството, приемането и придвижването на
стоково-материалните ценности, поради което и на подс. М. била вменена ***
за ***. В дружеството бил установен механизъм на работа, съгласно който
*** при „*** получавал заявки от обслужваните от дружеството магазини за
зареждане с конкретни стоки при посещението им на място в търговските
обекти, за което от *** били изготвяни по електронен път „търговски
документи“. Получените по този начин заявки за зареждане с *** стоки били
обработвани в склада на дружеството, след което заявените за доставка
артикули били предавани на един от шофьорите във „*** заедно с
предварително изготвена фактура за стойността им. Шофьорът доставял
заявената стока до съответния търговски обект, като предавал на приемащото
стоката лице издадената фактура и получавал плащане по нея, равняващо се
на стойността на доставените стоки, след което издавал касов бон.
Получените като заплащане стойността на доставените стоки шофьорът
следвало да отчете в края на работния ден или най – късно на следващия
работен ден в офиса на дружеството, намиращ се в ***в. Предвид така
вменените му *** с подписаната от него *** и установения начин на работа с
получени от шофьорите при „*** парични средства, подс. М. имал качеството
на *** по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ НК.
На 28.10.2016 г. сутринта на подс. М. било възложено да достави със
*** „***“ с рег. № *** *** в различни търговски обекти по маршрут ***. В
изпълнение на вменените му ***, подс. М. *** всички заявени стоки по
маршрута му, като получил от клиентите на *** сума в общ размер 2227,97
лева, които следвало да отчете и предаде в офиса на дружеството в ***. Тъй
като се завърнал в *** късно вечерта, подс. М. следвало да предаде на
следващия работен ден – 31.10.2016 г. в офиса на *** в *** получените в
изпълнение на служебните му задължения парични средства в размер 2227,97
лева, които следвало да пази и съхранява. Вместо да стори това обаче, подс.
М. не се явил на работа на *** г., тъй като решил да задържи за себе си
сумата от 2227,97 лева и да се укрие от *** на ***. В изпълнение на това свое
решение, подсъдимият оставил на *** – свид. Х.Н.К., ключовете за служебния
микробус и служебния си мобилен телефон, след което позвънил на *** –
2

свид. Г.В.К. и му заявил, че е заминал за ***, а ключовете за служебния
микробус и служебния телефон се намират при ***. Свид. К. се свързал със
свид. К. като взел от нея ключовете и телефона, поверени на подс. М., като
уведомил за станалото свид. К.. Сумата от 2227.97 лева, която получил в
качеството си на *** при *** и която не отчел и не предал на 31.10.2016 г. в
офиса на дружеството в ***, подс. М. употребил за задоволяване на свои
лични нужди.
Предвид стореното от подсъдимия, със Заповед № *** г. на *** на ***
подс. М. бил уволнен дисциплинарно от дружеството, като било удържано и
дължимото му *** възнаграждение в размер на *** лева.
На 20.02.2017 г. подс. М. се свързал по телефон със свид. К. и пожелал
да се срещне с него. При срещата им обвиняемият подал до *** на *** молба
да погасява на вноски остатъка след приспадане на удържаното му ***
възнаграждение от присвоената от него сума. Свид. К. се съгласил на това и
до приключване на досъдебното производство обвиняемият възстановил на
„Феникс Дистрибуторс“ ООД изцяло присвоената от него сума.
В хода на образуваното ДП по жалба от *** г. на *** на *** – свид. К.,
били разпитани като свидетели, освен *** на подсъдимия – свид. Х. К. и ***т
– свид. Ф.К., както и още двама *** на ***, имащи преки и непосредствени
впечатления от извършеното от подсъдимия инкриминирано деяние – свид. Г.
К. – *** и свид. Т.Г. – ***. От разпита на всички се събрали данни, че подс.
М. М. М. е осъществил от обективна и субективна страна състав на
престъпление по чл. 205, ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 93, т. 1, б. „Б“ от НК.
Именно за това същият бил предаден на съд, като предвид, това, че
присвоените пари са били внесени до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд, правната квалификация на деянието е във връзка с
привилегирования състав на чл. 205 НК.
В хода на проведеното досъдебно производство са били приобщени
като писмени доказателства голям обем от документи в това число ***,
сключен между *** и подс. М., видно от който между подсъдимия и
дружеството е възникнало *** ***, по силата на което подс. М. М. М. е ***
„***“ с код на Националната класификация на професиите и длъжностите ***
в дружеството срещу месечно заплащане в размер на *** лева. Като писмено
доказателство е приобщена и подписаната от подсъдимия *** за *** „***“,
която подсъдимият ***, според която същият бил ***, който отговарял за
количеството, качеството, приемането и придвижването на стоково-
материалните ценности, поради което и на подс. М. била вменена *** за ***.
От тези два документа се установява, че подс. М. имал качеството на *** по
смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ НК.
Като писмени доказателства по делото са били приобщени и търговски
документи и фактури, удостоверяващи доставка на заявени стоки до различни
търговски обекти и плащане по издадените фактури, равняващи се на
стойността на доставените стоки.
3

От разпита на *** на *** – свид. Ф.К., както и на свид. Г. К. – *** и
свид. Т.Г. – ***, се установява следния механизъм на работа: *** при ***
получавал заявки от обслужваните от дружеството магазини за зареждане с
конкретни стоки при посещението им на място в търговските обекти, за което
от *** били изготвяни по електронен път „търговски документи“. Получените
по този начин заявки за зареждане с *** били обработвани в склада на
дружеството, след което заявените за доставка артикули били предавани на
един от шофьорите във „Феникс Дистрибуторс“ ООД заедно с предварително
изготвена фактура за стойността им. Шофьорът доставял заявената стока до
съответния търговски обект, като предавал на приемащото стоката лице
издадената фактура и получавал плащане по нея, равняващо се на стойността
на доставените стоки, след което издавал касов бон. Получените като
заплащане стойността на доставените стоки шофьорът следвало да отчете в
края на работния ден или най – късно на следващия работен ден в офиса на
дружеството, намиращ се в ***, ***. От показанията на свид. К. се установява
точният размер на присвоената сума, а именно 2227,97 лв. и че няколко
месеца след инкриминираното деяние, подс. М. се свързал с него с молба да
върне на разсрочени вноски присвоената сума. Пак от показанията на същия
се установява, че на *** г. цялата сума е била възстановена от страна на
подсъдимия. От показанията на свид. Г. – *** се установява, че на 28.10.2016
г. лично той, заедно с подс. М. са натоварили служебния бус със стоката за
разнос. От показанията на свид. К. (*** и *** на подс. М.) пък се установява,
че на *** г. подс. М. е трябвало сам да извърши доставка на предварително
заявени стоки до различни обекти по маршрута ***. Утановява се също от
тези показания, че доставките и плащанията по тях са били извършени, но на
следващия работен ден, когато подс. М. е следвало да отчете парите, същият
не се е явил на работа, както и че е получил телефонно обаждане от
подсъдимия, в което същият му казал, че е оставил ключовете за служебния
автомобил и служебния си телегон на *** – свид. Х. К., която щяла да ги
предаде от негово име. Последното се потвърждава и от разпита на свид. К.,
която потвърждава, че в инкриминирания период *** – подс. М. и оставил
ключове и мобилен телефон, които тя трябвало да предаде на човек, който
щял да дойде за тях, което и сторила.
Всички тези показания се намират в отношение на пълно съответствие
както помежду си, така и с наличните по кориците на делото пиемни
доказателства. Ето защо и доколкото по делото не се установява причина за
противното, съдът ги кредитира изцяло.
Съдът кредитира и изготвената в хода на ДП съдебно-счетоводна
експертиза (л. 130-134), видно от заключението на която неотчетената сума
пари в касата на дружеството от страна на подс. М. е 2227,97 лв. Съдът
кредитира това заключение като обективно и даващо обоснован отговор на
поставените въпроси.
От обективна страна:
4

Престъплението по чл. 201 НК има специален субект, тъй като същото
може да бъде извършено само от ***. В конкретния случай, от събраните по
делото данни може да се направи категоричен извод, че подсъдимият М. е
притежавала това специално качество. По делото е установено, че на *** г.
между *** и подс. М. М. М. бил сключен *** № ***, съгласно който на подс.
М. било възложено да изпълнява *** „***“ с код на Националната
класификация на професиите и длъжностите *** в дружеството срещу
месечно заплащане в размер на *** лева. Съгласно подписаната от
подсъдимия *** за *** „***“, която подсъдимият ***, същият бил ***, който
отговарял за количеството, качеството, приемането и придвижването на
стоково-материалните ценности, поради което и на подс. М. била вменена ***
за ***. В дружеството бил установен механизъм на работа, съгласно който
*** при *** получавал заявки от обслужваните от дружеството магазини за
зареждане с конкретни стоки при посещението им на място в търговските
обекти, за което от *** били изготвяни по електронен път „търговски
документи“. Получените по този начин заявки за зареждане с *** били
обработвани в склада на дружеството, след което заявените за доставка
артикули били предавани на един от шофьорите във „Феникс Дистрибуторс“
ООД заедно с предварително изготвена фактура за стойността им. Шофьорът
доставял заявената стока до съответния търговски обект, като предавал на
приемащото стоката лице издадената фактура и получавал плащане по нея,
равняващо се на стойността на доставените стоки, след което издавал касов
бон. Получените като заплащане стойността на доставените стоки шофьорът
следвало да отчете в края на работния ден или най – късно на следващия
работен ден в офиса на дружеството, намиращ се в ***, ***. Предвид така
вменените му задължения с подписаната от него *** и установения начин на
работа с получени от *** при *** парични средства, в действителност се
установява, че подс. М. имал качеството на *** по смисъла на чл. 93, т. 1, б.
„б“ НК.
По несъмнен начин се установява и авторството на деянието.
Последното не се оспорва нито от подсъдимия, нито от защитата, но така или
иначе намира категорична опора в приобщения по делото доказателствен
материал – писмени доказателтва – търговски документи и фактури,
отразяващи факта, че именно подс. М. и бил натоварен със задължението да
достави стоки до различни търговски обекти по предварителни заявки, както
и че същият е получил заплащане за тях на стойност 2229,97 лв. Същото се
установява и от показанията на свид. К., К. и Г., които в последователен и
безпротиворечив разказ посочват кога, как и какво е следвало да достави
подсъдимият М. и най-вече, че същият не е отчел получената сума пари за
направените доставки. Както беше посочено, същото се явява неоспорено от
подсъдимия и защитника, като от страна на последния единствено се излагат
съображения за квалифициране на деянието като маловажен случай по смисъл
ана чл. 204 НК, което юе бъде обсъдено по-долу.
По категоричен начин се установява и механизма на деянието, а също
5

така и неговият предмет. В тази връзка пак от наличните по делото писмени и
гласни доказателства, които съдът кредитира по изложени по-горе
съображения, се установява, че на *** г. на подс. М. било възложено да
достави със *** „***“ с рег. № *** *** в различни търговски обекти по
маршрут ***. В изпълнение на вменените му задължения, подс. М. *** всички
заявени стоки по маршрута му, като получил от клиентите на „Феникс
Дистрибуторс“ ООД сума в общ размер 2227,97 лева, които следвало да
отчете и предаде в офиса на дружеството в ***. Тъй като се завърнал в ***
късно вечерта, подс. М. следвало да предаде на следващия работен ден –
31.10.2016 г. (понеделник, тъй като събота и неделя били почивни дни) в
офиса на „Феникс Дистрибуторс“ ООД в *** получените в изпълнение на
служебните му задължения парични средства в размер 2227,97 лева, които
следвало да пази и съхранява. Вместо да стори това обаче, подс. М. не се явил
на работа на *** г., тъй като решил да задържи за себе си сумата от 2227,97
лева и да се укрие от *** на „Фениск Дистрибуторс“ ООД.
Установява се също така, че до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд, а именно на дата *** г., от страна на подс. М. е била
възстановена в пълен размер цялата присвоена сума, което обосновава и
квалификация на деянието по по-лекия състав на чл. 205, ал. 1 НК.
От субективна страна:
Престъплението е било извършенио с пряк умисъл, с целени и
настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият М.М. е съзнавала
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е, че предприетото от
него поведение води до неправомерно имуществено разпореждане,
увреждащо едно чуждо за него имущество и увеличаващо неговото, но
същият се е стремил именно към този резултат, като пряко го е целял и искал.
Предвид всичко гореизложено съдът призна подсъдимия М.М. за
виновен в това, че: на 31.10.2016 г., в ***, обл. Пловдив, в качеството му на
*** – „***“ при ***, ***, ***, е присвоил чужди – на „Феникс Дистрибуторс“
ООД, гр. Пловдив, ЕИК ***, пари - сумата от 2227,97 лева, връчени му в това
качество и поверени му да ги пази, като присвоените пари са били внесени до
приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд -
престъпление по чл. 205, ал. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 93, т. 1, б. „б“ НК.
По съображенията на защитата за преквалификацията на деянието като
маловажен случай по смисъла на чл. 204 НК:
Съдът не възприе доводите на защитата за квалифициране на случая
като „маловажен“ по смисъла на чл. 204 НК, като в тази връзка взе предвид
следното: в действителност в случая отнетата сума е възстановена преди
приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, но това
обстоятелство е взето предвид от законодателя с предвиждането на по-леко
наказауем състав, под който именно е подведена и процесната правна
квалификация. От друга страна съдът взе предвид и че размерът на отнетата
6

сума не е пренебрижимо малък – касае за сума от 2227,97, която към 2016 г.
се е равнявала на над пет минимални работни заплати за страната (420 лв.),
който е бил възстановен едва година след присвояването на сумата. Съдът
отчете и голямата продължителност на съдебното производство, но взе
предвид и обстоятелството, че основна причина за забавянето е именно
укриването на обвиняемия в хода на досъдебното производство, което не
може да се вмени във вина на разследващите органи.
Ето защо съдът не възприе съображенията на защитата за
преквалификация на процесното деяние в маловажно по смисъл ана чл. 204
НК.
По въпроса за вида и размера на наказанието:
С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за
извършеното от подсъдимия М. престъпление по 205, ал. 1, вр. чл. 20 НК, за
което законът предвижда лишаване от свобода до 5 години и като съобрази с
целите на наказанието по чл. 36 НК, Съдът наложи на подсъдимия наказание
„лишаване от свобода” за срок от три месеца, определено при условията на
чл. 54 НК. Съдът определи наказание в абсолютния законов минимум, като
намери, че същото е достатъчно за постигане целите на наказанието по чл. 36
НК. В тази връзка съдът взе предвид изминалия период от време между
извършването на деянието и момента на налагане на наказание за него, както
и фактът, че в този период подсъдимият не е извършвал друго престъпление
(същият е с чисто съдебно минало както към инкриминирания период, така и
понастоящем), което обосновава извода, че процесното деяние се явява
инцидентно в неговия живот. Предвид горното съдът намери, че минимално
предвиденото в закона наказание се явява достатъчно за постигане целите на
чл. 36 НК.
По въпроса за приложението на чл. 66 НК:
Съдът прие, че в конкретния случай спрямо подсъдимия М. са налице
предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК, тъй като същият не е бил осъждан на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер към момента на
извършване на деянието и за постигане целите на наказанието и за
поправянето му, не е наложително реално изтърпяване на така наложеното
наказание. Съдът намери, че поправянето на подсъдимия извън
затворническата среда е постижимо, поради което постанови изтърпяването
на така определеното наказание от три месеца лишаване от свобода да се
отложи с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Ето защо настоящият съдебен състав прецени, че в случая целите на
наказанието биха могли да се изпълнят и без постановяване на ефективното
му изтърпяване, нещо повече - отлагането на същото с изпитателен срок ще
даде най-пълноценна възможност на подсъдимия да се поправи и превъзпита
като се прояви като един полезен член на обществото.

7

Съдът прецени, че както размерът и видът на така наложеното
наказание, така и начинът на изтърпяването му са съответни на извършеното
престъпление, справедливо е и в същото време е годно да изпълни и
превантивната функция на наказателноправната репресия.
По въпроса за разноските:
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът възложи направените по делото
разноски в тежест на подсъдимия, тъй като същият бе признат за виновен по
така повдигнатото му обвинение, поради което и същият бе осъден да заплати
на ОД на МВР-Пловдив сумата от 400 лв., представляваща възнаграждение за
вещо лице за извършената в хода на ДП съдебно-счетоводна експертиза.

По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8

Номер на акта:	43
Дата:	22 февруари 2022 г. (в сила от 10 март 2022 г.)
Съдия:	Доника Илиева Тарева Пехливанова

Дело:	20215330204797
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	20 юли 2021 г.

Присъда по дело №4797/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите