№ 87
гр. гр. Червен бряг, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Административно
наказателно дело № 20254440200245 по описа за 2025 година
на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното: Производството е по чл.59 от ЗАНН
Образувано е по жалба на З. И. Х., с ЕГН ********** от ........, подадена по реда на чл. 59
от ЗАНН, против НП № 25-0374-000404 от 26.06.2025 г. на Началник РУ към ОДМВР
Плевен, РУ Червен бряг, с което за нарушение на чл. 104б, т.2 от Закона за движение по
пътищата е наказан на основание чл.175а, ал.1, предл.3-то от с.з. да заплати в полза на
бюджета на ГДНП „Глоба“ в размер на 3000.00 /три хиляди/ лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца.
Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание се явява лично. Поддържа
жалбата. Излага подробни съображения, че не е извършил нарушението и иска отмяна на
наказателното постановление. Позовава се на събраните в хода на съдебното следствие
писмени и гласни доказателства.
Административно наказващият орган редовно призован не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становищата на страните, намира за
установено следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Атакуваното наказателно постановление е получено от жалбоподателя на 13.10.2025 г.
Жалбата е подадена още същия ден, видно от поставения върху нея вх. № на РУ – Червен
бряг, т.е. в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице,
спрямо което е издадено атакуваното НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на
1
твърдяното нарушение, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Разгледана по същество същата е основателна.
Предмет на преценка в настоящето производство е както материалната законосъобразност
на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен за това орган, като производство
е образувано по реда на чл. 36 от ЗАНН. Съдът, след като извърши цялостна проверка по
процедурата по съставянето на АУАН и по издаването на наказателното постановление, не
констатира да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да са основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление на
процесуално основание.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, след чиято преценка в тяхната
съвкупност и поотделно, а така също и във връзка с оплакванията в жалбата, съдът
приема за установено следното:
От фактическа страна: На жалбоподателя е съставен АУАН серия GA № 4615615 от
21.09.2025 г. за това, че на 21.09.2025 г., около 12:22 часа, жалбоподателят управлявал лек
автомобил, марка "Мерцедес", модел ЦЛС 350, с рег. № ......, собственост на АА. Д.а в гр.
Червен бряг по ул. „Софроний Врачански“ и навлизане в ул. „Екзарх Йосиф“ при добри за
движение пътни условия - суха настилка, без следи от смазочни материали и разпиляни
инертни материали, умишлено използва улицата за цели, несъответстващи на нейното
предназначение за превоз на хора и товари, а именно: преднамерено и съзнателно извежда
автомобила извън контрол чрез презавиване и форсиране, довеждайки до загуба на
сцепление на част от колелата, при което движението на автомобила е напречно на завоя,
осъществено под влияние на тежестта му и инерционните сили (след презавиване и
форсиране), задната част на автомобила не следва предната по начин, характерен при
използване на улицата по предназначение.
В хода на делото бяха събрани писмени /цялата административно-наказателна преписка/ и
гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите – актосъставител и свидетел – очевидец
на нарушението - П. П. Д. и П. Ц. К. и свидетелят воден от жалбоподателя и посочен и от
първите двама свидетели, като такъв – Александър Недялков Х.. От разпита на първите
двама свидетели – актосъставителя и свидетеля-очевидец на нарушението - П. П. Д. и П. Ц.
К. се установява, че на посочената в АУАН дата и час изпълнявали служебните си
задължения в служебен автомобил по ул. Софроний Врачански“ в гр. Червен бряг. В
непосредствена близост – от другата страна на пътното платно, по същата улица се движил
лек автомобил, марка "Мерцедес", модел ЦЛС 350, с рег. № ....... Според полицейските
служители на кръстовище образувано с ул. „Христо Ботев“, водача на автомобила го
завъртял, задната част на автомобила се поднесла и водача форсирал двигателя, след което
продължил по ул. „Софроний Врачански“. Те го последвали със служебния автомобил, след
като автомобила завил по ул. „Искър“ подали светлинен и звуков сигнал и бил спрян за
проверка от П. Д., който установил водача – жалбоподателя З. Х. и му съставил АУАН за
нарушение на чл. 104б, т.2 от Закона за движение по пътищата, в който като свидетел записа
2
единствено колегата му П. К., въпреки наличието и на трето лице очевидец намиращо се в
управляваното от жалбоподателя МПС. От показанията на свидетеля Александър Недялков
Х., посочен и от първите двама свидетели, като такъв се установява, че посоченото като
място на извършване на нарушението е кръстовището на ул. „Софроний Врачански“ и ул.
„Екзарх Йосиф“, каквото именно е записано и в атакуваното НП. Свидетеля твърди, че на
същата дата и част с жалбоподателя се возели по ул. „Софроний Врачански“. Минавайки
покрай фитнес клуба, решили да отидат до техни приятели, които имали бръснарница по ул.
„Екзарх Йосиф“. Жалбоподателя насочил управлявания от него лек автомобил /марка
"Мерцедес", модел ЦЛС 350, с рег. № ....../ към ул. „Екзарх Йосиф“ и тогава видял, че
улицата е затворена със знак. В същия момент възприели, че в близост е паркирал
полицейски автомобил. Водача не искал да извърши нарушение, навлизайки в забранената
улица и направил почти обратен завой, след което продължил движението си по ул.
„Софроний Врачански“. Свидетеля усетил, че при излизане от завоя отново по ул.
„Софроний Врачански“ колата леко поднесла със задната част, но същата не е навлизала в
другото платно. Потвърждава, че малко след това чули сирената и полицейския автомобил
пуснал и светлинен сигнал. Водача отбил и спрял, а единия от полицейските служители му
съставил акт, за нарушение което не бил извършил.
Тази фактическа обстановка се доказва от събраните по делото доказателства и
доказателствени средства и води до следните прави изводи:
Според разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е
забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
За извършване на процесното нарушение от субективна страна е необходим умисъл, т.е.
извършителят трябва да съзнава обещественоопасните последици от поведението си и да
иска настъпването им, или пък да се съгласява с тяхното настъпване.
По съществото на случая обаче съдът намира, че от събраните по делото доказателства се
установи, че жалбоподателят не е извършил визираното в НП административно нарушение
на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, поради което наказателното постановление е неоснователно. По
делото бяха разпитани като свидетели полицейските служители-актосъставителя П. П. Д. и
св. П. Ц. К. – очевидци на деянието, както и още един свидетел-очевидец на деянието,
доведения в о.с.з. от жалбоподателя свидетел Ал. Х.. Въпреки, че в показанията си
полицейските служители посочват различо място на извършване на нарушението –
кръстовище на улиците „Софроний Врачански“ и „Христо Ботев“, то в останалата част от
показанията на тези свидетели се установи единна и непротиворечива фактическа
обстановка, а именно, че жалбоподателят З. Х. е управлявал процесния лек автомобил на
посочените в НП място, дата и час. В автомобила се возел св. Ал. Х. на предна дясна
седалка. Автомобилът първоначално се движил по „Софроний Врачански“. След като
навлязъл в Г-образното кръстовище с ул. „Екзарх Йосиф“ предприел маневра завой наляво
за навлизане в последно упоменатата улица /откъдето всъщност започва ул. „Екзарх
Йосиф“/. Завивайки наляво и навлизайки в ул. „Екзарх Йосиф“, управляваният от
жалбоподателя З. Х. лек автомобил завил рязко, защото видял, че последната била затворена
3
за движение от тази страна с пътен знак. Извършил напълно обратен завой и продължил
движението си по ул. „Софроний Врачански“, поради което загубил сцепление на
автомобила, за момент загубил контрол върху управлението му и задната част леко
поднесла, без да навлиза в другото платно. Жалбоподателят продължил движението по ул.
„Софроний Врачански“ и след кратко полицейските служители го спрели. Съставили му
АУАН за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Съда е изискал от АНО представяне на видеозаписи от борд-камерите на служебния
автомобил и поставените на служителите на РУ – Червен бряг, но такива не бяха
представени.
По изложените съображения, съдът счита, че жалбоподателят не е осъществил от
обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение,
поради което наказателното постановление се явява неправилно и следва да се отмени.
В случая, видно от събраните по делото гласни доказателства, налице е едно
краткотрайно, за около секунда, движение на автомобила с траектория, различна от
обичайната, веднага след което движението му било приведено по правилата на Закона за
движение по пътищата. Времетраенето на това движение ограничава до голяма степен
възможността за произшествие, тъй като се изразило в едно единствено поднасяне на
задната част на автомобила, след което жалбоподателят не е демонстрирал подобни
действия, а е паркирал автомобила си и му е била извършена проверка от полицейските
служители. Посоченото поведение на жалбоподателя, като водач на процесния автомобил,
не може да се приеме за целенасочено използване на пътя за друга цел, включително
демонстративно шофиране или т. нар. "дрифт", в несъответствие с неговото предназначение
за превоз на хора и товари. Деянието, описаното в АУАН и НП, е било осъществено поради
недостатъчно добро боравене с механизмите за управление на автомобила и вероятно
износени гуми, но не се дължи на целенасочено демонстративно и опасно шофиране.
Жалбоподателят не е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, не е целял да
демонстрира агресивно и опасно управление на автомобила, в частност използването на
пътя за цели, различни от превозването на пътниците в автомобила.
В ЗДвП няма легално определение на понятието "дрифт", но това понятие е ноторно
известно, тъй като то съвсем не е ново явление в автомобилизма и представлява техника на
шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда превозното средство извън контрол
чрез "презавиване" и така го довежда до загуба на сцеплението на задните гуми. Това
описание не съвпада с описанието, дадено от свидетелите на действията на водача, които те
са видели и възприели, и очевидно не представлява ползване на МПС по пътищата,
отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари.
Само за пълнота, настоящия съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че
непосредствено до твърдяното от АНО местопроизшествие се намират фитнес-център,
заведение за бързо хранене, бръснарница и магизин за строителни материали по цялото
протежение на улицата предхождащо процесния участък, които разполагат с 24-асово
видеозаснемане на кръстовището образувано от ул. „Софроний Врачански“ и ул. „Екзарх
4
Йосиф“ и твърдяното евентуално нарушение е било заснето, но записите не са били иззети и
приобщени към административно-наказателната преписка.
Предвид изложеното, не може да се приеме, че констатираното занасяне на автомобила
при извършване на маневра „завой“ представлява използване на пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари по см. на разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП, каквато е
единствено и само субективната оценка на служителите на РУ, поради което и процесното
НП следва да бъде отменено.
По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на
разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. Последния
пред настоящата инстанция не претендира такива и съда не дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0374-000404 от 26.06.2025 г. на Началник РУ
в ОДМВР – Плевен, РУ Червен бряг, в частта, в която за нарушение на чл. 104б, т.2 от
Закона за движение по пътищата на З. И. Х., с ЕГН ********** от ........ е наложено
наказание на основание чл.175а, ал.1, предл.3-то от ЗДвП „Глоба“ в размер на 3000.00 /три
хиляди/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪЖДАВА Наказателно постановление № 25-0374-000404 от 26.06.2025 г. на
Началник РУ в ОДМВР – Плевен, РУ Червен бряг в останалата му част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски
административен съд по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс, в 14 дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
5