Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.ЛОВЕЧ, 22.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на девети
октомври, две хиляди и деветнадесета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря ИВАНКА ВЪЛЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №1448 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази :
Производство
с правно основание чл.50 от СК за прекратяване на граждански брак по взаимно
съгласие.
РС-гр.Ловеч е сезиран с
молба от П.Т.П. и от В.И.П.,***, в която изтъкват, че са сключили граждански брак на
30.05.1999 год в гр.Ловеч. От брака си имат едно момче Теодоси П. -роден на *** год.
Заявяват, че от около година са във фактическа раздяла, която продължава и
понастоящем. В отношенията им настъпили промени. Отчуждили се един от друг, всеки имал свой живот като бракът им съществувал формално. Постигнали сериозно и непоколебимо
взаимно съгласие за
прекратяването на брака им, без да се издирват причините за виновно поведение, поради което молят съда, той да бъде прекратен
при условията на чл.50 от СК. На основание чл.51 от СК молят съда да одобри постигнатото
споразумение, с което уреждат личните и имуществени отношения,
както следва :
1.Молят да прекрати бракът им без да се издират
мотивите за виновно поведение.
2.След прекратяване на брака
молителката ще носи предбрачното си фамилно име ВЪЛОВА.
3.Семейното жилище, находящо се в гр.Ловеч, ул."Граф Игнатиев"№8А ще се ползва от
молителката В.И., тъй като е на родителите й.
4.След прекратяване на брака
местоживеенето на непълнолетния им син ТЕОДОСИ ще бъде на адреса на
майка му - гр.Ловеч, ул.”Граф Игнатиев"№8А.
5.Родителките права върху
непълнолетния ТЕОДОСИ П. ще се упражняват от майката В.И., като бащата ще има режим на лични
контакти с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа в
събота до 16.00 часа в неделя с преспиване, както и половината празници по Нова
година, Великден, Коледа, както и други дни по споразумение през сезоните.
6.П.Т.П. се задължава да заплаща
месечна издръжка в полза на непълнолетния си син ТЕОДОСИ П. по 200.00 лева, начиная от датата на предявяване на иска,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законна
причина
за
изменението или прекратяването й.
7.След прекратяване на брака страните
няма да си дължат издръжка един към друг.
8.През времетраене на брака молителите заявяват, че нямат сключван брачен договор.
9.Придобитите през времетраенето на
брака движими вещи са
поделили извънсъдебно.
10.Придобитият през времетраенето на
брака лек автомобил марка „СИТРОЕН”, модел ЦЗ, с ДК№ОВ0580ВМ, с двигател №10FSG34217721, paмa №VF7FCKFVB26573913, син на цвят, остава в реален дял на
молителя П.Т.П., като за уравнение на дяловете молителката заяви, че е получила
равностойността на дела си.
11.Направените по делото разноски - държавна такса за
завеждане на делото,
окончателната държавна такса на съда и адвокатско възнаграждение ще се заплатят
от молителя.
С това споразумение молителите уреждат личните и имуществени
отношения и няма какво повече да търсят един от друг.
Молят съда да постанови решение, с което прекрати бракът им и одобри постигнатото
споразумение, което не противоречи на морала и закона, както и на интересите на
детето.
В съдебно заседание молителят П.Т.П.,
редовно призован, се явява лично, поддържайки молбата за развод по взаимно
съгласие. Съгласието му за развод е сериозно и непоколебимо. Лично е подписал
представеното по делото споразумение, като единственото му искане е за
оттегляне на молбата в частта относно местоживеенето на детето, личните
контакти с другия родител и размера на издръжката, тъй като на 20.09.2019 год. синът
им е навършил 18 години и вече е пълнолетен.
Молителката В.И.П., редовно
призована, се явява лично и също като съпруга си поддържа молбата. Желае да се
прекрати брака й с нейния съпруг по взаимно съгласие, на основание чл.50 от СК.
Съглаието й за развод е сериозно и непоколебимо, като е съгласна да се оттегли
молбата в частта относно местоживеенето на синът им, режима на лични контакти
на детето с неговия баща и размера на издръжката, тъй като понастоящем синът им
е навършил 18 години. Моли съда да се произнесе с решение, с което да прекрати
брака и да утвърди споразумението.
Пълномощникът на молителите
адв.Желязкова поддържа молбата, като моли съда да допусне оттегляне на молбата
по т.4, т.5 и т.6, които се отнасят до местоживеенето, режима на лични контакти
и издръжката на синът им Теодоси П., с оглед факта, че на 20.09.2019 год.
същият е навършил 18 години. От името на доверителите си моли съда да постанови
решение, с което да прекрати брака между молителите без да издирва мотивите за неговото
прекратяване и да одобри представеното и подписаното от страните споразумение
по чл.51 от СК, като непротиворечащо на закона и морала.
Съдът е уважил искането на
молителите и техния пълномощник, поради което и с протоколно определение от
09.10.2019 год. е допуснал оттегляне, на основание чл.232 от ГПК, на
представеното споразумение по т.4, т.5 и т.6, в частта касаеща местоживеенето
на техния син след развода, режима на лични контакти на детето с неговия баща и
размера на присъдената издръжка, тъй като, видно от представената като
доказателство по делото ученическа карта на името на Теодоси П.П. е, че на
20.09.2001 год. той е навършил 18 год. Следователно след като роденият от брака
на молителите син вече е пълнолетен, то и всички въпроси свързани с неговото
местоживеене, режима на лични контакти на Теодиси П. с неговия баща и
издръжката, коато последния следва да му заплаща, не са предмет на разглеждане
в настоящото охранително производство по чл.50 от СК.
Районният съд като прецени представените с молбата писмени доказателства,
както и доводите на молителите, изразени в съдебно заседание и на техния
процесуален представител, по вътрешно убеждение и съобразно нормативните
изисквания, уреждащи процесните отношения, приема за установено следното от
фактическа страна :
Активната
процесуална легитимация и правният интерес на страните се установява от
оригинала на удостоверение за граждански брак №170915/30.05.1999 год. на Община-гр.Ловеч, от което е видно, че П.Т.П.
и В.И. Вълова са сключили граждански брак на 30.05.1999 год. в гр.Ловеч, за
което е съставен акт за граждански брак №79. След брака съпругата приела
фамилното име на своя съпруг П..
По
време на брака си молителите са придобили и са съсобственици на 1/2 идеална
част от следната движима вещ : лек автомобил марка „Ситроен”, модел Ц 3, син на
цвят, рег.№ОВ0580ВМ, с двигател №10FSG34217721, paмa №VF7FCKFVB26573913, за което като
доказателство по делото е представено свидетелство за регистрация на МПС от
05.12.2017 год. За собственик на лекия автомобил е посочено лицето П.Т.П..
От
удостоверение, издадено на 25.07.2019 год. от ЗАД”Алианц България” се
установява, че застрахователната стойност на лек автомобил марка „Ситроен”,
модел Ц 3, син на цвят, рег.№ОВ0580ВМ, с двигател №10FSG34217721, paмa №VF7FCKFVB26573913, година на
производство 2003 год. е в размер на 2 800 лева.
Настоящият
съдебен състав като съобрази представените с молбата писмени доказателства,
както и становището на страните, изразено в съдебно заседание, приема, че между
тях действително е постигнато сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване
на брака по взаимно съгласие. Волята на молителите за прекратяване на сключения
между тях граждански брак е твърда и категорична, за което съдът придоби
непосредствени впечатления от изразеното от тях в съдебно заседание.
Затова
районният съд счита, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен
и следва да бъде прекратен по взаимно съгласие, на основание чл.50 от СК, без
да издирва действителните мотиви за неговото прекратяване. Очевидно е, че вече
между съпрузите не съществува необходимото взаимно уважение и разбирателство,
за което говори и факта, че те живеят във фактическа раздяла от около една
година, която продължава и до настоящия момент. Страните представят писмено
споразумение по всички въпроси във връзка с развода си по взаимно съгласие, на
което съдът след като извърши служебна проверка констатира, че то е
законосъобразно и изчерпателно, тъй като с него са уредени отношенията им,
свързани с прекратяването на брака относно ползването на семейното жилище,
издръжката между съпрузите, фамилното име на съпругата след развода по взаимно
съгласие.
Следователно
след като споразумението по чл.51 от СК не противоречи на морала и на текстовете
на СК, това е основание за съда да го утвърди в смисъла и със съдържанието,
уговорено между страните.
При
този изход на процеса съдът определя окончателна държавна такса в размер общо
на 40 лева, на основание чл.6, т.3 от ТДТССГПК, като при завеждане на молбата е
внесена по сметка на РС-гр.Ловеч държавна такса в размер на 25 лева. Съобразявайки
подписаното от страните споразумение, съдът счита, че следва разноските по
делото да останат за сметка на двамата съпрузи, така както са ги сторили, като
молителят П.Т.П. следва да заплати по сметка на РС-гр.Ловеч сумата 15 лева,
представляваща окончателна държавна такса, както и сумата 28 лева, представляваща
2 на сто върху стойността на останалия в негов дял лек автомобил, на основание
чл.7, т.1 от ТДТССГПК или общо държимата сума, която следва да бъде осъден да
заплати по сметка на РС-гр.Ловеч е 43 лева.
Водим от горното, РС-гр.Ловеч
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
ГРАЖДАНСКИЯТ БРАК, сключен на 30.05.1999 год. с акт №79 на Община-гр.Ловеч
между П.Т.П., ЕГН-********** *** и В.И.П., ЕГН-********** ***, поради
настъпило сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод, на
основание чл.50 от СК.
УТВЪРЖДАВА постигнатото писмено споразумение
между страните в съответствие с чл.51, ал.1 от СК, както следва :
1.След прекратяване на брака
молителката ще носи предбрачното си фамилно име ВЪЛОВА.
2.Семейното жилище, находящо се в гр.Ловеч, ул"Граф
Игнатиев"№8А ще се ползва от молителката В.И., тъй като е на
родителите й.
3.След прекратяване на брака страните
няма да си дължат издръжка един към друг.
4.През времетраене на брака молителите заявяват, че нямат сключван брачен договор.
5.Придобитите през времетраенето на
брака движими вещи са поделили извънсъдебно.
6.Придобитият през времетраенето на
брака лек автомобил марка „СИТРОЕН”, модел ЦЗ, с ДК№ОВ0580ВМ, с двигател №10FSG34217721, paмa №VF7FCKFVB26573913, си на цвят, остава в реален дял на
молителя П.Т.П., като за уравнение на дяловете молителката заяви, че е получила
равностойността на дела си.
7.Направените по делото разноски - държавна такса за
завеждане на делото,
окончателната държавна такса на съда и адвокатско възнаграждение ще се заплатят
от молителя.
С това споразумение молителите уреждат личните и имуществени
отношения и няма какво повече да търсят един от друг.
ОСЪЖДА П.Т.П., ЕГН-********** *** да заплати по сметка на РАЙОНЕН СЪД-ГРАД ЛОВЕЧ сумата 43 /четиридесет и три/ лева, от които 15
лева, представляваща окончателна държавна такса, на основание чл.6, т.3 от
ТДТССГПК и 28 лева, представляваща 2 на сто върху стойността на останалия в
негов дял лек автомобил, на основание чл.7, т.1 от ТДТССГПК.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване, на основание чл.330, ал.5 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :