Разпореждане по дело №579/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С присъда № 166/16.02.2012 год., постановена по н.о.х.д. № 1661/2011 год. на П. районен съд, подсъдимият К. С. В. е признат за виновен в това, че на неустановена дата през месец февруари на 2011 година в с. Ч., О. П., от мазе на къщата на Д. Х. К. от Г. С., чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 1691,50 лева от владението на К., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои като деянието е извършено повторно в немаловажен случай, след като е бил осъден с влезли в сила присъди за други такива престъпления, а именно: с присъди по н.о.х.д. № 952/2006 год. по описа на РС – Г. Д., влязла в сила на 27.09.2006 год. и по н.о.х.д. № 145/2008 год. по описа на РС – Г. Д., влязла в сила на 16.07.2009 год., поради което и на основание чл.195, ал.1, т.3 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1, чл.28, ал.1 от НК и във вр. с чл.373, ал.2 и ал.4 от НПК във вр. с чл.58а, ал.4 и чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден да изтърпи наказание „лишаване от свобода” за срок от 9 /девет/ месеца, чието ефективно изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане в сила на присъдата. В. е осъден да заплати на граждански ищец по делото Д. К. сумата от 1 047.75 лева, представляваща имуществено обезщетение за причинените му от кражбата вреди, а над уважения размер предявения граждански иск е отхвърлен като неоснователен. В тежест на подсъдимия са възложени сторените по делото разноски от 131 лева и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск от 50 лева като е разпоредено вещественото доказателство по делото 1 бр. моторна резачка „Хускварна” да бъда върната на нейния собственик Д. К..

Срещу присъдата в законния срок е депозиран протест от страна на Р. П. – П., в който се сочи едно единствено нарушение, допуснато от първостепенния съд, касаещо приложението на чл.66, ал.1 от НК. Изброявайки миналите осъждания на В., прокурорът счета, че деянието по второто осъждане е извършено в изпитателния срок по първото, което изключва възможността за реабилитация, а оттам и възможността да се отложи ефективното изтърпяване на „лишаването от свобода”, което е наложено на подсъдимия. Представителят на О. П. – Благоевград поддържа протеста, но по различни от изложените в него съображения. Според участващия прокурор по първото осъждане В. е реабилитиран по право, а по второто осъждане му е наложено наказание „пробация”, което принципно не изключва възможността да се приложи чл.66, ал.1 от НК. Но с оглед данните за личността на дееца и това, че се касае за трето по ред престъпление, което означава, че не си е взел поука, пледира за изменение на присъдата с отмяна на приложението на чл.66, ал.1 от НК, при което В. да изтърпи ефективно наложеното му наказание от 9 /девет/ месеца „лишаване от свобода”.

Служебният защитник на подсъдимия смята ,че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна, тъй като съдът е направил обоснована преценка, че е възможно да се приложи чл.66, ал.1 от НК. Възразява срещу исканото от О. П. изменение на присъдата на друго основание, защото деецът е млад човек, който си е намерил работа, живее с жена семейни начала и не се налага да бъде откъсван от нормалната си среда, за да бъде превъзпитан.

Гражданският ищец, редовно призован, не се явява и не изразява становище по протеста.

Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК и анализ на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Преди даване ход на съдебното следствие, при съблюдаване на изискванията на глава XXVII от НПК, съдът е приел за доказани направените от подсъдимия самопризнания на база събраните в хода на досъдебното производство доказателства и със съгласието на всички страни, е разгледал делото при условията на съкратено съдебно следствие. Възприемайки изложеното в обвинителния акт, първостепенният съд е приел за установено, че именно подсъдимият е лицето, извършило кражбата на описаните движими вещи от къщата на Д. К.. Живеейки в с. Ч. и съответно знаейки кои собственици на къщи не са постоянно там, В. е решил да извърши кражба и на неустановена дата през месец февруари на 2011 година проникнал в имота на К. като преди това повредил бравата на вратата на мазето. От там успял да вземе 1бр. моторна резачка „Хускварна”, 170 литра домашна ракия в туби, телескопична ножица за дръвчета, три топчета електрически проводник по 100 метра с различно сечение, 2 бр. медни тръби от лозарска машина и строителна макара, чиято обща стойност според заключението по оценителната експертиза възлиза на 1 691,50 лева. Тъй като моторната резачка била повредена, подсъдимият я дал на свидетеля Н. К. да я ремонтира. От своя страна той я предал на кмета на с. Ч. А. К., за да я предаде на подсъдимия, който не открил. А К., след като установил извършената кражба от дома, сигнализирал органите на МВР, за което научил и кмета на селото. Впоследствие се установило, че моторната резачка е на К. и така се стигнало до извършителя на кражбата. Признанието на фактите от страна на В. се базира на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал. В тази връзка проверяваната инстанция е изложила доводите си, които се споделят и от БлОС. Показанията на разпитаните свидетели К., К., К., К., М. и Б. са еднопосочни и взаимно допълващи се. За установената кражба К. е сигнализирал полицаите, които проследявайки открадната „Хускварна” са стигнали до извършителя В.. Всеки от свидетелите допринася за възприетата и от двете инстанции фактическа обстановка, която между впрочем и страните по делото не оспорват. Самият подсъдим е категоричен, че изложеното в обвинителния акт отговаря на действителността, потвърдена и от показанията на свидетелите и откритите веществени доказателства. Липсата на възражения и от трите участващи в процеса страни обезсмисля по-подробния коментар за значението на всяко доказателство поотделно и във връзка с останалите. На практика единственият спорен въпрос е повдигнат в протеста на Р. П. и касае наличието на възможност за прилагането на института на т.нар. „условно осъждане” по смисъла на чл.66, ал.1 от НК. По делото е безспорно, видно от бюлетина за съдимост на В., че е осъждан с присъди по н.о.х.д. № 952/2006 год. по описа на РС – Г. Д., влязла в сила на 27.09.2006 год. и по н.о.х.д. № 145/2008 год. по описа на РС – Г. Д., влязла в сила на 16.07.2009 год. В този смисъл, на база възприетите за установени факти може да се заключи, че от обективна и субективна страна на инкриминираните дата и място К. В. е извършил престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1, чл.28, ал.1 от НК. Установени са както повреждането на бравата на вратата на мазето на К., което представлява повреждане на преграда здраво направена за защита на имот, така и повторността по смисъла на чл.28, ал.1 от НК в престъпното поведение на дееца. Не е изтекъл и изискуемия се от чл.30 от НК петгодишен срок от изтърпяване на наказанията по предходните осъждания. С оглед демонстрираното от подсъдимия поведение се извежда и прекия умисъл в извършване на вмененото му престъпление като той е съзнавал и квалифициращите обстоятелства по чл.195, ал.1, т.3 и т.7 от НК. Проблемът, посочен и по-горе, съдържащ се в протеста, е дали е правно възможно приложението на чл.66, ал.1 от НК. По н.о.х.д. № 952/2006 год. по описа на РС – Г. Д., с влязъл в сила съдебен акт на 27.09.2006 год., на В. е наложено общо наказание от 4 месеца „лишаване от свобода”, ефективното изтърпяване на което е отложено за срок от 3 години. В изпитателния му срок е извършено деянието по следващото му осъждане, за което по н.о.х.д. № 145/2008 год. по описа на РС – Г. Д. е наложено наказание „пробация”. Според чл.86, ал.1, т.1 от НК реабилитацията по право в такъв случай настъпва, когато в изпитателния срок деецът не е извършил друго престъпление, поради което следва да изтърпи и отложеното наказание. В този смисъл е безспорно, че има извършено престъпление в изпитателния срок, но тъй като е наложено наказание „пробация”, не се е стигнало до активиране на наказанието по условната присъда на основание чл.68, ал.1 от НК. А според ясната воля на законодателя, последица от това съдебно решение е реабилитацията по право на В. по отношение осъждането му по н.о.х.д. № 952/2006 год. по описа на РС – Г. Д. И тъй като реабилитацията по право съгласно чл.86, ал.2 от НК не настъпва повторно за пълнолетно лице, което веднъж се е възползвало от това законово решение, по второто му осъждане подсъдимият не е реабилитиран. В този смисъл, за приложението на чл.66, ал.1 от НК, е необходимо да се проверят предпоставките, заложени в самия него. А те са свързани с размера на наложеното наказание „лишаване от свобода”, което да е до три години, изискването лицето да не е осъждано за престъпление от общ характер на „лишаване от свобода” и целите на наказанието да могат да се постигнат и без отделяне на лицето от нормалната му житейска среда. Районният съд абсолютно законосъобразно е заключил, че щом като определеното по реда на чл.58а във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК наказание „лишаване от свобода”като най-благоприятен за дееца вариант е под три години, формално няма пречка да се обсъдят и останалите две предпоставки за отлагане на фактическото му изтърпяване. И това е така, защото за предходното осъждане е наложено наказание „пробация”, а не „лишаване от свобода”. Само в последният случай щеше да е правно недопустимо на формално основание да се обсъжда приложението на чл.66, ал.1 от НК. Доколкото от представителят на О. П. се поддържа изменяване на присъдата с отмяната на условното осъждане на друго основание, различно от изложеното в протеста, следва да се обсъди и третата посочена предпоставка, а именно – възможността да се постигнат по този начин целите на наказанието. Основният аргумент на обвинението са миналите осъждания на дееца, от които той не си е извадил поука. Това обаче не отчита в пълнота данните за личността на В.. Той не само, че изцяло съдейства за разкриване на обективната истина, но и изразява искрено съжаление за стореното, за което може да се съди по частичното доброволно изплащане на пострадалия на имуществените му вреди. Отделно от това си е намерил работа и живее на съпружески начала с жена. Отделянето му от тази среда би довело според БлОС до прекъсване на социализирането му, което и с оглед на горното не може да се счете, че е в интерес на обществото. Затова и становището на ПРС, че за неговото поправяне и превъзпитание не се налага да бъде ефективно лишен от свободата си, се споделя и от проверяващата инстанция. За размера на наложеното му наказание „лишаване от свобода” от 9 месеца с тригодишен изпитателен срок няма възражения от никоя от страните и тъй като при определянето му са спазени изискванията на чл.58а от НК, въвзивната инстанция се солидаризира със становището в проверяваната присъда. Избран е по-благоприятния вариант за дееца като е приложен правилно и чл.373, ал.2 от НК.

По отношение на уважения размер на гражданския иск, съдът е съобразил това, че деецът е признат за виновен в извършване на кражбата и че е възстановил частично нанесените на собственика имуществени щети. В останалата част като неоснователна претенцията на К. е отхвърлена като неоснователна. Неправилно е изчислена държавната такса върху уважения размер на гражданския иск, което обаче може да се отстрани от първата инстанция по реда на чл.306 от НПК. Законосъобразно в тежест на осъдения подсъдим са възложени и сторените по делото разноски.

В заключение следва да се отбележи, че липсват основания и предпоставки за изменение или отменяване на атакуваната присъда, поради което и съгласно чл.338 от НПК Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 166/16.02.2012 год., постановена по н.о.х.д. № 1661/2011 год. на Петричкия районен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.