ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 439
гр. К., 12.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно частно
гражданско дело № 20225100500244 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, във вр. с чл. 248 ГПК.
Постъпила е частна жалба с вх.№ 3172/03.11.2022г., подадена от Н.В.А.,
С. Х. В. и Р. Х. А., чрез пълномощник адв. М.Ч., срещу определение №
962/13.09.2022 г. по гр. д. № 94/2022 г. по описа на Районен съд – К., с което
са оставени без уважение исканията на изменение на постановеното по делото
решение № 190/05.06.2022 г., в частта за разноските, инкорпорирани във
въззивна жалба вх. № 4951/13.06.2022 г., подадена от „В.“ ООД, гр.К., чрез
адв. Н. М. и въззивна жалба вх. № 5372/27.06.2022 г., подадена от Н. В. А., С.
Х. В. и Р. Х. А., чрез адв. М.Ч.. Навеждат се доводи, че обжалваното
определение е неправилно и необосновано, като се излагат доводи. Моли се
да се отмени изцяло определението на Район съд – К., като вместо него да се
постанови друго, с което да се измени първоинстанционното решение в
частта за разноските. Посочва, че при определяне на разноските между
страните, съдът не следва да приема, че на ответника се присъждат брой
възнаграждения, съответстващи на броя на ищците; ищците не следвало да
бъдат осъждани на разноски, независимо от изхода на делото; както и сочи, че
първоинстанционният съд не се съобразил с ТР №6/202г. в частта му относно
т.16, като развива съображения, че минималният размер на адвокатско
възнаграждение за трудово дело с определен материален интерес следвало да
се съобрази с разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1, а не с чл.7, ал.2 от Наредба № 1
от 09.07.2004 година.
Ответникът по частната жалба - „В.“ ООД, гр. К., е депозирал отговор в
законоустановения срок. Счита същата за неоснователна, като сочи, че при
постановяване на обжалваното определение първоинстанционният съд
правилно е приложил материалния закон и не е допуснал нарушение на
процесуалните правила. Счита, че размерът на присъдените разноски е
определен правилно, а възражението за прекомерност на адвокатското
1
възнаграждение било неоснователно. Моли обжалваното определение да бъде
потвърдено.
Окръжният съд, след като се запозна с изложените доводите и
доказателствата по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от легитимирани лица, в законоустановения
срок и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично
основателна.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, депозирана от
ищците Н. А., С. В. и Р. А., които в качеството си на наследници на Х.А.А.,
починал на 12.05.2020г. по време на работа и по повод изпълнение на
трудовите си задължения като „водопроводчик-външно“ към ответното
дружество „В.“ ООД в с. П., общ. Ч., претендират ответното дружество да
бъде осъдено да им заплати на основание чл. 200 КТ сумата в общ размер на
1 200 000 лева – по 400 000лева за всяка една от тях, представляваща
обезщетение за причинени им неимуществени вреди вследствие на
настъпилата трудова злополука; както и са предявени искове с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
С постановеното по делото Решение № 190/05.06.2022г., на основание
чл. 200, ал. 1 от КТ, Районен съд - К. е осъдил ответното дружество „В.“ ООД,
гр. К. да заплати на ищците следните обезщетения : на Н. В. А. сумата от 95
076.92 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от смъртта на съпруга й Х.А.А., настъпила на 12.05.2020 г., вследствие
трудова злополука, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.05.2020 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска в
останалата му част до пълния предявен размер от 400 000 лв., като
неоснователен; на С. Х. В. – да заплати сумата от 75 076.92 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на баща й Х.А.А., настъпила на 12.05.2020 г., вследствие трудова злополука,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.05.2020г. до
окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска в останалата му част до
пълния предявен размер от 400 000 лв., като неоснователен; и на Р. Х. А. -
сумата от 75 076.92 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на баща й Х.А.А., настъпила на 12.05.2020
г., вследствие трудова злополука, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 12.05.2020г. до окончателното й изплащане, като е
отхвърлил иска в останалата му част до пълния предявен размер от 400 000
лв., като неоснователен.
С решението си съдът е осъдил „В.“ ООД, гр. К. да заплати на ищците
деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете, както следва : на
Н. В. А. - в размер на 1426.15 лв.; на С. Х. В. - в размер на 1126.15 лв.; на Р. Х.
А. - в размер на 1126.15 лв.
Също така, осъдил е Н. В. А. да заплати на „В.“ ООД, гр. К. направените
деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от иска - в размер на 7
244.33 лв.; осъдил е С. Х. В. да заплати на „В.“ ООД, гр. К. направените
2
деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от иска - в размер на 7
719.36 лв.; осъдил е Р. Х. А. да заплати на „В.“ ООД, гр. К. направените
деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от иска - в размер на 7
719.36 лв.
„В.“ ООД- К. е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд - К. сума в общ размер 9860.31 лева,
представляваща дължима държавна такса и разноски в производството,
съразмерно на уважената част от исковете.
Срещу така постановеното решени са постъпили въззивна жалба вх. №
4951/13.06.2022 г. по описа на Район съд - К., подадена от „В.“ ООД – гр.К.,
представлявано от адв. Н. М. и въззивна жалба вх. № 5372/27.06.2022 г. по
описа на Район съд - К., подадена от Н. В. А., С. Х. В. и Р. Х. А.,
представлявани от адв. М.Ч..
С определение № 274/04.08.2022 г. Окръжен съд - К. е прекратил
производството по делото, образувано по повод депозираните въззивни
жалби, като е приел, че в тях са направени искания за отмяна на обжалваното
решение в частта за разноските и е инициирано производство с правно
основание чл.248 ГПК, по което компетентен да се произнесе е
първоинстанционният съд. Делото е върнато на Районен съд – К. за
произнасяне по исканията.
С процесното определение № 962/13.09.2022 г., постановено по гр. д. №
94/2022 г. по описа на Районен съд – К., исканията са оставени без уважение,
като съдът е приел, че е налице трайна и непротиворечива е съдебната
практика по въпроса за отговорността при разпределянето на разноски по
идентични дела, като в случая намира приложение разпоредбата на чл.78, ал.3
от ГПК, поради което правилно е ангажирана отговорността на ищците за
разноски съобразно изхода на делото. Също така е приел, че с исковата молба
са предявени в субективно съединение искове от няколко ищци срещу един
ответник, като всеки ищец претендира защита на свои права, поради което
адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие се определя на база интереса на всеки отделен ищец по делото,
доколкото съдът дължи произнасяне по всеки иск поотделно, а ответникът
съответно - се защитава срещу всеки един от предявените срещу него искове.
По последното оплакване, че с решението си не се е произнесъл по
направеното възражението за прекомерност по отношение на претендираното
адвокатско възнаграждение от страна на ответника, е посочил, че
възражението е обсъдено в мотивите на решението, като е прието, че при
съобразяване на размера на минималното адвокатско възнаграждение за
защита по настоящото производство е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 2
от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, тъй като исковете са оценяеми. Алтернативно е изложил
доводи, че дори да се приеме, че е приложима разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът
не намира основание за намаляване на размера на заплатеното от страна на
ответника адвокатско възнаграждение, тъй като същото не е прекомерно с
оглед сложността на делото, материалния интерес и извършените
3
процесуални действия по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
На първо място, без всякакво съмнение в казуса се разглеждат три
комулативно субективно съединени иска, предявени от ищците Н. В. А., С. Х.
В. и Р. Х. А., доколкото всяка една от тях претендира на собствено основание
защита на свои права, поради което жалбата в тази й част се явява
неоснователна.
Неоснователен е и доводът, че не следва да заплащат разноски на
ответната страна, тъй като на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК са
освободени от заплащане на такива, доколкото се явяват ищци по иск,
произтичащ от трудово правоотношение. Действително, съгласно
разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК ищците – работници и служители,
по искове, произтичащи от трудови правоотношения, не внасят такси и
разноски по производството на делата. Цитираната разпоредба обаче се
отнася само до дължимите по производството такси и разноски към бюджета,
т. е. ищецът не дължи държавни такси по делото и разноски за събиране на
доказателства – за призоваване на свидетели, за вещи лица и за извършване на
оглед. Същият обаче не е освободен при отхвърляне на иска от отговорността
за разноски за адвокатско възнаграждение, направени от насрещната страна
по делото. С други думи, привилегията за работници и служители по искове,
произтичащи от трудови правоотношения, е само по отношение на бюджета.
В този смисъл практиката е трайно установена /напр. Решение № 67 от
3.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2944/2013 г., IV г. о., ГК/.
Що се касае до оплакването на въззивните частни жалбодатели, че
първоинстанционният съд не е съобразил т. 16 от Тълкувателно решение №
6/12 г. от 6 ноември 2013 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав
намира същото за неоснователно по следните съображения: съгласно
цитираната т. 16 от Тълкувателно решение № 6/12 г. от 6 ноември 2013 г. на
ОСГТК на ВКС, минималният размер на адвокатското възнаграждение по
трудови дела с определен материален интерес се определя по чл. 7, ал. 1, т. 1
от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Видно от мотивите на т. 16, даденото
разрешение е било обусловено от действащата към датата на тълкувателното
решение – 06.11.2013 г., разпоредба на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004
г., уреждаща адвокатските възнаграждения по трудови дела, за която е прието
че се отнася и за исковете с определен материален интерес. Тази разпоредба е
била изменена и допълнена с ДВ, бр. 28 от 2014 г., като изрично е посочено,
че за трудови дела с определен интерес възнаграждението се определя
съобразно ал. 2. Към момента на сключване на договора за правна помощ,
както и към настоящия момент разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба №
1/2004 г. определя минималния размер на адвокатското възнаграждение по
дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа, но не и по трудови
дела с определен интерес. Поради изложеното, неоснователен е доводът на
частните жалбоподатели, че адвокатското възнаграждение на насрещната
страна неправилно е било определено по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. на
4
Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (по дела с определен материален интерес), а не по чл. 7, ал. 1,
т. 1 от Наредбата. Впрочем, адвокатското възнаграждение, договорено и
заплатено от ищците, също не е определено по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата.
На последно място, с оглед възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответника: с решението си съдът е осъдил
ищците да заплатят на ответника разноски за адвокатско възнаглаждение,
както следва: Н. В. А. - в размер на 7 244.33 лв.; С. Х. В. - в размер на 7 719.36
лв. и Р. Х. А. - в размер на 7 719.36 лв. По всеки един от тези искове е било
договорено и заплатено от ответника възнаграждение в размер на по
9 408лв./л.156 и сл. от първоинстанционното производство/. В тази връзка,
предвид материалния интерес – цена в размер на 400 000 лева за всеки един
от трите предявени иска, и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от
09.07.2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в
редакцията, действаща към 05.06.2022 г.), минималният размер на
адвокатското възнаграждение на ответника по всеки един от исковете е в
размер на 9 530лв, поради което и това възражение се явява неоснователно,
както правилно е приел и първоинстанционният съд в обжалваното
определение.
Поради изложеното, частната жалба се явява неоснователна и като
такава следва да се остави без уважение.
Ето защо, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№ 3172/03.11.2022г.,
подадена от Н.В.А., С. Х. В. и Р. Х. А., чрез адв. М.Ч., срещу определение №
962/13.09.2022 г., постановено по гр. д. № 94/2022 г. по описа на Районен съд
– К., с което е оставено без уважение искането им за изменение на
постановеното по делото решение № 190/05.06.2022 г., в частта за разноските,
инкорпорирано във въззивна жалба вх. № 5372/27.06.2022 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България при наличието на предпоставките на
чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5