Р Е Ш Е Н И Е
№ 132 02.02.2021 година гр.Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XIX-ти административен състав,
на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и първа година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1.МАРИНА НИКОЛОВА
2. ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Г.Д.
с участието на прокурора Дарин Христов
като разгледа докладваното от съдията Колева касационно административно дело № 2407 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от И.Н.Р., ЕГН: **********,
изтърпяващ наказание доживотен затвор без замяна в Затвора гр.Бургас против
решение № 1110 от 19.08.2020 г. по адм.д. № 2473 по описа на Административен
съд – Бургас за 2019 г., с което е отхвърлена жалба на касатора с искане, съдът
„да задължи началника на Затвора Бургас да извърши проверка на изложеното в
жалбата и установи правното основание и причините за отказ на медицинския
център за извършване на преглед, издаване на травматологичен протокол и
представяне на медицинския картон“,както и „с решение съдът да задължи
началника на Затвора Бургас, след извършване на проверката, да му бъдат
предоставени събраните сведения срещу подпис, за да може да упражни законните
си права“.
В касационната жалба
се иска отмяна на оспорвания съдебен акт. Жалбоподателят счита обжалваното
решение за неправилно, издадено в противоречие с материалния закон и ДЕС.
Излага хронология по предоставен достъп до медицинското му досие, за което бил
извикан от медицинския фелдшер, но му били предоставени само 5 минути за
запознаване. Сочи, че не е сключил споразумение, тъй като ответникът не
индивидуализирал клаузите по него. Намира, че правата му били нарушени, тъй
като не му били предоставени протоколите от съдебните заседания, с аргумент, че
са публични и се намират на интернет страницата на съда. Не сочи нови
доказателства.
В съдебно заседание, жалбоподателят
се представлява от адв. Р.Ш. ***, която поддържа жалбата и иска съдът да отмени
първоинстанционното съдебно решение. В писмено становище, депозирано преди
заседанието, излага съображения за неправилност на съдебния акт. Изтъква, че
производството е по реда на чл.256 от АПК и излага теза, която обосновава със
задължение на началника на затвора по чл.15, ал.1 от ЗИНЗС, за което същият бил
сезиран от затворника, но не изпълнил. Иска решението да бъде отменено и
началникът на затвора да бъде задължен да извърши исканата проверка и да
представи на жалбоподателя здравен картон и данни от медицинските прегледи от
датата на изтърпяване на наказанието, ведно със събрани по преписката сведения.
Жалбоподателят поддържа искането за
отмяна на обжалваното решение и излага теза за неговата неправилност. Иска
присъждане на разноски.
Ответникът, началник на Затвора – Бургас не изпраща
представител.
Представителят
на прокуратурата поддържа
становище за неоснователност на обжалването.
След като прецени твърденията на
страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският
административен съд намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в
предвидения от закона срок, в съответствие с изискванията за форма и реквизити,
поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С
обжалваното решение Административен съд – Бургас отхвърлил жалбата на И.Н.Р., в
която след направени уточнения е било направено искане: съдът „да задължи началника на Затвора Бургас да извърши проверка
на изложеното в жалбата и установи правното основание и причините за отказ на
медицинския център за извършване на преглед, издаване на травматологичен
протокол и представяне на медицинския картон“, както и „с решението съдът да
задължи началника на Затвора Бургас, след извършване на проверката, да му бъдат
предоставени събраните сведения срещу подпис, за да може да упражни законните
си права“.
За да постанови решението, въз основа на
доказателствата по делото, съдът приел от фактическа и правна страна следното:
Със
заявление от 08.08.2020 г., до началника на Затвора
Бургас, касационният жалбоподател поискал да
бъде извършена проверка на медицинския център към Затвора Бургас относно отказ
за преглед и издаване на протокол за травматологични увреждания. В това
заявление лишеният от свобода посочил още, че на 14.08.2019 г. получил документ
за спешна медицинска помощ, но не му бил даден протокол за травматологични
увреждания.
В
представена по делото медицинска справка било посочено, че за периода от
01.08.2019 г. до 08.08.2019 г. Р. не бил посещавал медицинския център в
затвора. На 09.08.2019 г. му бил извършен медицински преглед, при който се
установило, че лишеният от свобода е клинично здрав и няма травматологични
увреждания.
На
03.05.2020 г. на Р. била предоставена възможност да се запознае със здравния си
картон, но той отказал, като в изготвен протокол № 1999/03.05.2020 г.
собственоръчно вписал „отказвам предложеното споразумение от съда, като желая
съда, с определение, да задължи началника на затвора да ми предостави личния здравен
картон и установи нарушение на чл.3 от ЗИНС относно непредставянето на лични
документи, както и отказа за преглед“.
Въз
основа на тези фактически установявания първоинстанционният съд приел, че е сезиран с искане с правно основание чл.256,
ал.1 от АПК, според който бездействието на административния орган по
задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно,
като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните
административни актове. Съдът мотивирал изводи, според които не било налице
бездействие от страна на ответника, тъй като, според доказателствата, за
периода от 01.08.2019 г. до 08.08.2019 г. жалбоподателят не е посещавал
медицинския център, а когато, на 09.08.2019 г. го посетил, бил извършен
медицински преглед, при който се установило, че същият е клинично здрав и няма
травматологични увреждания. По тези съображения съдът приел, че в конкретния
случай не е налице бездействие от страна на началника на затвора, тъй като
самият жалбоподател посочил в заявлението, че на 14.08.2019 г. получил
неподписан от него документ за спешна медицинска помощ и лист за преглед на
пациент с негов подпис, но протокол за травматологични увреждания не бил
предоставен. Съдът посочил още, че на Р. била предоставена възможност да се
запознае със здравния си картон, но същият отказал. По втората част на
искането, първоинстанционният съд приел, че липсва предписано от закона задължение за началника на
Затвора да предоставя на жалбоподателя сведения, поради което е приел, че това искане също е неоснователно.
Решение
№ 1110/19.08.2020 г. по адм.д. № 2473/2019 г. на Административен съд – Бургас
било обжалвано пред ВАС. С определение № 14365/19.11.2020 г. по адм.д. №
10803/2020 г. Върховният административен съд е прекратил съдебното производство
по делото и изпратил същото по подсъдност на Административен съд – Бургас.
С разпоредбата на §12
от ЗИДЗИНЗС /обн. ДВ бр.105 от 11.12.2020г./ е създаден §4б от ДР на ЗИНЗС,
където в ал.4, приложима в настоящата хипотеза, се посочва, че «производствата за защита срещу
неоснователни бездействия на органите по изпълнение на наказанията, извън случаите на чл. 276 - 283, се разглеждат пред административния съд по
местоизпълнение на наказанието по реда на глава петнадесета, раздел II от Административнопроцесуалния кодекс. Актовете на съда, постановени в това производство, може да се обжалват
пред тричленен състав на същия съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.» Доколкото към настоящия момент посочената разпоредба е в сила,
компетентен да разгледа делото е тричленен състав на Административен
съд-Бургас.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда
само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Касационната инстанция намира, че при постановяване на
решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, обосноваващи
неправилност и съответно касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Първоинстанционният
съд обективно е установил фактическите обстоятелства, които се споделят от
настоящия състав.
С оглед становищата на страните
и доказателствата по делото, касационният състав намира, че спорът се свежда до
отговор на следния въпрос: След като е бил сезиран с
искането (жалба) на Р. от 08.08.2019 г., бил ли е задължен и въз основа на коя
правна норма, началникът на Затвора да извърши исканата проверка и извършил ли
е такава ?
Видно от процесното
заявление до началника на затвора от 08.08.2020 г., жалбоподателят сочи, че на 17.06.2019
г. бил приет в медицинския център в затвора, където обяснил, че два дни по-рано
(на 15.06.2019 г.) спрямо него били използвани помощни средства и физическа
сила от НОС на затвора, поради което бил изведен в Спешен център към Окръжна
болница – Бургас. Там бил прегледан, но документ не му бил предоставен. В
медицинския център Р. пожелал да бъде прегледан отново и да му бъде издаден
протокол за травматологични увреждания, както и да получи достъп до личния си
медицински картон, за да провери дали към него има добавени документи. Според
изложението в това заявление медицинското лице отказало да извърши искания
преглед и да предостави достъп до медицинския картон на затворника.
Поради
отказа на медицинското лице, със заявлението Р. поискал от началника на затвора
да извърши проверка за причините за отказа за преглед и издаване на документ.
Видно
от резолюция (върху самото заявление), на 09.08.2019 г., заявлението е изпратено
до компетентния инспектор „за отношение по чл.38, ал.2 от Наредба №2 за
условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода.“
В
представена по делото медицинска справка било посочено, че на 09.08.2019 г. Р.
посетил медицинския център на затвора, където му бил извършен медицински
преглед, при който се установило, че лишеният от свобода е клинично здрав и
няма травматологични увреждания.
На
14.08.2019 г. Р. собственоръчно допълнил в същото заявление, че получил
неподписан от него документ за спешна медицинска помощ, но не му бил даден
протокол за травматологични увреждания.
При
така установените факти настоящата касационна инстанция прави следните правни
изводи:
Основните правомощия
на началника на затвора са уредени в чл.15 от ЗИНЗС. В ал.1, т.6 от тази
разпоредба е указано, че началникът на затвора, ръководи дейностите по...реализиране на правата и задълженията на
лишените от свобода …
С
Наредба №2/22.03.2010 г. на министъра на здравеопазването и министъра на
правосъдието са уредени условията и реда за медицинското обслужване в местата
за лишаване от свобода, където в чл.38, ал.1 е посочено, че при констатиране на
следи от насилие по време на медицински преглед незабавно
писмено се уведомява началникът на съответното място за лишаване от свобода.
Алинея втора на същата разпоредба указва, че при поискване от лишения от
свобода се издава медицинска справка, в която подробно се описват установените
увреждания.
Анализът
на посочените правни норми дава основание на касационния състав да приеме, че в
конкретния случай, след като е бил сезиран с твърдение за нарушени медицински
права на лишения от свобода, за началника на затвора е възникнало задължение да
организира извършването на проверка по случая. Действително не е налице
изрична, специална правна норма, която да указва действия относно твърдения като
процесните, но наличната правна уредба в достатъчна степен задължава началника
на затвора да предприеме нужните действия за установяване на фактите и
разпореждане по приложение на относимото право. Такива действия в случая са
били незабавно предприети. Това се доказва от резолюцията поставена върху
заявлението още на следващия ден, която съдържа указания за действия за
извършване на проверка именно по отношение нарушени права на Р. във връзка с
медицинското обслужване в затвора. Нещо повече, в резултат на извършената
проверка на лишения от свобода били надлежно предоставени и заявените
документи. За това той лично направил вписване в заявлението, като посочил, че
получил документ за спешна медицинска помощ, но без протокол за травматологични
увреждания. Съдържанието на тези медицински документи е ирелевантно за спора по
делото, поради което съдът не намира за необходимо да го анализира.
Горното
мотивира съда да приеме, че в конкретния случай не е налице бездействие от
страна на административния орган. Напротив, налични са доказателства, че
веднага след като е бил сезиран с искането за извършване на проверка органът е
предприел конкретни действия в тази насока.
Следва да се
отбележи още, че разпоредбата на чл.119г от ППЗИНЗС урежда извършването на
медицински преглед, на лишен от свобода, при наличие на данни за упражнено
насилие. Според ал.1, при постъпили оплаквания за упражнено насилие,
констатирани видими следи от насилие и в случаите на употреба на физическа сила
или помощни средства по реда на глава девета, раздел III от ЗИНЗС, длъжностните
лица осигуряват незабавен достъп на лишения от свобода до медицински
специалист, обслужващ съответното място за лишаване от свобода. Алинея втора
указва, че в случаите по ал.1 се
извършва щателен медицински преглед. Данните се вписват в специален формуляр
съгласно прпиложение №1 и се маркират върху „Схема на човешкото тяло за
маркиране на травматичните увреждания“ съгласно приложение №2. Прегледът се
осъществява в условията на конфиденциалност, освен в изключителни случаи и при
изрично желание на лишения от свобода, което се отбелязва. Формулярът се
представя на лишения от свобода за запознаване и подпис.
По делото е безспорно доказано,
че на Р. е бил осигурен незабавен преглед, след като същият заявил, че спрямо
него било упражнено насилие и били използвани помощни
средства. Прегледът бил извършен в специализирано медицинско заведение, а
резултатът от прегледа вписан в надлежни медицински документи, които след
подаване на процесното заявление до началника на затвора били предоставени на Р..
На същия била предоставена и възможност за запознаване с личното медицинско
досие, но той отказал с мотиви, които нямат отношение към спора. Изяснявайки
тези обстоятелства настоящата инстанция отново уточнява, че спорът е извършена
ли е проверка от началника на затвора, а не извършен ли е преглед на лишения от
свобода. Безспорно се установи, че началникът на затвора е разпоредил проверка,
връчен е документ за спешна медицинска помощ и му е предявен медицинския
картон.
Досежно искането на Р.,
формулирано в „отговор на указания“ (л.21) – „с решение съдът
да задължи началника на Затвора Бургас
след извършване на проверката да му бъдат предоставени събраните сведения срещу
подпис, за да може да упражни законните си права“, съдът съобрази, че след като
по делото се установи, че началникът на затвора е предприел необходимите
действия и е извършил проверка по заявлението, в резултат на която на
затворника били предоставени исканите медицински документи, то не е нарушена и
е налице възможността за упражняване на права. Независимо, че както правилно е
посочил първоинстанционният съд липсва предписано от закона задължение на началника на затвора да извърши конкретно
фактическо действие във връзка с това отправено към него искане.
По изложените съображения касационната жалба
се явява неоснователна, а обжалваното решение правилно и следва да бъде
оставено в сила.
С
оглед изхода на делото, разноски на касационния жалбоподател не следва да бъдат
присъждани.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Административен съд – Бургас XIX-ти
административен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 1110 от
19.08.2020 г. по адм.д. № 2473/2019 г. по описа на Административен съд –
Бургас.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.