Р Е
Ш Е Н
И Е
№260191
гр.Варна, 31.08.2020год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , ХVІ-ти състав, в публично заседание на двадесет и
девети юли през две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря
ГАЛЯ ДАМЯНОВА , като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №13088 по описа за 2019год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по
искови претенции, основани на чл.415,ал.4 във вр. с
чл. 422 от ГПК.
Ищецът
претендира от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца следните суми:
500.00 лева /петстотин лева/ - главница по договор за
кредит;
33.00 лева /тридесет и три лева/ - договорна лихва за
периода от 11.01.2018 г. до 07.03.2018 г.;
100.00 лева /сто лева/ - неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, начислена за периода от 06.02.2018 г. до 07.03.202018 г.;
195.00 лева /сто деветдесет и пет лева/ - разходи за
извънсъдебно събиране на задължението;
43.19 лева /четиридесет и три лева и деветнадесет
стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 08.03.2018 г. до 18.01.2019 г.;
ведно със законната лихва за забава върху главницата
от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението, предмет на заповед за изпълнение, издадена в производството по
ч.гр.д.№1116/2019год. на ВРС.
Моли да му
бъдат присъдени разноските направени в хода на заповедното производство.
Молr да му бъдат
присъдени разноските направени в хода на настоящото производство, както и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350 (триста и
петдесет) лева.
Ищецът
аргументира правен интерес от предявените искове, навеждайки следните
фактически твърдения:
На 11 юли 2018 г. е подписано Приложение № 1 към
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016г. на основание чл. 99 от ЗЗД между „А. Ф."
ООД, ЕИК *** и „А. з. к. н. п. з." ЕООД, ЕИК ***, по силата на който
вземането е прехвърлено в полза на „А. з. к. н. п. з." ЕООД изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
На 03.05.2019 г. е подписано Приложение № 1 към
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019 г. между „А.
з. к. н. п. з." ЕООД, ЕИК *** и „А.з.с.н.в." ЕАД, ЕИК ***, по силата
на който вземането, произтичащо от сключения между З.Л.Л.
и „А. Ф." ООД Договор за кредит „Бяла карта" № *** г., е прехвърлено
в полза н. „А.з.с.н.в." ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
Договорът за потребителски кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото
на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Съгласно чл. 4.5 от Договора за цесия от 03.05.2019 г.
„А.з.с.н.в." ЕАД се задължава от името на цедента и за своя сметка да
изпраща уведомления до длъжниците за извършената цесия. Ищцовото дружество е
упълномощено за извършване на посоченото по-горе действие съгласно изрично
пълномощно от законния представител на „А. з. к. н. п. з." ЕООД. В
изпълнение на изискванията на закона и по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до
ответника е изпратено Уведомително писмо с Изх.№ ЛД-С-А.-АФ/*** от 22.05.2019
г. от страна на „А. з. к. н. п. з." ЕООД чрез „А.з.с.н.в." ЕАД в
качеството на преупълномощен за станалата продажба на вземания на основание
Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 11.11.2016
г., сключен между „И. А. М." АД и „А. з. к. н. п. з." ЕООД. Също така
е изпратено до ответника и Уведомително писмо Изх.№ УПЦ-С-А.-АФ/*** от
22.05.2019 г. от страна на „А. з. к. н. п. з." ЕООД чрез „А.з.с.н.в."
ЕАД з. извършената на дата 03.05.2019 г. цесия между „А. з. к. н. п. з."
ЕООД и „А.з.с.н.в." ЕАД. Двете писма са изпратени едновременно до
длъжника. Към момента на подаване на настоящата искова молба обратните разписки
не са се върнали с резултат от уведомяването.
На 09.08.2019 г., до ответника са изпратени повторно
уведомителни писма с Изх.№ ЛД-С-А.-АФ/*** от 09.08.2019 г. от страна на „А. з.
к. н. п. з." ЕООД чрез „А.з.с.н.в." ЕАД в качеството на
преупълномощен за станалата продажба на вземания на основание Договор за
прехвърляне на вземания (цесия) от 11.11.2016 г.,
сключен между „И. А. М." АД и „А. з. к. н. п. з." ЕООД. Също така е
изпратено до ответника и Уведомително писмо Изх.№ УПЦ-С-А.-АФ/*** от 09.08.2019
г. от страна на „А. з. к. н. п. з." ЕООД чрез „А.з.с.н.в." ЕАД з.
извършената на дата 03.05.2019 г. цесия между „А. з. к. н. п. з." ЕООД и „А.з.с.н.в."
ЕАД. Към датата на подаване на исковата молба, обратна разписка не се е
върнала.
Към настоящата искова молба представя и моли съда да приеме копия от уведомленията за
извършените цесии с изх. № ЛД-С-А.-АФ/*** и изх. № УПЦ-С-А.-АФ/*** и двете от
09.08.2019 г., които да връчи на ответника, ведно с исковата молба и
приложенията към нея, в случай че последният оспори действията във връзка с
уведомяването му за станалите продажби на вземания.
С оглед гореизложеното съдът приема, че с факта на
редовното връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея,
включващи и договора за цесия и пълномощното и уведомления за извършената
цесия, изходящо от цедента чрез неговия пълномощник, както и уведомление за
предсрочна изискумост, на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, с изтичането на срока за получаването на книжата, длъжникът е получил уведомленията.
Получаването на уведомленията е факт, настъпил в хода на процеса, който е от
значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при
решаването на делото на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
На 03 януари 2018 г., З.Л.Л.
като Кредитополучател е сключил договор за кредит „Бяла карта" с № *** с „А.
Ф." ООД като Кредитор.
Съгласно сключения договор за кредит, Кредиторът се е
задължил да предостави на длъжника договорена сума под формата на револвиращ
потребителски кредит в максимален размер на 500 лв„ с
разрешен кредитен лимит по международна кредитна карта Access Finance / iCard / Visa, а длъжникът се е задължил да го ползва и върне
съгласно условията на сключения договор. Кредиторът е изпълнил задължението си
да предостави максималния кредитен лимит, уговорен в договора посредством
зареждане на картата с тази сума в момента на активирането й, а именно на дата
03 януари 2018 г. От усвоените суми по предоставения кредитен лимит чрез
кредитната карта към настоящия момент дължимата главница е в размер на 500 лв.
На основание чл. 4, ал. 1, т.2, върху усвоената по
кредита сума, длъжникът дължи договорна лихва, в размер съгласно договора. В
настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 33 лв., за периода
от 11 януари 2018 г. датата на първата транзакция по кредитната карта до 07
март 2018 г. датата на настъпване на предсрочна изискуемост.
Съгласно, чл. 15, ал. 1, в случай, че
Кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, съгласно условията
на сключения договор, страните са се договорили, че е задължение на
Кредитополучателят да представи на Кредитодателя в
срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез поръчителство, за което между Кредитодателя и поръчителя се подписва договор за поръчителство
със срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез
поръчителство възниква при всеки отделен случай на забава за плащане на
текущото задължение на падежа. При неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение от страна на Кредитополучателя, същият дължи на Кредитодателя неустойка в размер на 10% от усвоената и
непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец.
Неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението.
Неустойката се начислява на 6-то число на месеца, в който текущото задължение
не е погасено до 5-то число на следващия месец. На посоченото основание, на
Кредитополучателя е начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение
в размер на 100 лв., за периода от 06 февруари 2018 г. до 07 март 2018 г.
Разпоредбите на чл. 12, ал. 1 от договора за кредит
предвиждат, че в случай, че Кредитополучателят не погаси текущото си задължение
на посочения в договора падеж, същият е длъжен да предостави на Кредитодателя, както обезпечение чрез поръчителство, така и
да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи
за частично погасяване на задължението му в тридневния срок до предоставяне на
обезпечението. При забава за плащане на текущото задължение или на посочената
по-горе сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, Кредитополучателят
дължи на Кредитодателя разходи за действия по
събиране на задължението в размер на 2,50 лв. за всеки ден до заплащане на
сумите. Освен това подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят се е
съгласил, че при настъпване на предсрочна изискуемост дължи на Кредитодателя еднократно заплащане на такса в размер на 120
/сто и двадесет/ лева, включваща разходите на Кредитодателя
за дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по
извънсъдебно събиране на задължението на Кредитополучателя. В настоящия случай,
на Кредитополучателя е начислена такса разходи за събиране в общ размер на 195
лв.
Съгласно клаузите на чл. 21, ал. 1 от сключения договор,
в случай, че Кредитополучателят не е заплатил минимум 15% от одобрения си
кредитен лимит, в рамките на два последователни месеца, като в поне един месец
да бъдат внесени общо 15% от сумата по одобрения кредитен лимит, то цялото му
задължение по договора за кредит става предсрочно изискуемо. В случая
предсрочната изискуемост е обявена на 07 март 2018 г., като от тогава до
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, длъжникът по делото продължава ВИНОВНО да не изпълнява задължението си.
Съгласно договора считано от този момент на длъжника
се начислява обезщетение за забава върху непогасената главница в размер на
законната лихва, а именно 43.19 лв. за периода от деня, последващ настъпването
на предсрочната изискуемост 08 март 2018 г. до 18 януари 2019 г. - датата на
подаване на заявлението, ведно със законната лихва от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Предвид изложеното за «А. з. к. н. п. з.» ЕООД, ЕИК ***
е възникнал правен интерес за предявяване на претенциите по съдебен ред. Съдът
е уважил подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение и по
образуваното ч.гр.д. № 1116/2019 г., по описа на Районен съд - Варна е издадена
Заповед за изпълнение. В практиката си ВКС в Определение № 329 от 31.05.2011 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 226/2011 г., IV г. о., ГК и Определение № 366 от
19.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 994/2010 г., I т. о., ТК приема, че активно
легитимиран да предяви иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК е цесионерът
по договор за цесия за вземане по заповедно производство, ако вземането е
прехвърлено след издаване на заповедта за изпълнение, предвид което настоящия
установителен иск се предявява от страна н. „А.з.с.н.в." ЕАД, в качеството
му на цесионер по договор за цесия от дата 03.05.2019 г. Предвид факта, че „А.з.с.н.в."
ЕАД съгласно Договора за цесия от 03.05.2019 г. е титуляр на процесното вземане
и длъжникът не е намерен на установените в заповедното производство адреси,
заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като
длъжникът не се е явил в съда да си получи книжата по делото, което от своя
страна обуславя правния ни интерес от подаване на настоящата искова молба.
С
уточняваща молба от 17.09.2019год. ищецът сочи, че претендираните със
заявлението за издаване на заповед за изпълнение суми с настъпил падеж към
датата на входиране на заявлението в съда, т.е. сумите се претендират на краен
падеж. Обявяването на предсрочната изискуемост има отношение само във връзка с
начисляването и дължимостта на такси разходи за дейност на служител в размер на
120лв.Конкретизира и вземанията за „такса разходи“ и „неустойка за
непредставено обезпечение.
В срока за
отговор на исковата молба, ответникът не депозира отговор.
В съдебно заседание исковете се поддържат.
В съдебно заседание ответникът редовно призован, не се
явява , не изпраща представител.
По
допустимостта на иска: Няма спор
между страните, а и от изисканото за нуждите на настоящото производство ч.гр.дело
№1116/2019год. на ВРС се установява,
че е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, съгласно която длъжникът З.Л.Л., ЕГН **********,*** да заплати на кредитора А. з. к. н.
п. з. ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** следните суми:
сумата от 500 лв. (петстотин лева), представляваща неизплатена главница по
договор за кредит „Бяла карта“ с № *** от 03.01.2018 г., сключен между длъжника
и „А. Ф.“ ООД, ЕИК ***, сумата от 33 лв. (тридесет и три лева), представляваща
договорна лихва по кредита, начислена за периода от 11.01.2018 г. до 07.03.2018
г., сумата от 100 лв. (сто лева), представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство,
начислена за периода от 06.02.2018 г. до 07.03.2018 г., сумата от 195 лв. (сто
деветдесет и пет лева), представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране
на вземането, сумата от 43,19 лв. (четиридесет и три лева и деветнадесет
стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 08.03.2018 г. до
18.01.2019 г., включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 24.01.2019 г., до окончателното
изплащане на задължението, които
вземания са прехвърлени от „А. Ф.“ ООД, в качеството му на цедент, на
заявителя - цесионер, с приложение № 1 от 11.07.2018 г. към рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016
г., за което длъжникът е уведомен, както и сумата от 75 лв. (седемдесет и пет
лева), представляваща сторени в заповедното производство разноски, от които 25
лв. за внесена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК във вр. чл. 26 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47,ал.5 от ГПК. С оглед на това с разпореждане №29106 от 04.07.2019год.
заповедния съд указва на заявителя за възможността да предяви иск в
едноседмичен срок от съобщаването. Това разпореждане е връчено на заявителя на
18.07.2019год. Срокът за предявяване на иска изтича на 19.08.2019год. първия
работен ден след 18.08.2019год./неделя/. Видно от датата на входиране на
исковата молба, същата е депозирана на 19.08.2019год. т.е. в законоустановения
едномесечен и като допустими исковите претенции подлежат на разглеждане по същество.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От приетия към доказателствата по делото договор за
потребителски кредит се установява, че на
Съгласно чл.21,ал.1 от договора в случай , че
кредитополучателят не е заплатил минимум 15% от одобрения си кредитен лимит, в
рамките на два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени
общо 15% от сумата по одобрения кредитен лимит, то цялото му задължение по
договора за кредит става предсрочно изискуемо. Начина по който предсрочната
изискуемост следва да бъде обявена е уреден в разпоредбите на чл.27 от Договор.
Представен е Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 11.11.2016 г., сключен между „А.
Ф.“ ООД и „А. з. к. н. п. з.” ООД договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 03.05.2019год. сключен между „А. з. к. н. п. з.” ООД и „А.з.с.н.в.“ЕАД,
ведно с приложения от съдържанието на които става ясно , че е прехвърлено вземането на „А. Ф.“ ООД към ответника по
процесния договор за кредит.
Приложени са и
пълномощни по силата, на което „А. Ф.“ ООД е упълномощило „А. з. к. н.
п. з.” /А./ ООД и А. ООД е упълномощила А.
ЕАД с правото да уведомят длъжниците по цедираните с договорите вземания.
По делото са приети за връчване на ответника
уведомителни писма за цедиране вземанията на “А. Ф.“ ООД, изходящи от А.
ООД и от А. ЕАД.
За установяване факта на надлежно обявената по
договора за кредит предсрочна изискуемост, ищецът не представя доказателства.
От приетото по делото и неоспорено заключение на
извършената съдебно-счетоводна експертиза, се установява следното:
Съгласно чл. 4.2 от Договора за кредит,
Кредитополучателя дължи договорна лихва в размер на 0.12 % на ден върху
усвоената сума от револвиращия кредит. Кредитът е
усвоен на 11.01.2018 и обявен за предсрочно изискуем на 07.03.2018 г.
За всеки ден от периода 11.01.2018 - 07.03.2018 г.
Кредитополучателя дължи договорна лихва изчислена по следния начин: 500.00 лева
х 0.12 % = в размер на 0.60 лева/ден 55 дни х 0.60 лева = 33.00 лева.
Съгласно чл. 15.1 от Договора за кредит, в случай че
Кредитополучателя не заплати текущото си задължение на падежа, същия се
задължава в срок от 3 дни да предостави на Кредитодателя
допълнително обезпечение - поръчител.
Съгласно чл. 20 от Договора за кредит, в случай че
Кредитополучателя не предостави на Кредитодателя
допълнително обезпечение по чл. 15 от Договора, Кредитополучателя дължи на Кредитодателя неустойка в размер на 10 % от усвоената и
непогасена главница. Неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на
задължението. Неустойката се начислява на 6-то число на месеца, в който до 5-то
число не е погасено текущото задължение.
Няма данни Кредитополучателя да е изпълнил
задължението си по чл. 15.1 от Договора, поради което на ответника са начислени
следните неустойки: 06.02.2018 г.: 50.00 лева 07.03.2018 г.: 50.00 лева.
Съгласно чл. 12.1 от Договора за кредит, в случай че
Кредитополучателя не погаси текущото си задължение на предвидения в договора
падеж /5-то число на месеца/ същия е задължен да предостави на Кредитодателя обезпечението по чл. 15.1, както и да заплати
сума в размер на 15 % от максималния кредит лимит.
Съгласно чл. 21.4 от Договора за кредит, в случай че
Кредитополучателя не изпълни задълженията си по чл. 12.1 и по чл. 15.1,
Кредитополучателя дължи на Кредитодателя разходи по
действия за събиране на задължението в размер на 2.50 лева/ден до заплащане на
съответното текущо задължение или на сумата по чл. 12.1.
Няма данни Кредитополучателя да е изпълнил
задълженията си по чл. 12.1 и по чл. 15.1 от Договора, поради което на
ответника са начислени разходи по действия за събиране на задължението за
периода 06.02.2018 - 07.03.2018 г.: 30 дни х 2.50 лева = 75.00 лева
Съгласно чл. 21.5 от Договора за кредит, при
настъпване на предсрочна изискуемост Кредитополучателя дължи еднократна такса в
размер на 120.00 лева.
Предсрочната изискуемост по процесния кредит е обявена
на 07.03.2018 г. На 06.04.2018 г. на Кредитополучателя е начислена еднократна
такса в размер на 120.00 лева, включваща разходите на Кредитодателя
по администриране на дейността по извънсъдебно събиране на задължението на
Кредитополучателя.
Съгласно чл. 21.2 от Договора за кредит, при
настъпване на предсрочна изискуемост договорната лихва по чл.4.2 от Договора спира
да се начислява.
Съгласно чл. 21.3 от Договора за кредит, при забава на
плащане на което и да било парично задължение по Договора, Кредитополучателя
дължи законна лихва за всеки ден забава.
За периода 08.03.2018 - 17.01.2019 г. вкл. законната
лихва върху главницата от 500.00 лева е в размер на 43.89 лева.
Сумата 500.00 лева - предмет на процесния договор за
заем - е усвоена от ответника на 11.01.2018 г.
Гореизложената фактическа обстановка
мотивира съда да изведе следните правни изводи:
По делото е предявен иск с правно основание чл.422,
ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, с предмет - признаване за установено по отношение
на ответника на вземания, претендирани от ищцовото дружество.
В производството в съответствие с правилото за
разпределение на доказателствената тежест, ищецът носи доказателствената тежест
да докаже положителните факти, на които се позовава, а именно – наличие на
договори за цесия , по силата на които му е прехвърлено вземането, валидно
прехвърляне на вземането по договора за цесия, уведомяване на длъжника за
извършената цесия, наличие на валидни облигационни отношения, по силата на
сключен договор за заем между ответника и цедента, размера и изискуемостта на
вземанията.
Ответникът в настоящото производство , не депозира
отговор на исковата молба, не явява в съдебно заседание и по никакъв начин не е
навял някакви възражение срещу претенциите на ищеца.
Ищецът черпи права от договори за цесия, съгласно които е прехвърлено
вземането по сключен между ответника и „А. Ф.“ договор за кредит „Бяла
карта“.
С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето
лице. За да е налице сключен договор за цесия и вземането да премине върху
третото лице е достатъчно постигане на съгласие между него и кредитора.
Приемането на цесията от длъжника и неговото участие при сключването на
договора не е необходимо. За да породи действие по отношение на длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния
кредитор - чл. 99, ал. 3 и ал.4 от ЗЗД.
Установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента има за цел да
обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение
на неговото задължение. Уведомяването създава достатъчна сигурност за длъжника
за извършената замяна на стария кредитор и гарантира точно изпълнение на
задължението му спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД.
Това не означава, че предишният кредитор няма право да упълномощи новия
кредитор да извърши съобщението до длъжника, като негов пълномощник, каквото е
налице в настоящия случай, предвид приложеното към договора пълномощно.
Съгласно разпоредбата на чл. 36 от ЗЗД
представителната власт възниква по волята на представлявания, като нейният обем
се определя според волеизявлението на упълномощителя /чл. 39 от ЗЗД/ и не са
предвидени никакви изрични ограничения посредством императивни правни норми на
тази власт, свързани с уведомяването за цесията. Следователно по силата на
принципа за свобода на договаряне няма пречка старият кредитор да упълномощи
новия за извършване на уведомлението. Това упълномощаване не противоречи на
целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. В този смисъл е и
съдебната практика , установена с решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 5759/2014 г., III г. о., ГК .
Предвид изложеното, установеното в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането.
Ненадлежното уведомяване или липсата на такова, за прехвърляне на вземането, би
имало значение, само при условие, че ответникът е платила своето задължение по
договора за кредит. В случая,ответникът не навежда доводи да е платил дълга ,
нито прави възражения, относно уведомяването за цесията от която ищецът черпи
права, както и от предхождащата я такава.
С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че
ответникът следва да се счита за
уведомен, относно цесиите, пораждащи вземането на ищеца.
Съгласно нормативната уредба, с договора за кредит, кредитодателят предава в собственост на кредитополучателя
пари или други заместими вещи, а кредитополучателят се задължава да върне
заетата сума или вещи в същия вид, количество и качество.
Не е спорно по делото , че отпуснатата в кредитна сума е усвоена от ответника. Това
обстоятелство се установява и от заключението на ВЛ по ССЧ.Е, съгласно което сумата
от 500.00 лева - предмет на процесния
договор за заем - е усвоена от ответника на 11.01.2018 г. От заключението на ВЛ
по ССч.Е се установява , че няма плащания по усвоената главница. падежирала с изтичане срока на договора за
заем. От заключението на ВЛ се установява, че за всеки ден от периода
11.01.2018год. до 07.03.2018год. кредитополучателят дължи лихва в общ размер на
33.00лв. Съгласно чл.21.2 от Договора за кредит при настъпване на предсрочна
изискуемост договорната лихва по чл.4.2. от договора спира да се начислява.
Според чл.21.3от договора за кредит при забава на плащане на което и да било парично
задължение по Договора, кредитополучателя дължи законна лихва за всеки ден
забава. За периода от 08.03.2018год. до 17.01.2019год. вкл. законната лихва
върху главницата от 500лв. е в размер на 43.89лв.
Ищецът твърди че предсрочната изискуемост е обявена на
07.03.2018год. като доказателства с които да установи обявянето
й не представя.
Съгласно ТР №8 от 02.04.2019год. по ТД №8 от 2017год.
на ОСГТ при ВКС за уважаването на иска по реда на чл.422,ал.1 от ГПК и
установяване дължимост по договор за банков кредит, предсрочната изискуемост и
нейното обявяване не са задължително условие. Това е така, защото недоказаното настъпване на предсрочна
изискуемост за част от кредита не препятства уважаването на иска за изискуемите,
съобразно падежите в договора, вноски по кредита и други акцесорни
вземания. Предсрочната изискуемост няма
отношение към основанието на претенцията. Настъпването й не променя момента на
изискуемост на вече падежираните преди обявяването й
на длъжника вноски. Фактът, че вземането не е станало изцяло изискуемо, поради
липса на надлежно обявена предсрочна изискуемост, не може да отрече
съществуването на вземането като цяло. В настоящият случай обаче обявяването на
предсрочната изискуемост е поставено, като
условие за спиране начисляването на договорната лихва и започване
начисляването на наказателната лихва. Тъй като този елемент не са доказа да е
осъществен, претенциите за договорна и наказателна лихва не са доказани по
основание и следва да се отхвърлят. Тъй
като вземането за неизплатена главница е с с настъпил
падеж, който не е обвързан от предсрочната изискуемост, същото е доказано по
основание и размер и като такова следва да
се уважи.
В настоящото производство съдът следи служебно за
валидността на сключения между страните договор, включително относно уговорените
неустоечна клауза по чл. 20 , 21 и такса разходи по чл. 21 и чл.22 от същия.
След анализ на представения договор за кредит, съдът
приема, че клаузата за неустойка е недействителна поради противоречие с добрите
нрави, като мотивите му за това почиват на критериите, съдържащи се в
Тълкувателно решение № 1/2009г. ОСТК на ВКС, съгласно които нищожна е
неустойка, която е уговорена извън присъщата ѝ обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Видно от текста на чл. 21 от сключения
между страните договор, заемателят се е задължил с неустойка в размер на 10% от
усвоената и непогасена главница, ако в срок до три дни, считано от датата на
просрочие на текущо задължение, да предостави на заемодателя обезпечение
„поръчител“/чл.15.1 от договора/, като санкцията е за всяко отделно
неизпълнение на задължението. Така уговорената неустойка е предназначена да
санкционира заемателя за виновното неспазване на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за
обезпечаване на главното задължение обаче има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване
на договора за паричен заем, съобразно договореното. Такава клауза изцяло
противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл.
3 от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън
обезпечителните и обезщетителните функции, които
законодателят определя за неустойката.
По изложените съображения, съдът приема, че така
уговорената клауза за неустойка противоречи на добрите нрави, поради което в
частта за неустойката процесният договор не е породил правно действие.
Отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до частична
недействителност /нищожност/ на сключения договор в тази му част и основаната
на нея претенция следва да бъде отхвърлена.
Що се касае до претендираните от разходи и такса за
извънсъдебно събиране в общ размер от 195 лева, съдът намира следното: Съгласно
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК се
въвежда законова забрана за кредитора да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Според настоящия съдебен състав договорената между
страните в чл. 21.4 от договора сума от 2,50 лева на ден, представляваща разход
за действия по събиране на задълженията, по същество съставлява такса. Този
извод се налага с оглед начина, по който е уговорено това вземане – без
зависимост и връзка с действително извършените разходи, а като фиксирана по
размер сума и отнапред определено задължение на потребителя към кредитора.
Доколкото договорената такса е определена за действия по събиране на кредита,
което по същество са действия по управление на кредита, същата се явява нищожна
като противоречаща на закона – на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
С горните мотиви, съдът намира за нищожна и клаузата
на чл. 22, т. 5 от договора, съгласно която е предвидена дължимост при настъпване на предсрочна
изискуемост на такса в размер на 120 лева, включваща разходите на кредитора за
дейността на лице, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно
събиране на задължението. Отделно от това, следва да се отбележи, че в рамките
на производството не се ангажираха доказателства за реално извършените от
кредитора/цесионера разходи за извънсъдебно събиране на вземанията. При това
положение и тази претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана.
С оглед гореизложените съображения съдът намира, че
следва да постанови положително решения по отношения на претенцията за неизплатена
главница, като за останалите вземания исковете следва да се отхвърлят.
Следва да се присъди законната лихва върху главницата
, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда-24.01.2019год. до окончателното изплащане на вземането.
С оглед изхода от делото пред настоящата инстанция на
ищеца следва да се присъдят разноски върху уважената част от иска. Същите
възлизат в размер от 100лв. и се
изразяват в следното: 50лв. държавна такса за уважения иск и 50лв.юк.възнаграждение.
Предвид разясненията, дадени в т.12 от ТР №4 от
18.06.2014год. по ТД №4/2013год. на ОСГТК на ВКС, отговорността за разноските
по издаване на заповед за изпълнение следва за де разпредели от съда в исковото
производство или с решението по установителния иск съдът дължи произнасяне по
дължимостта на разноските за заповедното производство.С оглед на това и предвид
уважения размер от вземането по издадената заповед за изпълнение съдът намира,
че на ищеца следва да се присъдят разноски в размер от 43.04лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на З.Л.Л., ЕГН: ********** ***, че дължи на „А.З.С.Н.В." ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, ***, представлявано от Д. Б., сумата от , 500.00 лева /петстотин лева/ - главница по договор за кредит от 03.01.2018год.
сключен между „А. Ф.“ООД и З.Л.Л., ведно със
законната лихва от 24.01.2019год. - датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед по ч.гр.дело 1116/2019год.на ВРС до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
установяване дължимост на следните суми: 33.00 лева /тридесет и три лева/ -
договорна лихва за периода от 11.01.2018 г. до 07.03.2018 г.;100.00 лева /сто
лева/ - неустойка за неизпълнение на договорно задължение, начислена за периода
от 06.02.2018 г. до 07.03.202018 г.;195.00 лева /сто деветдесет и пет лева/ -
разходи за извънсъдебно събиране на задължението;43.19 лева /четиридесет и три
лева и деветнадесет стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 08.03.2018
г. до 18.01.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение в
производството по ч.гр.дело 1116/2019год.на ВРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 4 от ГПК.
ОСЪЖДА З.Л.Л., ЕГН: ********** *** да
заплати н. „А.З.С.Н.В." ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, представлявано от Д. Б.,
сумата от 100лв.,разноски за
настоящото производство и сумата от
43.04лв. разноски за производството по ч.гр. дело № 1116/2019год.
на ВРС,съобразно уважената част от иска, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА/