Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер   503/9.3.2021г.            Година  2021,             Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 10.02.2021 година

 

 в публичното заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                                ВЕЛИЧКА Г.

 

при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА и при участието на прокурора МАРИЯ ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. дело номер 139 по описа за 2021 година и като обсъди :

            

             Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от „Сити груп комерс“ЕООД със седалище в гр.Пловдив срещу решение №260549/10.11.2020г. по НАХД №4576/ 2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII  н. състав, с което е потвърдено наказателно постановление/НП/ №479677-F502392/25.11.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с което е наложено на дружеството административно наказание – “Имуществена санкция” на основание чл.185 ал.2 във вр. с ал.1 ЗДДС в размер на 3 000 лева за нарушение на чл.7 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ и чл.118 ал.4,т.1 ЗДДС.

Жалбоподателят счита, че така постановеното решение от състав на Районния Съд е незаконосъобразно, като излага доводи за наличие на нарушаване на материалния и процесуалния закони, поради което моли същото да бъде отменено, като вместо това се постанови отмяна на издаденото НП. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба ЦУ на НАП – София счита жалбата за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен Съд – двадесет и първи състав, след като разгледа по отделно и съвкупност наведените с жалбата касационни осно-вания, намира за установено следното.

За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакуваното НП, състав на Районния Съд е приел, че от една страна по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване от страна на дружеството на вмененото му нарушение на на чл.7 ал.1 от Наредба Н-18/13.12. 2006г. на МФ и чл.118 ал.4,т.1 ЗДДС, а от друга че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, осъществени в хода на развитие на административно – наказателното производство.

ПРС е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства в тяхната хронология и логическа последователност и е приел, че в случая административното нарушение е извършено от жалбоподателя на посочените дата и място.

Настоящият съдебен състав намира изводите на първоинстанционния съд за правилни, поради което не следва да бъдат преповтаряни.

По конкретните оплаквания с касационната жалба следва да се посочи, че не могат да се възприемат твърденията в касационната жалба, че видите ли обекта не е започнал дейността си по смисъла на Наредбата, макар и към датата на проверката автоматът да е бил в работен режим.

Съгласно легалната дефиниция на §1 т.12 от ДР на Наредбата „автомат на самообслужване" е устройство, позволяващо на потребител да получи от автомата срещу заплащане на принципа на самообслужване стоки и/или услуги, включително и услуги с развлекателен характер“ Т.е. след като проверяващите са получили реално услугата, предлагана на самообслужване от кафе-автомата, то в тежест на търговеца бе да установи обратното, а именно, че някой друг(очевидно самоволно е привел автомата в действие). Такова доказване не е било проведено пред първостепенния съд, а закъснелите искания(с първоначалната жалба въобще не са изложени подобни твърдения, които районният съдия дори служебно да се приеме, че следва да проверява) за допускане на гласни доказателства пред касационната инстанция не могат да бъдат уважени, поради наличната законава забрана за това.

В този ред на мисли районният съдия правилно е отчел значението на договора за сътрудничество от 02.05.2019г. и саморъчно написаната декларация от управителя на ЕООД-то, с която признава притежаването на разположения в двора на трето лице автомат за кафе.

При това положение не са налице касационните основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на Районния Съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.1 АПК следва да бъде оставено в сила.

По разноските.

С оглед изхода от спора на НАП се дължат разноски в размер на 80 лева за осъществената защита от юрисконсулт за тази инстанция.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №260549/10.11.2020г. по НАХД №4576/ 2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII  н. състав.

      ОСЪЖДА „Сити груп комерс“ЕООД със седалище в гр.Пловдив да заплати на Национална агенция за приходите с адрес гр.София, бул.„Княз Ал. Дондуков“№52 сумата от 80/осемдесет/ лева разноски за тази инстанция.

 

         РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

                                                                                    2.