Р Е Ш Е Н И Е №
260002
гр.Кюстендил, 19.08.2020г.
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателно отделение, наказателно отделение, 2
въззивен състав, в публично заседание на десети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: НАДЯ ГЕОРГИЕВА
Членове: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ
при участието
на секретаря Галина Кирилова
в
присъствието на прокурора Владимир
Мицов
като разгледа
докладваното от съдия Георгиева ВНАХД № 103/2020
г. по описа на съда и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по гл.ХХІ от НПК, озагл. „Въззивно производство”,
приложима съгл.чл.378, ал.5 от НПК.
Образувано е по ВЪЗЗИВНА
ЖАЛБА (депозирана в ДнРС, с вх.№ 4418/20.02.2020 г. )
от адв. Е.Й. ***,
като защитник на обвиняемия И.Б.Д., с ЕГН **********,*** срещу решение № 54/04.02.2020 г., постановено по НАХД № 1239/2019 г. по описа на Дупнишки
районен съд (ДнРС), с което обвиняемият
е признат за виновен по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б”б” вр. с чл.342, ал.1 от НК и на осн.чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност,
като са му наложени административни наказания ГЛОБА 1 000 лв. и ЛПУ на МПС за срок от 6 месеца. Осъден е и да заплати сторените по
делото разноски.
С жалбата се прави оплакване за процесуална и материална незаконосъобразност,
и необоснованост на присъдата. Сочи се, че изводът за авторството почива на предположение, тъй като то не е установено по безспорен начин от
събраните доказателства. Навеждат се доводи и
за неправилна оценка на доказателствата, за които се смята, че са и
недостатъчни за изясняване на обстоятелствата по делото. Отбелязва се, че
обясненията от обвиняемия са логични, последователни и потвърдени от писмените
доказателства. Смята се, че показанията на пострадалия свидетел са противоречиви относно скоростта, с която е
управлявал МПС и поведението на
обвиняемия. Развити са доводи за
невярност на изводите на АТЕ, поради което същата се оспорва. Твърди
се и че при постановяване на присъдата ДнРС не е
отчел ниската степен на обществена опасност на дееца, предвид добрите му
характеристични данни и липсата на др.осъждания, както и че стореното е
изключение в живота му . Прави се искане
за отмяна на осъдителното първоинстанционно
решение и постановяване на друго, с което обвиняемият да бъде оправдан.
По време на въззивните съдебни прения прокурорът е пледирал за
потвърждаване на обжалваното решение, а защитата-за отмяна на осъдителното
решение и оправдаване на обвиняемия, по изложените в жалбата съображения.
КнОС, след
преценка на жалбата и доказателствата, счете обжалваното решение за
незаконосъобразно, тъй като е постановено
при следните съществени процесуални
нарушения :
1/В
нарушение на чл. 376, ал. 1 от НПК Районният съд е насрочил за разглеждане
делото, вместо да прекрати съдебното производство и върне делото на прокурора,
тъй като постановлението на прокурора не е отговаряло на изискванията на чл.375
от НПК, доколкото не е мотивирано. Поради това е било налице отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо процесуалните права на обвиняемия
по чл. 249, ал. 4, т.1 от НПК, поради което на осн.чл.377,
ал.1 от НПК съдът е следвало да прекрати съдебното производство и върне делото
на прокурора.
Постановлението
на прокурора е немотивирано, защото страда от непълнота на фактически обстоятелства, при които е
извършено деянието. Това е
така, защото му липсва достатъчно конкретно описание на мястото на ПТП и обстоятелствата, при които то е настъпило. Относно
тези съставомерни фактически обстоятелства изложените
в постановлението факти са оскъдни. В резултат на това не
става ясно, къде точно в „района на летището при с. К. обвиняемият е предприел
извършването на маневра ляв завой за навлизане към първата отбивка
на летището“ и е настъпил удар между управляваното от него и движещото се срещу
него в насрещната пътна лента превозно средство.
За
посочените като нарушени от обвиняемия правила за движение по чл.20, ал.1 и
ал.2, изр.1 и чл.27, ал.1 от ЗДвП липсват фактически обстоятелства, поради
което не става ясно, защо и с какво действие обвиняемия ги е нарушил. Чл.20, ал.2 от ЗДвП регламентира несъобразена
скорост на водача на МПС, за каквато липсват фактически обстоятелства. Никъде
във фактическите обстоятелства не се сочи скоростта, с която е управлявал
обвиняемия и защо е несъобразена, та да е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Единствено е посочено в постановлението, че обвиняемият не намалил скоростта,
но с каква скорост е управлявал, дали с
разрешена, превишена или несъобразена не
става ясно. Както и др.път, настоящият
състав е имал повод да посочи, постановлението по чл.375 от НПК не следва да се
различава от обвинителния акт по съдържание. Двата прокурорски акта се различават само в наименованието им.
Поради
изложеното, постановлението на прокурора ограничава правото на защита на
обвиняемия, тъй като не би могъл да разбере фактическото обвинение в пълнота,
поради липса на съставомерни факти, а също и поради
несъответствие между факти и част от посочените
за нарушени правила за движение.
2/Мотивите
на решението на съда са изготвени в нарушение на чл..305, ал.3 от НПК. Те (в
частта им относно приетите за установени фактически и правни съображения)
представляват копие на постановлението на прокурора, с единствена корекция на сгрешената
в същото посока на движение на л.авт., с който се е
ударил автомобила на обвиняемия, а именно в посока към гр.Д. вместо към гр.С.. Затова и мотивите на решението страдат от горепосочените пороци на
постановлението.
Не
са и посочени от съда всички
доказателства, въз основа на които съдът е приел за установени фактическите си
обстоятелства. Така приема КнОС, доколкото в мотивите
е посочено, че установената фактическа
обстановка се доказва от показанията на
свидетелите, дадени на досъд. и съд.п-во, от обясненията
на обвиняемия, както и от останалите приложени
по делото писмени доказателства и заключения на вещи лица.
Липсва
анализ на доказателствата, който е задължителен за всеки съдебен акт и не е
обвързан от позицията на обвиняемия по делото. Не са обсъдени обясненията на
обвиняемия, дадени в с.з.. Не е посочено, защо съдът не им дава вяра в едни
части, напр. относно твърдението му, че „подал мигач да завие на ляво“ и въз основа на кои доказателства е приел във
фактическите си обстоятелства, че
„обвиняемият не е включил мигач за предприетата маневра“. Липсва анализ и на
показанията на свидетелите.
Не
става ясно, защо съдът е приел за обективно и компетентно заключението на
АТЕ. Прави впечатление, че то е
изготвено предимно въз основа на
гласните доказателствени средства, на които в.л. се е позовало, вместо да изложи
технически съображения, въз основа на
които да направи изводите си.
Непосредствената причина за възникване на ПТП
е определена от в.л. въз основа на цитат
от записаното в АУАН, според който …….“ водачът на товарния автомобил
предприема и извършва маневра „ляв
завой“, при който отнема предимството на насрещно движещия се лек автомобил „*****“,
с рег.№………. След този цитат в.л. написало в заключението си „ Така че,
непосредствената причина за възникване на ПТП е неспазването на задължението от
водача на товарен автомобил ………Д. при изпълнение на маневра „ляв завой“ да
пропусне движещите се направо с предимство ПТП.“ Очевидно е, предвид горецитираното, че
в.л. не е определило непосредствената причина за възникването на ПТП въз
основа на техническите си знания, заради които е назначено по делото, а въз
основа на написаното в АУАН.
Скоростта
на движение на автомобила на обвиняемия -70 км/час, пък, в.л. е определило въз
основа на свидетелските показания на водача на „*****“ ( какъвто е обвиняемия,
поради което свидетелските му показания не могат да се ползват като доказателство),
показанията на водача на др.автомобил и
записаното в протокола за оглед на местопроизшествието, че „Скоростният
лост е на пета предавка, стрелката за отмерване на скоростта сочи 70 км/ч“…..
Не
става ясно, защо съдът е посочил в
решението си механизмът на настъпване на
ПТП, според експертизата, като изрично се е позовал на него. Ако предложеният
от в.л. механизъм на настъпване на ПТП
кореспондира с доказателствата по делото и съдът го е възприел, би
следвало да го възпроизведе като приети от него за установени фактически
обстоятелства. Това е така, защото съдът сам следва да изведе и изложи приетите за
установени фактически обстоятелства, при които е извършено деянието,
съставляващо престъпление, въз основа на
надлежно събраните и кредитирани доказателства и експертизи.
Според
КнОС изготвената на ДП АТЕ е немотивирана и буди
съмнение относно верността на отговорите
на поставените въпроси. Този извод не
се променя и от направените
допълнения на в.л. по време на разпита му в с.з., тъй като не е ясно, как и защо ги е формирал. Чрез тази експертиза не е
изяснено по несъмнен и категоричен начин, каква е била скоростта на движение на
двата автомобила преди и по време на
удара, от какво разстояние водачите са могли да се възприемат и с каква скорост
са управлявали автомобилите си в този
момент, предотвратим ли е бил удара и какви действия е могъл да предприеме
всеки от водачите, за да не настъпи той.
Правните
съображения на съда за взетото решение са
идентични с изложените в постановлението
на прокурора, защото са копирани. Към тях единствено са добавени декларации
(вместо дължимите съображения), че между причинения съставомерен
резултат и нарушение на определени правила за движение, съдът установява пряка
и непосредствена връзка; че обвиняемият не е изпълнил задълженията си по
цитираните правила за движение по чл.5,
ал.1, чл.20, ал. и ал.2, чл.25, ал.1 и чл.37, ал.1 от ЗДвП, които отново са
изписани и словесно и че поради тези
нарушения на правилата за движение е настъпило ПТП и в резултат на него е настъпила средната телесна повреда на
пострадалия, която е описана.
Липсват
съображения за горните правни изводи. Не става ясно, защо и как е нарушил
обвиняемия едновременно всички
горепосочени правила за движение, а
именно-чл.5 и чл.20 от ЗДвП, които са общи и чл.25 и чл.37 от ЗДвП, които са
специални и принципно изключват общите. Не става ясно, защо е
нарушен чл.25 от ЗДвП и с какво е относимо
регламентираното в тази разпоредба правило за движение към конкретните
обстоятелства, при които е настъпило ПТП.
Изключително
лаконични са и съображения на съда
за субективната съставомерност
на деянието на обвиняемия.
Допуснатите
от ДнРС съществени процесуални нарушения е
недопустимо да бъдат отстранени от КнОС. Констатираните пороци в мотивите на решението
дават основание за приравняването на
същите на липсата им. При това положение въззивният
съд не би могъл да провери верността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд.
Непълнотата
на съставомерни
фактически обстоятелства в постановлението ограничава правото на защита
на обвиняемия, тъй като не би могъл да се защитава адекватно.
С
оглед на горното обжалваното решение следва да се отмени и делото се върне на първоинстанционния
съд за ново разглеждане от др.състав на съда.
Поради
изложеното и на осн.чл.335,
ал.2 вр. с чл.348, ал.3, т.1 и т.2 вр. с ал.1, т.2 от НП, КнОС
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 54/04.02.2020 г., постановено по
НАХД № 1239/2019 г. по описа на Дупнишки районен съд и ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг
съдебен състав на Дупнишки районен съд .
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/