№ 3480
гр. София, 26.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110152058 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на С. Н. П. ЕГН ********** искове с правно основание
чл.26 ал.1 пр.1 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл.11 от договор за
паричен заем № ., сключен със [ фирма] ООД ЕИК ..
Ищецът твърди, че на 29.06.2022 г. сключил с ответника договор за паричен заем № .,
съгласно който получил заемна сума в размер на 1000 лв. със задължение да я върне до
30.11.2022 г. Сочи, че съгласно чл.5 от договора се е задължил да осигури гарант –
поръчител или банкова гаранция в полза на ответника, като при неизпълнение на това
задължение заемателят дължи неустойка. Твърди, че още със сключване на договора му била
начислена неустойка поради непредоставяне на уговореното обезпечение в размер на 550,38
лв. Счита, че процесната клауза води до изначална невъзможност за потребителя да осигури
договорените обезпечения, респ. е налице противоречие с императивни правни норми.
Навежда, че неустоечната клауза противоречи на добрите нрави, тъй като е уговорена за
неизпълнение на задължение, което не било свързано пряко с претърпени от ответника
вреди и поради това намира, че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно
обогатяване. Излага доводи, че с процесната клауза за неустойка кредиторът цели
обезпечаване на евентуални вреди от забавено изпълнение, което е недопустимо предвид
забраната на чл.33,ал.1 ЗПК. Счита, че непредоставянето на обещани с договора обезпечения
е основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, но не и начисляване на
неустойка. Навежда, че клаузата за неустойка е неравноправна и нищожна и на основание
чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано висока неустойка и не била индивидуално уговорена.
Моли съда да прогласи нищожността на клаузата на чл.11 в договора за паричен заем.
Ответното дружество депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с
който оспорва исковете. Счита, че добрите нрави не са накърнени, налице е еквивалентност
на престацията. Оспорва приложеният ГПР да е различен от посочения в съглашението.
Оспорва се твърдението за заобикаляне на закона, както и твърдението за нарушения на
ЗЗП. Моли за отхвърляне на исковете.
Правна квалификация на предявените искове – чл.26 ал.1 пр.1 и пр.3 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване, че между страните има сключен договор за заем № . с твърдените клаузи, в който
1
случай ответникът следва да докаже, че не са налице твърдените пороци.
Ответникът следва да докаже правоизключващите и правопогасяващите си
възражения, че процесните клаузи от договора са индивидуално уговорени или не
нарушават значително равновесието между страните и не накърняват добрите нрави.
Ищецът е представил писмени доказателства, които съдът намира за допустими,
относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва
да се допусне приемането им.
Следва да се уважи доказателственото искане на ищеца за допускане на ССчЕ по
поставените в исковата молба задачи.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 22.02.2023 г. от 14.20 часа, за
която дата и час да се призоват страните.
ПРИЕМА приложените към исковата молба документи като писмени доказателства
по делото.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза със задачи формулирани
в исковата молба от ищеца при депозит в размер на 300 лева, вносим от ищеца в
едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Д., който да се призове след представяне на
доказателства за внесен депозит.
ОТЛАГА произнасянето по останалите доказателствени искания на ищеца за първото
открито съдебно заседание, след изслушване становището на страните.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
УКАЗВА на страните, че ако живеят или заминат за повече от един месец в чужбина,
са длъжни да посочат лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако нямат пълномощник по делото в Република България. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страните. Ако
не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. При неизпълнение на задължението всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
На страните да се връчи на електронен адрес препис от настоящото определение, а на
ищеца- и препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2