РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 22.02.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и втори януари през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 3012 по описа за 2018
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен от М.Х.П. ЕГН **********,*** срещу Ч.Д.С. ЕГН **********
***, ЖСК *** иск с правно основание чл.
30, ал.3 ЗС и чл.86 ЗЗД с искане да бъде осъден ответникът да й заплати:
сумата от 18 000 лева, представляваща полагащата й се част от извлечените
ползи от общата вещ за периода от 02.05.2013 г. до 02.05.2018 г., както и сума
в размер на 1190, представляваща обезщетение за забава върху главницата от
02.05.2013 г. до 02.05.2018 г., както и законна лихва върху главницата, считано
от завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.
В обстоятелствената част на
исковата си молба, че страните по делото са собственици при равни права на
следния недвижим имот, а именно: *** със застроена площ от 163,08 кв.м при
съседи: север- *** и вътрешен двор, изток -улица, запад- ***-магазин.
отгоре-покрив и ап.№1, отдолу-маза, заедно с прилежащо към магазина ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ с площ от 70,13 кв.м, при съседи: север-***, юг-вътрешен двор, изток
-улица, запад-***-магазин съгласно нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот
*** на Нотариус при Плевенски районен съд - ***, а съгласно кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-71/06.06.2008г. съставлява
два самостоятелни обекта с идентификатори 56722.660.11.3.1. и 56722.660.11.3.2
в сграда №3, разположена в поземлен имот с идентификатор 56722.660.11 с
адрес:гр.Плевен, ******.Сочи се, че през процесния период имотът се отдава под
наем от ответника на трети лица за търговска дейност, възмездно- излага, че
през процесния период всички приходи от наем са получавани от ответника, без
същия да предприеме действия за предоставяне на ищеца на част от тези ползи
съобразно частта му в съсобствеността. Счита, че в настоящия случай са налице
предпоставките визирани в закона. Твърди, че задължението на ответника възниква
от момента, в който е реализиран съответния доход, като писмена покана не е
необходима, тъй като чл.93 ЗС предвижда, че добивът от вещта, вкл. и наемът
принадлежат на собственика й. Излага, че размерът на получените от
ответника граждански добиви – наеми
възлизат на 36 000 лева, съответно нейната припадаща се част е в размер на
18 000 лева. Претендира и законна лихва считано от датата на забавата.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск като
основателен и доказан и да й присъди разноски.. Моли съда да отхвърли насрещния
иск като неоснователен и недоказан. Излага, че на това основание исковата
претенция е неоснователна. Твърди, че ищецът по насрещния иск въпреки
разпределената му доказателствена тежест не е доказал, че е налице знание и
съгласие със съсобственика за извършване
на СМР- та, поради което счита, че отношенията между съсобствениците следва да
се уредят на плоскостта на водене на чужда работа без пълномощие. Излага, че
съгласно тази разпоредба ищецът по насрещния иск може да търси само съответната
част от направените разноски до размера на обогатяването и само, ако се докаже,
че те са извършени уместно, което не е доказано. Сочи, че дори съда да
преквалифицира иска по чл.61, ал.2 от ЗЗД то същият отново е неоснователен, тъй
като не е доказано с какво се е увеличила стойността на имота след извършване
на процесните СМР- та.
В дадения от съда срок
ответникът е депозирал отговор на
исковата молба. Сочи, че предявеният иск
е допустим. Излага, че ищцата през целия период от сключване на сделката до
предявяване на настоящият иск не се е интересувала от имота, не е участвала
нито с пари, нито с труд в извършените в имота СМР. Не отрича, че към настоящия
момент двата обекта са отдадени под наем и, че реализира доходи, от които не е
изплащал на ищцата припадащата се на дела й в съсобствеността част от тях,
поради факта, че тя при срещата им през 2017г. , а и преди това не е имала
претенции, че желае да получи някакви средства, не е оставила адрес в страната или
в чужбина, нито е предоставила банкова сметка ***. Поради изложеното счита, че
не е станал причина за завеждане на иска. Признава предявената искова
претенция. Твърди, че в имота са инвестирани значителни средства за оборудване
и ремонти свързани със запазване му, както и за обезпечаване възможността да
бъде използван за непосредствено служене и за извличане и разпределение на
доходи от него. Сочи, че всеки съсобственик следва да участва съразмерно с дела
си в извършване на направените за съсобствената вещ разноски, които се отнасят
до нейното запазване. Излага, че разходите извършени него свързани със
запазване на имота и ползването му по предназначение са в размер на 28 300
лева, половината от които счита, че следва да се поемат от ищцата.
В дадения от съда срок ответникът
по първоначалния иск депозира насрещен такъв.
Твърди, че е съсобственик при равни права с М.Х.П. на процесния недвижим имот, от който единия
обект се ползва за фурна, а другият - магазин. Излага, че в имота от края на
2013г. до настоящия момент са инвестирани значителни средства за оборудване и
ремонти свързани със запазването му и ползването по предназначение за развиване
на търговска дейност. Сочи, че общата стойност на инвестираните средства е в размер
на 28 300 лева. Излага, че на база изготвената от строителен инженер
количествено - стойностна сметка предявява на основание чл.211 ГПК насрещен иск
с правно основание чл.З0, ал.З ЗС за сумата от 15 594 лева, ведно със законната
лихва върху предявяване на иска до окончателното му плащане и моли същият да
бъде разгледан съвместно с първоначално предявения иск от М.Х.П.. Моли в случай
на уважаване на първоначално предявения иск да се извърши прихващане до размера
на по- малкия от тях. Сочи, че извършените подобрения в имота са както следва:
1. доставка и монтаж на алуминиеви прозорци - обикновен тип при ремонти в
размер на 2063.34 лева; 2. грундиране на
стари стени с латексов грунд в размер на 888,61 лева; 3.гипсова шпакловка по
стени и тавани в размер на 1549.75 лева; 4. боядисване с бял латекс в размер
на 396.95лева; 5 боядисване с цветен латекс сума в размер на 1860.45 лева;
6.разливна настилка по подове, при ремонти – сума в размер на 825.53 лева; настилка теракотни плочи –сума в
размер на 1911.91 лева; 8. Фаянсова облицовка по стени – сума в размер на
155.47лева; 9. тоалетна мивка среден формат – размер на 77,10 лева; 10.
тоалетна седалка полупорц. бяла с рус казанче – в размер на 176,99лева; 11.смесителна
батерия за мивка-стенна в размер на 59.71лева;12. метална врата в размер на
212.50 лева; 13 зидария- стена между фурна и магазин а – сума в размер на 206.31 лева; 14 Обособяване на санитарен
възел сума в размер на 108.81 лева; 15.ВиК инсталация в размер на 220.00 лева; 16. Водомери за студена вода 3/4" -
5 МЗ/ЧАС -42.68 лева; 17 Ел. инсталация -430.00 лева;18. доставка и монтаж на
врата таблена -318.91 лева; 20. Вход на ал. врата -456.30лева; 20. Подпрозоречна облицовка теракот - 134.15 лева;
21. Цокъл теракотни плочи 503.59 лева; СМР
– фурна през 2013-2014 г.:1. боядисване
с бял латекс двукратно при ремонти - 2017 г. -
1361.99 лева; 2.алуминиева дограма -1372.27 лева; 3.настилка от мраморни плочи
- 843.69 лева; 4.Алуминиева врата -1146.60лева; 5. фаянсова облицовка слепило
по стени на фуга 2 мм, при ремонти -3194.93 лева; 6. метална врата-272.80 лева;
7. доставка и монтаж на врата таблена - 16 см
-285.96 лева; СМР маза през 2013-2014г :Възвратен клапан за канал
-107.53 лева; кухи. мивка-алпака еднокоритна -97.18лева; тоалетна седалка
полупорц. бяла с рус казанче - 176.18 лева; смесителна батерия за мивка-стенна
-63.32 лева; душ батерия без чучур - 53.22 лева; боядисване с бял латекс двукратно при ремонти
- 2017 г. -442.22 лева; настилка
теракотни плочи - 645.21лева; фаянсова
облицовка по стени кв. - 1108.66 лева;
метална врата -206.25 лева; СМР
Покрив и фасада - 2014 год: хидроизолация двупластова с посипка от битумна
мушама 4 кг/м2 на газопламъчно залепване
-3310.20 лева; защита на покривна хидроизолация с речен филц -608.40 лева;
обшивка с ламарина -27,31 лева; боядисване на фасади с височина до 6 м с цветен
латекс трикратно- 151.08 лева и облицовка
цокъл с теракотни плочи 257,97 лева.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалния представител на ответника моли съда да постанови решение, с което
да уважи главния иск. Моли съда да не присъжда разноски, доколкото счита, че с
поведението си не е станала повод за завеждане на делото. Моли съда да уважи
насрещния иск без да се вземат възраженията на насрещната страна, че в случая
става въпрос за водене на чужда работа без пълномощие. Твърди, че от събраните
по делото доказателства се е установило, че извършените СМР – та са били
необходими за функционирането на двата обекта, като такива, тяхното запазване
предвид природните бедствия, на които са били изложени. Претендира присъждането
на разноски. В нарочни писмени бележки
моли съда да уважи както главния, така и насрещния иск. Сочи, че в имота са
инвестирани значителни средства за оборудване и ремонти свързани със
запазването на имота както и за обезпечаване на възможността да бъде използван
за непосредствено служене и за извличане на
доходи от него. Твърди, че претенцията му е основана на разпоредбата на
чл.30, ал.3 от ЗД. Сочи, че за доказване на предявения насрещен иск е изслушана
СТЕ, която доказва исковата претенция. Излага, че вещото лице е посочило, че
всички действия, които са предприети са били необходими и свързани със
запазването на недвижими имот. Твърди, че всеки един от съсобствениците следва
да участва съразмерно съобразно дела си в извършване на направените във
съсобствената вещ разноски, които се отнасят до нейното запазване. Излага, че
ако съсобственика е направил един необходим ремонт на общата вещ за да
предотврати погиването или повреждането й може да претендира от другите
съсобственици припадащата се част на частите им в съсобствеността от
извършените разходи. Счита, че предявения насрещен иск е основателен и доказан
и моли съда да уважи същия.
В дадения от съда срок е
депозиран и отговор на насрещната искова молба. Излага, че искът
е допустим, но за неоснователен. Оспорва същия както по основание, така и по размер.
Оспорва твърденията на ищеца по насрещния иск, а именно: че в имота от края на
2013 г. до предявяване на насрещния иск са инвестирани значителни средства за
оборудване и ремонти, свързани със запазването му и ползването по
предназначение за развиване на търговска дейност; че посочените в насрещната
искова молба инвестиции са действително извършени в имота и то през процесния
период от съсобственика Ч.Д. ***; че средствата инвестирани в имота от
съсобственика Ч.Д. *** през процесния период са в размер на 28 300 лв. Твърди,
че не е участвала във вземане на решения по чл.32, ал.1 от ЗС, относно
използването и управляването на общия процесен имот, включително и в такива за
извършването на описаните в насрещната исковата молба СМР. Сочи, че с
получаването на насрещния иск се е уведомила, че евентуално в имота са
извършени СМР, което е пречка да се противопостави на извършването им. Излага,
че не й е известно да има и решение на районния съд, постановено по реда на
чл.32, ал.2 от ЗС в този смисъл. Счита, че повечето от посочените в исковата
молба СМР попадат в хипотезата на чл.231, ал.1 от ЗЗД и като такива са за
сметка на наемателя, поради което тяхната стойност не може да бъде претендирана
от другия съсобственик.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
Видно е от представения по делото
нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот ***, на нотариус при
ПлРС, че страните по делото са съсобственици на недвижим имот, а именно: *** със застроена площ от 163,08 кв.м., ведно с
прилежащото избено помещение с площ от 70,13 кв.м.
Установява се от приложените по
делото Договори за наем, сключени от Ч.С. със „***“ ЕООД и ЕТ „*** Г.“, че
съсобственият на страните имот се отдава под наем, за което ответникът получава
месечен наем в размер на по 300 лева от всеки от наемателите.
По делото са събрани и гласни
доказателства посредством разпита на свидетелите Д. *** С. и В.Г.Т..
Свидетелят Д.А.С. свидетелства, че страните по делото са
съсобственици на имота, който той им продал с уговорка да се направи на това
място медицински център. Сочи, че след като ищцата отишла в Австралия
уговорките им отпаднали. Излага, че не могли да я намерят, а впоследствие тя
почнала да има претенции към имота. Сочи, че в момента имота представлява фурна
и магазин за бои и лакове. Разказва, че през лятото на 2013 г., при него дошли
двамата наематели и му казали, че следва да се извърши спешен ремонт, като в противен случай ще напуснат. Обяснява,
че за да функционира фурната същата следва да отговаря на множество изисквания,
които различните институции налагат. Твърди, че в имота е направен теракот,
санитарен възел, сменена е била и
дограмата. Излага, че всичко това е следвало да се направи спешно и е било
извършено през 2013- 2014 г. Сочи, че в магазина за бои лакове са направили
теракот, алуминиева дограма, масивна стена между двата магазина, санитарен
възел в самия магазин, тъй като нямало как да се ползва този на фурната.
Твърди, че ремонта е извършен от него и ответника, който платил за него. Сочи,
че причината да се извършат ремонтите е била на първо място, че имало течове,
включително от тавана, поради което се наложило целият покрив да се направи
наново. Излага, че преградната стена е поставена, за да могат да функционират
двата обекта. Твърди и, че всяка година мазата се е наводнявала и влизала вода по1 метър, поради което през
2014 г., поставили възвратен клапан с цел да не връща канала, откъдето преди
това се пълнела мазата. Излага, че месечния наем за фурната и магазина е в
размер на по 300 лева. Сочи, че машините, с които работи фурната са тяхна
собственост.
Свидетелката В.Г.Т.,
наемател на фурната, обособена от процесния магазин свидетелства, че познава
лично ответника, а ищцата само по документи. Излага, че е наемател на
помещението от 2002-2003 г. с месечен наем от 300 лева. Твърди, че имотът бил в
окаян вид. Излага, че с оглед изискванията на Агенцията по храните се наложили
в магазина да се направят редица ремонти. Сочи, че е поискала да се поставят
плочки по стените, че ел. инсталацията не отговаряла на изискванията. Излага,
че през 2013г. направили ремонт. Излага, че направили покрива и улиците,
преградили на две магазина, направили санитарен възел. Сочи, че освежителните
ремонти е правила тя, а основните – ответника по делото. Твърди и ,че именно
той е платил на майсторите. Подробно обяснява кое е наложило да се направи ремонт
на мазата. Сочи, че месечният наем, който плаща е в размер на 300 лева.
По делото е
изслушана и СТЕ, от заключението, на която се установява, че общата стойност на
извършените строително – ремонтни работи, заявени по пера в насрещната искова
молба в процесния недвижими имот са в размер на 31 189,46 лева, в това
число труд -12717,91 лева. В проведеното по делото о.с.з. вещото лице сочи,
че като цяло се касае за довършителни
работи. Излага, че без извършването им имотът не бил могъл да функционира по предназначение.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
За да бъде уважен предявения иск
с правно основание чл. 30, ал.3 от ЗС ищецът по първоначалния иск следва да установи,
че с
ответника са съсобственици на посочения в исковата молба недвижим имот, в която
съсобственост той притежава твърдения обем права, че ответникът е реализирал
доходи от имота под формата на получена наемна цена в исковия период. Ищецът
следва да установи размера на вземанията си, както за претендираната главница,
така и за обезщетението за забава.
Между страните не се спори, а и се установява
от представените по делото доказателства, че същите са съсобственици с равни
права на процесния недвижим имот. Не е спорно и, че същият се отдава под наем,
който е получаван само от ответника по делото, факт който не се оспорва от
същия. Поради изложеното съдът намира, че исковата претенция е основателна и
доказана, поради което следва да бъде уважена. Уважаването на главния иск води
до уважаване и на акцесорния такъв за претендираната лихва за забава.
По предявения насрещен иск.
За установяване на исковата си
претенция ищецът по насрещния иск
следва да установи, при условията на пълно и
главно доказване, че с ответника са съсобственици в имота, че той е извършил
твърдените от него разноски в съсобствения имот със знанието и съгласието на
другия съсобственик, наложителността на разноските за запазването и
поддържането на общата вещ и техният размер.
Както вече беше отбелязано по-
горе страните не спорят, че са съсобственици в процесния недвижим имот. Не се
спори и, че същият е извършил претендираните от него СМР - та. Спорно по делото
е дали претендираните разноски, направени в имота под формата на СМР -та са били
необходими или полезни такива, доколкото в първия случай, за да се извършат
същите не е необходимо да се търси съгласието на съсобственика, а във втория -
за да се претендират по реда на чл.30, ал.3 ЗС следва да е налице съгласие от
другия съсобственик.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал.3 от ЗС,
всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с
частта си. Необходимите разноски това са
разноските, които се извършват, за да се запази вещта и без които тя би погинала
или би се повредила.Тези разноски са обективна последица от използването на
вещта и от нейното ежедневно изхабяване. Всеки съсобственик, съгласно чл. 30,
ал.3 от ЗС, е длъжен да участва в тези разноски, съразмерно на частта си. Без
значение в случая е дали съсобственикът, извършил разноските, сам си служи с
общата вещ или тя се използва и от другите съсобственици, тъй като разноските
произтичат от действия по управление на вещта. Преценката относно
наложителността на разноските следва да се извършва за всеки конкретен случай,
съобразно доказателствата по делото. Ако се установи, че някои от
претендираните разноски не са били наложителни за запазване и поддържане на
общата вещ, възниква проблемът с т.нар. "полезни разноски", при които
правоотношенията между съсобствениците се уреждат в зависимост от редица други
юридически факти.
Полезни разноски са онези разноски, които
водят до увеличение на стойността на вещта. В теорията и практиката тези
разноски се означават с термина "подобрения". За разлика от
необходимите, полезните разноски не са
наложителни, запазването и поддържането на вещта не е обусловено от тяхното
извършване, но ако са направени, те имат за последица обективно увеличение на
стойността на общата вещ. Правните последици, правата и задълженията, които възникват
за съсобствениците при извършване на подобрения, т.е. на полезни разноски за
съсобствена вещ, се уреждат по различен начин и от различни правни институти, в
зависимост от това дали са извършени от всички съсобственици по общо съгласие,
от един съсобственик със или без съгласие на другите съсобственици, както и от
качеството, в което съсобственикът е извършил подобренията - като владелец на
своята идеална част и държател на частите на другите съсобственици или като
владелец на цялата обща вещ. В зависимост от посочените факти, като следва да
се съобразяват и твърденията на ищеца, формиращи основанието на предявения иск,
се определя и правната квалификация на иска.
Правоотношенията между съсобствениците по
повод на подобренията, извършени от съсобственик без съгласието на другите
съсобственици, но в качеството му на владелец на своята идеална част и на
държател на частите на другите съсобственици се уреждат съобразно разпоредбите
относно водене на чужда работа без пълномощие (чл. 60 и чл. 61 от ЗЗД). Тук
следва да се преценява за всеки отделен случай дали подобренията са предприети
от съсобственика при предпоставките на чл. 61, ал. 1 от ЗЗД, т.е. уместно и в
интерес на другите съсобственици, което е и по-рядко възможната хипотеза, в
която съсобственикът, извършил подобренията, има право да иска и да получи от
останалите съсобственици, съразмерно на частите им в съсобствеността, всички
необходими и полезни разноски, заедно с лихвите от деня на извършването им, или
при предпоставките на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, т.е. едновременно в собствен
интерес и в интерес на другите съсобственици, в който случай съсобственикът има
право да получи от всеки от останалите съсобственици стойността на
обогатяването, т.е. сумата, с която се е увеличила частта на всеки от другите
съсобственици вследствие на подобренията. За целта следва да се съберат
доказателства относно действителния размер на извършените разноски, като
материалите и трудът се остойностяват към момента на извършване на разхода за
заплащането им, както и относно увеличената стойност на вещта вследствие
подобренията, която се определя като разлика между стойността на вещта, оценена
с подобренията, и стойността без подобренията, оценени към един и същ момент
във времето, като на практика най-често това е моментът на изготвяне на
заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, предшестващ устните
състезания в процеса.
Правоотношенията между съсобствениците за подобрения,
извършени от един или няколко съсобственици със съгласието на всички останали съсобственици се уреждат по реда
и съобразно правилото на чл. 30, ал.3 ЗС, като се присъждат се действително
извършените разходи, а не увеличената стойност на вещта, тъй като всеки
съсобственик участва в ползите на общата вещ съразмерно на частта си.
Основанието и предмета на вземанията, които
могат да възникнат в отношенията между съсобственици по повод на
строително-ремонтни работи в съсобствен имот, извършени за сметка само на част
от съсобствениците, са подробно изяснени с Тълкувателно решение № 85 от
2.X..1968 г. по гр. д. № 149/68 г. на ОСГК на ВКС.
Според цитираното тълкувателно решение
извършването на строително-ремонтни работи в съсобствен имот от един от
съсобствениците може да бъде основание за възникване на различни по предмет
вземания срещу останалите съсобственици - вземане с правно основание чл. 30,
ал.3 ЗС за припадащата се на съсобствениците част от извършени необходими
разноски; вземане с правно основание чл. 30, ал.3 ЗС за припадащата се на
съсобствениците част от полезни разноски, извършени с тяхното знание и
съгласие; вземане с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД за припадащата се на
съсобствениците част от полезни разноски, извършени без тяхно знание и
съгласие; вземане с правно основание чл. 59 от ЗЗД за сумата, с която
съсобствениците са се обогатили като последица от строително-ремонтни работи в
имота, извършени въпреки тяхното изрично противопоставяне.
С оглед установеното по делото правно и
фактическо положение, съдът счита, че
предявеният искове се явяват частично основателни.
Съдът счита, че следните
извършени в съсобствения на страните магазин СМР – та, а именно: зидария с
тухли – стена между фурна и магазин; обособяване на санитарен възел, ВиК
инсталация, ел. инсталация; поставяне на възвратен клапан за канал, боядисване
на фасади с височина до 6 метра с цветен латекс; облицовка с цокъл с теракотни
плочки; хидроизолация – двупластова; защита на покривна хидроизолация с
различен филц и обшивка с ламарина са необходими разноски, без които вещта не
би могла да се запази. От изслушаните свидетелски показания съдът приема, че по
делото безспорно се е установило, че извършването именно на тези СМР -та е било
с цел да се запази имота от разрушаване.
Настоящият състав на съда приема, че останалите
претендирани СМР нямат характера на необходими, а на полезни разноски. Същите
не представляват "разноски" за запазване на вещта, а представляват
разноски, които са сторени, за да може магазина да съществува и от него да
извличат плодове. За да претендира полезните разноски по реда на чл.30, ал.3 от
ЗС ответникът следва да докаже, че е търсил и получил съгласието на другия
съсобственик за сторването им. Такива доказателства по делото не са
представени.
Поради изложеното съдът намира,
че предявения насрещен иск следва да бъде уважен за направените необходими
разноски в размер на 5928,65 лева, /в които е вкл. съгласно СТЕ 10 % печалба и
20% ДДС/, а за полезните такива следва да бъде отхвърлен като неоснователен,
доколкото същите не следва да се претендират по реда на чл.30, ал.3 ЗС, а по
реда на чл. 60 ЗЗД, като водене на чужда работа без пълномощие.
На
ищеца по насрещния иск не следва да се присъди и търсената от него законна
лихва. Съобразно разпоредбата на чл.104, ал.2 ЗЗД двете насрещни вземания се
считат за погасени до размера на по – малкото от тях от деня, в който
прихващането е могло да се извърши. В настоящия случай прихващането е могло да
се извърши преди датата на депозиране на исковата молба, доколкото и двете
насрещни вземания са били ликвидни и изискуеми много по –рано.
С оглед на приетото от съда в решението, съдът приема, че страните по делото взаимно си
дължат ликвидни и изискуеми вземания,
поради което и следва да извърши прихващане на двете насрещни
вземания до по – малкото от тях. След извършеното прихващане в полза на ищеца следва да се присъди сума в
размер на 12071,35 лева, като за горницата до претендираната от 18 000
лева следва да се отхвърли като погасена чрез прихващане.
С оглед изхода на спора на ищеца
по делото се дължат разноски. За неоснователни съдът приема доводите на ответника,
че не е станал повод за завеждане на делото. Получавайки целият месечен наем от
процесния магазин същият се явява длъжник на ищеца по отношение на неговата
част от получения наем. ЗЗД подробно урежда начините, по които длъжникът може
да се освободи от задължението си към кредитора, ако същият не приеме
изпълнение на задължението или, ако не е открит за същото. В настоящия случай
не са представени доказателства, че ответникът е направил всичко възможно да се
освободи от задължението, което има към ищцата за заплащане на припадащия й се
наем, поради което следва да понесе и сторените по делото разноски. Съобразно
уважената част от иска на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 1568,70
лева
Съобразно изхода на спора на
ответника също се дължат разноски за уважената част по насрещния иск в размер
на 769 лева
След извършване на компенсация на
сторените от страните разноски съдът приема, че на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 799,70 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Ч.Д.С. ЕГН ********** ***, ЖСК ***, на
основание чл.30, ал.3 ЗС и чл.86 ЗЗД да заплати на М.Х.П. ЕГН **********,*** обща сума в размер на
13261,35 лева, от които сума в размер на 12071,35 лева, представляваща
полагащата й се част от извлечените ползи от общата вещ за периода от
02.05.2013 г. до 02.05.2018 г., както и сума в размер на 1190, представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 02.05.2013 г. до 02.05.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба до
окончателно изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
ИСКА до претендираната сума от 18 000 лева като погасена чрез
прихващане с насрещното вземане на ответника Ч.Д.С. ЕГН ********** ***, ЖСК
„Тангра“, ет.4, ап 14 ПО ОСНОВАТЕЛНИЯ
в частта за 5928,65 лева насрещен иск по чл.30, ал.3 ЗС, за сторени необходими
разноски в съсобствения на страните недвижим имот.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Ч.Д.С. ЕГН ********** ***, ЖСК *** насрещен иск срещу М.Х.П. ЕГН **********,***, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата над 5928,65 лева, с която е извършено
прихващане по насрещното вземане на М.Х.П. ЕГН **********,*** до
претендираната сума от 15594,00 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
плащане на вземането за извършени СМР в съсобствения на страните недвижим имот, като неоснователен и недоказан на
основание чл.30, ал.3 ЗС и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Ч.Д.С. ЕГН ********** ***, ЖСК *** да заплати на М.Х.П. ЕГН **********,***, сторените деловодни разноски, след компенсация
в размер на 799,70 лева на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: