№ 322
гр. Бяла Слатина, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА
при участието на секретаря Ивка М. Вълкова
като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА Гражданско
дело № 20231410100522 по описа за 2023 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени иска с правно
основание чл. 415 вр. чл.422 ГПК, вр. чл.92 от ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от
70,48 лева представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, по договори за мобилни услуги, дължими за периода от
15.03.2021 г. до 14.05.2021 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението-15.02.2023 г. по реда на чл.410 от ГПК до окончателното плащане
на сумата, както и сумата в размер на 83,32 лв. представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 13.01.2020 г. за мобилен номер +359*********.
Ищецът „Йеттел България” ЕАД, e подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу Х. В. В. в размер на 153,80 лв. За сумите,
претендирани със заявлението е издадена Заповед № 92 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК на 16.02.2023 г., като е определено адвокатско възнаграждение в
размер на 240 лв.
Твърди се още, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на
уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. След указание до ищеца, последният е предявил
иск за установяване на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение. В
исковата молба се твърди, че ответницата е абонат на дружеството съгласно сключен
Договор за мобилни услуги от 09.07.2018 г. с предпочитан мобилен номер +359*********,
като е уговорен краен срок на действие до 09.07.2020 г. Твърди се, че правоотношението е
подновено с допълнително споразумение към договора с дата 13.01.2020 г. с договорен
краен срок до 13.01.2022 г.
Сочи се, че въз основа на сключения договор ответникът е ползвал предлаганите
услуги, като потреблението е фактурирано под клиентски номер на абоната *********, така
както повелява разпоредбата на чл.26 от Общите условия на мобилния оператор.
Посочва се, че за потребените услуги за периода от 15.03.2021 г. до 14.05.2021 г.
ищеца е издал фактура №**********/15..04.2021 г. с дължима стойност за плащане в размер
на 70,48 лв. Дължимата сума била платима в срок до 30.04.2021 г., като към фактурата е
1
било приложено извлечение с потреблението на ползвания мобилен номер.
Сочи се, че кредитно известие фактура №*********/15.05.2021 г. за отчетния период
на потребление от 15.04.2021 г. – 14.05.2021 г. с което се е редуцирала дължимата сума с
41,66 лв., начислена е неустойка в размер на 124,98 лв., както е и отразена дължимата за
предходен период сума в размер на 70,48 лв. Общото задължение по издадената фактура е в
размер на 153,80 лв. Дължимата сума била платима в срок до 30.05.2021 г., като към
фактурата е било приложено извлечение с потреблението на ползвания мобилен номер.
Твърди се, че за посочените месечни отчети ответницата не е платила задължението
си. Неизпълнението на ответницата е ангажирало договорната отговорност на абоната –
ответник по т.11 от процесния договор за услуги, като във вр. с чл.75, вр. с чл.19б, в от
Общите условия на мобилния оператор, ищеца е прекратил едностранно индивидуалните
договори на ответницата и е издал кредитно известие №**********/15.05.2021 г.
Твърди се, че в издаденото кредитно известие е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 124,98 лв., като от тази сума
била намалена сумата в размер на 41,66 лв., при което дължимата неустойка се равнявала на
83,32 лв. и е включена сумата за потреблените мобилни услуги от предходните три отчетни
периода в размер на 70,48 лв.
За посочените месечни отчетни периода ответницата не е изпълнила задълженията си
и е нарушила разпоредби от Общите условия. Претенцията за неустойка е уредена в
разпоредбата на чл.11 от Договора.
Предвид изложените и други подробни съображения, се иска от съда да признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите по издадената заповед за изпълнение.
Претендират се и разноски.
В срока за отговор по чл.131 от ответницата е депозирала молба с вх.
№5430/27.09.2024 г. с която моли да бъде прекратено исковото производство, както и
заповед за изпълнение на парично задължение. Приложено е платежно нареждане за сумата
в размер на 153,80 лв. платена на 26.09.2024 г. от ответницата по сметка на ищеца с
основание „ЧГД20231410100522 от 2023 и Заповед за изпълнението по ф-ра от 15.05.2021“.
С Разпореждане №1504/30.09.2024 г. съдът е връчил препис от молбата на ищеца с
приложеното доказателство, с указание поддържа ли исковата молба.
С молба вх.№№5833/15.10.2024 г. ищеца е признал извършеното плащане от страна
на ответника, но поддържа, че плащането е извършено след депозирането на исковата молба
и ответницата остава задължена за разноските. Моли да бъде постановен съдебен акт, на
база това, че ответницата е направила признание на иска посредством извършеното
плащане, като бъде осъдена за направените разноски в исковото и заповедното
производство.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по
делото, намира следното:
В производството по чл. 422 ГПК ищеца следва да докаже факта, от който произтича
вземането му, а ответника – възраженията си срещу вземането. Доказателствената тежест за
спорните факти следва да бъде разпределена с оглед на конкретните твърдения на страните.
От събраните по делото доказателства безспорно следва, че е възникнало
облигационно правоотношение между страните въз основа на сключените между тях
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен №
+359********* по силата на който ищецът се е задължил да предоставя мобилни услуги на
ответника срещу дължима от последният цена съгласно уговорения абонаментен план.
По делото не се оспорва също, че ищецът е изпълнил задълженията си по договорите
за мобилни услуги, като е предоставил посочените услуги от което следва, че в тежест на
2
ответника възниква задължението за заплащане на цената.
Договорите са подписани от страните по тях. Същите съдържат необходимите
реквизити и договорените условия, посочени по-горе, като срок, описание на услугите,
тарифен план, продължителността на действие на договора, като са посочени (по ясен и
разбираем начин) и задълженията на абоната-ответник, както и последиците от
неизпълнението им.
Освен това е посочен конкретен номер, посредством който потребителят се
идентифицира сред абонатите на ищеца. По предявената искова претенция касаеща
заплащане на сумата в общ размер на 153,80 лв. неплатени месечни абонаментни такси и
използвани услуги е издадена фактура №**********/15.04.2021 г. за отчетния период на
потребление 15.04.2021 г. - 14.05.2021 г.
С молба 27.11.2024 г. ищецът е заел становище, че предявената в настоящото
производство претенция е изцяло удовлетворена. Не са заплатени разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение дължимо за двете производства.
По делото се доказа, че са налице обстоятелства, включени в предмета на спорното
материално право, а именно: наличието на облигационно правоотношение по договор за
мобилни услуги между страните през исковия период, реалната предоставена през периода
услуга на претендираната стойност, изпадането на ответницата в забава по отношение на
претендираните суми, както и че ответницата е заплатила сумата от 153,80 лева на
26.09.2024 г. (след подаване на исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото
производство-л.32 от делото).
Този факт на погасяване на претендираната сума чрез плащане в хода на делото се
признава от ищеца. Същият следва да се отчете на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, тъй като е
настъпил в хода на процеса и е от значение за спорното право. Поради правопогасяващия му
ефект предявените искове за главница и неустойка следва да се отхвърлят.
При този изход на делото и при съобразяване на факта, че процесната сума в размер
на 158,30 лева е била погасена в хода на процеса, съдът приема, че на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, право на разноски има единствено ищецът. Ищецът е заявил искане за присъждане на
разноски в размер на 555 лева, като е представил и списък по чл. 80 от ГПК 75 лв. държавна
такса и 480 лв. адвокатско възнаграждение/. Искането е допустимо, като настоящия съдебен
състав намира, че направените по делото разноски следва да се уредят по правилата на чл.
78, ал.1 от ГПК.
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията, посочени
в заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство по ч.гр.д. № 145/2023 г.,
вкл. и разноските за него, с оглед изхода от делото и задължителните указания по т. 12 от ТР
№ 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца направените в заповедното производство разноски, които са в общ размер на 265 лв.,
от които 25 лв. държавна такса и 240 лв. адвокатско възнаграждение, така както е поискано в
заповедното производство и присъдено с издадената заповед за изпълнение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Йеттел България” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Младост, жк. „Младост 4“, Бизнес Парк София,
сграда 6 против Х. В. В., ЕГН ********** с адрес с.Г., ул. „О.“№18 положителни
установителни искове с правно основание чл. 415 вр. чл.422 ГПК, вр. чл.92 от ЗЗД вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответницата Х. В. В. дължи
3
на ищеца „Йеттел България” ЕАД, следните суми: сумата 70,48 лева представляваща
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, по
договори за мобилни услуги, дължими за периода от 15.03.2021 г. до 14.05.2021 г., ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението-15.02.2023 г. по
реда на чл.410 от ГПК до окончателното плащане на сумата, както и сумата в размер на
83,32 лв. представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
дата 13.01.2020 г. за мобилен номер +359*********, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. г. д. № 145/2023 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина,
КАТО ПЛАТЕНИ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА Х. В. В., ЕГН ********** с адрес с.Г., ул. „О.“№18 да заплати на „Йеттел
България” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 555 лева –
съдебно - деловодни разноски в исковото производство и 265 лева разноски в заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла Слатина: _______________________
4