Р Е Ш Е Н И Е
№…260010……
град Шумен, 12.02.2021г.
Шуменският
окръжен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и първи октомври,
през две хиляди и двадесета година в състав:
Окръжен съдия: Зара Иванова
при
секретаря Т.Кавърджикова, като разгледа
докладваното от окръжния съдия т.д. № 64 по описа за
2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
13, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗЮЛНЦ .
Настоящото
дело е образувано по искова молба подадена от
М.Х.Д., ЕГН **********,***, със съдебен адрес *** против СНЦ „Балкански
университет“ ЕИК *********, гр. Шумен, бул. „Славянски“ №72, в която е
посочено, че е в състава на УС на ответното юридическо лице. Твърди, че
сдружението не осъществява дейност от учредяването си до настоящия момент.
Сочи, че то не провеждало изискуемите по закон и устав организационни и отчетни
дейности. Няма провеждани отчетни събрания и не са подавани никакви документи
за дейността на СНЦ пред съответните органи. Твърди, че той е искал от
представител на дружеството да бъде заличен като член на СНЦ, но това не било
сторено. С допълнителна молба уточнява, че ответникът не е осъществявал посочения предмет на дейност
залегнал в Устава, а именно: „Създаване и функциониране на висше училище с
колежи към него със съответните факултети…“, не са свиквани и провеждани изискуемите от Закона и Устава Общи събрания
(чл. 16, ал. 1 от Устава), няма обнародвани покани за свикване на Общо събрание
в ДВ (задължение по чл. 16, ал. 3 и 4 от Устава). От създаването на ЮЛНЦ до
месец октомври 2020 г., тоест повече от 15 години няма регистрирано, вписано и обявено от Народно
събрание на Република България и МОН
висше училище с такова наименование и учредител Сдружение „Балкански
университет“ гр. Шумен. Към настоящия момент ЮЛНЦ е пререгистрирано в РЮЛНЦ, но
обективно никога не е осъществявало дейност, не е постигнало целите ,за които е
било създадено, а именно: „да работи целенасочено за развитие на
образователното дело“, поради което счита, че
съществуването му в този вид противоречи, както на Закона, така и на
добрите нрави. В този смисъл е искането на ищеца за прекратяване от съда на
юридическото лице с нестопанска цел и заличаването му от състава на Управителния съвет на същото. Поради
изложеното на основание чл.13 от ЗЮЛНЦ
да бъде прекратено сдружението СНЦ „Балкански университет“ ЕИК-*********, гр.
Шумен.
От страна на ответника не е депозиран писмен
отговор на ИМ.
Съдът
въз основа на събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
На първо място съдът намира, че исковата
молба е подадена от активно процесуално легитимирано лице. Ищецът е член на УС
на ответното сдружение и като такъв според съда се явява заинтересовано лице по
смисъла на чл.13, ал.2 от ЗЮЛНЦ.
Не е спорно и от представеното Решение от 25.05.2004г., постановено по ф.д.№355/2004г. по описа на ШОС, се установява, че ответното сдружение е регистрирано като юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на дейност в частна полза. В регистъра на юридическите лица при ШОС са вписани като цели на учреденото сдружение: да работи целенасочено за развитието на образователното дело, като същото е доброволна, независима, неполитическа организация, обединяващо на доброволни начала физически и юридически лица, които приемат устава, целите и задачите на сдружението. Програмната политика на сдружението се формира въз основа на нуждите на общността. Въз основа на подадено ЗаявлениеА15№20180808123824 е извършено вписване на ответното сдружение в регистъра на ЮЛНЦ воден в ТР.
Ищецът твърди, че от момента на регистрацията на сдружението до подаване на исковата молба, същото не е осъществявало посочения предмет на дейност залегнал в Устава, а именно: „Създаване и функциониране на висше училище с колежи към него със съответните факултети…“, не са свиквани и провеждани изискуемите от Закона и Устава Общи събрания (чл. 16, ал. 1 от Устава), няма обнародвани покани за свикване на Общо събрание в ДВ (задължение по чл. 16, ал. 3 и 4 от Устава). От създаването на ЮЛНЦ до месец октомври 2020 г., тоест повече от 15 години няма регистрирано, вписано и обявено от Народно събрание на Република България и МОН висше училище с такова наименование и учредител Сдружение „Балкански университет“ гр. Шумен. Към настоящия момент ЮЛНЦ е пререгистрирано в РЮЛНЦ, но обективно никога не е осъществявало дейност, не е постигнало целите ,за които е било създадено, а именно: „да работи целенасочено за развитие на образователното дело“. Ищецът счита, че посочените от него нарушения на Устава и целите на сдружението съставляват нарушение на закона и добрите нрави, водещо до възможността сдружението да бъде прекратено по съдебен ред.
