№ 424
гр. Велико Търново, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Евгений Пачиков
Членове:Любка Милкова
Станислав Стефански
като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско
дело № 20214100500711 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 - 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на „Ш.-М.Б.“ ЕООД, с. П., ул.“Г. И.“, № 10 с
вх. № 5809/20.09.2021г. - длъжник по изпълнително дело
№ 20217250400694 по описа на частен съдебен изпълнител В. Георгиев, с
рег. № 725 по описа на КЧСИ, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, срещу отказ от 14.07.2021г., с което е отхвърлено искането
на длъжника за намаляване на размера на приетите за събиране в полза на
взискателя разноски за адвокатско възнаграждение. Прави се искане за
отмяна на обжалвания отказ, алтернативно да бъдат намалени
възложените в тежест на длъжника разноски за
адвокатско възнаграждение.
Препис от жалбата е изпратена на взискателя Н. Б. К.. Взискателят е
изразил становище за неоснователност на жалбата.
1
Съдебният изпълнител е депозирал обяснения съгласно чл.436, ал.3 ГПК,
в които са описани извършените изпълнителни действия и са изложени
доводи за неоснователност на жалбата.
Великотърновският окръжен съд намира следното:
Изпълнително производство е било образувано под № 20217250400694 по
описа на частен съдебен изпълнител В. Георгиев, с рег. № 725 по описа на
КЧСИ. Делото е със страни: взискател - Н. Б. К., „Ш.-М.Б.“ ЕООД, с. П.,
ул.“Г. И.“, № 10 – длъжник и е с предмет: частно-паричен: събиране на
дължимо, присъдено обезщетение.
Пред окръжния съд е инициирана проверка на разпореждането, с
което съдебният изпълнител е отказал да намали размера на приетите за
събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение.
По изпълнителното дело ЧСИ е наложил запори на банкови сметки,
събрал е в полза на взискателя сума в размер на 1 962,14лв. ЧСИ е приел
разноски за събиране в полза на взискателя, за адвокатско възнаграждение
в размер на 400,00лв. С отказ от 14.07.2021г. ЧСИ е отхвърлил искането на
длъжника за намаляване размера на приетите за събиране в полза на
взискателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Анализът на така установеното от фактическа страна налага
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване акт и в преклузивния двуседмичен срок за това по чл.436, ал.1
ГПК, поради което е допустима. Жалбата има допустим предмет на
съдебен контрол – разпореждане, с което се отказва да се намалят
разноските и е подадена в предвидения преклузивен срок от съобщението,
поради което е процесуално допустима.
На следващо място, съдът съобрази и задължителните разяснения,
дадени в т.2 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017г. на ВКС по
тълкувателно дело № 3/2015г., ОСГТК, съгласно които на обжалване по
реда на чл.435, ал.2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се
определя размера на задължението на длъжника за разноските по
2
изпълнението. Това означава, че на обжалване подлежи и произнасянето на
съдебния изпълнител по искане на длъжника за намаляване на размера на
претендираните от взискателя разноски поради тяхната прекомерност,
какъвто е и разглеждания случай.
Разгледана по същество, жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство,
поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи
правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи,
така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за
разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл.79 ГПК. Според
последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в
случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл.433 ГПК,
освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното
производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските,
направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са
приложени.
В разглеждания случай по делото няма данни, че процесните
изпълняеми права са били погасени от длъжника преди образуване на
изпълнителното производство. А след като длъжникът не е изпълнил
доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното
производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за
отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя, в
това число и за процесуално представителство, защита и съдействие.
По отношение на релевираното възражение по чл.78, ал.5 от ГПК
досежно претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение:
Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК предвижда, че при прекомерност на
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл.78, ал.5
ГПК е приложима не само в съдебните производства, но и в
3
изпълнителните – в този смисъл е определение № 403/01.12.2008г. по ч.гр.д.
№ 1762/2008г. на ВКС, V ГО. Съгласно задължителните разяснения, дадени с
т. 3 от ТР № 6/2012 год. по т.дело №6/2012 на ОСГТК на ВКС, при
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение,
поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от
предвиденото в § 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен
да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален
размер.
По процесното изпълнително дело се претендира присъждане
на адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева. В конкретния случай
се установява, че в рамките на изпълнителното производство взискателят е
подал молба за образуване на изпълнителното производство, в която е бил
посочен конкретен изпълнителен способ – запор на банкови сметки. Част от
сумата само е събрана вследствие на наложените запори.
Настоящият съдебен състав приема, че посочването на начин на
изпълнение в молбата за образуване на изпълнителното дело представлява
задължителен реквизит на същата – чл. 426, ал. 2 от ГПК, като
непосочването на начин на изпълнението представлява нередовност на
молбата и е основание за прилагане на последиците по чл. 129 от ГПК.
Следователно за посочването на изпълнителен способ в молбата за
образуване на изпълнително дело не се дължи отделно адвокатско
възнаграждение от това, дължимо за образуването на изпълнителното
дело, ако след изтичане на срока за доброволно изпълнение не е било
необходимо да се извършват действия по принудително събиране на дълга. В
случая няма данни да е реализиран конкретен изпълнителен способ за
принудително събиране на вземането, поради което няма основание в
тежест на длъжника да се възлагат разноски за адвокатско
възнаграждение за извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания.
Действително, взискателят при сключване на договора за правна
защита и съдействие не би могъл да знае кога и чрез какъв способ
/принудителен или чрез доброволно плащане/ ще бъде удовлетворено
вземането, както и дали това ще стане преди или след изтичане на срока за
4
доброволно изпълнение. Уговарянето в този момент на хонорар и за водене
на делото с цел удовлетворяване на паричното вземане е на риск на
възложителя. Този извод се подкрепя от факта, че не съществува пречка да
се уговаря възнаграждение за адвокатска защита и съдействие само за
образуване на изпълнително дело и в случай, че не се погаси дългът в срока за
доброволно изпълнение, да се уговори допълнително възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие с цел удовлетворяване
на паричните вземания.
Поради изложеното взискателят има право на адвокатско
възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по чл.10, т.1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 200,00 лева, но не и за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по чл.10,
т.2 от Наредбата. По тези съображения се налага извод, че определянето
/”присъждането”/ на разноски в претендирания по изпълнителното дело
прекомерен размер е необосновано.
При съобразяване с действителната фактическа и правна сложност
на изпълнителното дело, съдът приема, че възражението по чл.78, ал.5 от
ГПК е основателно и определеното адвокатско възнаграждение от съдебния
изпълнител в размер на 400,00 лева като прекомерно следва да бъде намалено
до размер на сумата от 200,00 лева.
На основание чл.437, ал.4, изр.2-ро от ГПК настоящото решение не
подлежи на обжалване.
Така мотивиран, Великотърновският окръжен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „Ш.-М.Б.“ ЕООД, с. П., ул.“Г. И.“, №
10 разпореждане от 14.07.2021г. по изпълнително дело №
20217250400694 по описа на частен съдебен изпълнител В. Георгиев, с
5
рег. № 725 по описа на КЧСИ, в частта, в която е отказано намаляване на
размера на приетите за събиране в полза на взискателя разноски за
адвокатско възнаграждение за сумата над 200,00 лева до 400,00 лева, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 от ГПК размера на приетите за
събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение по
изпълнително дело 20217250400694 по описа на частен съдебен изпълнител В.
Георгиев, с рег. № 725 по описа на КЧСИ, дължимо от „Ш.-М.Б.“ ЕООД, с. П.,
ул.“Г. И.“, № 10 от 400,00 лева и определя размер от 200,00 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6