Р Е Ш Е Н И Е №261368
19.11.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 17502/2019 г. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК –
решение по исков спор .
Искова молба на Б.Б.Ш., ЕГН **********,***, против Х.М.Р.,
ЕГН **********,*** , с предявен осъдителен иск
с правно основание в чл. 55 от Закона за
задълженията и договорите .
Според
изложеното в нея , между страните имало сключен неформален договор за изработка
от дата 23.04.2019 год., по който ищецът бил възложител на определена работа (
строително – монтажни работи, полагане
на мазилка, замазка и шпакловка , на обект в гр. ……..) , която трябвало да бъде
извършено най – късно до дата 25.04.2019
година.Този краен срок бил изрично договорен между страните; ответникът бил
предупреден, че след изтичането на срока ищецът няма да има повече интерес от
изпълнението.
В изпълнение на договора ищецът извършил
авансово плащане на сума от 2 000 лв., на 24.04.2019 год., за което плащане получил потвърждение от ответната
страна.
Работата не била извършена в срок, крайният
срок за извършването й изтекъл, поради което ищецът развалил договора и поискал
връщането на даденото авансово плащане. Това не било направено. Затова ищецът
се снабдил със заповед на изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр.
дело № 237/2019 год. по описа на Районен съд Момчилград. Заповедта била връчена
на ответника по реда на чл. 47 ал.5 от
ГПК, и ищецът, комуто са дадени указания по реда на чл. 422 ГПК, иска от съда
да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на
вземането му страните за сума от 2 000 лв. стойност на платено от него авансово
възнаграждение по договора, ведно със законната лихва от датата на заявлението
до окончателното изплащане на вземането.
Ответникът не е подал отговор на исковата
молба в срока по чл. 131 ГПК. В днешното съдебно заседание, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител оспорва исковете. Отрича волеизява на
ищеца за прекратяване на договора помежду им; алтернативно твърди различни
факти, в частност, че сумата от 2 000 лв. не е авансово възнаграждение по
договор, впоследствие прекратен, а част от дължимо възнаграждение по друг
договор между същите страни, по който ответникът е изпълнил задълженията си.
Моли исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят на ответника сторените
разноски, каквито претендира и ищецът.
Допустим като установителен иск с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД .
Искът
е допустим , при наличие на заповед за плащането на същото вземане,
срещу която е възразено , и са спазени сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК.
В хипотезата на чл. 55 от Закона за
задълженита и договорите , ищецът следва да докаже имущественото разместване
между страните, а ответникът – евентуалното основание за това разместване.
Ответникът признава факта на плащането на сумата от 2000 лева; плащането е и
доказано от приложената на л. 4 от делото разписка за прием на паричен превод, и съдът приема, че между страните има
имуществено разместване .
Съдът
приема , че договорът е бил развален поради неизпълнение. Отсъства документ или
друго доказателство да е развален договора, но в случая , в заявлението за
издаване на заповед има посочване на това, че кредиторът е развалил договора, а с исковата молба се
претендира уреждане на последици от развален договор ( срв. решение № 186 15.07.2014 година по гр. дело № 6836/2013г., ІІІ г. о.ВКС и др под.).Съдът не отрича волеизявата на
ищеца за разваляне; няма нужда , в хипотеза по
чл. 87 ал. 2 , да се дава на ответника подходящ срок да изпълни - кредиторът няма повече интерес от каквото и
да било изпълнение.Не се установи и
друго основание за имуществено разместване между страните; твърденията за факти
, направени от ответника, са преклудирани предвид липсата на отговор в срока по
чл. 131 от ГПК, а няма и доказателства
за твърдяния от Р. друг договор между същите страни. Искът е основателен.
Разноските за държавна такса се присъждат в тежест на ответника; няма по
делото данни за разноски на ищеца за хонорар на адвокат .
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на Х.М.Р.,
ЕГН **********,*** ,че в отношенията между страните, дължи на Б.Б.Ш., ЕГН **********,***, сумата от 2000
лева ,платена недължимо като аванс по развален договор за изработка от дата 23.04.2019
год., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на
исковата молба – 28.05.2019г до окончателното изплащане на вземането , за които суми
е издадена заповед за плащане № 113/29.05.2019г по частното
гр. дело
№ 237 по описа на на РС Момчилград за 2019г.
Осъжда
Х.М.Р., ЕГН **********,***, да заплати на Б.Б.Ш., ЕГН **********,***,
сумата от 80 лева разноски по двете производства.
Решението подлежи на обжалване пред състав на Окръжен съд гр.Пловдив, в
срок от две седмици от датата на връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