Р Е Ш Е Н И Е
№ 9 / гр. Шумен, 30.01.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Шуменският окръжен съд
наказателна колегия
На
четиринадесети януари две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: София Радославова
Членове: 1. Нели Батанова
2. Димчо Луков
Секретар:
Ст. Стойчева
Прокурор:
Я. Николова
сложи
за разглеждане докладваното от окръжния съдия Димчо Луков ВНОХД № 451 по описа за 2018 г.
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл. 318 и сл. от НПК.
С
присъда № 53/13.12.2018 г. постановена по НОХД № 549/18 г. ШРС е признал подс. Х.Й.Х.
за виновна в това, че на 16.09.2017 г. в гр. Шумен, отнела чужди движими вещи - кожено портмоне на стойност 15 лв. и сумата
от 120 лв., всичко на обща
стойност 135 лв. от владението на Е.М. К. без
нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои,
като деянието представлява маловажен
случай, поради което и на основание чл. 194
ал. 3 във вр. с ал.1 и чл. 54 от НК я осъдил на глоба в
размер на 300лв. Със същата присъда осъдил подс. Х. да заплати сумата от 120
лв. по предявен от Е.М. К.
граждански иск за причинени имуществени вреди. Осъдил подс. Х. да заплати д. т.
върху уважения гр. иск в размер на 50 лв., както и направените на д.п. разноски
в размер на 95 лв. платими на ОД МВР Шумен, както и разноски в съд.
производство в размер на 30 лв. Постановил вещественото доказателство CD диск да остане по делото.
Срещу присъдата е депозирана жалба от сл. защитник
на подс. Тодоров - адв. Ф. Л. от ШАК. В жалбата се
сочи, че подс. Х. е призната за виновна и осъдена само на базата на косвени
доказателства. Налице са според защитата противоречия между тези косвени
доказателства. Прави искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова с
която Х. да бъде призната за невиновна и оправдана по предявеното и обвинение.
Алтернативно – прави се искане за потвърждаване на присъдата.
Срещу
присъдата е депозиран и протест от ШРП. В същия се излага, че извода на
първоинстанционния съд за виновността на подс. Х. е правилен и законосъобразен.
Оспорва се вида и размера на наложеното наказание. Предлага се присъдата да
бъде изменена като наказанието глоба в размер на 300 лв. се замени с пробация
със следните пробационни мерки – задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от 8 м. и периодичност три пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от 8 м. В допълнителни
мотиви към протеста се сочи, че така наложеното наказание от районния съд не би
постигнало целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК, тъй като подс. Х.
малко преди това деяние е извършила друго подобно. За същото тя е била наказана
по административен ред, тъй като наказателното производство е било прекратено
на осн. чл. 218б от НК. Ето защо прокурора приема, че
най-адекватно в случая е наказание пробация с посочените пробационни
мерки.
В съдебно заседание представителят на
Шуменска окръжна прокуратура счита, че жалбата е допустима, но неоснователна.
Според прокурора правилни и законосъобразни са изводите на районния съд, че
подс. Х. е осъществила деянието за което е предадена на съд. Предлага в тази
част присъдата да бъде потвърдена. По отношение депозирания протест, прокурора
от ШОП поддържа същия и искането за изменение на присъдата в частта и относно
наказанието, като същото бъде заменено с наказание пробация с параметрите
поискани от прокурора в първоинстанционното производство. По отношение
гражданския иск предлага присъдата да бъде потвърдена в тази част.
Подсъдимата
нередовно призована, не се явява. Явява се назначение в първоинстанционното
производство служебен защитник. Същия поддържа жалбата и изложените в нея
доводи. Оспорва протеста. Предлага присъдата да бъде отменена и постановена
нова с която Х. да бъде оправдана. Като алтернатива – присъдата да бъде
потвърдена, а протеста да бъде оставен без уважение.
В рамките на своите правомощия във въззивното производство ШОС установи следното:
С постановление от 01.08.2017 г. на
Шуменска окръжна прокуратура било постановен отказ от образуване на наказателно
производство срещу подс. Х.Й.Х. за извършено от нея на 12.07.2017 г.
престъпление по чл. 194 ал. 3 от НК, като преписката е изпратена на ОД МВР
Шумен за налагане на административно наказание на осн.
чл. 218б от НК. Издадено било наказателно постановление на 03.10.2017 г. от
Началника на РУ МВР Шумен с което за горното деяние на Х. било наложено
административно наказание глоба. От писмо с рег. № 172900 296/07.01.2019 г. на
РУ МВР Шумен се установява, че на 10.10.2017 г. Х. е отказала да подпише
наказателното постановление, както и, че към 03.01.2019 г. наложената глоба не
е изплатена.
Е.М. К. през 2017 г. била студент в ШУ „Епископ
Константин Преславски „. На 16.09.2017 г. преди обяд тя била на занятия във втори корпус на университета в зала 213. Както и друг път в почивките между лекциите, тя излязла в двора на университета,
като оставила личните си вещи в
залата. В същия ден подс. Х.Й.Х. отишла във втори корпус на университета. Като
минавала покрай зала 213 подс. Х.
забелязала през отворената, че в залата нямало никой и решила да извърши кражба. Влязла в залата и видяла оставената дамска чанта на св. К. върху една
от банките. Отворила я и взела от нея
намиращото се вътре портмоне и напуснала залата, а след това и сградата на
университета. Като се отдалечила на разстояние от университета тя прегледала
съдържанието на портмонето и установила,
че вътре има сума в размер на 120 лв.
и документи – лична карта, карта
за намаление при пътуване, пропуск за студентско общежитие и 2 бр. дебитни
карти. Подс. Х. взела парите, а
останалите вещи изхвърлила в
близост до Хуманитарната гимназия. Парите изхарчила за свои нужди.
След
като св. К. установила липсата на портмонето си, тя сигнализирала охраната на
университета и поискала да види записите от охранителните камери. След това
подала сигнал за извършената кражба в РУ МВР Шумен. След няколко дни
пострадалата подала сигнал и на св. М. – помощник ректор. Последния разгледал
снимки от видеозаписите на камерите в университета и забелязал жена да влиза в
зала 213 и да излиза, която жена бил виждал неколкократно в университета. От РУ
на МВР били иззети видеозаписите от охранителните камери и преглеждайки
записите св. Ивайло И. – полицейски служител на когото било възложено да
извърши проверка по сигнала, разпознал на снимките подс. Х.. Той познавал
същата от преди това във връзка с изпълнение на служебни задължения. Подс. Х.
била призована в полицията. Тя отвеля полицейски
служители до мястото където изхвърлила портмонето на К., показала къде го е
оставила, взела го е и го е предала доброволно на полицейски служител.
От
назначената по делото икономическа експертиза
се установява, че стойността на отнетите вещи е 135 лв.
Като
установил горната фактическа обстановка, която въззивната инстанция споделя
напълно, първоинстанционния съд стигнал до извода, че безспорно е доказано
участието на подс. Х. в извършване на кражбата на парите и вещите на
пострадалата К..
При така
събраните от първата инстанция доказателства, ШОС приема, че макар и тези
доказателства да са единствено и само косвени – относно авторството на деянието,
то от техния анализ и преценка се налага безпротиворечивия
извод, че именно подс. Х. е отнела портмонето от дамската чанта на К..
Безспорно е, че доказателствата касаещи авторството на деянието са само косвен.
Това са показанията на св. М. и И., както и протокола за доброволно предаване в
който подс. Х. е предала на полицейските органи портмонето и съдържащите се в
него документи. От показанията на св. М. се установява, че той е възприел
влизането на подс. Х. в зала 213, както и нейното излизане. От показанията на
св. И. се установява, че при преглеждане на видеозапис от охранителна камера, в
обхвата на заснемането на която, той е видял и разпознал подс. Х. като лицето
от женски пол което влиза в зала 213 и излиза от нея. Установява се също така,
че след като е призовал подс. Х. в полицейското управление, последната е
разказала как е отнела портмонето, както и къде го е оставила. Завела
полицейските служители и показала мястото където го е оставила. Извадила портмонето
и го е предала на полицаите. От показанията на св. К. се установява, че
предадените от подс. Х. на полицейските служители портмоне и съдържащите се в
него вещи са нейни и са били отнети от нейната чанта която е оставила на
16.09.2017 г. в зала 213 и след което същите са и откраднати. Обсъдени тези
гласни доказателства водят до безсъмнен извод, че именно подс. Х. е извършила
отнемането на парите и вещите от чантата на пострадалата К.. Поради това приема
за правилни и законосъобразни изводите на районния съд в тази насока.
Въззивната
инстанция не приема доводите на служебния защитник на подс. Х., че събраните
доказателства относно авторството на деянието били само косвени и от тях не
можел да се направи единствен и безпротиворечив
извод, че подс. Х. е автор на деянието. Да, събраните доказателства относно
авторството на деянието са само косвени. Но пострадалата твърди кога във
времето и на кое място е извършено деянието, както и какви точно вещи и пари са
и отнети. Относно отнемането тези показания се подкрепят от показанията на св. М..
