Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Елин Пелин, 08 юли 2019 г.
Районен съд
Елин Пелин, Пети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при участието на секретаря Стефка Славчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 757/2018 г. по описа на Районен съд Елин Пелин, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът П.И.Й., ЕГН ********** *** е
предявила срещу ответника „Бети Транс 58“ ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: с.Нови хан, ул. „Юрий Гагарин“ № 30 с управители Георги
Бонев Стойнов и Димитрина Павлова Стойнова обективно съединени искове по чл.232
ал.2 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Моли съдът
да осъди ответника да й заплати сумата от 15145,44 лева съставляваща
обща сума за наем за ползването на 378,636 дка земи при средна пазарна цена от
40.00 лева за декар за стопанската 2014/2015 г., както и сумата от 4397,92 лева
лихва за забава за периода от 02.10.2015 г. до 11.08.2018 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на главницата. Направено
е и алтернативно искане, в случай, че съдът отхвърли иска като неоснователен и
приеме, че между страните не са възникнали договорни отношения, да осъди
ответника на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД да заплати на ищеца сумата от
12116,35 лева която ищцата е заплатила по договора си за пренаемане на земите
от ЕТ „Илия Йорданов – Токала“ тъй като ответника без основание се е обогатил
използвайки земи, за които ищцата е
заплатила наем на ЕТ „Илия Йорданов – Токала“,
както и на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 3518,33 лева която сума представлява
лихва за забава за периода от 02.10.2015 г. до 11.08.2018 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на иска в съда до окончателното изплащане
на главницата. Ищцата
твърди, че за стопанските 2015-2016 г. и 2016-2017 г. е участвала в процедура по сключване на
споразумение по чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ за земеделски земи, находящи се в
землището на с.Нови хан, ЕКАТТЕ 52012, община Елин Пелин, Софийска област и в
тази връзка е получила за ползване земеделски земи. Излагат се също твърдения, че
ищцата е сключила договор за пренаемане на земеделски земи от арендатора ЕТ
„Илия Йорданов – Токала“, които той
ползва в качеството си на арендатор по договори за аренда сключени със
собственици и ползватели в землището на Община Елин Пелин. Пренаетите земи са
заявени по реда на чл.37б, ал.1 от ЗСПЗЗ и са регистрирани за съответната
стопанска година в Общинска служба „Земеделие“ гр.Елин Пелин. По силата на
споразумението по реда на чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ в масивите, които ответното
дружество е получило за ползване, попадат и земи, които за съответната
стопанска година са били преотдадени за ползване на ищцата от ЕТ „Илия Йорданов – Токала“. Ищцата излага
доводи, че за стопанските 2014-2015 г., 2015-2016 г. и 2016-2017 г. е преотдала
за ползване на ответника „Бети Транс 58“ ООД земеделски земи с обща площ от
433,488 декара, а е получила от него
земеделски земи с обща площ от 54,852 дка. Изложеното сочи, че ищцата е
получила с 378,636 дка по-малко отколкото е предоставила за ползване. Тъй като
средната пазарна стойност за стопанската 2014/2015 г. за един дка земя е 40.00
лева, то ответника следва да заплати на
ищцата наем за ползването на 378,636 дка земи
в размер на 15 145,44 лева. В срока по чл.131 от ГПК, ответникът „Бети
транс 58“ ООД депозира писмен отговор
чрез пълномощника си адв. С. – САК, с който оспорва иска като неоснователен и
недоказан. Излагат се аргументи, че със споразумението от 25.08.2014 г.
страните са си предоставили една на друга определени декари обработваема
земеделска земя, формирали са масиви и земите са обработвани в рамките на
земеделската 2014-2015 г.. След като споразумението от 25.08.2014 г. има
характеристиката на договор, то за него се прилага субективната еквивалентност,
която всяка от страните определя сама за себе си. Именно защото страните
третират престациите си за еквивалентни, затова няма нужда от допълнителни
плащания, чрез които да се отстраняват евентуални несъответствия в
имущественото разместване. Споразумението не поражда задължение за заплащане на
определена цена. Подобно задължение не може да се обоснове и от приложимите към
настоящото производство правила на ЗСПЗЗ.
Ответникът сочи, че не оспорва, че в случая се касае за земеделска земя, както
и че страните са сключили споразумение по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.73, ал.2
от ППЗСПЗЗ за стопанската 2014-2015 г. за създаване на масиви за земеделско
ползване на обработваеми земи по смисъла на параграф 1, т.1 от ДР на ЗСПЗЗ. Не
е спорно както по настоящото дело, така и в съдебната практика, че споразумението
по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ има качеството на договор и обвързва страните, които са го сключили, но
фактическият състав на установената процедура е завършен по силата на
административен акт – Заповед на директора на ОД „Земеделие“. Аргументи, че
споразумението притежава
характеристиката на договор за наем следват от обстоятелството, че то се
сключва, като в него се индивидуализират недвижимите имоти, предмет на
съглашението, като облигационната връзка между страните е възмездна. В
споразумението страните са уговорили и цена за декар земеделска земя – 18 лева
на декар. С отговора на
исковата молба е направено и възражение за давност. Сочи се, че предвид
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. ОСГТК на
ВКС се приема, че вземането за наемна
цена се погасява с кратката тригодишна погасителна давност, която в процесния
случай е изтекла. Споразумението е сключено на 25.08.2014 г. и действието му е
прекратено на 25.08.2015 г. по реда на чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ със сключването на
споразумение за следващата стопанска година по смисъла на параграф 2 т.3 от ДР
на ЗАЗ. Изискуемостта на всяко едно от плащанията настъпва след 25.08.2014 г. и
към датата на предявяване на исковата молба – 16.08.2018 г. давностният срок по
чл.111 б. „а“ от ЗЗД е изтекъл. От тук следва, че щом претенцията за главницата
е погасена по давност, то и акцесорният иск за лихва също се явява погасена по
давност. В този смисъл се иска съдът да отхвърли предявените искове. Твърди
се, че дори съдът да приеме, че исковете са доказани по основание, то същите са недоказани по размер. Претенцията
за заплащане на сумата от 15145,44 лева при средногодишно рентно плащане в
размер на 40.00 лева за декар не съответства на сключеното Споразумение от
25.08.2014 г. нито на отдадените за ползване декари на ответното дружество.
Средногодишното рентно плащане за декар според Споразумението е 18.00 лева, а
общата площ на отдадените на ответника
земеделски земи е 419 декара и 314 кв.м.. Това означава, че ако съдът приеме за
доказана по основание претенцията на
ищеца, то следва да я отхвърли по размер за горницата над 7597,79 лева. С
отговора на исковата молба се изразява и становище за неоснователност на
алтернативната претенция по чл.59 от ЗЗД, тъй като със сключването на договор
за наем с ЕТ „Илия Йорданов –Токала“ ищцата е изпълнила свое собствено
задължение по силата на този
договор, поради което искът не може да
се квалифицира като спестяване на необходими разходи на ответното дружество,
защото последното не е страна по договора за наем от 25.07.2014 г. и
заплащането на цената не е негово задължение.
Съдът, като обсъди представените по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,
приема за установено следното от фактическа страна: Не
е спорно в процеса, че страните са страни по сключено споразумение на основание чл.37в,
ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.73, ал.2 от ППЗСПЗЗ за стопанската 2014/2015 г. с цел
създаване на масиви за ползване на обработваеми земеделски земи. Не е спорно както по настоящото дело, така и в
съдебната практика, че споразумението по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ има
характеристиките на договор и обвързва страните, които са го сключили, но
фактическият състав на установената процедура по сключването му е завършен с
издаване на административен акт – Заповед на директора на ОД „Земеделие”. Производството по цитирания законов текст представлява
процедура за създаване на масиви за ползване, по споразумение между
собствениците и/или ползвателите, което се ръководи от комисия за всяко отделно
землище, назначена със заповед на директора на съответната областна дирекция
"Земеделие". Това производство по своя характер е административно.
Основната задача на създадената комисия е постигане на споразумение между
ползвателите, като последните следва да бъдат уведомени за започването на
производството, както и за окончателното решение в което се възпроизвежда
постигнатото споразумение. В
хода на съдебното дирене са приети представените с исковата молба писмени доказателства,
относими към настоящото производство, а именно: Договор за наем на земеделска
земя 3 от 25.07.2014 г. ведно с Приложение № 3-2; Споразумение на масиви за
ползване на земеделски земи за стопанската 2014/2015 г. и Заповед РД-12-С-225
от 09.02.2015г. на директора на ОД „Земеделие” област София; Споразумение на
масиви за ползване на земеделски земи за стопанската 2015/2016 г. и Заповед
РД-12-С-339 от 06.10.2015г. на директора на ОД „Земеделие” област София;
Заповед РД-12-С-050 от 16.09.2016г. на директора на ОД „Земеделие” област София. Въз основа на издадено съдебно
удостоверение на ищеца по делото, са представени и приети преписи от регистъра
към картата на масивите за ползване на землището в с. Нови хан по чл.74 от
ППЗСПЗЗ, създадени по доброволни споразумения за стопанските 2014, 2015, 2016 и
2017 г., както и справки от МЗХГ и Държавен фонд „Земеделие”. По
делото е представено писмо изх. №
02-6500-8080/31.12.2018 г. по описа на ДФЗ, в което се сочи, че „Бети транс 58“
ООД е регистрирано в интегрираната система за администриране и контрол с УРН 613985
и за кампания 2014 с УИН 23/230514/68915. Към писмото е приложена справка за
електронни бюджетни разплащания за изплатени субсидии за кампания 2014 г. на
„Бети транс 58“ ООД.
В хода на процеса е назначена, изслушана и приета съдебно-техническа и
оценителна експертиза, видно от заключението на която средната пазарна годишна
наемна стойност за региона е функция на времето в съответствие с търсенето и
предлагането и зависи от големината на отдавания под наем ПИ, НТП, поливност,
отдалеченост от населеното място и др. и възлиза на 33.50 лв/декар годишно.
Площта на ПИ, разпределени в масиви за ползване на ответника, декларирани от
ищцата, възлиза на 434.117 дка, а площта на ПИ, разпределени в масиви за
ползване на ищцата, декларирани от ответника е 12.824 дка. Годишната наемна
стойност за разликата от 421.293 дка за стопанската 2014/2015 г. възлиза на
14 113.32 лева. Общо дължими лихви: 4098.23 лева за периода 02.10.2015 г.
до 11.08.2018 г. съгласно исковата молба. Разпределените за ползване масиви за
стопанската 2014/2015 г. на „Бети Транс 58” ООД, декларирани от П.И.Й., са в
размер на 434.117 дка, а разпределените за ползване масиви за стопанската
2014/2015 г. на П.И.Й., декларирани от „Бети Транс 58” ООД, са в размер на
12.824 дка.
При така
установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Така предявените обективно съединени искове
с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД
и чл.86, ал.1 от ЗЗД са регламентирани като осъдителни, с които се цели
ответникът да бъде осъден да заплати предявените от ищеца суми, представляващи
наемна цена по договор за наем.
За
успешното провеждане на този иск е необходимо ищцата да установи, че между
нея и ответникът по делото е било налице валидно наемно правоотношение; че
ищцата, в качеството на наемодател е изпълнила задълженията си по договора за
наем, като е предала на ответника
имотите, предмет на договора за наем в уговорените площи, че ответникът не е
заплатил дължимата наемна цена за наетия имот за посочения в исковата молба
период, размерът на наемната цена.
Договорът за наем
на земеделска земя е регламентиран със специални норми уредени в Закона за
арендата в земеделието. Ако един договор за аренда на земеделска земя не е
сключен в предвидената в Закона за арендата в земеделието форма, съгласно
Тълкувателно решение
по дело № 2/2015 г. на Общото събрание на Гражданската и
търговската колегии на Върховния касационен съд, той при определени
предпоставки се конвертира в договор за наем. В случая не се твърди и не се
ангажират доказателства, наемното правоотношение да е възникнало при спазване
разпоредбите на Закона за арендата в земеделието. Съгласно чл.20а от ЗЗД договорите имат
сила на закон за тези, които са ги сключили. Правното основание на предявения
иск за заплащане на дължим наем е в разпоредбата на чл.232, ал.2 от ЗЗД, според която наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите,
свързани с ползването на вещта. Съобръзявайки събраните по
делото доказателства, съдът намира,че по делото не се
установиха съществените елементи на едно наемно правоотношение
- да е налице валидно сключен договор за наем, ищцата
е изпълнила задължението си да предостави на
ответника за временно
ползване процесните имоти, което поражда задължението на наемателя да
заплаща наемна цена в определения размер и срокове. Ищцата не доказа основанието на претенцията си
за присъждане на наемни вноски за посочената в исковата молба стопанска година,
тъй като не се установи между страните да е съществувал валиден договор за
наем, който ги обвързва при уговорени в него условия. Съгласно чл.154, ал.1 от ГПК „Всяка страна е длъжна
да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.“. При
разпределяне на доказателствената тежест по делото, съдът е възложил
доказването на тези обстоятелства на ищцата по делото. В тази връзка следва да се отбележи, че според чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ масиви за
ползване на земеделските земи се създават по споразумение между собствениците
и/или ползвателите. А легалното определение на "масиви за ползване" е
дадено в § 2ж ДР на ЗСПЗЗ. От него се установява, че масив за трайно ползване е непрекъсната площ земеделска земя,
ограничена от съществуващите на терена трайни елементи, съгласно КВС или
кадастралната карта или по посочения в нормата начин, с еднакъв начин на трайно
ползване. Границите на масивите се определят по имотните граници на крайните
имоти. В тях не се включват имоти, възстановени в съществуващи или възстановими
граници. Или няколко земеделски имота с еднакъв начин на трайно ползване могат
да образуват масив с очертание на граници, съвпадащи с границите на крайните
имоти, които го образуват. Сключването на споразумение се ръководи от комисия в
определен състав, като в ал.2 на чл.37в са посочени задължително елементите,
които то съдържа. Споразумението се сключва и актуализира всяка година. В
изречение четвърто на ал.2 законодателят е посочил, че в споразумението не
могат да се включват имоти, декларирани за обработване в реалните им граници. Комисията по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ определя местоположението и границите на
масивите за ползване съобразно сключените споразумения и подадените декларации.
Така получената информация за масивите се отразява в регистъра и върху картата,
която се излага на съответното място и срещу нея могат да се подават
възражения.
Предвид изложеното, дори, описаното
споразумение да урежда частни отношения между страните свързани с участието им
в процедурата по разпределение на масивите в землището на село Нови хан за стопанската 2014/2015
г., то ищеца в настоящото производство не доказа
изпълнение на условията, предполагащи заплащане на договорена наемна
цена. Липсва основание
да се приеме, че подписаното между страните споразумение има характеристиките
на наемен договор. Всичко
изложено
дава основание на настоящия съдебен състав да приеме,
че така предявеният основен иск е изцяло неоснователен и подлежащ на
отхвърляне. Предвид
резултата по предявения основен иск, който съдът намира за неоснователен и
недоказан, на отхвърляне подлежи и аксесорния иск по чл.86, ал.1
от ЗЗД.
По отношение на алтернативно направеното
искане от ищеца с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, следва да се вземат
предвид релевираните доводи в тази насока, а именно, че въз основа на неравното
разпределение на обработваемите земеделски земи ответника „Бети Транс 58” ООД
неоснователно се е обогатил – спестил е разходи, докато ищецът е заплатил
възнаграждение по договор за наем на земеделски земи на трето лице – ЕТ „Илия
Йорданов - Токала” и по този начин се е обеднил. С исковата молба ищцата е
представила 1 бр. договор за наем на земеделска земя от 25.07.2014 г., ведно с приложение № 3-2.
Именно в изпълнение на този договор за наем е заплатила наемна цена на
наемодателя ЕТ „Илия Йорданов – Токала”. Различен юридически факт се явява
сключването на споразумението от 25.08.214 г., самостоятелно и независимо от
съществуването на наемните правоотношения между горецитираните страни. Ето защо
в случая не е налице една от предпоставките за уважаване на иска по чл.59,
ал.1, а именно наличието на общ факт, от който да изхождат неоснователното
обогатяване на ответника и съответно обедняването на ищеца.
В този
смисъл, съдът приема, че ищецът не доказа в настоящото производство
релевантните за настоящия правен спор факти и обстоятелства даващи му основание
да претендира заплащането на описаните в исковата молба суми, което предполага,
че исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана.
Воден от
гореизложеното, Районен съд Елин Пелин
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените П.И.Й., ЕГН **********, с
адрес ***, обективно съединени искове с правно
основание чл.232,
ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД срещу „Бети
Транс 58” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес
на управление: с. Нови хан, община Елин Пелин,
ул. „Юрий Гагарин” № 30 с управители Георги Бонев Стойнов и Димитрина Павлова
Стойнова, за заплащане на сумата от 15 145,44 лева, съставляваща обща сума
за наем за ползването на 378.636 дка земеделски земи при средна пазарна цена от
40.00 лева за декар за стопанската 2014/2015 г., както и сумата от 4397,92
лева, представляваща лихва за забава за периода от 02.10.2015 г. до 11.08.2018 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на главницата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.И.Й., ЕГН **********, с
адрес *** в алтернатива иск с правно основание
чл.59, ал.1 от ЗЗД, за сумата от 12 116,35 лева, представляваща заплатено
от ищеца възнаграждение по договор за наем на земеделска земя сключен с ЕТ
„Илия Йорданов – Токала”, с която сума ответникът неоснователно се е обогатил,
както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 3 518,33 лева – лихва за
забава за периода от 02.10.2015 г. до 11.08.2018 г., ведно с със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
главницата.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: