РЕШЕНИЕ
№ 439 14.11.2019 г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД ХАСКОВО.......................................................................... ………….
на шестнадесети октомври …………………………две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в състав :
Председател: ТОШКА
ИВАНОВА
Членове: АННА
ПЕТКОВА
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
Секретар Р.К.
като разгледа докладваното от чл. съдията
Йонко Георгиев............................................ …….
В.гр. дело № 611 ........... по описа за 2019 год...................................................................
За да се произнесе взе предвид:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Обжалва се от М.Д.К.,чрез назначания особен
представител адв. Г.Г. решение №230/26.09.2019г. по г.д. №811/2018г.на РС
Свиленград, с което е признато за установено че
съществува вемане на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, срещу И. Г. К., ЕГН **********,
с адрес: ***, по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 по частно гр. дело № 130/ 2018 г. по описа на Районен съд
– Свиленград, за следните суми: 10 484,84 евро – главница по Договор за
кредит № *** г., сключен на 26.05.2008 г. и Анекс № 1, сключен на 18.12.2009
г., с „Алфа Банк” АД, ведно със законната лихва върху главницата от 19.02.2018
г. до изплащане на вземането, 1 158,89 евро – договорна лихва за периода
18.03.2015г. – 27.10.2017г., 734,83 евро – обезщетение за забава за периода
18.03.2015г. – 14.02.2018г., 11,26 евро – застраховки за периода 30.10.2017г. –
14.02.2018г., 267,60 лева – нотариални разноски за периода 09.10.2017г. –
14.12.2018г., както и вземане за 1/2 от тези суми от М.Д.К., ЕГН: **********, с
адрес: ***, в качеството ѝ на законен наследник на Д.Н.К., ЕГН: **********,
която дължи 1/2 от тези суми на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, солидарно
с И. Г.К., ЕГН **********.
В жалбата на въззивницата К. се
правят оплаквания за незаконосъобразност, за необоснованост и неправилност на
обжалваното решение.Изводите съдът е извел чисто формално от
доказателствата,без да ги обсъди задълбочено и в съвкупност. Не е установено по несъмнен начин предсрочната
изискуемост на вземането на кредитора.Иска се отмяна на решението и отхвърляне
на исковете.
В срок е постъпил писмен отговор от И. Г. К. чрез адв.И.И., в който се поддържа
основателност на подадената въззивна жалба .
В срок е постъпил писмен отговор от “Юробанк
България“АД София, в който се оспорва жалбата като неоснователна.
Хасковският окръжен съд след преценка на
събраните по делото доказателства и изводи на първоинстанционния съд приема за
установено от фактическа страна.
Постановеното
от Районен съд Свиленград и обжалвано пред настоящата инстанция решение е допустимо и валидно. С това решение съдът е уважил
предявения от „Юробанк България“АД София
против И. Г.К. и М.Д.К.
при условията на солидарност, като по отношение на втората за 1/2 част
от иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК за суми, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК №105/от 29.03.20018г. по
ч.г.д. №130/2018г. на РС Свиленград.
Ищецът e обосновал правния си
интерес от сключен договор за кредит №№ ***г.
между „Алфа банк“АД,чийто правоприемник е ищеца „ЮробанкБългария“АД и И. Г.К.
кредитополучател и М.–Г.Д.К.,като наследник и законен представител на починалия
поръчител Д.Н.К.,починал на 01.12.2011г.,по силата на който договор е
предоставен банков кредит в размер на 15 000евро за срок от 15години и
погасителен план.Поради неизпълнение на задълженията за плащане на вноските по
кредита,последната платена такава е на 07.12.2012г.,банката е упражнила правото
си на предсрочно погасяване на кредита съгласно Общите условия към договора за
кредит.Уведомяването на длъжниците за предсрочната изискуемост е надлежно
упражнено от ищеца,чрез връчване на нотариални покани срещу разписка лично на
кредитополучателя И.К. на 27.10.2017г.и при условията на чл.47 от ГПК на
поръчителя. Вземанията на банката са установени по пера от приетото в
първоинстанционното производство заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
Ищецът е упражнил
правото си по чл.417 от ГПК като е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение и е образувано ч.г.д.№130/2018г.,по
която заповед длъжникът е възразил,поради което е предявен установителен иск по
чл.422 от ГПК пред РС СВиленград.
Спорният моменти
повдигнати в исковото производство и поддържани от жалоподателя във въззивното
производство се свеждат до наличие на основания за предсрочна изискуемост на
задълженията по предоставения кредит,надлежното уведомяване на солидарните
длъжници,кредотополучател и поръчител и размера на неизпълнението.С обжалваното решение,районният
съд е ангажирал отговорността на ответнииците, с което е дал отговор на
възникналия между страните спор.Безспорно е установено и не се опровергава и в
настоящото производство наличието на валидно възникнали облигационни отношения
по повод предоставения от ищеца и усвоен от длъжниците кредит от
15 000евро.Факта на преустановяване на плащанията на задълженията.Обявяването
на предсрочната изискуемост на вземанията и надлежното уведомяване на
длъжниците за това.Размера на задължението е установено от съдебно счетоводната
експертиза.
Подробното мотивиране
на решението и достигането на крайния извод,който извод съвпада и с извода на
въззивната инстанция не налага излагане отново на мотиви,поради което съдът
препраща изцяло на основание чл.272 от ГПК към мотивите на първоинстанционния
съд,което води до оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Водим от горното,съдът.
Р Е Ш И:
Потвърждава решение №230/26.06.2019г. по г.д.№811/2018г. на Районен
съд Свиленград.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1/
2/