Решение по дело №356/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 77/20.06.2011 г., постановено по Г. д. № 122/2011 г. по описа на Момчилградския районен съд, е отхвърлен предявения от „М." Г. К.против „.- Н. М. Г. Д. иск на основание чл. 59 ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 2000 лв., с която ответникът неоснователно се обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва, считано от 25.02.2011 г., до окончателното й заплащане, като погасен по давност.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят „М.” Г. К., който го обжалва като необосновано и постановено при нарушение на материалния закон. В жалбата се излагат съображения, че на основание чл. 116 б. „в” от ГПК съдът следвало да приеме, че е налице прекъсване на давността, което се постигало чрез нотариалната покана от 11.11.2010 г., и което не било обсъдено. Жалбодателят счита, че за претенциите за златен материал от 29.12.2005 г.- 6.59 Г., 12.01.2006 г.- 14.68 Г. и 02.03.2006 г.- 15.16 Г., в която част се атакува решението, давността не била изтекла, тъй като от момента на прекъсването- 11.11.2010 г., течала нова давност. Моли да се отмени атакуваното решение в посочената част и се постанови друго, с което се уважи жалбата, която се поддържа в съдебно заседание.

Ответникът по жалбата в писмен отговор и в съдебно заседание я оспорва и моли да се остави в сила атакуваното решение като законосъобразно и обосновано.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 2000 лв., ведно със законната лихва.

Ищецът твърди в исковата молба, че въз основа на договор за обмен от 2005 г. с „.- Х.Д.", предоставил на същия оборотни бижутерийни изделия от благородни метали, който не заплащал стойността на бижутерийния материал, а бил задължен да заплати изработката му и да върне благороден метал в същото количество и карати, които получил. Така, в продължение на една година, ищецът предоставил на „.- Х.Д." готови златни изделия с чистота 14 карата, проба 585, като заплащал само изработката, а след реализиране на продукцията в магазин в Г. Д., връщал същото количество сребърен и златен материал. Ищецът твърди, че констатирал несъответствие между материала, който бил вложен в дадените от него готови изделия и върнатия от такъв. След химически анализ се оказало, че върнатия материал бил с ниска чистота, поради което той не признавал изцяло количествата. По този начин ответникът се обогатил с 50.92 Г. златен материал, с чистота 14 карата, проба 585, който ищецът оценява на сумата 2000 лв. Тъй като Х.Д. прехвърлил фирмата си, заедно с предприятието на Н. Б. М., която била преименува на „.- Н. М. твърди, че последната като правоприемник на „.- Х.Д.” неоснователно се обогатила. Претендира законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.

Ответникът оспорва претенциите на ищеца като неоснователни и прави възражение за изтекла погасителна давност на вземането.

От фактическа страна се установява следното:

От приложените по делото регистрационни картони с № ********* и № ********* се установява, че в регистър „БУЛСТАТ” била отразена информация, че с решение № 471/18.02000 г. по ф. д. № 286/2000 г. по описа на КОС бил вписан едноличен търговец „.- Х. Д.” Г. Д. с едноличен собственик Х.С.Д., който с решение № 651/26.07.2005 г. по същото фирмено дело по описа на КОС, прехвърлил фирмата на едноличния търговец Н. Б.М., която станала едноличен собственик на фирмата с наименование „.- Н. М..

От твърденията на ищцовата страна и становището на ответната, която по същество не отрича да е имала договорни отношения с ищеца, съдът приема, че страните по делото са били в договорни отношения в периода 31.03.2005 г. до 02.03.2006 г., през който са си разменяли оборотни бижутерийни изделия. Страните по делото не спорят за това, че ищецът предоставял на праводателя на ответника оборотни бижутерийни изделия от благородни метали като ответникът не заплащал стойността на бижутерийния материал, а бил задължен да заплати изработката му, както и да върне благороден метал в същото количество и карати, които получил. Така, ищецът предоставял на „.- Х.Д." готови златни изделия с чистота 14 карата, проба 585, като заплащал само изработката, а след реализиране на продукцията в магазин в Г. Д., връщал сребърен и златен материал. От копие на протокол за предадена готова продукция за м. март- 31.03.2005 г., подписан от двете страни и който не е оспорен, се установява, че „М." Г. К.предал на Н. М. ювелирни изделия общо 241.58 Г. От приложените по делото описи за предадена златна бижутерия, с подписи на предал и приел и неоспорени, се установява, че на ответника били предадени на 04.10.2005 г. 7.17 Г.; на 07.11.2005 г.- 10.58 Г.; на 29.12.2.005 г.- 6.59 Г.; на 12.01.2006 г.- 14.68 Г. и на 02.03.2006 г.- 15.16 Г. Така, общо ищецът предал на ответника 295.76 Г. злато.

Съдът не приема за безспорно установено, че ищецът предал на ответника на 19.05.2005 г.- 10.54 Г. и на 30.06.2005 г.- 6.95 Г., тъй като данни за това обстоятелство се съдържат единствено в справка от 22.02.2011 г., изготвена от ищеца, която по същността си представлява частен документ, подписан от издателя и съставлява доказателство, само за това, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Частните писмени документи не са достатъчно доказателство, за да обосноват извод, че фактите са настъпили така, както ги твърди издателят им, още повече, че ответникът оспорва твърденията в исковата молба и посочва, че след прекратяване на дейността между страните по делото през 2006 г., били уредени всички отношения между тях и никой нямал претенции към другия.

