ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 158
гр. С.З., 04.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско
дело № 20225500500003 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл. 274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба с вх. № 19556/17.12.2021г., подадена от Д. А.
С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Н., ул. “***** с лична карта
№***, издадена на 22.04.2021г. от МВР Б. срещу: Разпореждане,
обективирано в Съобщение с изх. №18456/02.11.2021г. по ИД
№2020**0400440 на ЧСИ И.С..
Твърди, че е останал недоволен от горецитираното Разпореждане,
обективирано в съобщение с изх. №18456/02.11.2021г. по ИД
№2020**0400440 на И.С. - ЧСИ с рег.№** на КЧСИ, поради което го обжалва
пред въззивния съд в предвидения от закона срок. Същият прави следното
искане:
Моли съдът да отмени обжалваното Разпореждане като
незаконосъобразно и неправилно, и се произнесе с Разпореждане, с което да
възстанови пропуснатият от него срок за обжалването на Постановление за
възлагане на недвижими имоти - апартамент с КИ № 68850.518.559.3.33,
постановено по Изп.дело под №2020**0400440 на И.С.- ЧСИ с peг.№** на
КЧСИ и район на действие Окръжен съд – С.З..
Същият сочи следните основания:
На първо място, счита, че е налице съществено нарушение, тъй като е
уведомен със съобщение за разпореждането на ЧСИ, но самото разпореждане
не му е връчено. Твърди, че в нарушението на императивното изискване на
закона в Съобщението не му е указано пред кой орган и в какъв срок би могъл
да го обжалва.
На следващо място, счита, че неправилно му е определена за внасяне и
такса в размер на 96.00 лева с ДДС, платима по сметка на ЧСИ. Тази такса
1
следва да бъде събирана заедно с другите такси по изпълнителното дело, а не
да се поставя като преграда пред възможността за обжалване. Още повече, че
обикновено (както е и в случая) този вид такси се изискват от лица,
изпаднали в тежко материално положение.
Моли съдът да има предвид, че призовката била получена в периода,
когато предвид сезонния характер на заетостта в региона, цялото му
семейство било поставено в тежко положение и всеки един от тях работел
денонощно до краен предел на силите си. Получило се така, защото за около
два месеца им се наложило да изработят работата за два туристически сезона
и всеки от тях можел да спи за не повече от четири часа в денонощие.
Счита, че предвид създалата се безпрецедентна ситуация с въвеждането
на извънредното положение и на продължаващата пандемия, категорично и
безспорно в конкретния случай са налице уважителни причини за
пропускането на срока от негова страна и възможността да се защити
адекватно.
Моли съда да възстанови пропуснатият от него срок за заплащане
дължимата държавна такса в размер на 25.00 лева.
В случай, че съдът прецени, че е законосъобразно и справедливо, е
готов да заплати и таксата в размер на 96.00 лева с ДДС, въпреки изложените
от него съображения за неправомерността на събирането й в този момент.
Съображенията му за това са подробно изложени в депозираната от него
частна жалба.
С оглед гореизложеното, моли съда да отмени горепосоченото
разпореждане на ЧСИ И.С., с което се връща жалбата му против
Разпореждането за възлагането на процесния недвижим имот и се прекратява
производството по същата жалба, ведно с всички законови последици от това.
В законоустановения едноседмичен срок не е постъпил писмен отговор
от другата страна.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК са постъпили мотиви от ЧСИ И.С.,
както и копие от изпълнително дело с № 440/2020 год., по описа на същия
ЧСИ.
По направените с жалбата на жалбоподателя Д. АЛ. СТ. оплаквания,
съдът намери за установено следното:
Относно допустимостта:
Настоящата частна жалба е подадена от надлежно легитимирана страна
срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител.
Относно основателността:
Въззивният съд намира, че на осн. чл.426 от ГПК и във връзка с чл.427,
2
ал.1, т.1 от ГПК и по молба с вх.№ 9440/10.08.2020г. от взискателя в
кантората на ЧСИ И.С. е образувано изп. дело с № 2020**0400440 със страни
- "Е.К.Г." ЕООД, като взискател и Г.Д. С.а и жалбоподателя Д. АЛ. СТ., като
длъжници.
По искането на взискателя, изпълнението е било насочено към
недвижим имот в гр. С.З., съсобствен на двамата длъжници, представляващ
апартамент в гр. С.З., на ул. „***********, със застроената площ на
апартамента от 77.11 кв.м. Проведена е и публичната продан на имота, като
за купувач е бил обявена Р.Н.К.. Тъй като купувачът е внесъл в срок
предложената цена, на 27.04.2021 г. е изготвено постановление за възлагане,
което е надлежно съобщено на страните.
Съобщенията за изготвеното постановление са връчени както следва:
на наддавача Т.М. - лично връчване на 28.04.2021 г. /стр.203 /,
на наддавача М.К. - лично връчване на 29.04.2021 г. /стр. 204/,
на длъжника Г.Д. С.а - лично връчване на 28.04.2021 г /стр. 205/,
на наддавача П.Д. - лично връчване на 07.05.2021 г /стр. 207/,
на взискателя "Е.К.Г." -връчване на 05.05.2021 г/ стр. 220/,
на купувача Р.К. - лично връчване на 05.05.2021г. /стр. 221/, съответно
на длъжника и жалбоподател Д.С. съобщението е връчено, чрез ЧСИ И.Б. с
район на действие района на ОС Б., тъй като лицето живее на адрес в гр. Н..
Едновременно с това, са изпращани и куриерските пратки на адреса, които не
са получени от адресата. Съдът намира, че връчването на длъжника е било
забавено в известна степен, тъй като лицето е отказвало да съдейства и
въпреки многократните телефонни разговори, посещения на адреса и
залепянето на уведомления по чл. 47 от ГПК, не се явявало да получи
книжата.
На датата 19.09.2021 г, съобщението адресирано до жалбоподателя Д.С.
му е връчено лично, за което е съставена надлежно разписка / стр. 232 от изп.
дело /
На 02.08.2021 г. по делото е постъпила жалба с вх. № 11534, изпратена
от длъжника Д.С., с която се обжалва разпореждането на ЧСИ за възлагането
на имота.
С разпореждане от същия ден, жалбата е била оставена без движение от
ЧСИ на основание чл. 436 във вр. с чл.261 и чл. 262 от ГПК, поради
констатирана нередовност, изразяваща се в липсата на внесена такса в полза
на ОС С.З. и таксата в полза на ЧСИ, дължими за администриране на жалбата.
На датата 03.08.2021 г. е изготвено съобщение до жалбоподателя, че
следва да отстрани нередностите в жалбата, което отново е изпратено за
връчване чрез ЧСИ И.Б..
Съобщението е връчено лично на жалбоподателя на 14.10.2021 г. /стр.
256 от изп. дело/.
Тъй като нередовностите по жалбата не са били отстранени, с
разпореждане от 01.11.2021 г. е постановено връщане на жалбата на
основание чл.262 от ГПК.
3
Съобщението за връщане на жалбата е връчено на длъжника на
10.12.2021 г. / стр. 262 от изп. дело/.
На 17.12.2021 г. по делото е постъпила и настоящата частна жалба с вх.
№ 19556, против разпореждането за връщане на жалбата против
разпореждането за възлагане.
Въззивният съд счита, че подадената частна жалба е неоснователна,
недоказана и необоснована, тъй като жалбоподателя обективно не е изпълнил
по никакъв начин законовото си задължение да отстрани констатирана
нередовност на върнатата жалба, въпреки подробните и своевременни
указания на ЧСИ С., които са били доведени надлежно и в срок до знанието
на жалбоподателя С..
В тази насока същият е бил надлежно уведомен за необходимостта да
заплати дължимите такси и не го е направил в законовоустановения срок. По
делото няма постъпило искане от страна на жалбоподателя, да бъде
освободен от заплащане на дължимите такси поради невъзможност да го
направи предвид прекомерните финансови затруднения. Няма такива доводи
и няма представяни и съответните доказателства за това.
Аргументите и оплакванията изложени в частната жалба, че таксите
свързани с администриране на жалба следва да се събират в хода на
изпълнителното дело, а не трябва да се заплащат при подаването на жалбата,
противоречат на изричните законови разпоредби. В този смисъл съгласно Чл.
80. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2007 г.) от Закона за частните съдебни изпълнители
/ЗЧСИ/ за всяко действие на частния съдебен изпълнител дължимата такса,
определена с тарифата по чл. 78, ал. 2, се внася авансово.
Съобразно т.5. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г.) от ТАРИФА за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители /ТТР ЗЧСИ/ За
изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на
покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за
връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК), се събира такса 20 лв. Според т.8, предл.2 за
изготвяне на препис на изпълнително дело и предоставянето му на
компетентния съд се събира такса 20 лв. Съгласно т.13. от същата Тарифа за
изготвянето и предявяване на разпределение се събира такса 30 лв.
Освен това съобразно т. 26. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г.) от същата
Тарифа по ЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира и съответната
пропорционална такса върху събраната сума, както следва, подробно описана
в таблицата към същата разпоредба.
Отделно от това ДТ от 25 лева е дължима по сметката на СТОС в
съответствие с т.16 от Тарифата по ЗДТ, събирани от съдилищата по реда на
ГПК. Освен това жалбоподателят с частната си жалба отново не внася нито
една от посочените му ДТ за депозираната от него частна жалба, нито по
сметка на ЧСИ, нито по сметка на СТОС.
Предвид гореизложеното, съдът следва да отхвърли и остави без
4
уважение частната жалба на жалбоподателя, като необоснована и да потвърди
обжалваното разпореждане от 01.11.2021 год. за връщане на подадената
жалба против постановлението за възлагане на процесния недвижим имот на
ЧСИ С..
В тази връзка и в заключение настоящата съдебна инстанция приема, че
разпореждането от 01.11.2021 г. за връщане на подадената жалба против
постановлението за възлагане на процесния недвижим имот по
горепосоченото изпълнителното дело е законосъобразно и правилно, и като
такова следва да бъде изцяло потвърдено.
С оглед на гореизложеното съдът следва да остави без уважение
частната жалба на Д.С., като неоснователна и недоказана.
На основание чл.274, ал.4 във вр. чл. 437, ал. 4, изр. последно от ГПК,
настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-
горен съд.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 436, ал.4 от ГПК и чл.
273 от ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
направените от него разноски по делото по чл. 435 и сл. ГПК, но тъй като
такива разноски не са поискани и не са представени доказателства в тази
насока, то такива разноски не следва да бъдат присъждани в производството
по настоящата жалба.
Водим от горното, Окръжен съд – гр.С.З. на основание чл. 278 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 19556/17.12.2021г.,
подадена от жалбоподателя Д. А. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Н., ул. ******, с лична карта №***, издадена на ***.2021г. от МВР Б. срещу:
Разпореждане от 01.11.2021, обективирано в Съобщение с изх.
№18456/02.11.2021г. по ИД №2020**0400440 на ЧСИ И.С., с което се връща
жалбата му против Разпореждането за възлагането на процесния недвижим
имот, като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5