Принудителното прекратяването на правен субект е по своята същност най-тежката санкция за юридическото лице и затова е приложима само в изрично предвидените хипотези, които следва да се тълкуват и прилагат ограничително. В случая се твърди, че ответното сдружение осъществява дейност в нарушение на закона, което нарушение се изразява в подробно посочените по-горе бездействия. Съдът не споделя тезата на ищеца, че е налице нарушение на закона. Намира за доказано, че е допуснато нарушение на устава на сдружението, изразяващо се в посочените в исковата молба бездействия. Тези обаче правни бездействия не се субсимират под хипотезата извършване на дейност, която противоречи на закона, представляваща основание за прекратяване на сдружението. Съдът приема, че в текста на чл. 13, ал. 1, т. 3, б. "б" от ЗЮЛНЦ под понятието "дейност, която противоречи на Конституцията, законите и добрите нрави" има предвид не нарушения на Устава, касаещи вътрешната организация, отчетност и структура на юридическото лице, допуснати заради фактическо неспазване на компетенциите на органите, визирани в приетите устройствени правила, дори когато това поведение противоречи на императивните указания в нормите на ЗЮЛНЦ, регулиращи статута на органите на юридическите лица с нестопанска цел. В това число съдът поставя и неизпълнението на целите на сдружението – липсата на регистрирано висше училище , каквито доводи се навеждат от ищеца. Съображение за горния извод настоящият съд черпи от това, че като коректив на изброените нарушения и/или пропуски, касаещи Устава и/или закона/ в случая ЗЮЛНЦ/, е нормативно предвиден ред за защита на засегнатите от такава неправомерна дейност лица, чрез обжалването им пред главния колективен орган- Общото събрание или пред съд. В зависимост от обхвата, степента и интензитета на засягане на чужди права от дейността на едно юридическо лице с нестопанска цел, законът е предвидил възможност за ревизия и обжалване не на всички, а само на някои неправомерни действия на органите на юридическото лице. Останалите неправомерни действия, законодателно преценени за имащи по-малка значимост и причиняващи по-малки вреди/ които не противоречат на закона и Устава/, не подлежат на нарочен самостоятелен контрол.
Нормата на чл. 13, ал. 1, т. 3, б. "б" от ЗЮЛНЦ предвижда радикалната санкция съдът да прекрати дейността на едно юридическо лице, когато тази дейност се упражнява в разрез или съществено накърнявайки защитими от върховния закон на държавата ни правни блага, принципи, права и свободи на нейните граждани, а също и при извършването на действия, които излизат извън разрешените от действащото право предели на упражняването на субективни материални права, когато противоречат на императивни ограничителни и забранителни норми и така недопустимо накърняват чужда правна сфера или цялостно разрушават устоите на обществото. Във връзка с последното подлежат на горепосочената крайна санкция и действията, уронващи трайно възприетите от обществото неписани правила за социално поведение на отделните субекти. Морално-етичните норми/добри нрави/ на обществото са общоважими за всички негови членове и намират приложение във всички сфери на общуването им, следователно се съблюдават и при упражняването на субективните им материални и процесуални права. Това налага изискване за упражняване на формално признатите от системата субективни права само при действителното им наличие, при това нешиканьозно и добросъвестно, без да се вреди другиму, а защитата им да се предприема само при твърдение за действително накърняване или застрашаване, т. е. без злоупотреба и при законно признат правен интерес. Към случаите, за които се прилага посочената крайна санкция на чл. 13, ал. 1, т. 3 "б" от ЗЮЛНЦ следва да се причислят и онези фактически, правни действия и употребени средства, които макар формално допустими и разрешени от нормата, целят постигането на отречен от закона правен резултат.
Явно от събраните по делото доказателства е това, че в случая претендираната от ищеца крайна санкция за ответното дружество е неприложима, т. к. твърдените и установени от сдружението неправомерни действия на управителния му съвет не изпълняват изискванията на хипотезата, визирана в чл. 13, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗЮЛНЦ. Членът на сдружението, недоволен от несъобразените и противоречащи на устава действия на органите на юридическото лице може да защити накърнените си от тях права по реда и с инструментите, предвидени за тази цел в самия устав.
Претенцията за прекратяване на дейността на сдружението и в трите, визирани от разпоредбата предпоставки за правно нарушение е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Х.Д., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, иск с правна квалификация чл. 13, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗЮЛНЦ за прекратяване на СНЦ „Балкански университет“ ЕИК *********, гр. Шумен, бул. „Славянски“ №72, поради извършване на дейност в нарушение на закона и добрите нрави , изразяваща се в липса на осъществяване на дейност, непровеждане на общи събрания, нарушение на устава- не е създадено висше училище.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: