№ 3400
гр. Варна, 28.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100502338 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано след отмяна на въззивно решение №658
от 05.06.2020г., постановено по гр. дело №441/2019г. по описа на ВОС и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВОС при
изпълнение на дадените указания в решение №60079 от 13.09.2021г.,
постановено по гр. дело №3555/2020 по описа на ВКС.
Образувано е по въззивна жалба на Д. Т. ИВ. и Я. Т. АТ. срещу Решение
№ 1431 от 04.04.2018г. по гр.д. № 10289/2017г. по описа на ВРС, ХХХV-ти
състав, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за
установено по отношение на М. КР. С., ЕГН **********, че И Г Т, ЕГН
**********/починала на 09.03.2018г., и заместена в хода на производството,
на осн. чл. 227 ГПК от нейните дъщери- въззивниците в настоящото
производство/, не е собственик на 1/2 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в
гр. Варна, ул. „Борис Игнатов“ № 15А, представляващ еднофамилна жилищна
сграда на един етаж, с идентификатор № 10135.3516.177.5, разположена в ПИ
с идентификатор № 10135.3516.177, със застроена площ от 49 кв.м., състояща
се от: входно антре, три стаи, баня – тоалет, представляващ имот със стар
идентификатор 10135.3516.154.8, както и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК е
отменен Нотариален акт № 185, т. ІІ, дело № 269, рег. № 13590 от
04.09.2007г., с който И Г Т е призната за собственик по наследство от Г И Н,
бивш жител на гр. Варна на 1/2 ид.ч. от следните имоти, находящи се в гр.
Варна, ул. „Борис Игнатов“ № 15А, представляващи две жилищни сгради, а
именно: жилищна сграда с площ от 40 кв.м, състояща се от входно антре, три
1
стаи, баня-тоалет, както и жилищна сграда с площ от 36 кв.м, състояща се от
входно антре, стая, кухня, склад, баня, тоалет, изградени в УПИ VIII-2, с
площ от 275 кв.м, в кв. 5а, попадащ в 26-ти подрайон на града, при граници
по скица: имот VII-3, улица и имот №1-1. Въззивниците считат, че решението
е неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано и
постановяване при нарушение на процесуални правила. Твърдят, че към
момента на сключване на договора за покупко продажба по НА №
10/21.10.1991г. Р П Н не е била собственик на имота и не е притежавала ½
ид.ч. от построената в поземления имот сграда, състояща се от три стаи,
входно антре, построени през 1969г., доколкото имотите са били отчуждени и
са били държавна собственост. Отчуждаването по реда на ЗПИНМ /§ 81
ППЗПИНМ/ за мероприятие по улично регулационния план предпоставя
изплащане на определеното обезщетение, а при отчуждаването по ЗТСУ
преминаването на правото на собственост върху държавата настъпва с
влизане в сила на заповедта по чл. 98 от ЗТСУ и след този момент
отчуждения собственик не може да се разпорежда с имота, предмет на
отчуждение. Издадените актове за узаконяване след отчуждаването са
ирелевантни по отношение на правото на собственост. Така, праводателката
на ищеца Р П не е могла да се разпорежда със сградите, построени върху
държавно място, а извършените от нея сделки не са породили вещно
действие. Установено е по делото, че на Г И Н и Тодор Георгиев Николов е
учредено право на строеж върху държавно дворно място с площ от 275 кв.м.,
по ½ ид.ч. за всеки. Впоследствие ПИ е разделен на два имота с два
административни адреса: ул. „Борис Игнатов“ № 15 на Т Н и „Борис Игнатов“
№ 15А на Г Н /стар ид. 10135.3516.154, а след приемане на КККР двата имота
са с общ ид. 10135.3516.177/. С НА № 126/1984г. Г Н продал на Рада само
една стая, кухня, навес и тоалет на двора, строени през 1945г. /без спорния
имот/. През 1989г. със Заповед № 3853/01.12.1989г. имотите са отчуждени и
са били собственост на държавата до 16.10.1997г., когато със Заповед №
1703/16.10.1997г. отчуждаването е отменено. Всички действия извършени в
периода от 01.12.1989г. до 16.10.1997г. не произвеждат действие. Отмяната на
отчуждаването произвежда действие по отношение на правоприемниците на
отчуждения собственик Г Н – Донка и Яа. Ищците не са сред наследниците на
Р П, а отмяната на отчуждаването има ефект по отношение на притежаваното
от нея по НА № 126/1984г., част от което не е процесния имот. Същевременно
2
е изложен довод за произнасяне свръхпетитум – НА № 185/2007г. е отменен
изцяло, макар спора да касае част от имотите. В тази част решението е
недопустимо. Молят съобразно всичко изложено да се отмени обжалваното
решение, а предявените искове да се отхвърлят като неоснователни. С
въззивната жалба са представени писмени доказателства, а именно 3 бр.
съдебни решения, които въззивиците считат, че са допустими, тъй като са
били обсъждани в мотивите на първоинстнационния съдебен акт.
В отговора си, М.С. оспорва доводите в жалбата и развива такива,
обосноваващи правилност и законосъобразност на обжалваното решението.
Моли същото да бъде потвърдено.
Срещу решението В ЧАСТТА по предявените искове срещу ЕЛ. ИЛ. Г.
и Д. ИЛ. П. липсва въззивна жалба, поради което в тази част решението е
влязло в законна сила.
Съобразно задължителните указания на ВКС, съдържащи се в
отменителното решение №60079/13.09.2021г. на ВКС, при новото
разглеждане съдът следва да укаже на страните необходимостта от
представяне на относимите доказателства към твърдяните от тях факти с
оглед изясняване на фактическата обстановка по делото, като да прецени
налице ли е спор относно идентичността на процесната сграда с
идентификатор № 10135.3516.177.5 с описаните такива в документите за
собственост на страните. Въззивният съд следва да съобрази и установената
от приетото заключение на техническата експертиза на в. л. Ш. Хаджиева
идентичност на същата с описаната в нот. акт № 185/2007 год. жилищна
сграда от 40 кв. м., за която част е спорът за собственост между страните. За
другата, описана в акта сграда, спор не съществува, поради което и
произнасянето на съда е недопустимо.
Съобразно разясненията, съдържащи се в т. 2 от ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ от 9 декември 2013 год. по т. дело 1/2013г., когато въззивният съд
прецени, че от първата инстанция са допуснати нарушения във връзка с
доклада, не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл.
146, ал. 1 ГПК, тъй като характерът на въззивната дейност изключва
повторение на действията, дължими от първата инстанция. В тази хипотеза
въззивният съд дължи единствено даване на указания до страните относно
възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на
относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в
първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и
дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна
причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното
3
производство.
Предвид изложеното, доколкото предявеният иск е отрицателен
установителен, то в тежест на ответниците е да установят правото си на
собственост на твърдяното от тях правно основание предвид оспорването от
страна на ищеца на представения от тях КНА.
В тази връзка указва на въззивниците, че следва да посочат на коя дата е
починал Г И Н с оглед необходимостта от преценка към коя дата е открито
неговото наследство, дали към този момент процесната сграда се е включвала
в неговата наследствената маса, и на какво основание твърдят, че се явяват
нейни собственици.
Съобразно указанията на ВКС, настоящият състав указва на
ответниците в първ. производство, съответно въззивници в настоящото, че
следва да представят доказателства, установяващи правото им на собственост
на основанието, изложено в представеното пред ВРС писмено становище, в
това число съдебните решения по предходен спор, както и да ангажират
доказателства относно разпореждането на наследодателя Г Н в полза на
съпругата му Рада Николова, доказателства относно отчуждаването на имота
и идентичността на процесната сграда с описаните такива в нотариалните
актове на страните.
Доколкото срещу първоинстанционното решението В ЧАСТТА по
предявените искове срещу ЕЛ. ИЛ. Г. и Д. ИЛ. П. липсва въззивна жалба, то в
тази част решението е влязло в законна сила, поради което тези страни не
следва ад участват във взъззинвото производство.
Тъй като представените с въззивната жалба решения са допустими с
оглед разпоредбата на чл. 266, ал.3 ГПК, то същите следва да бъдат
приобщени към доказателствата по делото.
Воден от горното, и на осн. чл. 294 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх.
№187021/21.09.2021г. на Д. Т. ИВ. и Я. Т. АТ. срещу Решение № 1431 от
04.04.2018г. по гр.д. № 10289/2017г. по описа на ВРС, ХХХV-ти състав, В
ЧАСТТА, с която на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено
по отношение на М. КР. С., ЕГН **********, че И Г Т, ЕГН
**********/починала на 09.03.2018г., и заместена в хода на производството,
на осн. чл. 227 ГПК от нейните дъщери- въззивниците в настоящото
производство/, не е собственик на 1/2 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в
гр. Варна, ул. „Борис Игнатов“ № 15А, представляващ еднофамилна жилищна
сграда на един етаж, с идентификатор № 10135.3516.177.5, разположена в ПИ
4
с идентификатор № 10135.3516.177, със застроена площ от 49 кв.м., състояща
се от: входно антре, три стаи, баня – тоалет, представляващ имот със стар
идентификатор 10135.3516.154.8, както и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК е
отменен Нотариален акт № 185, т. ІІ, дело № 269, рег. № 13590 от
04.09.2007г., с който И Г Т е призната за собственик по наследство от Г И Н,
бивш жител на гр. Варна на 1/2 ид.ч. от следните имоти, находящи се в гр.
Варна, ул. „Борис Игнатов“ № 15А, представляващи две жилищни сгради, а
именно: жилищна сграда с площ от 40 кв.м, състояща се от входно антре, три
стаи, баня-тоалет, както и жилищна сграда с площ от 36 кв.м, състояща се от
входно антре, стая, кухня, склад, баня, тоалет, изградени в УПИ VIII-2, с
площ от 275 кв.м, в кв. 5а, попадащ в 26-ти подрайон на града, при граници
по скица: имот VII-3, улица и имот №1-1.
УКАЗВА на въззивниците, че с писмена молба, с препис за ответната
страна следва да посочат на коя дата е починал Г И Н; дали към този момент
процесната сграда се е включвала в неговата наследствената маса, и на какво
основание твърдят, че се явяват нейни собственици.
УКАЗВА на въззивниците, че следва да представят доказателства,
установяващи правото им на собственост на основанието, изложено в
представеното пред ВРС писмено становище, в това число съдебните
решения по предходен спор, както и да ангажират доказателства относно
разпореждането на наследодателя Г Н в полза на съпругата му Рада Николова,
доказателства относно отчуждаването на имота и идентичността на
процесната сграда с описаните такива в нотариалните актове на страните.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото, представените с
уточнение на въззивна жалба вх. №36492/30.05.2018г./стр. 15-37 от в. гр.
дело № 2133/2018г/ -решение №1731/16.12.2004г. по к.гр. дело №1236/2003г.
на ВКС; решение от 02.04.2003г. по в. гр. дело №722/2002г. по описа на ВОС
и решение от 10.03.1999г. по гр. дело №62/1998г. по описа на ВРС.
Решение №1431 от 04.04.2018г. по гр.д. №10289/2017г. по описа на
ВРС, ХХХV-ти състав е влязло в законна сила по отношение на ЕЛ. ИЛ. Г. и
Д. ИЛ. П., поради което същите не следва да участват във въззивното
производство, и следва бъдат заличени от СЛП.
НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 17.11.2021г. от 10.00
часа, за която дата и час да се уведомят страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6