Св. И. твърди в показанията си, че е разпознал подс. Х. на записа от
охранителната камера подс. Х. като лицето което е влязло и излязло от зала 213
по времето когато пострадалата е оставила чантата си в залата и е била навън.
От тези показания се установява също така, че пред този свидетел подс. Х. е
признала и разказала как е отнела портмонето и какво е имало в него, както и
къде го е оставила. Отвела го е и е показала мястото, където е заявила, че е
оставила портмонето. Извадила е въпросното портмоне от мястото където го е
оставила и го е предала на полицейския служител. Всички тези доказателства
обсъдени поединично, а и в тяхната съвкупност водят до единствено възможния и безпротиворечив извод, че именно подс. Х. е автор на
деянието. В противен случай тя – подс. Х. не би разказала на св. И. как е
отнела портмонето, че в него е имало пари, че е оставила портмонето на точно
посочено от нея място и не би отвела полицейския служител до въпросното място и
там не би извадила същото портмоне и то съдържащо тези вещи в него, каквито е
заявила, че е имало в него пострадалата К.. Съда не приема и следващия довод,
че с оглед липсата на постоянно местоживеене на подс. Х., наказанието пробация
автоматично означавало, че то ще стане лишаване от свобода, чрез замяната му,
поради неизпълнение на пробацията. В разпоредбите на чл. 206-208 от ЗИНЗС е
уреден начина на изтърпяване на наказанието пробация, както и началото на
неговото изтърпяване, а чл. 205 от ЗИНЗС урежда и промяната на мястото на
изтърпяване на това наказание. Разпоредбите на чл. 230-232 от ППЗИНЗС уреждат
въпросите свързани с призоваване на осъденото лице и началото на изтърпяване на
наказанието пробация. Едва след изпълнение на задълженията по визираните
разпоредби би могло да се говори за замяна на пробацията с лишаване от свобода
по смисъла на чл. 43а от НК. Ето защо съда не приема този довод.
По
отношение наложеното наказание. Първоинстанционния съд е приел, че първите две
по тежест наказания предвидени в разпоредбата на чл. 194 ал. 3 от НК – лишаване
от свобода и пробация се явяват несъразмерно тежки, с оглед невисоката степен
на обществена опасност на Х., нейното чисто съдебно минало, данните за
личността и, и стойността на предмета на престъплението – под три МРЗ за
страната. Въззивната инстанция не приема тези изводи на районния съд. Безспорно
подс Х. е с чисто съдебно минало Правилно ШРС е
приел, че деянието е с висока степен на обществена опасност. Неправилно обаче е
приел, че степента на обществената опасност на подс. Х. е невисока. Тук няма
изложени доводи защо съда е приел тази ниска степен на обществена опасност. По
делото е установено, че на 12.07.2017 г. Х. е извършила престъпление по чл. 194
ал. 3 от НК. Било отказано образуване на д. п. и материалите били изпратени на
ОД МВР за налагане на осн. чл. 218б от НК на
административно наказание. Такова било наложено, но до 03.01.2019 г. същото не
било платено от Х.. Тези данни по делото дават основание на ШОС да приеме, че
подс. Х. е с висока степен на обществена опасност. При това – целите на
наказанието не биха били постигнати с налагане на наказание глоба в размер на
300 лв. Ето защо ШОС приема, че целите на наказанието биха се постигнали с
наказание пробация изразяващо се в първите две пробационни
мерки, а именно „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 8 месеца
при периодичност два пъти седмично, както и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 8 месеца.
Предвид изложеното ШОС приема, че присъдата на ШРС следва да
се измени в частта относно вида на наказанието, като наказанието „Глоба” в
размер на 300 лв. се замени с наказание „Пробация” със следните пробационни мерки, а именно
„Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 8 месеца при
периодичност два пъти седмично, както и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 8 месеца.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА присъда
№ 53/13.12.2018 г. постановена по НОХД № 549/18 г. по описа на ШРС, като заменява наказанието „Глоба” в размер на 300 лв. с
наказание „Пробация” със следните пробационни мерки -
„Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 8 месеца при
периодичност два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 8 месеца.
Потвърждава присъдата в
останалите и части.
Решението е окончателно.
На основание чл. 340 ал. 2 от НПК на страните да се
изпрати писмено съобщение, че решението е изготвено.
Председател: Членове: 1.
2.