От приложените по делото ксерокопия на стокови разписки, представени по делото и от ищеца и от ответника, и неоспорени от страните, се установява, че за периода от 15.04.2005 г. до 12.01.2006 г., „.- Х.Д.” върнал на ищеца 311.05 Г. злато проба 585, или в повече с 15.29 Г. от получените 295.76 Г. Съдът не кредитира допълнително направените от ищеца отбелязвания и корекции в стоковите разписки относно количеството върнат от ответника материал, за които самият той признава в исковата молба, тъй като те са били направени след извършените от ищеца самостоятелно анализи, за които ответникът не е бил уведомяван. Св. Гогов, посочен от ищеца, също обяснява, че в стоковите разписки количеството на предаденото злато било коригирано след направен лабораторен анализ за чистота на материала и ако пробата била по- ниска от 585, грамажа се намалявал, а когато била по- висока- грамажа се увеличавал. Поради това и с оглед отразеното количество злато в стоковите разписки, направено преди извършените анализи, следва да се приеме, че ответникът е върнал на ищеца 311.05 Г., при дадени- 295.76 Г. Не водят до различни изводи показанията на св. Б. З., посочена от ищеца, която обяснява, че при химическия анализ на върнатия материал, златото не се намалявало. В покрепа изводите на съда са и показанията на св. Г. Д., който твърди, че ответникът върнал на ищеца повече злато като за част от него не били издадени стокови разписки. Следва да се отчете и обстоятелството, че по делото липсват каквито и да е твърдения, а и данни, за счетоводно отразяване на процесните операции между двете фирми. И не на последно място, следва да се посочи и това, че ищцовата страна по никакъв начин не е доказала, че претендираната сума от 2000 лв. представлява стойността на евентуално невърнатия от ответника 50.92 грама златен материал.

Поради изложеното и тъй като по делото се установява, че между страните е имало договорни отношения през процесния период, следва да се приеме, че правната квалификация на предявения иск е, не чл. 59 ал. 1 пр. първо от ЗЗД, както неправилно е приел първоинстанционния съд, а чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, което няма пречка да стори настоящата инстанция. При хипотезата на чл. 59 ал. 1 от ЗЗД, каквато е дадената от ищцовата страна и районния съд, правна квалификация на иска, неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, т. е. държи се връщането на по- малката сума между обедняването и обогатяването. За да бъде квалифициран предявения от ищеца иск по чл. 59 от ЗЗД, е необходимо в исковата молба да се твърди, че са налице едновременно: имуществено разместване между ищеца и ответника, довело до обедняване на ищеца с посочената в исковата молба сума и липса на основание за имущественото разместване; че ответникът се е обогатил за сметка на ищеца и то до размера, до който същият е обеднял, като между факта на обедняването и обогатяването е налице връзка, изразяваща се в това, обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, да произтичат от един общ факт или от обща група факти. Освен това, необходимо е и ищецът да не разполага с друго средство, с друг иск за защита на своето право. Отговорността по чл. 59 от ЗЗД, има извъндоговорен характер, а в случая, след като между страните е имало сключен договор, посочената норма е неприложима. В този смисъл, дадената от районния съд правна квалификация на предявения иск, не съответства на фактическите твърдения на ищеца, направени в исковата молба относно релевантните за спора обстоятелства и с отправеното до съда искане, а то е за заплащане на равностойността на получен и невърнат от ответника златен материал, което обаче се основава на неизпълнение, възникнало по силата на сключен между страните договор. В случая, не е налице неоснователно обогатяване, а е налице отговорност за неточно и недобросъвестно изпълнение на задължение по договор. Или, искането е за ангажиране на договорната отговорност на ответника за заплащане на обезщетение по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, в какъвто смисъл е и изложеното от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба, което е и определящо за квалифициране на спора, а не дадената от него правна квалификация, която не обвързва съда. По изложените съображения, настоящият въззивен състав намира, че така предявеният иск следва да бъде квалифициран по разпоредбата на чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, което няма пречка да бъде сторено и с настоящото решение и не би довело до нарушаване на процесуални права на страните, тъй като за релевантните и по този иск обстоятелства, са събрани необходимите доказателства, а и крайният извод на първостепенния съд, че ответникът не дължи исковата сума на ищеца в претендирания размер, е правилен. И тъй като по делото не се установява ответникът да не е изпълнил договорните си задължения към ищеца да върне получено количество златен материал, следва предявения иск да се отхвърли като неоснователен.

Според чл. 79 от ЗЗД правото на избор е предоставено алтернативно и след като се претендира сумата в размер на 2000 лв. като обезщетение за неизпълнен договор, то това право следва да бъде упражнено от кредитора в рамките на предвидените в ЗЗД давностни срокове. Съгласно чл. 111 от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, а съгласно чл. 116 от ЗЗД- давността се прекъсва с предявяване на иск, но не и с отправената до ответника, както е в случая, нотариална покана. Поради това, дори и да се приеме, че ответникът не е изпълнил част от договорните си задължения да върне на ищеца получен златен материал на 29.12.2005 г., на 12.01.2006 г. и на 02.03.2006 г., в която част се атакува решението, и тъй като между страните е имало договорни отношения в периода 31.03.2005 г.- 02.03.2006 г., а искът е бил предявен на 25.02.2011 г., респ. след изтичане на тригодишния срок по чл. 111 б. "б" от ЗЗД, при направено от ответника възражение за погасяване на иска по давност, следва предявения иск да се отхвърли като неоснователен и поради погасяването му по давност. Като е приел, че предявения иск и акцесорния за лихви, който следва главния иск, е погасен по давност и е отхвърлил същия, първоинстанционният съд е постановил по същество правилно решение, което следва да се потвърди.

Страните по делото не претендират разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

Водим от изложеното и на основание чл. 272 от ГПК във вр. с чл. 271 от ГПК въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 77/20.06.2011 г., постановено по Г. д. № 122/2011 г. по описа на Момчилградския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационен контрол.

Председател: Членове: 1/ 2/