№ 358
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
Членове:Димитър Г. Цончев
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Въззивно гражданско дело
№ 20241800500956 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Г. С. З. против Решение №
250/13.09.2024 г. по ГД № 121/2024 г. на РС-Елин Пелин в частта, с която
отхвърлен предявеният от Г. С. З., ЕГН **********, с адрес: с. Г. М., община
Г. М., обл. С., против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК .............., иск по чл.55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на „Фератум България“ ЕООД да заплати на Г. С.
З. сумата в размер на 30.00 лева и Г. С. З. е осъдена да заплати на „Фератум
България“ ЕООД сума от 450 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалвания акт поради.
Твърди се, че изводът, че ищцата е заплатила на ответника сумата от 4530 лева
е превратен, тъй като от предоставените и неоспорени 21 боя платежни
нареждания се установява, че сзтойността й е 5030 лева. Предвид изложеното
се претендира отмяна на решението в обжалваната част, уважавана на иска,
осъждане на въззиваемия и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна – ответник в първоинстанционното производство, в
срока по чл. 263, ал. 2 ГПК депозира отговор на въззивната жалба, в който
излага подробни съображения правилност на решението в обжалваната част и
неоснователност на жалбата. Твърди се, че полученото плащане за сумата от
30 лева е дължимо по договора за потребителски кредит между страните,
събрано е във връзка с договор за гаранция и впоследствие надлежно платено
на „Мултидюк Банк“ (с предишно наименование „Фератум Банк“).
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
1
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Решението в обжалваната част е валидно, допустимо, но неправилно.
С него е прогласена недействителност на Договор за предоставяне на
потребителски кредит № .............. от .............. г., сключен между „Фератум
България“ ЕООД-София, ЕИК .............. и Г. С. З. от с. Г. М., община Г. М., обл.
С., ЕГН **********, на основание чл.23 вр. с чл. 22 вр. с чл.11, ал. 1, т.9 и т. 10
от ЗПК.
Отхвърлен е предявеният от Г. С. З., ЕГН **********, с адрес: с. Г. М.,
община Г. М., обл. С., ЕГН **********, против „Фератум България“ ЕООД,
ЕИК .............., иск по чл.55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на „Фератум
България“ ЕООД да заплати на Г. С. З. сумата в размер на 30.00 лева –
получена без основание.
„Фератум България“ ЕООД, ЕИК .............., е осъден да заплати на Г. С.
З., разноски по делото 418 лева - държавна такса, съразмерно с уважената част
от исковете.
„Фератум България“ ЕООД, ЕИК .............., е осъден да заплати на
адвокат А. А. А. АК-Пазарджик, личен № .............., съдебен адрес: гр. П., ул.
„З.“ №., офис ., адвокатско възнаграждение в размер на 440.00 лева.
Г. С. З. е осъдена да заплати на „Фератум България“ ЕООД сума от 450
лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
За да отхвърли предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че в тежест на ищцата е да
докаже извършено плащане към ответника до размера на стойността на
кредита от 5 000 лева, както и заплащане на претендираната сума от 30 лева.
Такова доказване не е проведено съгласно изискванията на чл. 154, ал. 1 ГПК,
тъй като с исковата молба са представени доказателства за извършени
плащания към кредитора-ответник в размер на 4530 лева.
Изводът за размера на плащанията, направени от въззивницата в полза
на въззиваемото дружество, е неправилен. От приобщените по делото
писмени доказателства - 21 броя платежни нареджания (л. 2 и л. 23-32),
неоспорени от ответника и необорени от други доказателства, се установяват
плащания на обща стойност 5030 лева. Погрешната интерпетация на
доказателства, направена от първоинстанционния съд, вероятно се дължи на
неотчитане на неправилно поставени по делото преди исковата два броя
платежни нареждания, находящи се на л. 2 (лице и гръб) на обща стойност 500
лева.
За основателността на предявения иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест
на ищеца да докаже предоставяне на сумата, която твърди, че ответникът е
получил без основание, а в тежест на ответника е установяването на
основанието да задържи получената сума.
В настоящия случай въззивницата Г. З. доказва, че е извършила
плащания в полза на въззиваемия „Фератум България“ ЕООД в размер на 5030
лева по Договор за предоставяне на потребителски кредит № .............. от
.............. г. Договорът е обявен за недействителен, поради което съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност – в
случая в размер на 5 000 лева (чл. 1 от договора). При това положение,
2
доколкото въззивницата доказва плащане в полза на ответника в размер на 30
лева над чистата стойност на договора, а въззиваемия не доказва основание да
задържи получената сума, то предявенит иск е основателен. „Фератум
България“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на основание чл.55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД на Г. С. З. сумата в размер на 30.00 лева – платена без основание по
Договор за предоставяне на потребителски кредит № .............. от .............. г.
Необосновани са доводите, развити в отговора на въззивната жалба, че
дружеството е получило плащането на основание чл. 16, ал. 2 от Общите
условия на договора, тъй като с обявяването му за недействителен,
дружеството има правно основание да задържи единствено плащанията в
погашение на чистата стойност (главницата) по кредита, но не и разликата над
тази сума. Недоказани е и твърдението за извършено плащане в полза на
„Мултидюк Банк“ (с предишно наименование „Фератум Банк“).
При този изход на делото е необходимо пререшаване на въпроса с
отговорността за разноски в обжалваната част на решението.
То следва да бъде отменено в частта, с която Г. С. З. е осъдена да заплати
на „Фератум България“ ЕООД сума от 450 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да
заплати на въззивника сумата от 53 лева разноски, от които 28 лева –
представляваща разликата между присъдените в първоинстанционното
производство разноски за държавна такса от 440 лева и пълният дължим
размер от 468 лева, както и сумата 25 лева държавна такса във въззивното
производство.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА въззиваемият „Фератум България“ ЕООД
следва да бъде осъден да заплати на адвокат А. А. А. – адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ по предявения иск в
първата и въззивната инстанция. С оглед цитираната разпоредба размерът се
определя по преценка на съда, който не е обвързан от размера, поискан от
процеуалния представител. Също по тази причина, доколкото размерът се
определя по преценка на съда, не може да намери приложение правото на
ответника да направи възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, приложимо само в
случаи на заплатено възнаграждение. При определяне на размера настоящият
състав съобрази, че фактическата и правна сложност на конкретното дело,
така и на естеството на процесния иск не е висока, делото е приключило в
едно заседание пред всяка инстанция, не са събрани доказателства с голям
обем и сложност, въззивната жалба е свързана основно с анализ на вече
събраните доказатлества, не е провеждано въззивно съдебно следствие. Ето
защо размерът на възнаграждението за всяка инстанция следва да бъде
съобразен с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения
за адвокатска работа, а именно 400 лева.
Така мотивиран, Софийският окръжен съд на основание чл. 271, ал. 1
ГПК,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 250/13.09.2024 г. по ГД № 121/2024 г. на РС-Елин
3
Пелин в частта, с която отхвърлен предявеният от Г. С. З., ЕГН **********, с
адрес: с. Г. М., община Г. М., обл. С., против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК
.............., иск на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на „Фератум
България“ ЕООД да заплати на Г. С. З. сумата в размер на 30.00 лева и Г. С. З.
е осъдена да заплати на „Фератум България“ ЕООД сума от 450 лева –
разноски за адвокатско възнаграждение и вместо това:
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК .............., със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М.“ ., бул. „А. М.“ № .., вх. ., ет.
., офис .., представлявано от управителя, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД на Г. С. З., ЕГН **********, с адрес: с. Г. М., община Г. М.,
обл. С., сумата от 30 лева – платена без основание по Договор за
предоставяне на потребителски кредит № .............. от .............. г.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК .............., със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М.“ ., бул. „А. М.“ № .., вх. ., ет.
., офис .., представлявано от управителя, ДА ЗАПЛАТИ на Г. С. З., ЕГН
**********, с адрес: с. Г. М., община Г. М., обл. С. сумата от 53 лева –
разноски.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК .............., със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М.“ ., бул. „А. М.“ № .., вх. ., ет.
., офис .., представлявано от управителя, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. А. А.,
от АК-Пазарджик, личен № .............., съдебен адрес: гр. П., ул. „З.“ №., офис .,
сумата от 800 лева - адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
правна помощ основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4