Р Е Ш Е Н И Е
№720
от 01.11.2022 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в открито съдебно заседание на четвърти октомври,
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при участието на секретар Дорета Атанасова,
като разгледа дело № 652/2022 г. по
описа на Административен съд – Хасково, докладвано от съдията, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и следващите от АПК.
Образувано е по жалба на „ГРУП ДАБЪЛЮ ЕНТЪРПРАЙС“ ЕООД, ЕИК *********,
срещу Уведомително писмо /УП/ изх. № 02-260-2600/5525 от 30.03.2021 г. на
Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, В ЧАСТТА, с която е отказано изцяло
подпомагане по схемата за млади земеделски стопани /МЗС/ в размер на 2627,68
лева /съгласно писмени уточнения от 18.07.2022 г. и 15.08.2022 г./.
В жалбата, по която е образувано
първоначално съдебното производство /адм. дело № 443/2021 г. по описа на
Административен съд – Хасково/, са изложени доводи за незаконосъобразност на
акта, издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с
материалния закон. Същият бил немотивиран – нарушение на разпоредбата на чл.
59, ал. 2, т. 4 АПК. Не били посочени основанията – фактически и правни, за
постановяване на отказа за финансиране. Не представлявало основание за отказ
разпоредбата на чл. 30 от ЗПЗП, регламентираща създаването и съдържанието на
ИСАК. Твърди, че били спазени изискванията на Наредба № 3/17.02.2015 г. за
условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания /Наредба №
3/17.02.2015 г./, доколкото дружеството било ЕООД, едноличният собственик на
капитала му имал завършено висше икономическо образование със земеделска
насоченост – агроном, и е представил в срок документи, удостоверяващи този
факт. Моли актът в оспорената му част да бъде отменен. Претендира разноски.
В проведеното съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призова, не изпраща процесуален представител. Депозирани
са писмени бележки. Моли актът да бъде отменен. Акцентира, че заявлението за
подпомагане е подадено от дружеството, в качеството му на юридическо лице, а не
– от физическото лице М.Д.П.. Юридическото лице получава плащане за млади
земеделски стопани, ако поне едно от физическите лица по смисъла на чл. 50, § 2
от Регламент № 1307/2013 г., упражняващи ефективен и дългосрочен контрол върху
неговите решения отговаря на поставените изисквания. Посочва, че
Наредба № 3/17.02.2015 г. прави разлика между физическите и юридическите лица,
кандидати по мярката, поради което и дружеството има право да получи
подпомагане. Изложени са подробни съображения за незаконосъобразност на акта,
постановен в противоречие с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Липсвало препращане към
друг документ, изготвен от органа, за да се приеме, че констатираните факти,
послужили за намаление, са възприети от органа – издател на акта, и същите са
фактическите основания за частичен отказ за подпомагане на заявлението на
жалбоподателя. За първи път мотивите на акта били изложени в становището на ответника
пред съда, т.е. след приключване на процедурата по издаването му, което било
недопустимо. Претендира разноски.
Ответникът - Заместник изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“, редовно призован, чрез процесуалния си
представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Акцентира върху
факта, че кандидатите се уведомяват за резултатите от автоматичните проверки с
УП, а не - с отделен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Административен
съд - Хасково, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
„ГРУП
ДАБЪЛЮ ЕНТЪРПРАЙС“ ЕООД е подало заявление УИН 26/160418/72956 за кампания
2028 г. за оторизиране и изплащане на финансово подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания, базирани на площ, както следва: Мярка 13 „Плащания за райони
с природни ограничения или други специфични ограничения“ – подмярка 13.2. Компенсационни
плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения /НР 2/, схемата
за единно плащане на площ – СЕПП; схема за преразпределително плащане /СПП/, схема
за обвързано подпомагане за плодове /сливи и десертно грозде/ - СП /други/,
схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата
и околната среда /зелени директни плащания, ЗДП/, схема за млади
земеделски стопани /МЗС/.
С УП изх. № 02-260-2600/5525 от
30.03.2021 г. Заместник изпълнителният директор на Държавен фонд /ДФ/
„Земеделие“, е обективирал по заявлението отказ за финансово подпомагане по схема
МЗС в размер на 2627,68 лева.
В таблица 1 от УП „Оторизирани суми
/в лева/“ се съдържат схема/мярка, заявена за подпомагане /колона 1/, исканата
сума, формирана на база произведението от декларираната площ и ставката по
всяка отделна схема/мярка /колона 2/, намаления /колона 3/ и оторизирана сума,
получена като разлика между исканата сума и приложимите намаления и редукции
/колона 6/. Посочени са ставките за всяка една от схемите и мерките. Като
основания за намаление на субсидията е посочено – след извършени
административни проверки, при които са установени всички недопустими за
подпомагане площи в съответното заявление – проверки за площи, заявени от
повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо
данните в слоя допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ, в
случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението
съгласно Наредба № 5/27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления
по схеми и мерки за директни плащания, наложена ставка на корекция /„финансова
дисциплина“/, определена съгласно чл. 26 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 и чл. 8,
§ 1 от Регламент /ЕС/ № 1307/2013, линейни намаления съгласно чл. 51, § 2 и чл.
65, § 2 от Регламент /ЕС/ № 1307/2013.
В таблица 2 от УП „Извършени
плащания /в лева/“ се съдържат схема/мярка за подпомагане /колона 1/, дата, на
която е извършено плащането /колона 2/, оторизирана сума /колона 3/ и изплатена
сума – преведена по банков път по банковата сметка, посочена от бенефициера в
заявлението за подпомагане /колона 6/. Липсват данни за прихваната сума и
удържан данък. В тази таблица липсва отразяване на извършено плащане по схема
МЗС.
УП е получено на 14.04.2021 г., а
жалбата срещу него е депозирана на 19.04.2021 г. в ДФ „Земеделие“ съгласно
разпоредбата на чл. 152, ал. 1 АПК.
Административен
съд - Хасково, при така установената фактическа обстановка, като прецени доводите
на страните и служебно по реда на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК
провери законосъобразността на административния акт в оспорената му част,
приема за установено от правна страна следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от лице с
правен интерес срещу тази част на индивидуален административен акт /ИАА/ по чл.
21, ал. 1 АПК, която го засяга неблагоприятно, и който акт подлежи на съдебен
контрол.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
На
първо място, УП е издаден от компетентен административен орган - Заместник
изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, въз основа на делегиране на правомощия
от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ - органа, „в чиято компетентност
поначало е решаването на съответния проблем“ /§ 1, т. 1 ДР АПК, чл. 18, ал. 1,
т. 2, чл. 20, т. 1-3, чл. 20а във връзка с чл. 12, ал. 7 от ЗПЗП; чл. 6, ал. 2,
т. 1 и чл. 10 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“; Протокол № 114 от
заседанието на Управителния съвет на ДФ „Земеделие“ от 15.06.2017 г., Заповед №
03-РД/289/23.07.2019 г.
на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ - л. 16-20; ТР № 4 от 22.04.2004 г.
по адм. д. № ТР-4/2002 г., ОСС на ВАС; ТР № 1 от 21.01.2022 г. по тълк. д. №
4/2019 г., ОСС на ВАС, I и II колегия/. По тези съображения се формира извод,
че не е налице основание за прогласяване нищожността на акта съгласно чл. 168,
ал. 1 – ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 от АПК.
На
второ място, в изпълнение на Решение № 6464/29.06.2022 г. по дело № 864/2022 г. на
ВАС, Пето отделение, с което делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
Административен съд - Хасково, „съдът следва да обсъди наведените от
жалбоподателя доводи за нарушаване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК при спазване
на ТР № 16/1975 год. на ОСГК на ВС, поради обстоятелството, че мотиви за отказа
се намират в кореспонденция с жалбоподателя с писмо изх. № 02-260-2600/14775-1/9.09.2021
г. /л. 222/, в която са развити съображения за представен само един от
необходимите документи по Схема за млади земеделски стопани, както и в
становище на административния орган от 29.09.2021 г. /л. 189/, представено пред
първоинстанционния съд, за неспазен член 50 от Регламент /ЕС/ №1307/2013 г.,
всичките изложени след завеждане на делото“.
По
заявлението на „ГРУП ДАБЪЛЮ ЕНТЪРПРАЙС“
ЕООД е издадено оспореното в настоящото съдебно производство УП. В
последното се съдържат данни за сумите, които подлежат на оторизиране, и
сумите, които са изплатени. Реално искането на заявителя се удовлетворява чрез
превод на съответната сума по негова сметка. Ако бъдат констатирани
обстоятелства, които са пречка за изплащане на субсидията или са предпоставка за
прилагане на санкции, субсидия не се изплаща. Крайният акт в административното
производство намира външен израз във фактическите действия – превод на сума или
непревеждането й, а в писмена форма заявителят се уведомява за предприетите по
заявлението му действия на ДФ „Земеделие“ с УП от вида на процесното. В
съдебната практика е утвърдено разбирането, че самото УП обективира
административния акт, постановен по съответното заявление. Поради това по
отношение на УП се извършва преценка нарушена ли е разпоредбата на чл. 59, ал.
2 от АПК относно формата и съдържанието на ИАА.
Въпреки
опосредяването на данните по преписката в табличен вид, в УП не се съдържат
ясни мотиви защо не се допуска оторизиране на поисканата сума по схема МЗС /чл.
59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК/. Липсата на мотиви предпоставя извода за нарушение
на производствените
правила, от категорията на съществените, като води до ограничаване правото на
защита и правото на участие в административния процес /широк смисъл/ на лицето
заявител, съответно до отмяна на постановеното УП в оспорената му част. Липсата
на мотиви препятства преценката издаден ли актът в съответствие с материалния
закон и неговата цел.
За
първи път в хода на съдебното производство ответникът, в писмени становища от 29.09.2021
г. и 29.07.2022 г., посочва, че кандидатът не е допустим по Схемата за МЗС, тъй
като са изминали повече от 5 години от създаване на стопанството и първото
кандидатстване по МЗС и повече от 5 години от създаване на стопанството и
първото кандидатстване по СЕПП.
Съгласно
чл. 45 ЗПЗП „земеделските стопани, които отговарят на условията на чл. 50 от
Регламент (ЕС) № 1307/2013, могат да получат подпомагане и по схемата за млади
земеделски стопани. Подпомагането е под формата на годишно плащане за първите
30 хектара, допустими за подпомагане по СЕПП, и е в размер 50 на сто от размера
на плащането на хектар по тази схема. Министърът на земеделието, храните и
горите определя с наредбата по чл. 38а, ал. 4 изисквания към младите земеделски
стопани за професионални умения и познания в областта на земеделието и
документите, с които се доказват“. Съгласно чл. 15, ал. 3 от Наредба № 3 от 17
февруари 2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни
плащания, издадена на основание чл. 38а, ал. 4 от Закона за подпомагане на
земеделските производители, „юридическото лице по ал. 2 получава плащане за
млади земеделски стопани, ако поне едно от физическите лица по смисъла на чл.
50, параграф 2 от Регламент /ЕС/ № 1307/2013, упражняващи ефективен и
дългосрочен контрол върху неговите решения, отговаря на изискванията на ал. 1“.
Съгласно чл. 15, ал. 2 от цитирания подзаконов нормативен акт „физически лица
млади земеделски стопани по смисъла на чл. 50, параграф 2 от Регламент /ЕС/ №
1307/2013 упражняват ефективен и дългосрочен контрол по смисъла на чл. 49,
параграф 1, буква „б“ от Делегиран Регламент /ЕС/ № 639/2014 на Комисията от 11
март 2014 г. за допълнение на Регламент /ЕС/ № 1307/2013 на Европейския
парламент и на Съвета за установяване на правила за директни плащания за
земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска
политика и за изменение на приложение X към същия регламент /ОВ L 181/1 от
20.06.2014 г./ /Регламент /ЕС/ № 639/2014 на Комисията/ върху юридическо лице
по отношение на решенията, свързани с управлението, ползите и финансовите
рискове: 1. са управители или председатели и/или са повече от половината от
членовете на управителния орган на дружеството или кооперацията, и 2.
притежават повече от половината от гласовете в общото събрание на дружеството
или кооперацията, или 3. са повече от половината от неограничено отговорните
съдружници, които управляват дружеството, или 4. притежават капитала на
еднолично търговско дружество“. Съгласно чл. 50, параграф 2 от Регламент /ЕС/ №
1307/2013 „млади земеделски стопани“ означава физически лица: а/ които за пръв
път създават земеделско стопанство като ръководители на стопанството или които
вече са създали такова стопанство в рамките на пет години преди подаването за
пръв път на заявление по схемата за основно плащане или по схемата за единно
плащане на площ, посочено в член 72, параграф 1 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013;
и б/ които са на не повече от 40 години в годината на подаване на заявлението,
посочено в буква а/“. Съгласно чл. 49, параграф 1, буква „б“ от Делегиран
Регламент /ЕС/ № 639/2014 „годишното плащане за млади селскостопански
производители по член 50, параграф 1 от Регламент /ЕС/ № 1307/2013 се
предоставя на юридически лица, независимо от правната им форма, ако са
изпълнени следните условия: млад земеделски стопанин по смисъла на член 50,
параграф 2 от Регламент /ЕС/ № 1307/2013 упражнява ефективен и дългосрочен контрол
върху юридическото лице по отношение на решенията, свързани с управлението,
ползите и финансовите рискове през първата година, в която юридическото лице
подава заявление за плащане по схема за млади земеделски стопани. Когато в
капитала или управлението на юридическото лице участват няколко физически лица,
включително лице или лица, които не са млади земеделски стопани, младият
земеделски стопанин е в състояние да упражнява такъв ефективен и дългосрочен
контрол самостоятелно или съвместно с други земеделски стопани“. Съгласно член
50, параграф 3 от Регламент /ЕС/ № 1307/2013 „държавите членки могат да
определят допълнителни обективни и недискриминационни критерии за подбор за
млади земеделски стопани, които подават заявления за плащането за млади земеделски
стопани, по отношение на подходящите умения и/или изисквания за обучение“. Съгласно
чл. 15, ал. 1 Наредба № 3 от 17 февруари 2015 г. „кандидатите за получаване на
подпомагане по схемата за млади земеделски стопани, при кандидатстване за първи
път по схемата или при промяна на обстоятелствата, предоставят до 1 декември на
годината на подаване на заявлението за кандидатстване един от следните
документи за придобити професионални умения и познания: 1. завършено средно
образование в областта на селското стопанство или ветеринарната медицина, и/или
2. завършено средно икономическо образование със земеделска насоченост, и/или 3.
завършено висше образование в областта на селското стопанство или ветеринарната
медицина, и/или 4. завършено висше икономическо образование със земеделска
насоченост, и/или 5. удостоверение за завършен курс от минимум 150 часа или
свидетелство за получена степен на професионална квалификация в областта на
селското стопанство“. Така цитираната нормативна уредба, вкл. и
регламентираната от законодателя разлика между юридическите лица и физическите
лица, кандидати по мярката, не са съобразени при издаването на УП. При служебно
направена проверка във водения от Агенцията по вписванията Търговски регистър
се констатира, че М.Д.П. е управител на дружеството „ГРУП ДАБЪЛЮ ЕНТЪРПРАЙС“ ЕООД и едноличен собственик на неговия
капитал от 06.04.2015 г. В конкретния случай М.Д.П. е управител на дружеството
жалбоподател, не надвишава възрастта от 40 години, а на самото дружество, видно
от оспореното писмо, е оторизирана и изплатена сума по СЕПП /чл. 45 ЗПЗП/.
Административният орган не е изискал доказателства придобил ли е М.Д.П. посочените
по-горе професионални умения и познания. Не се установява също дали М.Д.П. за
пръв път е създал земеделско стопанство като ръководител на стопанството или
вече е създал такова стопанство в рамките на пет години преди подаването за
пръв път на заявление по схемата за основно плащане или по схемата за единно
плащане на площ съгласно чл. 50, параграф 2, б. „а“ от Регламент /ЕС/ №
1307/2013, доколкото дружеството е вписано в Търговския регистър на 06.04.2015
г. и към подаване на заявлението за подпомагане 5-годишният срок не е изтекъл. В
УП не е обсъдено приложеното на л. 22 от делото удостоверение от Областна
дирекция „Земеделие“ – Хасково, видно от което М.Д.П. е регистриран като земеделски
стопанин от 11.03.2008 г., като са посочени годините на регистрация и срокът на
нейната валидност, вкл. и за процесния период – 2018 г. За първи път твърдения,
че датата на първата регистрация на стопанството е именно 2008 г., са изложени
в хода на съдебното производство по адм. дело № 443/2021 г. по описа на
Административен съд – Хасково, като към писмо от 29.09.2021 г. са приложени и
удостоверение от Областна дирекция „Земеделие“ - Хасково, два броя УП на зам.
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което се отказва финансово
подпомагане за схема МЗС за кампания 2016 г. и 2017 г. /л. 189-212/ При
изпращане на преписката по настоящото дело е представено удостоверението от
Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково, а в съдебно заседание - и копие на УП
изх. № 02-260-2600/3777/06.09.2019 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“, с което се отказва финансово подпомагане за схема МЗС за кампания
2016 г. Тези факти, обаче, не са обективирани в оспореното УП, така че да се
обуслови извод за коя кампания е подадено по схема МЗС първото заявление или
това се е случило за първи път за кампания 2018 г., както и дали на „ГРУП ДАБЪЛЮ ЕНТЪРПРАЙС“ ЕООД вече е
било отпуснато плащане за пет години, който срок подлежи на намаляване съгласно
чл. 50, параграф 5 от Регламент /ЕС/ № 1307/2013. С оглед разпределянето на
доказателствената тежест, жалбоподателят следва да представи доказателства, въз
основа на които да се установи, че неговият управител, в качеството му на физическо
лице по смисъла на чл. 50, параграф 2 от Регламент /ЕС/ № 1307/2013, упражняващ
ефективен и дългосрочен контрол върху неговите решения, отговаря на
изискванията за схема „млади земеделски стопани“, предпоставка за получаване на
плащане и от самото юридическо лице „ГРУП
ДАБЪЛЮ ЕНТЪРПРАЙС“ ЕООД по същата схема. В действителност жалбоподателят
едва в съдебното производство по дело № 443/2021 г. по описа на Административен
съд – Хасково е представил диплома за завършено висше образование на управителя
му М.Д.П., образователно-квалификационна степен „бакалавър“ специалност
„агрономство-полевъдство“, издадена от Аграрен университет Пловдив, и
сертификат № 26-0213/28.02.2018 г. на Директора на ОДБХ – Хасково /л. 178-181/.
В конкретния случай до управителя на дружеството е изпратено от Директора на
Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – Хасково писмо с изх. № 02-260-2600/14775#1/09.09.2021
г., в което също не са изложени конкретни мотиви, обезпечаващи извод да бъде
отказано финансово подпомагане по схема МЗС за кампания 2018 г. Видно от
съдържанието на писмото /л. 222-223 от дело № 443/2021 г. по описа на
Административен съд – Хасково/, то е отговор по молба на дружеството от
08.09.2021 г. относно подадени документи през 2018 г. по схемата МЗС, като се
уточнява единствено, че е подаден един от изискуемите документи, но не е
конкретизирано спазено ли е изискването стопанството да е създадено за първи
път /в годината на кандидатстване/ или да е създадено такова стопанство в
рамките на 5 години. Това писмо, освен че е изпратено от лице, различно от
административния орган, издател на акта, е с дата, следваща, както издаването
на оспореното УП, така и подаването срещу същото на жалбата, по която е
образувано съдебното производство. Във връзка с това и доколкото
административният орган не е изложил фактически и правни основания за
постановяване на отказа, обективиран в УП в оспорената му част, изразяващи се в
неспазване на изискванията за предоставяне на подпомагане по схема МЗС, то
правото на защита на дружеството жалбоподател е съществено ограничено, вкл. и
поради това, че то следва да обори твърдения, посочени за първи път в хода на
съдебното производство.
Съгласно Тълкувателно решение №
16/31.03.1975 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд
мотивите „не е необходимо обаче да съвпадат по време издаването на
административния акт или отказа и излагането на съображенията, по които
административният орган е стигнал до едното или другото разрешение. Възможно е
мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ,
съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. /…/ Не
съществува пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на
административния акт, стига да се постигат целите, които законодателят е
преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове
и отказите за издаване на такива“. В случая липсва конкретизиране на заявената
площ, съответно какъв е размерът на недопустимата/наддекларираната площ от
парцелите, които са заявени за подпомагане. От събраните писмени доказателства
и обективираното в УП не може да се обуслови категоричен извод кое е основанието
да се откаже финансиране – площи, заявени от повече от един кандидат,
неспазване на срокове за подаване и/ли редакция на заявлението, наложена ставка
на корекция /„финансова дисциплина“/ или друго основание, каквито са безспорно
специфичните изисквания по схема МЗС, и в хода на каква проверка са установени
недопустими за подпомагане площи, посочени в съответното заявление –
административни проверки /чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП/, проверки на място /чл. 37,
ал. 3 и ал. 4 и чл. 26а-чл. 26б от ЗПЗП/, автоматизирани проверки спрямо
данните в слоя допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ,
като по отношение на схема МЗС липсват каквито и да е било мотиви за намаление
на исканата сума, съответно – за оторизиране на сума в размер на 0,00 лева. Административният
орган е задължен да изложи коректно фактите по делото, въз основа на които е
формирал и своите правни изводи, още при издаване на административния акт. Недопустимо
е осъществилата се фактическа обстановка да се установява въз основа на
твърдения досежно фактите и обстоятелствата от значение за случая, изложени от
страните за първи път в хода на съдебното производство, в което съдът
осъществява контрол за законосъобразност на оспорения акт и същият не следва да
допълва/изменя волята на административния орган, изразяващо се в подмяна на
съображенията, мотивирали преценката на органа. Не е допустимо преценяването на
законосъобразността на акта на фактически и правни основания извън тези, които
е посочил издаващият го орган, както и излагане на мотиви от съда по един
немотивиран от административния орган акт. Правораздавателният контрол цели
обезпечаване на субективните права и интереси на адресата на акта при наличието
на властническо волеизявление. Мотивите за издаването на акта не могат да бъдат
допълвани след приключване на процедурата по издаване на административния акт и
неговото съобщаване, не могат да бъдат посочени за първи път в писмено
становище по жалбата, депозирано от ответника, вкл. и с последваща
кореспонденция, а именно - изпращането на писмо с дата, следваща образуването
на съдебното производство, доколкото страната ще бъде напълно лишена от
възможността да разбере причините, довели до постановяване на конкретното
решение /отказ за оторизиране на финансова помощ/ и съответно да организира
адекватно защитата си, а съдът - да извърши съдебен контрол за законосъобразност.
Налице са сочените в чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК
основания за отмяна на ИАА в оспорената му част.
В тази посока е и съдебната
практика: Решение № 5897 от 15.06.2022 г. по адм. д. № 2366/2022 г., V отд. на
ВАС, Решение № 1487 от 16.02.2022 г. по адм. д. № 10488/2021 г. на ВАС, V отд.,
Решение № 331 от 17.01.2022 г. по адм. д. № 8785/2021 г. на ВАС, V отд.,
Решение № 13170 от 22.12.2021 г. по адм. д. № 7845/2021 г. на ВАС, V отд.,
Решение № 12366 от 3.12.2021 г. по адм. д. № 7003/2021 г. на ВАС, V отд.,
Решение № 9297 от 10.07.2020 г. по адм. д. № 6537/2019 г. на ВАС, ІV отд.
Извод: съдът приема акта в оспорената му част
за незаконосъобразен - издаден от компетентен орган, но при неспазване на
изискуемата писмена форма и в нарушение на административнопроизводствените
правила, от категорията на съществените, поради което жалбата на „ГРУП ДАБЪЛЮ ЕНТЪРПРАЙС“ ЕООД следва да
бъде уважена като основателна. Преписката следва да бъде изпратена на
административния орган за ново произнасяне съгласно чл. 172, ал. 2 и чл. 173,
ал. 2 АПК, който следва да посочи конкретни факти и обстоятелства, подкрепени с
приложени писмени доказателства, като формира окончателните си правни изводи
относно размера на сумата, която подлежи на оторизиране и изплащане,
основанието за пълен или частичен отказ за оторизиране на суми за кампания 2018
г., конкретно по схема МЗС, вкл. и спазени ли са изискванията на националното и
европейското законодателства по отношение на дружеството жалбоподател за
получаване на финансово подпомагане по схемата, както и да предостави
възможност на дружеството да участва в административното производство, вкл. и същото
да представи доказателства с цел изясняване на спорните факти и обстоятелства
относно спазването на изискванията за получаване на финансово подпомагане по
схемата МЗС /чл. 34 и следващите във връзка с чл. 7 – чл. 9 от АПК/. Органът е
длъжен да съобрази, че по заявлението на „ГРУП
ДАБЪЛЮ ЕНТЪРПРАЙС“ ЕООД са оторизирани и изплатени конкретни суми по
заявени схеми/мерки, вкл. и по отношение на „Възстановяване от финансова дисциплина“,
в които части УП е благоприятно за жалбоподателя или последният не е го
оспорил, поради което спрямо тях не се дължи ново произнасяне.
С оглед изхода от спора и чл. 143,
ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски – държавна
такса, вкл. и платената по чл. 227а, ал. 3 АПК на основание чл. 226, ал. 3 АПК,
и адвокатско възнаграждение. По делото е представени списък на разноските в общ
размер на 1820 лева, като следва да бъде посочено, че се присъждат само тези,
за които са представени доказателства за извършването им. Доказани по основание
и размер са държавните такси, платени за образуване на съдебното производство
пред Административен съд – Хасково /л. 150 от дело № 443/2021 г./ и Върховен
административен съд /л. 10 от дело № 864/2022 г. на ВАС/, а именно – сумата в
размер на 71,02 лева. Представени са 3 броя договори за правна защита и
съдействие /л. 226 от дело № 443/2021 г. по описа на Административен съд –
Хасково и л. 171 от настоящото дело, л. 29 от дело № 864/2022 г. на ВАС/, видно
от които е уговорено и платено в брой по всеки от тях адвокатско възнаграждение
в размер на 600 лева. Видно от списъка, приложен по чл. 80 ГПК, и с който съдът
е обвързан съгласно ТР № 6/06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г., ОСГТК на ВКС се претендира
адвокатско възнаграждение за всяка една от инстанциите в общ размер на 1700
лева, като за едно от делата пред Административен съд – Хасково се сочи
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Въпреки това, доколкото делото
е без определен материален интерес, не се отличава с фактическа и правна
сложност, не са събирани допълнителни доказателства с цел изясняване на спора,
вкл. и не е назначавана експертиза, то на основание чл. 144 АПК във връзка с
чл. 78, ал. 5 ГПК размерът на адвокатско възнаграждение за всяка една от
съдебните инстанции се определя в минималния такъв съгласно разпоредбата на чл.
8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно – 500 лева. В полза на жалбоподателя следва
да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1571,02 лева /хиляда петстотин седемдесет
и един лева и две стотинки/.
Така мотивиран и на основание чл.
172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174, чл. 143, ал. 1 от АПК, чл. 226, ал. 3 АПК
Административен съд - Хасково,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Уведомително писмо с изх. № 02-260-2600/5525 от 30.03.2021 г. на Заместник
изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, В ЧАСТТА, с която на „ГРУП
ДАБЪЛЮ ЕНТЪРПРАЙС“ ЕООД е отказано изцяло подпомагане по схемата за млади
земеделски стопани в размер на 2627,68 лева.
ИЗПРАЩА
преписката за ново произнасяне от административния орган по заявлението на „ГРУП ДАБЪЛЮ ЕНТЪРПРАЙС“ ЕООД, с УИН 26/160418/72956
за кампания 2018 г. в едномесечен срок от влизане в сила на постановения
съдебен акт в съответствие със задължителните указания по тълкуването и
прилагането на закона, изложени в него.
ОСЪЖДА
Държавен фонд „Земеделие“, със седалище – гр. София, да заплати на „ГРУП ДАБЪЛЮ ЕНТЪРПРАЙС“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление – ***, представлявано от М.Д.П., направените
по делото разноски в размер на 1571,02 /хиляда петстотин седемдесет и един лева
и две стотинки/ лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република
България, чрез Административен съд - Хасково.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 АПК.
Съдия: