РЕШЕНИЕ
гр. София, 10 Юли 2017 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на тридесети
юни януари две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 14632 описа за 2016 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, с правно основание чл.432
ал.1 КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Ищцата Л.П.Т. твърди, че е пострадала при
пътнотранспортно произшествие на 17/06/2016 год., предизвикано от водача на лек
автомобил с рег.№ ********И.Т., поради неспазване на предимство на дясностоящ
лек автомобил. Поддържа, че вина за произшествието има водачът И.Т., чиято
гражданската отговорност като водач на лек автомобил е била застрахована при
ответника ЗД „Л.И.“ АД. В резултат от
произшествието, ищцата, която се возила в управлявания от Т. автомобил,
получила комоцио, контузия на главата в теменната област и била хоспитализирана
от 17/6 до 19/6/2016 год.. В резултат от получените травми и по време на
възстановителния период, ищцата изпитвала често главоболие, придружено със
световъртеж, трудно ставала от леглото; не можела да се придвижва сама навън,
поради световъртежа. Инцидентът се отразил тежко и на психиката й – тя често се
връщала към него, страдала от безсъние, отказвала да се вози в автомобили.
Ищцата предявила претенция за обезщетяване на неимуществените от
произшествието, но ответникът не се произнесъл в предвидения в закона срок.
Като счита, че размерът на обезщетението за настъпилите неимуществени вреди
следва да бъде определен на сумата 26 000лв. , ищцата предявява иск за
заплащане на тази сума. Претендира също и законна лихва от датата на
предявяване на иска и разноски.
Ответникът ЗД „Л.И.“ АД оспорва иска изцяло като
неоснователен. Оспорва ищцата да е участвала в твърдения пътен инцидент.
Оспорва наличието на причинна връзка между пътнотранспортното произшествие и
настъпилите вреди – в частност твърдяното главоболие, безсъние, отразяването на
инцидента върху психиката на ищцата. Липсвали данни за вина на водача И.Т..
Прави възражение за съпричиняване на резултата, тъй като ищцата е пътувала в
автомобила без предпазен колан. Размерът на исковата претенция, ответникът
намира завишен с оглед принципа на справедливостта и предвид приноса на ищцата
за настъпване на вредите. Моли искът да бъде отхвърлен.
От събраните по делото доказателства
се установи, че на 17/06/2016г., в гр.К. на ул.“Д.Д.“ е настъпило ПТП, при
което водачът на лек автомобил Фолксваген Пасат с рег.№ ********И.М. Т., поради
отнемане на предимство ударил лек автомобил Ситроен С3 с рег.№ *******. При
произшествието пострадала пътуващата се в лекия автомобил Фолксваген, Л.П.Т..
На същата дата Л.П.Т. била приета в
УМБАЛ „Света Анна“ АД, където останала за лечение до 19/6/2016 год. Поставена й
била диагноза мозъчно сътресение и контузия на главата.
Л.Т. поискала от ответното дружество
да й заплати обезщетение за претърпените от произшествието неимуществени вреди
с писмо от 07/7/2016 год. На това искане ответникът отговорил с писмо от
19/7/2016 год., с което е поискал представяне на допълнителни доказателства.
Гражданската отговорност на водача
на лекия автомобил Фолксваген Пасат с рег. № ********е била застрахована от ЗК Л.И.
АД за периода 2/1/2016 год.-1/1/2017 год.
Вещото лице по назначената
медицинска експертиза дава заключение, че в резултат от пътно-транспортното
произшествие от 17/6/2016 год. ищцата е получила контузия на дясната теменна област на главата
и мозъчно сътресение. Тези травми били типични за пътник, пострадал при
предно-десен удар и се намирали в причинно-следствена връзка с произшествието.
Уврежданията причинили на ищцата временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. По време на болничното лечение ищцата била консултирана с различни
специалисти и й били направени различни по вид изследвания, като бил предписан
строг постелен режим на лечение с включена инфузионна, дехидратираща,
невротропна, антикоагулантна, седативна и обезболяваща терапия. Според вещото
лице, лечебният и възстановителният период при ищцата продължил 1 месец, през
което време тя е имала главоболие, световъртеж и понякога гадене. След първия
месец проявите на мозъчното сътресение намалили интензивността си и липсвали
данни за негативни последици от травмата. Вещото лице дава заключение, че по
ищцата липсвали следи от увреждане от поставен предпазен колан, но такива следи
оставали рядко при предно-страничен удар. Освен това ищцата ударила главата си
в дясната област, а движението на главата, за да се получи такъв удар, не се
влияело от поставен предпазен колан. Според вещото лице поставеният предпазен
колан е предотвратил настъпването на по-тежки увреждания в областта на гърдите,
корема и долните крайници. Според вещото лице извод, че ищцата е била с поставен
предпазен колан можел да се направи и от липсата на охлузвания и кръвонасядания
в областта на гърдите, корема и долните крайници.
Вещите лица по автотехническата експертиза
дава заключение, че от техническа гледна точка, причина за настъпване на произшествието
били субективните действия на водача на лекия автомобил Фолксваген Пасат, който
не пропуснал навлизащия с предимство в кръстовището лек автомобил Ситроен С3.
От констатираните увреждания по автомобила и травмите, получени от ищцата,
вещото лице заключава, че ищцата вероятно е била с поставен предпазен колан.
Ударът бил осъществен с предната дясна зона на автомобила Фолксваген и
предизвикал политане на тялото на ищцата напред и на дясно, а от създадените
инерционни сили главата й се ударила тилно.
Свидетелят И.Т. – съпруг на ищцата и водач на лекия
автомобил Фолксваген, заявява, че допуснал настъпване на произшествието, защото
не съобразил, че се движи по неурегулирано кръстовище. Към момента на инцидента
съпругата му била с поставен предпазен колан. Когато съпругата му тръгнала да
слиза от колата, тя паднала, плачела, била в тежко психическо състояние.. В
първите дни след инцидента съпругата му не говорела, само плачела. След
изписването от болница тя се прибрала вкъщи и около 10 дни останала на легло.
Трудно й било да пази равновесие като става, оплаквала се от главоболие, не
можела да спи, налагало се свидетелят да й помага. Освен това психически тя не
била добре. Въпреки, че имала шофьорска книжка, тя отказвала да управлява
автомобил след инцидента и била напрегната, кагота се води в автомобил.. Преди
инцидента съпругата му не се оплаквала от високо кръвно, както и не взимала
лекарства.
Горното се установява от събраните
по делото писмени и гласни доказателства и заключението на съдебно-медицинската
и автотехническа експертизи, приети от съда.
При така приетите за установени
факти, съдът намира следното от правна страна:
Ответникът е бил застраховател по
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лек
автомобил Фолксваген Пасат с рег.№ ********И.Т.. В това си качество той е поел риска да
застрахова отговорността на водача за вреди, за които последният би отговарял
по българското законодателство. Този риск ответникът е носел в периода, през
който е настъпило произшествието. Ищцата е предявила претенцията си за
обезщетяване на претърпените вреди от ПТП извънсъдебно и след изтичане на
тримесечния срок за произнасяне на застрахователя и неполучаване на обезщетение
е предявила иска си по съдебен път.
Застрахованото при ответника лице на общо основание
отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно
средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва виновно извършено и противоправно деяние, от което са
произлезли вреди – травматични увреждания, наличие на причинна връзка между деянието и вредите.
В случая посочените елементи на фактическия състав, пораждащ като последица и
отговорността на ответника, се доказват събраните по делото доказателства.
Противоправното деяние – причиняване на
пътно-транспортно произшествие, съдът приема за доказано от представените
писмени доказателства, от заключението на автотехническата експертиза и
гласните доказателства. Изводът, който се налага при преценка на тези
доказателства е, че водачът на лекия автомобил Пасат е допуснал настъпване на
произшествието, поради отнемане на предимството на дясностоящ лек автомобил,
навлизащ в нерегулирано кръстовище. С това, водачът на лекия автомобил
Фолксваген е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата,
уредени в чл.47 и чл.48 от Закона за
движение по пътищата, вменяващи му в задължение да се движи със скорост, която
би му позволила да спре при приближаване на кръстовище и да пропусне идващите
от дясно МПС на кръстовище с равнозначни пътища.
По делото не се доказват обстоятелства, които да
оборват презумпцията за вина на водача на лекия автомобил Фолксваген Пасат. Ето
защо съдът приема, че той виновно е допуснал настъпването на
пътно-транспортното произшествие.
От въпросното произшествие ищцата е претърпяла неимуществени
вреди. За настъпването им по делото са събрани гласни доказателства и е
изслушана медицинска експертиза. От разпита на свидетеля Т., може да се направи
обоснован извод за настъпване на негативни последици върху психиката на ищцата,
по-конкретно за преживян стрес, страх и нежелание да се вози в лек автомобил.
От гласните доказателства и експертизата се доказват изпитаните от ищцата по-интензивни
болки за период от около месец и периодично явяващи се болки до момента, нуждата
да ползва чужда помощ през първия месец от възстановяването си.
При това положение отговорността на ответника за
обезщетяване на вредите от настъпилия деликт, следва да бъде ангажирана.
Възражението на ответника за
съпричиняване на вредите от страна на пострадалата е недоказано. Заключението
на вещите лица, в частта относно извода им, че ищцата е била с поставен
предпазен колан по време на произшествието не е опровергано от други
доказателства. Това заключение се подкрепя и от показанията на свидетеля Т.,
който лично е възприел факта, че ищцата е била с поставен предпазен колан.
По претендираното обезщетение: Обезщетението
за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост –
чл.52 от ЗЗД. Това предполага съдът да съобрази вида и характера на получените
увреждания, негативните последици в ежедневието на ищцата, преживения стрес,
както и нуждата да се ползва чужда помощ. Съдът също така съобразява и сравнително
бързото възстановяване на ищцата и липсата на негативни последици за здравето й
за в бъдеще. При определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и
икономическите условия в държавата в периода, на настъпване на вредите, чийто
обективен белег са и определените от закона лимити на отговорност на
застрахователя. Като се вземат предвид тези обстоятелства, съдът приема, че
справедливо обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди би била
сумата от 8 000 лева. В останалата част до пълния предявен размер от 26 000
лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
В полза на ищеца трябва да се
присъди и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба, съгласно
претенцията на ищцата.
По
отговорността за разноски: Ищцата е освободена от заплащане на държавна
такса и разноски, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на Софийски градски съд държавна такса върху уважената част от иска – 320
лв., както и разноски от 107.69 лв. съразмерно на уважената част от иска.
Предвид отхвърлянето на иска в една
част ищцата следва да заплати на ответника разноски и адвокатско възнаграждение
съразмерно на отхвърлената част от иска. Ответникът е направил 300 лева
разноски по делото, от които ищцата дължи да му възстанови сумата 207.69 лева,
съобразно отхвърлената част на иска. Ответникът претендира и адвокатско
възнаграждение и е бил представляван в процеса от адвокат. По делото липсват
данни какъв е размерът на адвокатското възнаграждение, договорен от страните по
договора за проесуално представителство, както и доказателства договореното възнаграждение
да е било реално заплатено. Представената служебна бележка от ТД на НАП за получен от адвоката доход от упражняване
на свободна професия не би могло да послужи като база за възстановяване на
адвокатско възнаграждение, тъй като от тази бележка не става ясно дали тя касае
адвокатското възнаграждение по конкретното дело.
На основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Г.Й., възнаграждение за
адвокат в размер на 730 лева, съобразно уважената част от иска.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД Л.И. АД, ЕИК********, със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на Л.П.Т., ЕГН **********, съдебен адрес ***
– адв.Г.Й., на основание чл.432, ал.1 КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД, сумата
8000 лева обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от
пътнотранспортно произшествие от 17/06/2016г., ведно със законната лихва от 24/11/2016
год. до окончателното изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до
пълния предявен размер от 26 000 лева.
ОСЪЖДА ЗД Л.И. АД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на адвокат Г.Й., вписан в
САК, с адрес ***, на основание чл.38 ал.2 от Закон за адвокатурата сумата 730 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗД Л.И. АД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на в полза на Софийски
градски съд, на основание чл.78 ал.6 от ГПК сумите 320
лева държавна такса и 107.69 лева
разноски.
ОСЪЖДА
Л.П.Т., ЕГН **********, съдебен
адрес *** – адв.Г.Й. да заплати на ЗД Л.И. АД, ЕИК********, със седалище
и адрес на управление ***, на основание чл.78, ал.3 вр.ал.8 от ГПК сумата
207.69 лева разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
Председател: