Решение по дело №59/2020 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 137
Дата: 30 юли 2020 г. (в сила от 25 ноември 2020 г.)
Съдия: Добринка Димчева Кирева
Дело: 20205620200059
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    №................

 

                 град Свиленград, 30.07.2020година

 

                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и двадесета година, в състав:                                                 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добринка Кирева

при секретар Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от Председателя Административно - наказателно дело №59 по описа за 2020година, за да се произнесе взе предвид следното:

      Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

      Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №1267/2019 от 20.12. 2019година на Зам.Директора на Териториална Дирекция” Южна Морска” към Агенция Митници, с което на  Т.  С.М. с ЕГН ********** ***  на основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.3 от Закона за Митниците са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪЛЖАВАТА -цигари „ KARELIA SLIMS” /Карелия слимс/-55 кутии  – всичко с продажна цена 286,00лева и  за нарушение на чл.233,ал.3 във врс. чл.233,ал.1  от Закона за митниците/ЗМ / на основание чл.233, ал.3 във вр.с ал.1 от Закона за митниците/ЗМ/ е наложено  административно наказание “ГЛОБА” в размер на 572,00 лв. ,която глоба представлява 200% от продажната цена на стока по пункт 1-ви от НП  .

            Недоволен    от горепосоченото наказателно постановление  е останал жалбоподателя,който обжалва горецитираното в законопредвидения за това срок. Същият в жалбата си до съда твърди,че били допуснати съществени процесуални нарушения в административното производство ,като конкретно визира това,че  не било съобразено ,че част от откритите цигари били на друго лице,а останалата стока била закупена от него. Отделно от това се твърди в жалбата,че описаното в обжалваният акт не отговаряло на действителното фактическо положение,в частност относно отправената покана от страна  на митническите служители да декларират носената от тях стока. Също така същата не била укрита,а била в багажа им. Счита,че била грешна правната квалификация. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваният акт като неправилен и незаконосъобразен.

           В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован се явява лично и с адв.П.,който подържа жалбата по изложените в нея доводи .

          Ангажира доказателства в подкрепа на доводите изложени в жалбата.Претендира и присъждане на направените по делото разноски .

           Административнонаказващият орган /АНО/ - Териториална Дирекция” Южна Морска” към Агенция Митници чрез процесуалният си представител , оспорва жалбата. Счита  обжалваното НП за правилно и  законосъобразно. Моли същото да бъде потвърдено.

           В съдебната фаза ангажира гласни и писменни доказателства. Претендира се присъждане на юр.възнаграждение.

      Районна прокуратура – Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.

       Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна :

При завръщането си от Р. Турция в Р.България, жалбоподателят влязъл в страната ни на 08.07.2019г. около 10,45часа на МП „Капитан Андреево”, на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси” с лек автомобил,марка Тойота Раф4   с рег.№ОВ 27 11 ВМ , управляван от жалбоподателя,като в лекият автомобил пътували още двама пътника.

По същото време на работа на горепосочения МП  изпълнявал служебните си задължения митническия инспектор св.П.В.Н., който преди предприемане на митническа проверка, приканил лицата да обявят и да декларират носените от тях стоки – в търговско количество ,както и акцизни такива и валутни ценности, с изрично уточнение и цигари,  в отговор на което пътниците ,в това число и жалбоподателят отрекъл да носи подобни стоки и не декларирали нищо.

На основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ е извършена митническа проверка от свидетеля П.В.Н. в присъствието на св.Г.Д. на багажа и автомобила, при която в личният багаж на жалбоподателя, , свидетелите открили укрити и недекларирани -цигари „ KARELIA SLIMS” /Карелия слимс/-55 кутии  без поставен на тях български екцизен бандерол.

Съставен бил Протокол за извършена митническа проверка с № 1015 от дата 08.07.2019 година и тъй като пред митническият служител Н. жалбоподателя признал,че откритите цигари били негова собственост, в протокола било вписано,че именно той е собственик на процесните цигари. 

На основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ от жалбоподателя е поискано Писмено обяснение, в което сочи, че действително цигарите били закупени от Турция,но там не им били казали,че са забранени,като не били за продаване, респективно били за лична употреба.

На основание чл. 230 от ЗМ свидетелят П.В.Н. в присъствието на жалбоподателя и свидетелят Г.М.Д. съставил и предявил на жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1250/08.07.2019 година,който акт бил надлежно предявен и  връчен на жалбоподателя срещу подпис.

Описаните по–горе стоки са иззети с Разписка № 0155630 от дата 08.07.2019 година,като в последствие вещите са предадени с приемо-предавателен протокол на Служител на Агенция Митници.

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не е постъпило писмено възражение от жалбоподателя.

Митническата стойност на стоката, предмет на конкретното нарушение, тъй като представлява тютюнево изделие – цигари и тютюн за пушене, по правилото на  чл.233,ал.3 in fine ЗМ  се формира и е равна на тяхната продажна цена, която е определена от митническите органи  в  размер, както следва: на сумата 286,00лв – общо за цялото количество цигари,съгласно становище от Комисия по Заповеди  на Директора на Агенция Митници. Оценяването на предметите на нарушението е извършено от  комисия от митнически служители, в състав 3 –ма членове, специално назначена със Заповед  на с.д. Директора на ТД Южна Морска. От съдържанието на цитираното Становище, се установява, че продажната цена е определена от митницата, към датата на нарушението, на база обявената официално цена  за конкретната търговска марка цигари, регистрирана в Публичния регистър на цените на тютюневите изделия, воден в МФ, съгласно чл.29,ал.4,т.1 от ЗАДС , като такава е налична и установена в размер на  5,20лв – за „Карелия слимс”.

Така пресметната стойност на предмета на нарушението не се оспорва от жалбоподателя, като възражения в тази насока не са въведени от негова страна.

На 15.08.2019г. е входирано в регистратурата на АНО искане от жалбоподателят за сключване на споразумени на основание чл.229а от ЗМ,но тъй като срокът предвиден за това бил 30дневен от предявяване на АУАН,било дадено отрицателно становище с рег.№32-244728/22.08.2019г. от ст.юрисконсулт на АНО,за което бил уведомен и жалбоподателя по пощата на 28.09.2019г.

  Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Зам.Директора на Териториална Дирекция” Южна Морска” към Агенция Митници е  издал процесното НП Наказателно постановление /НП/ №1267/2019 от 20.12.2019година. В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 233, ал. 3 вр с ал.1 от ЗМ.

          Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят Т.  С.М.  е извършил нарушение по чл.233,ал.3 вр с ал.1 от ЗМ,поради което и на основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.3 от Закона за Митниците са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪЛЖАВАТА -цигари „ KARELIA SLIMS” /Карелия слимс/-55 кутии  – всичко с продажна цена 286,00лева и  за нарушение на чл.233,ал.3 във врс. чл.233,ал.1  от Закона за митниците/ЗМ / на основание чл.233, ал.3 във вр.с ал.1 от Закона за митниците/ЗМ/ му  е наложено  административно наказание “ГЛОБА” в размер на 572,00 лв. ,която глоба представлява 200% от продажната цена на стока по пункт 1-ви от НП  .

Обжалваното НП е редовно връчено на  жалбоподателя на 03.01.2020 година. Разписката, надлежно оформена - датирана и подписана, се намира приложена в Административнонаказателната преписка (АНП), с отбелязване, че е получено НП от жалбоподателя  на адреса му.

Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗАМ – 42/32-8714 от 07.01.2019 година на Директора на Агенция „Митници”, Директорите, Заместник–директорите на Териториалните дирекции и т.н. имат право съобразно териториалната си компетентност да издават НП за нарушения по ЗМ,а от Заповед №7811/29.11.2019г. на Директора на Агенция Митници се установява,че Йосиф Иванов Адвокатов е преместен на длъжността Зам.Директора на Териториална Дирекция” Южна Морска” към Агенция Митници ,считано от 02.12.2019г. до 31.01.2020г.вкл.

По делото са представени и приети като доказателства по делото 2бр. касови бележки от турски език с приложен надлежен превод на български,видно от които  на 03.07.2019година с паспорта на жалбоподателя и св.И.Е.М. са закупени по 3стека цигари Карелия Слимс.

Приета е  и справка за задграничните пътувания касателно жалбоподателя, видно от която същият е излязъл от Р.България в Турция през ГКПП Капитан Андреево на 03.07.2019г. и е влязъл в Р.България от Турция през същият граничен пункт на 08.07.2019г.,а що се отнася до свидетелката И.Е.М. не е предоставено информация,доколкото липсвало посочено ЕГН.

Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с  изложената в НП, респ. и АУАН, съдът изведе въз основа  анализа на писмените и гласни доказателства, събрани  и приобщени по съответния процесуален ред, в хода на производството, които са напълно безпротиворечиви и взаимно допълващи се. Тяхната доказателствена стойност, не се оспори от страна на жалбоподателя, който и не е ангажирал насрещни доказателства,  в подкрепа на твърденията си по жалбата. Свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели – П.В.Н. и Г.М.Д., съдебният състав  кредитира изцяло с доверие, предвид липсата на противоречия помежду им, тяхната систематика и взаимно допълване, като те са в цялостна корелация и с писмените доказателствени средства. Според начина на формиране показанията им се основават на преки, непосредствени възприятия на свидетелите, т.е. представляват пряко, първично доказателство, като в съдържимата се в тях информация е с ясна и точна конкретика за фактите, вкл. и с оглед възпроизведените предпроцесуални признания на нарушителя. Поради това и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите, съдът даде вяра на показанията на същите и ги възприема за достоверни. А досежно доказателственият им ефект, същите са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение, авторството и времето на извършването му, като потвърждават влизането на жалбоподателя в страната, идвайки от Р Турция; извършването на митническа проверка на жалбоподателя  и намирането на конкретното количество цигари укрити от  същия в личният му багаж поставен в управялваното от него МПС, а досежно бездействието и отрицателния факт на недекларирането на тези носени стоки от страна на жалбоподателя,  относими са показанията на П.В.Н. и Г.М.Д..

Що се отнася до свидетелските показания на разпитаната по делото св.И.Е.М.,съдът кредитира частично нейните показания,а именно в частта в която същата установява ,че е пътувала в периода 03.07-08.07.2019г. от България в Турция с жалбоподателя,както и че жалбоподателят и тя при влизането им в Турция са закупили общо 6 бр. стека цигари Карелия Слимс , за която покупка са представили паспортите си в безмитният магазин,тъй като в тази им част показанията кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. В останалата им част,в която свидетелката твърди,че трите стека били лична нейна собственост и тя била изпушила около няколко кутии от закупеното количество по време на престоя си в Турция,а останалите били на жалбоподателят,но той не пушил,не се кредитират от съда,тъй като противоречат на останалият събран по делото доказателствен материал,в частност на събраните по делото гласни и писмени доказателства.Двамата разпитани по делото митнически служители пред съда в унисон с писмените доказателства установяват,че сам жалбоподателят е заявил пред тях,след откриването на процесното количество цигари в личният му багаж,че цигарите са негова собственост,като в тази им част същите се подкрепят и от личните му обяснения дадени пред АНО,в които същият собственоръчно е вписал,че цигарите били закупени от Турция,но там не им били казали,че са забранени,като не били за продаване, респективно били за лична употреба. При това положение,твърдението на свиделката И.Е.М., която пред съда твърди,че жалбоподателят не пушил противоречи на собственоръчно вписаното от него в личните му обяснения ,че са за лична употреба,от друга страна буди недоумение,защо при откриването им от митническите служители,същият не е посочил устно,че част от цигарите са негови,а останалите са на свидетелката М.. Буди и недоумение,защо самата свидетелка след откриването им в багажа,не е посочила,че част от цигарите се нейна собственост и респективно не е представила касовата бележка. Действително двете касови бележки установяват ,че свидетлката М. и жалбоподателя на 03.07.2019година са закупили по 3стека цигари Карелия Слимс след представяне на паспортите  си,но това по никакъв начин не установява собствеността на процесните цигари,тъй като е ноторно известно,че на безмитния магазин в Турция се допуска покупка на цигари до определено количество,поради което и непушачи закупуват на свое име акцизни стоки,които в последствие предават на действителният им собственик. Отделен е въпросът съотносимо ли е чия е собствеността на процесните цигари при вмененото от страна на АНО изпълнително деяние на процесното адм.нарушение във формата му на превоз на акцизната стока.

  Идентична правна оценка се налага и относно писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по реда на чл.283 НПК, вр.чл.84 ЗАНН,   които  не се оспориха от която и да е от страните, като съдът също ги кредитира за достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. 

Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът от правна страна формира следните изводи:

Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, от легитимирано  лице и е процесуално допустима.

Преценена по същество, тя е неоснователна, за което се излагат следващите правни  съображения:

  Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП.

Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН.

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 231 от ЗМ.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. 

За пълнота на съдебният акт следва да се посочи,че в АУАН св.Г.М.Д. е ,вместо свидетел по смисъла на чл.40,ал.1 от ЗАНН,каквато действително е била с оглед изявлението й в съдебно заседание ,е вписано че същата е свидетел по смисъла на чл.40,ал.2 от ЗАНН, съгласно която разпоредба-Когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие.  Безспорно по делото се установи,че акта за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на нарушителя,поради което съдът приеме,че се касае за техническа грешка ,което по никакъв начин не рефлектира върху правото на нарушителя да разбере в какво е обвинен за да организира адекватно защитата си,поради което следва да се приеме,че това нарушение не е съществено и не опорочава процеса.   

Съгласно чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ, който пренеси или превози през държавната граница стоки, за които се дължи акциз без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда.

В случая държавната граница на Република България съвпада с линията на митническата проверка предвид спецификата на разположение на службите за контрол на МП, чийто служители не са на самата държавна граница (, което е практически невъзможно), а вътре в територията на Република България.

От показания на свидетелите – П.В.Н. и Г.М.Д. (митнически служители, осъществили митническата проверка и последвалата щателна митническа проверка), по несъмнен начин се доказва, от обективна страна, че на 08.07.2019  година при влизането си в Република България, през ГКПП „Капитан Андреево”, идвайки от Република Турция жалбоподателят е носил, т.е. фактически е превозил през държавната граница стоки, за които се дължи акциз, а именно процесните цигари.

Същите, установи се, той не е обявил и декларирал в момента на преминаване през митническия контрол, нито устно, нито писмено. Точно обратното, цигарите са били скрити в личният му багажа поставен в багажника  на автомобила – местото е изяснено конкретно от свидетелските показания, като реалното им наличие там и разкриването им е последващо, в резултат на действията на контролните органи и извършената от тях митническа - физическа проверка. А последното фактическо обстоятелство е категорична индиция за липса на изискуемото знание от страна на митническите органи за внасянето на тези стоки на митническата територия на страната. Отрицателният факт за отсъствието на деклариране от негова страна на носените тютюневи изделия, който също е несъмнено и пряко доказан от гласните доказателства (показанията на свидетелите П.В.Н. и Г.М.Д.), субсумира и липсата на дадено надлежно разрешение от тези компетентни органи, последица именно поради отсъствието на знание у тях за тези стоки, въвеждани на митническата територия на Република България. Разпитаните по делото свидетели – П.В.Н. и Г.М.Д. са формирали непосредствени възприятия относно разкриването на цигарите и намирането им укрити, по начин - гореуказан, тяхното количество, уточняват точното им местоположение и начина на укриването им. Иначе казано, въз основа на тези гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и с писмените източници, пряко доказан е фактът на реалното наличие на процесните тютюневи изделия в държане и фактическата власт на жалбоподателя при преминаването на държавната граница, с което е реализирано и тяхното превозване през нея, но без знанието и разрешението на митническите органи.

Именно тези два негативни признака (без знание и без разрешение) в кумулативната си даденост, формират съставомерния обективен елемент от състава митническото нарушение „митническа контрабанда”, очертан в разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ - основен състав, за което релевантен е фактът на укриването или непредставянето на вярна информация на Митниците за движението на стоките, преминаващи - влизащи/внос, респ. излизащи/износ от митническата територия на Република България. Поради това, Съдебният състав приема, че така осъщественото деяние от жалбоподателя, по своите обективни признаци, покрива изцяло фактическия състав на нарушение по чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ (т.нар. митническа контрабанда) и то в довършена изпълнителна форма, а от фактическа страна изразило се в превозване през държавната граница, при влизане в страната, на стоки за които се дължи акциз, по вид конкретно - цигари, без знанието и разрешението на митническите органи. За съставомерността на последното, достатъчно е обективно да е липсвало знание и разрешение на митническите органи, конкретните стоки да преминат на митническата територия на страната, съвпадаща и с държавната такава, но административно организирана, като проверка след реалното влизане в страната и преминаването на граничен контрол. А с оглед изпълнителното деянието и неговото реализиране, в случаи на внос/влизане в страната, правно значим е обективният факт на фактическото пресичане на държавната граница и на митническата територия, с навлизането на която и наличието на стоките там/на нея, деянието се счита за довършено. Направените правни изводи се налагат предвид установеното правно задължение във връзка с преминаването на митнически контрол, като действащо е задължението за деклариране на стоки, както въвежданите/внос, така и изнасяни от лицата/износ, произтичащо пряко от материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ, както и от множество Регламенти, които са с директно действие след присъединяването на Република България към Европейския съюз (ЕС). Според разпоредбите на цитираните нормативни актове, всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим, като са допустими при определени условия писмено или устно деклариране. Субект на това задължение, несъмнено и няма спор, е бил и жалбоподателят, възникнало за него още в момента на влизането му в страната и започването на формалностите по митнически контрол, но същото той не е изпълнил, както безспорно се установи от свидетелските показания и от писмените документи приложени към АНП.

Ето защо, след като водача – жалбоподателят , влизайки в страна не е изпълнил задължението си, във връзка с преминаването през митнически контрол и не е декларирал носените/превозваните/ от него акцизни стоки - тютюневи изделия, каквито реално са открити едва при последваща физическа митническа проверка, безспорно с това си бездействие той е консумирал от обективна страна квалифицирания състав на административно нарушение по чл. 233, ал. 3 от ЗМ, с изпълнително деяние – „превозва”, дефинирано в основаната хипотеза на ал. 1 на същата норма, чийто предмет са стоки, за които се дължи акциз - цигари.

Следва да се отбележи, с оглед конкретното количество тютюневи изделия - общо 55 броя кутии цигари, внасяни в страната от трета Държава (извън ЕС) надлежното за тях деклариране е било писменото, по аргумент за обратното от чл. 225 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Съвета от 2 юли 1993 година относно определяне на разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, с директно действие за вътрешното ни законодателство, след присъединяването на Република България към ЕС, вр.чл. 66, ал.1 от ЗМ. Но такова, не се доказа да е било направено от жалбоподателя, нещо повече, той дори не е обявил устно тези факти - за носени стоки, още по-малко от конкретния вид. Задължението за обявяване е възложено на лицето, което пресича държавната граница и в чиято фактическа власт се намират вещите, подлежащи на деклариране. Именно с оглед определения от закона субект, който трябва да понесе тежестта по извършване на формалностите по уведомяване на митническите органи относно преминаващите държавната граница стоки, е без каквото и да било значение, разбира се извън правилата за митническо обслужване, дали това лице е било приканено от митническите служители да декларира намиращите се във фактическата му власт и пренасяни стоки.

В случая доказан е и квалифициращият признак на нарушението, с оглед вида и естеството на пренесените стоки - цигари, които по родов признак, имат особеното качество на тютюнево изделие, по смисъла на легалната дефиниция на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия - § 1, т. 4, б. „а” от ДР, а като такива представляват и акцизна стока, т.е. за която се дължи акциз, на основание чл. 4, т. 1, вр.чл. 2, т. 2 и чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗАДС. Съобразно видът им и тяхното бройно количество - 55 броя кутии цигари, установено по делото като предмет на процесното нарушение, същите надвишават многократно допустимите нормативно установените прагове за безмитен внос, предвидени в чл. 51а, ал. 4, т. 1, предложение второ от ППЗДДС, вр.чл. 58, ал.7 от ЗДДС (40 броя цигари,респективно 2бр.кутии), като едно от възможните условия за освобождаване от плащане на акциз, съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗАДС. След като е така, извършеното от жалбоподателя деяние, изразяващо се в превозване на цигари, покрива по обективните си признаци - изцяло квалифицираният фактически състав на митническо нарушение по ал. 3 на чл. 233 от ЗМ. Категоричен и закономерно обоснован от събраните по делото доказателства е и правният извод за неговото авторство - в лицето на жалбоподателя.

Последният е лицето, подписало Разписката за задържането на същите и предвид факта, че цигарите са открити в личният му багаж,поставен в багажника на управлявания от него автомобил, липсва каквото и да е основание да се изключи държането им от негова страна към момента на пресичането на границата и влизането му в Република България. Изпълнителното деяние на превозването, като една от съставомерните форми на нарушението митническа контрабанда, се свърза с фактическото въвеждане на стоките - в случая цигари, на митническата територия на страната от влизащото в нея лице, което ги държи, а по този начин и ги превозва, като последното не изисква непременно непрекъснато чисто физическо притежание/държане в своя фактическа власт. Последното е установено по делото, наред и с другия изискуем признак - укриването на информация за тези стоки от митническите органи, субсумиращо липсата на знание и дадено разрешение от последните за тяхното внасяне - въвеждане в страната, както вече се посочи. Предвид изложеното жалбоподателят следва да понесе предвидената в закона административнонаказателна отговорност за това нарушение.

Правилна е дадената правна квалификация на нарушението в АУАН и в НП, а именно: чл. 233, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗМ, както е и правилно основанието, на което жалбоподателят е санкциониран – за извършено нарушение на основание чл. 233, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗМ,която разпоредба се явява и материална и санкционна такава.

Налице е и субективния елемент от състава на нарушението –  извършено е виновно, при пряк умисъл, категорично правното съждение за което се налага от факта на укриването на тютюневите изделия в личният багаж поставен в багажника на лекият автомобил. Т.е.  жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръко­води постъпките си. От тук разкрива се и пряко целеният резултат - настъпването на общественоопасните последици - укриването на информация на митническите органи, при наличие и на представа за обвързващото задължение за деклариране на носените стоки, въпреки това напълно съзнателно и със знанието за общественоопасния характер на деятелността си, жалбоподателят е бездействал при митническия контрол. Интелектуалният и волевият елемент на умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия и поведение в хода митническата проверка. Същият е следвало да знае, както и е знаел действащия митнически режим, респ. и задължението за писмено или устно деклариране му е било известно, от една страна с оглед публичното им оповестяване - обявени публично, на указателни табели и на няколко езика, с местоположение, изключващо пропускането, респ. невъзприемането им от преминаващите пътници, според създадената инфраструктура на ГКПП „Капитан Андреево” . Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя .

 В обобщение на изложеното до тук, решаващият Съдебен състав намира за правилна и съответна на доказаните факти по делото, квалификацията на процесното нарушение, във формата на изпълнителното деяние - превоза. До същия правен извод е достигнал и АНО, издавайки НП, и той е правилен и следва да бъде споделен. В допълнение към вече изложени съображения, необходимо е да се разясни, че проведеното разграничение в изпълнителните форми на контрабанда – превозна и пренася, въздигнати в самостоятелен фактически състав съгласно административнонаказателната разпоредба на чл. 233, ал. 3 от ЗМ, е в зависимост от използването на допълнително средство - пътно превозно, но само когато това е необходимо, за да се реализира самото изпълнително деяние, без което и неговото осъществяване би било невъзможно или пък когато е свързано с формално изпълнение на обществен превоз на товари, респ. Договор за превоз. Само по себе си фактическото обстоятелство за пътуване с МПС и управлението му от нарушителя, респ. намиране на цигарите в това МПС, не обосновава изпълнително деяние във форма - превозва, за осъществяване на митническата контрабанда. И това е така, тъй като формата на изпълнително деяние следва да се съобрази с вида, обема и количеството на процесните стоки. Ето защо, извършеното от жалбоподателя по обективните си характеристики, покрива признаците на изпълнително деяние - превозва/превозвал, следователно и приетата от АНО правна квалификация е правилната, както досежно изпълнителната форма на нарушението, така и по правно основание - чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ.

Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива елементите на престъпление по чл. 242 от НК съобразно равностойността на своя предмет – цигари.

Процесното административно нарушение по убеждение на решаващия Съдебен състав не разкрива характеристиките на маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не представлява такъв, освен поради отсъствието на установени смекчаващи обстоятелства - многобройни или изключителни такива, които да го отличават със значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род административни нарушения, или пък изобщо - липса на такава. Отделно от това, в случая се касае за формално нарушение - на просто извършване, чийто предмет -цигари, те и акцизна стока, в количеството си - 55 броя кутии фактически многократно надвишава минималното допустимото за необлагаем внос - освободен от митни сборове - акциз и ДДС, както начина на превозването им и факта, че нарушението е повторно, следва да се отчитат за завишаващи обществената опасност на конкретното нарушение.  В тази насока, като релевантен аргумент отчита се и се цени характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка - административнонаказателна, с оглед действащия режим на митническия контрол - в сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на публичните, фискални интереси на Държавата и ЕС. В този смисъл не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9  от ДР на НК по силата на препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе казано, мълчаливата преценка на АНО, обективирана с издаването на санкционен акт, с който е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, Съдът споделя за правилна. Съобразно изложените до тук правни съображения, не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като предпоставка за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на административно нарушение.

Съгласно чл. 233, ал. 3 от ЗМ за митническа контрабанда на тютюневи изделия на виновните лица се налага „Глоба” в размер от 200 % до 250 % от продажната цена на недекларираните стоки; а при повторно нарушение по ал. 3 се налага „Глоба” в максималния размер, предвиден за съответното нарушение, но не по-малко от 1 000 лв., а когато предмет на нарушението са тютюневи изделия – не по-малко от 2 000 лв.; а съгласно съответно чл. 233, ал. 6 от същия закон недекларираните стоки - предмет на митническа контрабанда се отнемат в полза на Държавата, независимо чия собственост са.

Административното наказание е правилно и законосъобразно определено в минималния размер, както по отношение на вида му -глоба, така и базата за неговото пресмятане, според осъществения административнонаказателен състав – чл.233,ал.3 ЗМ,във вр.ал.1 ЗМ. Съгласно нормата, санкцията-глобата е дефинирана като пропорционална  - процентна част, в границите от 200-250%  от продажната цена на стоките предмет на нарушението, конкретно за процесното количество възлизаща в размер 286лв, за общо 55 бр.кутии цигари с марка „Karelia Slims„. В случая, тази стойност  е доказана с надлежните доказателствени средства – писмено становище, на комисия на компетентния митнически орган, оторизирани с правомощия относно облагането с акциз и търговията с акцизни стоки, респ. контрола върху тях, като тя и не се оспори от страната.

Предвид така доказаната обща продажна цена на процесното количество цигари, предмет на конкретното нарушение, на тази база  АНО е индивидуализирал и наложил на жалбоподателя наказание – глоба, в размер 572,00 лв, представляваща 200% от продажната цена, т.е. в размер на установения минимум предвиден в закона –чл.233,ал.3 ЗМ. От тук и при явно съобразяване разпоредбата на чл.27 ЗАНН за преценка всички релевантни за отговорността обстоятелства- смекчаващи и отегчаващи такива. Поради това, така проведената индивидуализация, както относно вида, така и досежно размера на наложената парична санкция,  съдът счита за правилна и законосъобразна, според критериите на закона -  чл.27 ЗАНН, като очевидно съобразено е обстоятелствата че нарушението е първо по ред за лицето -нарушител, доколкото АНО не ангажира доказателства за предходно наказване с влезли в сила НП, наред с отчитане и на конкретното количество цигари –  неособено значително в цифровия брой на 55 кутии цигари, а от друга страна и фактите за мястото, начина и средствата за укриването им  в ползваното превозно средство. Ето защо, наказанието глоба в размер 572лв, се намери за законосъобразно определено, правилно отмерено и справедливо -  съответно на тежестта на извършеното. И предвид обективния факт на съответствието му с минималния предвиден размер, в случая не съществува правна възможност за намаляването  на тази санкция, под установения в закона минимум. Поради  което следва да се потвърди  НП,  в частта по наложеното наказание, съгласно т.2 от същото.

Не се констатираха смекчаващи вината обстоятелство ,доколкото такива  не се ангажираха от страна на жалбоподателя.

Така наложеното с обжалваното НП наказание Съдът намира за правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

НП е законосъобразно и правилно, в частта на постановеното отнемане в полза на Държавата на стоките предмет на нарушението. Подобно разпореждане е напълно законосъобразно, приложено на съответното правно основание - чл. 233, ал. 6 от ЗМ. Правната разпоредба е императивна и обвързва във всички случаи указаното разпореждане с тези стоки, както правилно е подходил и АНО, позовавайки на същата норма, като друго различно разрешение не следва и предвид доказаното извършване на конкретното митническо нарушение, обвързано с приложението й.

Поради гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна,а обжалваното НП за правилно и законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.

Относно разноските по делото   

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). 

По делото се констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателя в размер на 350 лв. за адвокатски хонорар съобразно представения Договор за правна защита и съдействие и от страна на АНО – 80 лв. за юрисконсулство възнаграждение.

С оглед изхода на делото искането на жалбоподателят за присъждане на разноски по делото се явява неоснователно.

Основателно е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на разноски, които съдът определя в размер на 80 лв. Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта по това дело се състоеше в явяване в едно съдебно заседание, поради което юрисконсултско възнаграждение в посочения размер ,съдът намира за справедлив и съразмерен.         

По отношение на Решението в частта за разноските жалбоподателят и АНО не могат да искат изменение, тъй като по делото не бяха представени Списъци на разноските от тяхна страна.

 Водим от изложеното   и на основание чл.63, ал.1  от ЗАНН, съдът

                                      Р  Е   Ш  И  :                              

         ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление /НП/ №1267/2019 от 20.12. 2019година на Зам.Директора на Териториална Дирекция” Южна Морска” към Агенция Митници, с което на  Т.  С.М. с ЕГН ********** ***  на основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.3 от Закона за Митниците са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪЛЖАВАТА -цигари „ KARELIA SLIMS” /Карелия слимс/-55 кутии  – всичко с продажна цена 286,00лева и  за нарушение на чл.233,ал.3 във врс. чл.233,ал.1  от Закона за митниците/ЗМ / на основание чл.233, ал.3 във вр.с ал.1 от Закона за митниците/ЗМ/ е наложено  административно наказание “ГЛОБА” в размер на 572,00 лв. ,която глоба представлява 200% от продажната цена на стока по пункт 1-ви от НП  .

 

        ОСЪЖДА жалбоподателят Т.  С.М. с ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ на  АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ” -отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна Морска” сумата в размер на 80,00лв. (осемдесет лева), представляващи извършени разноски по осъществена юрисконсултска защита.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ХАС в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

 

                                                                 

                                                               Районен съдия:...........................