№ 460
гр. Пазарджик , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200146 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ИВ. Г. К., ЕГН **********, с адрес гр.
Пазарджик, ул. „***“ № 6, ет.2, ап.4, против Наказателно постановление № 21-
1006-000002 от 11.01.2021 г. издадено от началник Сектор „ПП“ при ОДМВР-
Пазарджик, с което са наложени следните санкции:
- за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП- глоба в размер на 2 000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца;
- за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП- глоба в размер на 50 лева на
основание чл.181 т.1 от ЗДвП.
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до допуснати
нарушения на процесуалния и материалния закон, водещи до
незаконосъобразност на издаденото НП, поради което се иска отмяната му.
Жалбоподателят се представлява от процесуален представител, който
поддържа жалбата, ангажира доказателства и становище за незаконосъобразност
1
на НП, като иска неговата отмяна, представяйки писмени аргументи в подкрепа на
искането си. Претендира присъждане в полза на жалбоподателя на сторените
разноски за адвокатски хонорар. В първото съдебно заседание жалбоподателят се
явява лично.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов и процесуален
представител. По делото не е депозирано писмено становище по същество. Не се
прави искане за присъждане на разноски, нито възражение за прекомерност на
претендираните такива от ответната страна.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становището на
процесуалния представител на въззивника и прецени събраните по делото гласни,
писмени и веществени доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от
ЗАНН, съдът прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 03.01.2021 г., в 03,10
часа, в гр. Пазарджик, на ул. „Иван Вазов“, е управлявал лек автомобил „***“ с
рег. № ***, лична собственост, като при извършената му проверка е бил във
видимо нетрезво състояние и е дъхал на алкохол, като е отказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 ARDM с фабр.
Номер 0195 в 03,10 часа. На водача бил издаден Талон за изследване № 0059703,
който той подписал и получил, като заявил, че желае да се тества с доказателствен
анализатор. Издадени му били 7 броя стикери номер А029327. При извършената
проверка било установено, че управляваното МПС не е представено от
жалбоподателя на технически преглед.
При така констатираното св. Т.Б.- мл. автоконтрольор в Сектор „ПП“ при
ОДМВР- Пазарджик, съставил срещу жалбоподателя АУАН с №
325659/03.01.2021 г., който му бил предявен и връчен срещу подпис. При
предявяване на АУАН водачът заявил, че имал възражения срещу направените от
контролния орган констатации.
Въз основа на АУАН на 10.06.2020 г. било издадено и атакуваното НП,
което било връчено лично на наказаното лице на 06.01.2021 г. Жалбата портив НП
била депозирана лично от санкционирания на 12.01.2021 г., когато била входирана
в деловодството на ОДМВР- Пазарджик, т.е. в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
поради което жалбата е ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения срок,
от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност
2
на атакуваното НП и то пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя- св.
Б. Г.. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к. те
са непротиворечиви и взаимно допълващи се, като по обективен начин очертават
гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Относно нарушението по пункт І- по чл.174 ал.3 от ЗДвП.
На първо място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на
жалбоподателя К. нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му
напълно да разбере в какво се изразява административното нарушение, поради
което не е накърнено правото му на защита. Нарушението е ясно описано-
словесно- посочени са всички реквизити дата и час (03.01.2021 г., в 03,10 ч.) и
място на извършаването му (гр. Пазарджик, ул. „Иван Вазов“) и останалите
съставомерни обстоятелства- качеството на водач на жалбоподателя и неговите
действия- управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***Р, като при извършената
му проверка е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на
алкохол- Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARDM 0195, което е станало в 03,10
часа, както и че след това му е издаден ТИ с № 0059703, който той подписал и
получил. Посочено е също, че е поискал да бъде изследван с доказателствен
анализатор. В този смисъл нарушението е ясно описано, като правилно е
определена и нарушената законова разпоредба- чл.174 ал.3 от ЗДвП.
Посочената правна норма предвижда, че водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта
и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
3
срок от две години и глоба 2000 лв.
Установената с акта фактическа обстановка кореспондира с приложените по
делото писмени доказателства, както и с показанията на свидетелите В.М., Д.Ц.,
Т.Б., П. Б., ХР. АНГ. и И.Б.. От показанията на свидетелите М. и Ц. се установи
безспорно, че на процесната дата и място жалбоподателят е управлявал
посоченото в НП МПС. Тези свидетели подробно и еднопосочно разказаха, че
докато са извършвали обход по ул. „Хан Крум“ в гр. Пазарджик по време на
дежурство, нощна смяна, са забелязали движещия се срещу тях лек автомобил
„***“ като ясно са възприели, че МПС се управлява от жалбоподателя. Тъй като
същата вечер преди това са посещавали адреса на жалбоподателя, по подаден от
него сигнал за нарушаване на обществения ред от негови съседи, те възприели, че
К. е употребил алкохол. Поради тази причина преценили, че следва да извършат
проверка на водача, поради което последвали автомобила, управляван от К..
Последният движейки се по ул. „Хан Крум“ в посока центъра, в района на
сградата на Адвокатурата, предприел маневра и завил наляво, като продължил да
се движи по ул. „Иван Вазов“, като навлязъл в паркинга срещу бизнес-център
„Петраков“ където спрял автомобила и изключил двигателя. През цялото време
той бил следван с полицейския автомобил, в който били свидетелите М. и Ц..
След като спрели до автомобила на К., двамата полицаи слезли от автомобила,
представили се започнали проверка на водача. Тъй като отново констатирали, че
той лъхал на алкохол, за съдействие бил повикан мл. автоконтрольор. Отзовал се
втори АП, в чиито състав бил св. Т.Б. и св. ХР. АНГ.. От свидетелите М. и Ц. те
разбрали, че жалбоподателят е управлявал автомобила и също констатирали, че К.
лъхал на алкохол. След като извършил проверка на представените от водача
документи, св. Б. го поканил да бъде тестван с техническо средство за употреба на
алкохол. Жалбоподателят К. отказал категорично да бъде тестван, като заявил че
той не е спиран за проверка и че автомобилът бил паркиран. Поради тази причина
му бил издаден ТИ, в който бил отбелязан отказа да бъде тестван с техническо
средство и отбелязване по кой от другите два начина желае да бъде изследван
водача.
Свидетелите Б., А., М. и Ц. бяха категорични в совите показания, че
жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на
алкохол и това е било отразено от св. Б., както в съставения от него АУАН, така и
в издадения ТИ. Тези два акта са били предявени и връчени на жалбоподателя
срещу подпис.
4
Показанията на тези свидетели се подкрепят и допълват от писмените
доказателства по делото- основното от които съставения ТИ. Следва да се
отбележи и това, че и самият жалбоподател не е отрекъл, че е отказал изпробване
за употреба на алкохол с техническо средство (виж стр.3, абз.2 от жалба на л.3-7,
както и възражение на л.19). Жалбоподателят изтъква и твърди, че не бил спиран
за проверка от полицейските служители, а когато те пристигнали автомобилът му
бил вече паркиран и с изгасен двигател, поради тази причина К. отказал да бъде
тестван с техническо средство за употреба на алкохол, като според него не бил в
нетрезво състояние. Твърди също, че въпреки тези обстоятелства искал да докаже
нетрезвото си състояние с предвидения в Наредбата алтернативен начин на
изследване чрез доказателствен анализатор, но поради просрочието от страна на
контролните органи, не могъл да бъде изследван.
Всички тези твърдения в жалбата и предхождащото я писмено възражение,
останаха доказателствено необезпечени. Както се посочи по-горе от показанията
на всички разпитани свидетели по делото се установи категорично, че
жалбоподателят процесната вечер е управлявал автомобила и се е движел по ул.
Иван Вазов в гр. Пазарджик, следван от полицейския АП, който е подавал
светлинен и звуков сигнал на водача да спре, като последният е сторил това едва
на цитирания по-горе паркинг, след което веднага е изгасил двигателя на
автомобила, като същевременно и АП се е установил до лекия автомобил на К..
Последният е бил на мястото на водача и автомобила не е имало други лица. Тези
обстоятелства са възприети от свидетелите М. и Ц., потвърдени и от показанията
на останалите свидетели, които възпроизвеждат в показанията си чутото от Ц. и
М., като макар и косвено доказателство за обстоятелството по управление на
автомобила от жалбоподателя, тези доказателства са в взаимовръзка с показанията
на цитираните очевидци. Следва да се каже, че освен Ц. и М., очевидци на отказа
на жалбоподателя да бъде изпробван с техническото средство за употреба на
алкохол са и свидетелите Б. и А.. Този отказ се установява и от показанията на
свидетелите Б. и Б., който са били ангажирани впоследствие с организацията и
тестването с доказателствения анализатор.
От показанията на свидетелите Б., Б., А., М. и Ц. се установи също и това, че
жалбоподателят е отказал да бъде изследван и с доказателствения анализатор, като
мотив за отказа му било обстоятелството, че към момента, когато бил поканен
били изтекли предоставените 45 минути. Да, от момента на връчване на ТИ до
поканата на К. да бъде изследван с анализатора се установи категорично, че са
5
изминали повече от 45 минути и то по обективни причини, свързани с работата на
този уред, но това обстоятелство не боже да бъде такова, което да оправдае отказа
на водача да бъде изследван. Правилно полицейските служители са обяснили на
жалбоподателя, че въпросните 45 минути се предоставят на водача, за да се яви на
указаното му за изследване място, а не и самото изследване да се извърши в това
време, както е указано в самия ТИ и според разпоредбите на Наредба №1/2017 г.
Междувпрочем в случая изминалия по-голям времеви период дори е в полза на
водача, а не в негов ущърб. Аналогично, когато лицето се яви в лечебно заведение
за да даде кръв за медицинско и химическо изследване, то трябва да стори това в
указаното му в ТИ време и ако се яви на 45 минута, медицинското лице го приема
и пристъпва към изследването, като последното очевидно ще протече извън тези
45 минути. Следва да се каже и това, че за състава на вмененото нарушение е без
значение дали лицето впоследствие е отказало да бъде изследвано по някой от
останалите алтернативни начини. От значение ще е само, ако приеме и бъде
изследван, този резултат да бъде взет предвид за по-нататъшните действия на
контролния и АНО.
Независимо какви са били причините жалбоподателят да откаже да бъде
изпробван с техническото средство, то според доказателствата по делото,
анализирани по-горе, е налице безспорен отказ, тъй като тези действия са
осъществени по волята на самия жалбоподател.
За пълнота следва да се посочи, че законът в разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП
не изисквала водачът кумулативно да е отказал да бъде тестван и след това да
откаже да бъде изследван с доказателствен анализатор или да не даде кръв за
химически анализ. Визираната правна норма предвижда две хипотези на
нарушението, а не две кумулативно изискуеми предпоставки. Поради което и
съдът не споделя възраженията, направени в жалбата, а именно само когато
лицето откаже да бъде изпробвано и по двата алтернативни начина- първо с
техническо средство и впоследствие- някоя от девет алтернативи. В случая ясно
наказващият орган е посочил, че санкционира жалбоподателя заради отказа му да
бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол. В случая са без
значение дори и обстоятелствата, какво е отразено в ТИ във втората му част,
поради какви причини жалбоподателя не е изследван с някой от другите
алтернативни методи и др. под. обстоятелства, поставени като възражения в
жалбата. Всички тези обстоятелства са без значение за правния спор. В този
смисъл е и константната съдебна практика на касационната инстанция, като за
6
пример биха могли да се посочат Решение № 416/19.05.2021 г. по канд №
326/2021 г., Решение № 139/22.2.2021 г. по канд № 8/2021 г., Решение №
808/18.11.2019г. по канд № 917/2019 г., Решение № 543/19.07.2019 г. по канд №
612/2019 г.- всички на Административен съд- Пазарджик и мн. други.
Следва да се каже и това, че е без значение за настоящия случай и
обстоятелството, че дежурният АП се е отклонил от плана, който е следвало да
изпълнява през въпросното дежурство (смяна) и че не е имал задача за обход на
ул. „Хан Крум“, каквито възражения се излагат от процесуалния представител, тъй
като полицейските служители по закон са длъжни при съмнение за извършено
престъпление или нарушение да извършат проверка и да предприемат следващите
се по закон действия. Междувпрочем съгласно информационната карта за наряда
сред поставените за изпълнение за дачи по време на дежурството на този АП са и
установяване на адм. нарушения и проверка на лица и МПС. Освен това макар да
не са упоменати обслужваните райони по време на наряда от този АП, в това
число извършване на съответните обходи, тъй като единствено са посочени
установъчните пунктове, то е неприемлив извода, че след като такива задача не е
поставена на дежурния АП, то при съмнение за нарушение, полицейските
служители не би следвало да изпълняват задълженията си по закон. Да, вярно е че
по време на извършване на проверката на жалбоподателя, този АП, според
поставените му задачи е следвало да се намира на друга територия и УП, но в
случая това обстоятелство е без значение и то има отношение само и единствено с
оглед преценка на ръководството на териториалната структура на МВР за
предприемане на съответните мерки по отношение на служителите.
Макар и това обстоятелство да е ирелевантно за правния спор, тъй като са
наведени възражения и в тази насока, съдът намира за необходимо да посочи и
това, че случилото се преди процесната проверка, а именно посещението на
сигналите на жалбоподателя от АП М.-Ц. и неговото недоволство от решението
им да не съставят предупредителен протокол (за което бяха изложени
основателни причини в дадените показания от св. М.и Ц.), не може да игнорира
гореанализираните съставомерни за настоящето нарушение обстоятелства. Да,
поведението на жалбоподателя може и до известна степен да е мотивирало АП да
последва автомобила му и да го спре за проверка, но това не изключва факта, че
те са възприели малко преди това, че К. е употребил алкохол, както и че в
момента на разминаването на двата автомобила (полицейския и „***) са
възприели, че К. управлява МПС. Този им мотив може да има своя социален и
7
морален укор, но в още по-силна степен такъв може да бъде отправен към самия
жалбоподател, не само заради извършеното нарушение и цялостното му
поведение въпросната вечер, като се има предвид, че същият е полицейски
служител и то с висок ранг в йерархията и като такъв следва да бъде за пример с
безукорно поведение и спазване на закона. В случая, обаче той именно
изхождайки от позицията си на високопоставен полицейски служител, си е
позволил да разпорежда какви действия следва да извършат полицаите при
отработването на подадения от него сигнал (при положение, че той е страна в този
спор!!!- бел. моя) и още по-укоримо е поведението му след като е бил спрян за
проверка- отказът да заяви по кои от алтернативните начини желае да бъде
изследван и че ще го посочи едва след като „види лично“ доказателствения
анализатор и др. под. и още повече, че тези негови „претенции“ са били
удовлетворени от служителите, като със случая, както стана ясно от показанията
на свидетелите, са били ангажирани ред други служители.
Неприемлив е и изтъкнатия в писмената защита довод, а именно
изложеното от Директора на ОДМВР- Пазарджик в Заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание на жалбоподателя във връзка с този случай, в която
било посочено, че от поведението на К. били „настъпили незначителни вредни
последици, поради факта, че времето за тестване с доказателствен анализатор
е изтекло“. Първо както се посочи по-горе, цитираното обстоятелство е без
значение за съставомерността на настоящето нарушение. И второ, изтъкнатият
мотив в заповедта очевидно има друга цел, която не е необходимо да бъде
коментирана по настоящето дело, респ. би могло да се приеме, че става дума за
незнание или неразбиране на закона.
По отношение на възражението, че в съдебно решение на настоящия
съдебен състав по друго АНД, съдът е приел, че е налице нарушение на
процедурата по Наредба №1/2017 г. по аналогичен случай, поради което е
отменил НП, следва да се посочи, че цитираното решение (Решение
№404/08.07.2019 г. по АНД № 856/2019 г.) е отменено от касационната инстанция
с цитираното по-горе Решение № 808/18.11.2019г. по канд № 917/2019 г. на
АдмСъд- Пазарджик, като със същото е потвърдено НП за извършено нарушение
на чл.174 ал.3 от ЗДвП, с които мотиви настоящият съдебен състав се е съгласил в
последствие поради, като се е коригирал и споделя в последващата си практика,
още повече че посоченото решение е изолирано за настоящия съдебен състав и не
може да се приеме за трайна утвърдена практика на състава.
8
АНО е посочил и цифрово нарушената правна норма посочвайки
правилната квалификация на същото. Доколкото след словесното описание на
нарушението наказващият орган е цитирал изцяло словесната част на нормата на
чл.174 ал.3 от ЗДвП, то това не може да се приеме за процесуално нарушение от
негова страна и следва да се зачете като пълнота в посочването на нарушената
разпоредба- не само цифровата квалификация, но и съдържанието на
разпоредбата, затова и съдът не споделя направените възражения от процесуалния
представител в тази насока, а именно за неяснота в повдигнатото адм. обвинение.
С оглед на всичко казано до тук съдът намери, че с действията си
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП и правилно е била
ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Наложените наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца са с във фиксиран от закона размер, който не
може да бъде намален, явява се справедлив и е адекватен на тежестта на
извършеното и е достатъчен за постигане на целите на административните
наказания по чл.12 ЗАНН.
Накрая, следва да се отбележи, че хипотезата на чл.28 от ЗАНН е
неприложима в настоящия случай. Самото естество на описаното нарушение е
показателно за неговата тежест и не би могло да се третира като маловажен
случай. Напротив, случаят е с по-висока степен на обществена опасност спрямо
други случаи на нарушения от същия вид, имайки предвид изложеното по-горе
относно поведението на водача, но и като отчете, че освен настоящето нарушение
с действията си той е реализирал състава на чл.174 ал.3 и в другата му хипотеза- с
отказа да бъде изследван с доказателствен анализатор, което нарушение е
„спестено“ от контролните органи и АНО, на право на последния е кое лице и за
кое нарушение да санкционира, но този факт следва да се отчете като отегчаващо
обстоятелство по отношение на обществената опасност на дееца. Освен това
статусът на жалбоподателя като водач също е обременен. Предвид конкретиката
на настоящият казус, съдът намира, че не може да се приеме наличието на
маловажен случай, по смисъла на чл.28 ЗАНН, респективно нарушителят
правилно е бил санкциониран.
По изложените съображения съдът намира НП в тази му част е
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
9
Относно нарушението по пункт ІІ от НП- по чл.147 ал.1 от ЗДвП.
Разпоредба на чл.147 ал.1 от ЗДвП, предвижда, че регистрираните моторни
превозни средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните
превозни средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните
превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен
преглед за проверка на техническата им изправност. Съгласно чл.2 ал.1 от
Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства, периодичните прегледи са
задължителни за всички регистрирани в Република България ППС без тези на
поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с
животинска тяга.
Няма спор, че лекият автомобил „***“ с рег. № ***, на процесната дата е
управляван от жалбоподателя, което се установи от всички събрани по делото
гласни доказателства и най-вече от показанията на свидетелите М. и Ц.- преки
очевидци на това обстоятелство, а то не се отрича и от жалбоподателя. Също е
безспорно, че този автомобил е МПС регистрирано в страната. То не попада в
изключенията установени в чл.2 ал.2 и ал.3 от Наредбата. Поради това, същото
подлежи на задължителен технически преглед, който съгласно чл.29 ал.1 от
Наредбата се извършва всяка година преди изтичане на една година от предходния
преглед.
Тъй като нито нормата на чл.147 ал.1 от ЗДвП, нито в Наредбата е изрично
записано, чие е задължението за представяне на МПС за годишен технически
преглед, то в случая това задължение следва да бъде изведено от санкционната
норма на чл.181 т.1 от ЗДвП, която освен санкция съдържа в себе си и
диспозиция. Съгласно същата се ангажира административнонаказателната
отговорност на собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини
не представи в определения срок превозно средство за технически преглед. От
доказателствата по делото се установи безспорно, че цитирания по-горе лек
автомобил, управляван от жалбоподателя към инкриминираната дата, е негова
собственост. При извършената проверка от св. Б. в АИС на МВР се установило, че
управляваното от жалбоподателя МПС не е преминало ГТП.
При това положение действително не е изпълнено задължението за
представяне на МПС на ГТП, което съставлява нарушение на разпоредбата на
чл.147 ал.1 от ЗДвП, като правилно е определен неговия автор в лицето на
10
жалбоподателя, тъй като той е собственик на процесния автомобил.
Налице е обаче основание за отмяна на НП, поради допуснати СПН,
драстично накърняващи правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице. Това е така тъй като не са
посочени всички обстоятелства- елементи от фактическия състав на нарушението
при направеното описание на същото в АУАН и НП, при което са нарушени
разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. В същото не е посочено кога е
бил извършен предишният технически преглед на автомобила, респективно кога е
следвало отново да бъде представен. Поради което не може да се проследи дали
едногодишният срок за представяне на ПС е изтекъл към датата на проверката.
Това е нарушение от категорията на съществените, тъй като нарушава правата на
нарушителя да разбере в какво е обвинен и да организира адекватна защита.
Поради това НП като незаконосъобразно в тази му част следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото- частична отмяна, респ. частично потвърждаване
на НП, и двете страни имат право на разноски. Такива от АНО не се претендират,
но е направено искане в тази насока от процесуалния представител на
жалбоподателя. Последният има право на разноски съобразно уважената част.
Искането за разноски е направено своевременно в хода на съдебното следствие.
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане
на разноски по реда на АПК. Отговорността за разноски е уредена в чл.143 от
АПК, в която са предвидени хипотези при отмяна на обжалвания
административен акт; при прекратяване на делото при оттегляне на оспорения
административен акт; когато съдът отхвърли оспорването или се оттегли жалбата
от нейния подател/оспорващ. В чл.143 от АПК не е уреден случая при частично
уважаване на жалбата (иска). В този случай, съгласно разпоредбата на чл.144 от
АПК, се прилага Гражданско процесуалния кодекс.
В нормата на чл.78 ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът, съответно
ответникът имат право на присъждане на разноските направени по делото
съразмерно на уважената част от иска. В контекста на приложението на
цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи
претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя, съразмерно на
отменената част от издаденото НП, съизмеримо с размера на наложеното
наказание за това нарушение. Съгласно представения договор за правна помощ
11
(л.8) жалбоподателят К. е заплатил на адв. В.П. от АК- Пазарджик адвокатски
хонорар в размер на 400 лева за предоставена правна помощ и представителство
по настоящето дело касаеща цялото НП, с което са наложени глоби в общ размер
2050 лева. От ответната страна не е направено възражение за прекомерност на
претендирания адвокатския хонорар, поради което липсват основания за неговата
преценка и евентуално редуциране съгласно чл.а на чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В съответствие с правилото на чл.78а ал.3 във вр. с ал. 1 от ГПК, съдът
намира, че следва да присъди заплащане на разноските за адвокатско
възнаграждение, намалени пропорционално съобразно уважената претенция
(отменена административна санкция в размер на 50 лева), а именно в размер на
9,76 лева, като за разликата до 400 лева следва да отхвърли искането като
неоснователно. Разноските следва да бъдат присъдени в тежест на ОД на МВР-
Пазарджик, която е самостоятелното ЮЛ, към което е структуриран Сектор
„Пътна полиция“- органът издал НП.
Така мотивиран и Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от
ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1006-000002 от
11.01.2021 г. издадено от началник Сектор „ПП“ при ОДМВР- Пазарджик, В
ЧАСТТА, с която на ИВ. Г. К., ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „***“
№ 6, ет.2, ап.4, за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, като
законосъобразно.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1006-000002 от 11.01.2021 г.
издадено от началник Сектор „ПП“ при ОДМВР- Пазарджик, В ЧАСТТА, с която
на ИВ. Г. К., ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „***“ № 6, ет.2, ап.4, за
нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП- глоба в размер на 50 лева на основание чл.181
т.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Пазарджик представлявана от директор, ДА
12
ЗАПЛАТИ на ИВ. Г. К., ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „***“ № 6,
ет.2, ап.4, разноски в размер на 9,76 лева (девет лева и 76 ст.) за адвокатско
възнаграждение за един адвокат, като ОТХЪВРЛЯ като неоснователна
претенцията до размера от 400 лева.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд гр. Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
13